Продължителност и финансово отражение

2.2.2.Предвиден(и) метод(и) на контрол

За да се подобри отчетността, отговорните органи ще бъдат акредитирани от национален акредитиращ орган, който отговаря за текущия им надзор. С намаляването на броя на органите — вече няма да има сертифициращ орган, а броят на фондовете се намалява — се очаква да се намали административната тежест и да се увеличи възможността за изграждането на по-силен административен капацитет, както и да се извърши по-ясно разделение на отговорностите.

Към настоящия момент няма надеждна оценка относно разходите за контрол на фондовете със споделеното управление в областта на вътрешните работи. Единствената налична оценка е за ЕФРР и Кохезионния фонд, където разходите за задачи, свързани с контрол (на национално равнище с изключение на разходите на Комисията), се изчисляват на около 2 % от общото финансиране за периода 2007—2013 г. Тези разходи са свързани със следните области на контрол: 1 % са предназначени за национално координиране и за подготовка на програмите, 82 % са свързани с управлението на програмите, 4 % — със сертифицирането и 13 % — с одита.

Следните предложения ще доведат до нарастване на разходите за контрол:

• 
  създаването и функционирането на акредитиращ орган и като цяло промяната на системата;
  
• 
  подаването на декларация за управлението, придружаваща годишните отчети;
  
• 
  проверките на място, които се предвижда да се извършват от отговорния орган;
  
• 
  необходимостта от допълнителна дейност от страна на одитиращите органи, които да извършат одит на декларацията за управлението.
  

• 
  Сертифициращият орган ще престане да съществува. Въпреки че функциите му ще бъдат частично прехвърлени към отговорния орган, това ще даде възможност на държавата-членка да спести значителна част от разходите, свързани със сертифицирането, благодарение на по-добра административна ефективност, по-малка необходимост от координация и по-тесен обхват на одитите;
  
• 
  Контролът от страна на одитиращия орган ще бъде ориентиран в по-голяма степен към повторното извършване на (съставяне на извадка от) първото ниво административни проверки и проверки на място, осъществени от отговорния орган. Това ще ускори насрещната проверка и ще гарантира, че целият необходим контрол е бил извършен преди подаването на годишните отчети;
  
• 
  Използването на опростени разходи ще доведе до намаляване на административните разходи и тежест на всички нива както за администрациите, така и за бенефициерите;
  
• 
  Годишното приключване и съкращаването на срока за уравняване с оглед на съответствието до 36 месеца ще намалят срока на задържане на документи за целите на контрола на публичните администрации и бенефициерите;
  
• 
  Електронният обмен на информация между Комисията и държавите-членки ще бъде задължителен.
  

В резултат на това като цяло се очаква тези предложения да доведат до преразпределяне на разходите за контрол, а не до увеличаване или намаляване на тези разходи. Въпреки това се предвижда това преразпределяне на разходите (между отделните функции и вследствие на пропорционалните договорености за контрол между отделните държави-членки и програми) да даде възможност за по-ефективно ограничаване на рисковете и по-добра и по-бърза верига за достоверност.

Що се отнася до централизираното управление, Комисията ще продължи да прилага настоящата си система за контрол, съставена от следните градивни елементи: надзор на операциите от оперативните дирекции, предварителен контрол от звеното за бюджет и контрол, вътрешния комитет по обществените поръчки, последващ контрол на безвъзмездните средства или одитите от отговорника за вътрешен одит и/или Службата за вътрешен одит. Секторът за последващ контрол използва „стратегия за откриване“, чиято цел е да се установи максимален брой аномалии с оглед на събирането на недължимо платени суми. Въз основа на тази стратегия, одитите се извършват върху извадка от проекти, подбрани почти изцяло въз основа на анализ на риска.

Благодарение на тази комбинация от предварителен и последващ контрол, документни проверки и одити на място количествено определимият среден остатъчен процент на грешки през последните години беше по-малък от 2 %. Следователно системата за вътрешен контрол в ГД „Вътрешни работи“ и разходите за нея се считат за подходящи за постигане на целта за малък процент на грешка.

И все пак, ГД „Вътрешни работи“ ще продължи да проучва възможностите за по-добро управление и за по-голямо опростяване в този контекст. По-специално, всички опростени варианти, предложени в новия Финансов регламент, ще бъдат използвани във възможно най-голяма степен, тъй като се очаква те да допринесат за намаляване на административната тежест за бенефициерите и следователно представляват едновременно намаляване на рисковете от грешка и на административната тежест за Комисията.

В предложенията се предвиждат нови направления за финансиране от ЕС в областта на вътрешните работи, например по-добро използване на експертните познания в агенциите на ЕС, развитие на външното измерение и укрепване на механизмите за извънредни ситуации.

Анализът по-горе сочи ясно, че въпреки извършеното опростяване човешките ресурси, необходими за усвояването на увеличения бюджет на ГД „Вътрешни работи“, ще трябва да бъдат увеличени.