) Сестрински грижи при пациенти с изгаряне

40) Сестрински грижи при деца със заболяване на храносмилателната система. Dispepsia Toxica (Токсична диспепсия).

Токсичната диспепсия представлява най-тежката форма на остро разстойство на храносмилането и усвояването на храната – изключиелно тежко, застрашаващо живота на детето заболяване, катастрофално нарушение на цялата веществообмяна и на нервно регулаторните механизми.

• 
  Безапетитие
  
• 
  Мъчително гадене
  
• 
  Повръщане
  
• 
  Има тъжен изглед
  
• 
  Изхожданията зачестяват до 10-12 в денонощието, стават оводнисти, съдържат оскъдни количество фекални материи и примес на слуз
  
• 
  Тежки смущения от страната на ЦНС – помрачава се в различни степени съзнанието на детето, то не познава , не търси майка си, нито любимите си играчки, а в най-тежките случаи настъпва пълна кома – лицето става масковидно
  
• 
  Детето заспива в определена поза
  
• 
  Появяват се трепкания и общи тонично-клонични гърчове
  
• 
  Сърдечно-съдовите смущения са:учестен и слабо напълнен пулс, глухи сърдечни тонове, ниско кръвно налягане, студени и цианотични крайници
  
• 
  То е много отпаднало, понякога е неспокойно, издава отвреме навреме слаб пронизващ вик
  
• 
  Сивоблед цвят на кожата, цианоза на и около устните и по крайниците
  
• 
  Очите му хлътват дълбоко в орбитите
  
• 
  Чертите на лицето се изострят
  
• 
  Погледът е неподвижен, отправен в далечината
  
• 
  Болното дете лежи безучастно
  
• 
  Прекъсва се контактът му с външната среда
  
• 
  Проява на тежка дехидратация. Рентгенологично изследване се установява намаление на сърдечната сянка.
  
• 
  Тежки изменения настъпват във всички останали органи и системи.
  
• 
  Дишането е учестено, без паузи.
  
• 
  Количеството на урината намалява
  
• 
  Установяват се положителнни проби за белтък и захар, Клирънсовите изследвания показват ниски стойности
  
• 
  При изследване на кръвта се установява силно сгъстяване на кръвта, хипопротеинемия, увеличение на остатъчния азот и захарта, намаление на хлоридите, на калиевите йони; силно намаление на алкалния резерв като израз на тежко нарушената веществообмяна
  
• 
  Устойчивостта на детето намалява и в организма започват да се развиват и размножават микроорганизми, причинявайки възпалителни процеси в ушите, белите дробове и др., раздува се септико-токсично състояние, което още повече влошава и без това тежкото състояние на болното дете
  
• 
  Без бързата и компетентна намеса на лекаря детето умира в прогресивно задълбочаваща се кома
  

• 
  При лечението токаичната диспепсия решаващо значение има отстраняването на анхидремичния шок, влючването и поддържането на жизнено важните за организма функции: циркулацията трябва да бъде спешно възстановена чрез попълване на кръвния обем; изключително голямо значение има и възстановяването на бъбречната функция, без което е невъзможно поддържането на нормалното съдържание и съотношение на електролитите. Втората основна насока на лечението е бързото и ефикасно въздействие върху инфекциозния процес.
  
• 
  Тъй като за бърза и ефикасна рехидратация не може да с еразчита на пероралния внос на течности, най-целесъобразена е парентералната трайна капкова инфузия, която се инсталира незабавно, без да се изчакат резултатите от лабораторните изследвания. Първоначално се назначава изотоничен разтвор от NaCl (8,5%) и 5% разтвор на глюкоза в съотношение 1:2
  

Сестрински грижи:

• 
  Лечението се провежда в интензивно отделение по непрекъснатия надзор на лекар и сестра. Поради влошения тургор и кожна еластичност се поддържа добра хигиена на кожата. Редовно се извършват тоалета на детето. Положението му в леглото се сменя често, по възможност болното се взема на ръце. Особено внималние се обръща на лигавиците, които вследствие на дехидратацията изсъхват. Лигавицата на очите се овлажнява със стерилни тампончета, напоени с физиологичен разтвор, като се сменя неколкократно на ден. Устната кухина се почиства и овлажнява с марлички напоени с физ.разтвор.
  
• 
  На всеки час се проследяват и вписват в реанимационния лист стойностите на показатели – температура, пулс, дишане, диуреза. Всички изхождания и повръщания се описват по вид, брой, количество, наличие на примеси.
  
