1. научен статут на началната училищна педагогика
Изтегляне 209.5 Kb.
|
Свързани:
НаученстатутнаначалнатаучилищнапедагогикаПресианНУПЧЕ360, Какво е и какво не е тормозът пресиан иванов нупче360, razvitie-na-rasteniyata
- Навигация на страницата:
- 3.2.3. Образование.
| 3.2.2. Обучение.
В педагогическата литература обучението се определя като: — вид педагогическа дейност (12, с. 94); — сложно единство на дейността на учителя и дейността, на учещите се (34, с. 252) ; — организационно-функционално единство между преподаването (ръководство на учителя) и ученето (дейността на ученика) (3, с. 40) ; — особена целенасочена дейност на учителя за въоръжаване на учещите се със знания, умения и навици и развитие на техните познавателни и творчески способности (17, с. 263) , — двустранен процес, осъществяван от учителя и учещите се; целенасочена дейност на учителя; съвместна дейност на учителя и учещите се (24, с. 139; 19, с. 28) ; - — съвместна дейност на учещи и учещи се (7, с. 26; 60, с. 12) ; — целенасочено и планомерно въздействие на учителя върху учениците (61, с. 17) ; — процес на въоръжаване на учещите се със знания, умения и навици, въздействие на тяхното съзнание и поведение (49, с. 24) . Цитираните по-горе становища разкриват, че преобладаващият брой автори разглеждат обучението като единен двустранен процес на преподаване и учене. Различието в характеристиките на обучението в различните възрастови групи подсказва сложността на явлението обучение. Категорията обучение на учениците от начална училищна възраст означава целенасочено, организационно и функционално единство между дейността на обучавания (ученето) и дейността на обучаващия (преподаването, ръководството, управлението) с цел усвояване на знания и формиране у обучавания на умения, навици и способи на познание. 3.2.3. Образование. Сред основните педагогически понятия образованието е свързано със значително повече противоречиви възгледи на педагозите. Основните характеристики на образованието се съдържат в следното: — вид педагогическа дейност (12, с. 94) ; — съвкупност от систематизирани знания, умения и навици (19, с. 29}; — целенасочена дейност, свързана с приобщаване на човека към културата. знанията (49, с. 24) ; — функция и съдържателната страна на обучението (24, с. 75; З, 16-171; — сложна система за въздействие върху учениците с цел овладяване на. знания, умения и навици (60, с. 11) ; — сложно и многостранно понятие (34, с. 26) ; — процес на физическо и духовно формиране на личността (51, с. 14) ; — процес на придобиване на знания въобще (учебното заведение, телевизията, семейството и.др.), включително и самообразование (26, с. 81) . От направените по-горе становища се вижда голямото различие в тълкуването на явлението образование. В основни линии становищата опират до определянето на образованието или като процес на придобиване на знания, или като резултат от този процес, или едното и другото. В същото време образованието се определя и като социален институт. За да се отиде към вярна характеристика на понятието „образование", то трябва да се съпостави с близките на него понятия, с които често е поставяно като равнозначно -— обучение, система на образование, учене. Терминът „образование" произлиза от думата „образ" (на немски — Bildung, на английски — image) и в своята същност изразява съвкупност от представи за нещо в процес на оформяне или вече оформено. С термина „образован" се означава съвкупност от признаци за нещо, което е завършено у личността. В практиката понятието „образован" понякога се приема за равнозначно на „просветен", „ерудиран", т. е. човек, носител на определени знания, умения, навици. Както възпитанието и обучението, така и образованието е свързано с овладяването на социални ценности, в резултат на което се постига определен образ, представа на социална и професионална годност за обществена изява, определена степен на социална зрелост. В съдържателен план процесът на образование е свързан с процеса на формиране на знания, умения и навици — самостоятелно учене, обучение, възпитание (доколкото при него също се овладява информация). В този смисъл образованието е функционална страна на ученето, обучението, възпитанието. Но в същото време всеки от тези процеси има свой относително самостоятелен резултат — ученост, обученост, възпитаност, образованост. Последното съдържа елементи на ученост, обученост, възпитаност, но не е съвкупност от тях. Образоваността е общо състояние на овладяването на социалните ценности на обществото. Степента, в която са овладени социалните ценност, е и степен на образованост. „Образованието е насочено винаги към цялостното развитие на личността. Под образование тук се разбира главно процес, който е насочен към усвояване и прилагане на определен обем духовнокултурни блага. В процеса на образованието става възприемане и оползотворяване на предадените културни блага, което се подпомага чрез обучение и съвети и се допълва и затвърдява чрез собствени усилия" (48, 240—241 ) . Като социално явление образованието е социална институция, подсистема на цялостната обществена система. Именно като обществено явление (а не като педагогически процес) образованието включва в себе си възпитанието "и обучението в определена система, с оглед удовлетворяване на основната функция на образованието — получаването на знания. Като педагогическа категория с образование означаваме в най-общ план процеса на целенасочено формиране на социална и професионална годност на личността за обществена изява. В тесен смисъл образованието е функция на ученето, обучението, възпитанието. Напоследък, с приемането на Новия закон за Народната просвета, в частта му за структурата на образованието е посочено, че обучението, възпитанието и образованието на учениците от І-ІV клас представляват начален етап на основното образование. Изтегляне 209.5 Kb. Сподели с приятели:
|