Клиника
неразпложение, главоболие, безапетитие, виене на свят, сърцебиене, затруднено дишане, болки в корема, отоци в очите и крайниците, хипертония, хематурия, промени в урината, болки в кръста
Сестрински грижи: -
Приемане на болния в нефрологично отделение
-
Разговор с пациента или с неговите близки с цел събиране на информация за попълване на необходими документи
-
Попълване на фишове за извършване на необходимите изследвания и подготовка на необходимите пособия
-
фиш за урина
-
пособия за събиране на диуреза и пособия за проба на Зимницки
-
фиш за кръвни изследвания, за ехография, венозна урография
-
изписване на контрастна материя
-
Требване на храна – диета номер 7 – ограничаване на сол и течности. Повече млечно-растителна храна
-
Изследване на всички жизнени показатели – температура, пулс, кр.налягане, диуреза
-
осигуряване на физивески и психически покой, сън и почивка
-
Наблюдение на болния какво положение взема в леглото – активно или пасивно
-
Извършване на проби за чувствителност към използваните антибиотици
-
Стриктно м.с изпълнява назначената лекарствена терапия
-
Наблюдение на кожа и лигавица – следим за поява на цианоза поради задух и прояви от страна на ССС
-
Следим за отоци поради задръжка на течности; следим тургора, еластичността и цвета на кожата
-
Грижи за кожата – разтриване със спирт, фрикции със суха кърпа
-
Грижи за устата
-
Наблюдава болния за повъщане – честота, колиество и вид
-
М.с следи за хематурия – за количество и за всякакви промени в урината (количество, цвят, прозрачност)
-
Осигуряване на топла стая на болния, поставяне на топла грейка
-
М.с сменя личното и постелно бельо при всяка необходимост
-
Извършване на хигиенни тоалети
-
М.с следи теглото на болния
-
При тежко болни жени се поставя катетър, а при мъже – само асистираме на лекаря; постоянно следене за проходимостта, следене за количеството урина
-
Разясняване на болния да не се преуморява
-
Проследяване за наличие на болка – къде е локализирана; евентуално да се дават болкоуспокояващи
-
М.с разяснява на пациента за двигателния режим след изписване на пациента
-
Подготовка на докментацията за изписване на блния
-
Изписване
22) Подготовка на болен и участие на м.с при рентгенови изследвания на неврологично болен
Основни методи на изследване -
рентгенографско изследване на черепа и гръбначния стълб (краниография и спондилография): рентгенова компютърна томография, ЯМР, доплерова сонография, еднофотонна емисионна компютърна томография, мозъчна ангиография;
-
ликворна диагностика;
-
клинична неврофизиология: ЕЕГ (електроенцефалография), ЕМГ (електромиография), електроневрография, реоенцефалография, евокирани потенциали;
-
изследване на слухово-вестибуларния апарат: аудиометрия, нистагъм;
-
изследване на очни дъна;
-
мозъчна сцинтиграфия.
Ликворна диагностика
– базира се на това, че нормалният ликвор е с постоянни стандартни показатели. Промените в тях определят изграждането на определени ликворни синдроми, имащи ценна диагностична стойност в неврологията. Извършва се чрез лумбална или субокципитална пункция, макроскопска оценка, ликворна цитология, биохимичен и имунологичен анализ.
Краниография
– може да бъде обзорна, направена във фас и профилна проекция; сегментна, направена на черепната основа, големия тилен отвор, околоносните кухини, турско седло, пирамидните кости и др. Чрез нея се получава ценна информация за белези на различни болестни промени на черепните кости.
Спондилография
– извършва се във фас, профил и полупрофилна проекция. Дава информация за структурата на телата и дъгите на прешлените, ширината на междупрешленните пространства.
Пневмоенцефалография
– (контрастно изследване на ЦНС)
– при него се замества определено количество ликвор с въздух, кислород, азотен окис или други благородни газове, който се намира в субарахноидалното пространство и вентрикуларната система на главния мозък с последваща рентгенография при определени положения на черепа. Извършва се при: различни форми на епилепсия; мозъчни тумори; малформации на мозъка и др. Не се прилага при: тежък синдром с повишен вътречерепен натиск; тежко общо състояние; напреднала възраст; атеросклероза; сърдечна декомпенсация и др. Странични явления са: главоболие; поблвдняване на лицето; общо неспокойство; тахикардия; колапц; менингиален синдром; въздушна емболия.
Рентгенова компютърна томография
– извършва се със специални рентгенови апарати, като през изследвания орган се пуска тесен сноп рентгенови лъчи. Срещу въртящата се рентгенова тръба са разположени определен брой детектори, които се движат синхронно с нея. Те улавят преминалите през изследвания орган и отслабени в различна степен лъчеви импулси, преобразуват ги в електрически сигнали, които в последствие се превръщат в цифри и с помощта на компютърна програма изразяват томографски образ.