• 
  При тежките степенина дехидтратация и при упорити повръщания рехидратацията се осъществава парентерално с внозно капкова инфузия. М.с осигурява необходимите разтвори, регулира и регистрира влетите количества течности. Добре е да се използват автомати за регулация на броя на капките. Наблюдава се мястот на вливането, реакциите на детето.
  
• 
  При тежки нарушения в киселинно-алкалния и в електролитния баланс се подготвят необходимите медикаменти за корекция. Водно-солевата реанимация се ръководи от лекар, но м.с я осъщестява. Тя трябва да знае, че разтвора на калиевия хлорид се влива много бавно чрез инфузионна система при добра диуреза. Струйното вливане е недопустимо поради опастност от внзапна смърт.
  
• 
  При проява на гърчове м.с трябва да има готовност за адекватна намеса с противогърчови средства, като едновременно с това се повиква лекар. Тъй като в състоянието на болното често настъпват в незапни промени само доброто наблюдение и своевременото реагиране могат да предотвратят тежките и необратими последствия. Голяма роля има детската консултация, където се дават съвети за храненето. М.с трябва да убеди майката, че кърмата е най-добрата храна за малкото кърмаче и го предпазва инфекции.
  
• 
  Съветите относно правилното отглеждане на децата, начините за предпазване от инфекции имат важно значение в борбата със заболяването на храносмилателната система. Усилен патронаж се налага при децата от рисковите групи, живеещи при лоши битови условия, с вродени малформации. Правилното формулиране на сестринската диагноза ясно начертаният план за сестрински грижи допринасят за създаване на благоприятна среда, премахване на неприятните преживявания и отрицателни емоции у болното.
  
• 
  Детето трябва да се приучи към спазване на диетичен режим без пикантни храни, дразнещи подправки и газирани напитки. От значение е и правилно организираният дневен режим с умерена умствена натовареност, редуване на труд и учене с почивки и игри, без физически натоварвания.
  

41) Сестрински грижи при деца със заболявания на сърдечна-съдовата система

Кл. картина:

• 
  сърдечен шум
  
• 
  увеличени размери на сърцето
  
• 
  хипоксия
  
• 
  изоставяне в развитието на детето
  
• 
  нарушение в обменните процеси
  
• 
  цианоза
  
• 
  учестено или затруднено дишане
  
• 
  жажда
  
• 
  промяна в крайниците фаланги на пръстите
  

Изследвания:

• 
  ЕКГ
  
• 
  Обзорна рентгенография на сърце
  
• 
  Ангиография
  
• 
  Изследване на кръв – ПКК, ДКК, биохимия
  
• 
  Изследване на урина – функционално, качествено и количествено
  

План за сестрински грижи:

1. 
   Приемане на детето в детско кардиологично отделение с майката
   
2. 
   Запознаване на майката с вътрешния ред, с правата на пациента и с персонала
   
3. 
   Поставяне на детето на първи режим
   
4. 
   Детето трябва да заеме Фаулер положение
   
5. 
   Измерване на соматичните показатели
   
6. 
   Следене на пулса -
   
7. 
   Вкл. на монитор за следене на всички жизнени показатели
   
8. 
   При наличие на пристъп – овладяване на пристъпа и провеждане на медицински манипулации
   
9. 
   Разговор с родителите за събиране на данни за снемане на анамнеза и попълване на необходимата документация
   
10. 
    След назначената от лекар изследвания – попълване на фишове за тях, фиш за кръв, за урина, за рентг.изследване; м.с да подготви необходимите пособия; м.с взема материалите за излседване; м.с отговаря за опаковка, транспорт, съхранение и получаване на резултатите
    
11. 
    Следим външния вид
    
12. 
    Овладяване на цианоза и задух
    
13. 
    Набл.на температурата
    
14. 
    Требване за храна според възрастта и диетата
    
15. 
    Попълване на лекарствена табела според назначенията от лекар медикаменти
    
16. 
    Изпълняване на назначената от лекар медикаменти – дозиране на сърдечни гликозиди п правила
    
17. 
    Провеждане на кислородолечение – дозата се назначава от лекар
    
18. 
    Извършване на всички хигиенни тоалети
    
19. 
    Следим за цвят на кожа и лигавица – има ли промени?
    
20. 
    Осигуряване на детето на добър емоционален комфорт; осигуряване на връзка с майката
    
21. 
    Проследяваме за наличие на болка – къде и кога се проявява
    
22. 
    Разговор с майката за двигателен и хранителен режим
    
23. 
    М.с непрекъснато провежда здравно-просветна дейност
    
24. 
    Провеждане на учебни дейности и занималнии
    
25. 
    Подготовка на документите за изписване
    
26. 
    Изписване на пациента