4. Характеристика на някои от термините, категориите и понятията, използвани в началната училищна педагогика Възпитателна парадигма (всички разглеждани термини, категории и понятия са определени по 6., 22.)
В научните изследвания парадигмата се разглежда като най-общ подход при изследване на явленията в съответна научна област, своеобразие на ориентацията при опознаване и определяне на явленията и процесите от реалната действителност. В съответствие с тези схващания възпитателната парадигма се определя като подход на изследване, изучаване, разбиране и ръководство на дейностите, които реализират участващите субекти в педагогическото пространство (5, 85-95).
Личност
Личността е съвкупност, система, единство на всички основни функции: живот, общуване, познание, чувства. Личността е човешкият индивид, който притежава качества и характеристики, осигуряващи му възможности да усвоява адаптирания социален опит, да се учи, да проявява активност и самостоятелност при взаимодействията в различните социални сфери и институции. Следователно в структурата на личността се включват биологична, психична и социална подструктура, които се осъществяват в единство и взаимно се обуславят. Главната отличителна черта наличността е нейното "социално качество" (28,56).
Развитие на учениците Приема се, че това е: процес на прогресивно изменение на възрастовите и индивидуално-личностните особености на учениците под влияние на обективни и субективни фактори, което води до количествени и качествени промени в личността. Количествените изменения се определят с термина растеж и са предпоставка за качествените изменения, т. е за съзряването на личността (13).
Формиране Разглежда се като процес на развитие на човешкия индивид и достигане до определено равнище под влияние на специални възпитателни въздействия. То е целенасочен процес на изменение по посока на предварително определен модел за личност, притежаваща необходимите индивидуални особености и характеристики (знания, умения, навици, качества, отношения). В педагогическата литература се приема, че формирането е процес, който се реализира в конкретно направление (има конкретни цели, задачи, очаквания) и води до усъвършенстване на съответната личност, съобразно предварително очертаните параметри от възпитателите или от самата личност (13).
