Настоятелност и неизменност в нещо рутинно в нещо
ритуално- Пример: вкъщи играчките са му подредени в левия ъгъл на стаята в долния край на леглото му е сложена блузката, на шкафчето му е сложена някаква лампа, ако майката дори преместите за неща, без да е получило съгласието, без да го е запознала, без да е видяла как ще реагира детето, може да изпадне отново в някакво такова ефектно състояние.
И винаги проявявайки тази неизменно си настоятелност в такива рутинни действия, няма значение къде се намира детето то иска в определеното време да получа това което по принцип получава. Пример детето пие мляко в определен час през деня и отивайки някъде на гости или майката го извежда на разходка то започва да иска това мляко или няма значение какво е в този определен момент от деня, детето започва настоятелно да иска това нещо. Или пък майка да го води на училище и минават по определена улица и ако майката смени маршрута, детето отново изпада във възбуда, започва да плаче, да се сърди и по същия начин и предпочитания към храни има, някой от тях не всички.
Всички тези особености не са за всяко едно дете, което има такова аутистично поведение, развитие или има такава диагноза.
Предпочитанията към храните - те имат определени
предпочитания към храните. Много малко хлрани обичат, а другите изобщо не могат да ги понасят, даже повръщат ако майката ги накара насила да изяде една лъжица дори от някаква много вкусна храна, но това дете не е свикнало с нея трябва детето започва да дори да повръща, толкова органично изпитва непоносимост към тази храна.
определен период от време имат не само интерес, но и привързаност. И в никакъв случай не могат да бъдат разделени с тези предмети - играчка, одеалце, да докосват майката.
Има много такива изяви, които остават в детството, които се израстват, децата успяват да се социализират, успяват да овладеят притесненията си от комуникацията с други хора, успяват да гледат хората в очите, да си служат с жестове и т.н. При някои с течение на времето, с обучение, с много внимание, с любов от страна на родителите от страна на логопеди, на лични лекари, ресурсни учители и т.н. и с много внимание и с много обучение успяват да заемат определено място в социалната сфера, в живота и т-н. и тези хора са съвсем успешни.
Те имат някои особености и някои интереси, имат някои дарби, които са над средното ниво. Пример: смятането, бързо изчисляване с цифри и т.н. с много над нивото за останалите хора и ако тези техни положителни особености, ги хванат определените специалисти и родители, могат много добре да се развият тези деца и да имат нормален живот, без да се стига до такива домове.
Но има деца, които имат много от тези особености, които са в по-тежко състояние, които остават така за цял живот и дори и да бъдат обучавани, те се различават от другите хора. Обучавайки се тези хора в един момент не можем да направим разлика между нас и тях, но има такива които са в по-тежко състояние и имат нужда от грижи през целия си живот.
Има такива, които имат много особености, при социалното взаимодействие и комуникация - са трудности, дефицитите, които могат да се превъзмогнат с обучение, с внимание, с любов, но ако са в една то една определена степен. И тука идва ролята на специалистите, да кажат до каква степен могат тези дефицити да бъдат наваксани. Това стереотипно поведение може по-лесно да бъде преодоляно. Но трудностите в разбирането, в поддържането на социалния взаимоотношения трудностите в комуникацията, тези неща ако не се обучава и ако са с по-силна представеност при определеното дете, остава си с това заболявания Аутизъм.
Хората с интелектуална недостатъчност имат доста голяма възможност да научат неща, но по някакъв определен техен начин, но интересите им са насочени в определени области, а не навсякъде.
По аутистичен начин реагират много хора, които нямат поставена диагноза Аутизъм. Много хора, които са напълно здрави, нямат тази диагноза, много се страхуват да говорят пред голяма аудитория- това е един тип Аутистично поведение. Ако се караме и с някой и спираме да се караме, когато останем спокойни започваме да си мислим "аз трябваше и това кажа и онова” разбираме, че изобщо не сме казали това което всъщност е заслужавал този човек.
Всички в детството сме имали любима играчка, но при децата с Аутизъм е много по силно това привързване. Всеки има дрехи, които са удобни, но границата начина на привързване е съвсем различен от тази която Аутистите изпитват и се вижда как реагират в такава ситуация. Затова американските психиатри са въвели този термин “Аутистичен спектър на развитие” и се преценя интелектуалния и адаптивния капацитет на детето.
Сподели с приятели: |