Дава информация за наличие на туморно ядро (абсцеси, хидроцефалия) – локализация, конфигурация, размери, съотношение с околни тъкани; наличие на калцификати; дислокация на околни тъкани; определя хеморагични огнища; визуализира дискова херния, стеноза на медуларния канал; проследява следоперативното състояние на пациента.
ЯМР – неинвазивен метод, неизползващ йонизиращо лъчение, при който изобразяването на изследвания орган се базира на реакцията на протоните в силно магнитно поле. Предимството му пред компютърната томография е, че дава възможност за по-добро разграничаване на бялото от сивото мозъчно вещество и изображение във всички плоскости. Скенирането и магнитният резонанс се правят със или без инжектиране на контрастно вещество за повишаване плътността на патологичния участък.
Доплерова сонография
– неинвазивен метод за изследване на хемодинамиката на екстракраниалните мозъчни съдове, за установяване на стенози, които са 50% от лумена на изследваната артерия, както и за запушване в следствие на тромботичен или емболичен процес. С нея се измерва скоростта на кръвния ток, основавайки се на Доплеровия принцип, т.е. към определен кръвоносен съд се насочват ултразвукови вълни с определена позната честота. Предимството й е, че посредством компресионни проби може да се оцени колатералното кръвообръщение и с прилагането на функционалните тестове се установява реактивността на магистралните и мозъчните артерии, нарушенията в авторегулацията на мозъчното кръвообръщение и хемодинамичния му резерв. Прави се на принципа на ултразвука – с контактен гел. Продължителността е от 20 до 40 мин. Според броя на изследваните съдове.
Ултразвукова диагностика
– неинвазияно изследване на линейната скорост и посока на формените елементи на кръвния ток в артериите и вените при норма и патология. Прави се за оценка на: всички магистрални екстракраниални мозъчни артерии; съдове изграждащи Вилизиевия кръг; сифона и останалата интракраниална част на сънната артерия; подключичните артерии.
Мозъчна ангиография
– контрастно рентгеново изследване, при което по артериален път се инжектира контрастната материя. Това изследване дава информация за състоянието на мозъчните съдове и е показано при наличие на: тромбози, венозен застой, ИБС, тумори и др. Не се прави при: тежка кахексия, напеднала възраст, тежки сърдечно-съдови разстройства, хемофилия, непоносимост към йодните препарати, увеличена урея в кръвта, лечение с антикоагуланти.
ЕЕГ
– метод за транскраниална регистрация на електричните потенциали на мозъка, записаната потенциална разлика между две точки от повърхността на скалпа; представлява своеобразно трансфорирана част от общата електропродукция на мозъка. СЛабите електрически сигнали се улавят и усилват чрез специална апаратура. Колебанията на ЕЕГ-вълни са от 0,5 до 30 Нz и се разделят на 4 основни честотни диапазона. Изследването има голямо приложение за доказване на различните видове епилепсия. Чрез ЕЕГ се извършва контрол върху лечебната ефективност на антикоагулантната терапия.
Прави се при следните условия:
-
косата на пациента да е чиста;
-
пациентът да не е гладен;
-
за активиране на мозъчната дейност трябва да се изяде 1 шоколад 1 час преди изследването;
-
да не се прави по време на менструация.
Върху главата на пациента се поставя подобно на каска устройство с електрод, регистрира биоелектричната активност на мозъчните клетки и функцията на мозъчната кора. По време на изследването пациентът трябва да е със затворени очи и в покой. Продължителността е от 20 до 40 минути. Правят се и проби с дълбоко дишане – хипервентилация и фотостимулация.
ЕМГ
– неврофизиологичен метод за изследване на биоелектричната активност на мускулите и периферните нерви. Тя записва и изучава спонтанната и волева мускулна биоелектрична активност. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система. Прави се с контактен електрод, който се поставя последователно върху точките по хода на нерва или върху изследвания мускул. Изследва се мускулната и двигателната активност на нерва (10мин. За един нерв или мускул).
Електроневрография
– анализира биоелектричните потенциали на периферните нерви, получени в отговор на електрически или физиологични стимули. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система.
Изследване на очни дъна (офталмоскопия)
– бива индиректна и директна; нормално очно дъно е с оранжево-червен цвят. Офталмоскопията се извършва при: хипертония, анемия, захарен диабет, заболяване на бъбреците, мозъчни тумори, очни заболявания, заболявания на нервната система. Планува се консултация с офталмолог, разширява се зеницата на пациента.
Мозъчна сцинтиграфия
– радиоизотпно изследване на нервната система; прилага се за поставяне на диагноза при съмнение за някои неврологични заболявания, като: тумори на мозъка, мозъчен хематом, мозъчен инфаркт, менингоенцефалити, мозъчни абсцеси и др.
Сподели с приятели: |