Насоки на учебно-възпитателна работа по физическо възпитание във връзка с образователната реформа: 1. Стимулиране на правилно и хармонично физическо развитие като база за добро здраве;
2. Изграждане на правилно телоржание и навик за неговото запазване;
3. Развиване на основните двигателни качества – бързина, ловкост, издръжливост, сила;
4. Формиране на определени двигателни умения и навици, които да обогатят двигателната култура на ученика;
5. Възпитателна потребност и траен интерес към системни занимания с физически упражнения;
6. Възпитание на положителни личностни качества - нравствени, волеви, естетически, умствени;
7. Формиране на правилно отношение към спортните съоръжения.
Всички задачи да се осъществява комплексно в различните форми на занимания. Да се създават условия за оптимално съчетаване на интелектуалното и физическото натоварване в дневния и седмичен режим на учениците.
17. Морфологични, физиологични и психологически характеристики на ученическата възраст. Ендогенни и екзогенни фактори. Физическото развитие като биосоциален процес
В спортно педагогическата практика въз основа на анатомичните, физиологичните и психологичните особености детската и училищната възраст условно се подразделя на следните периоди:
Предучилищна възраст - от 2 до 6г.;
Начална училищна възраст - от 7 до 11г.;
Средна училищна възраст – от 12 до 15г.;
Горна училищна възраст – от 16 до 18г.
Първите два възрастови периода са изключително важни за физическото развитие и формиране на двигателните функции на детето, а чрез 2ри и 3ти период се поставят основите на високото спортно майсторство. Познаването на морфологичните, физиологичните и психологичните характеристики на децата е от изключителна важност за работата на спортния педагог.
Начална училищна възраст - ръстът и телесната маса на децата от година на година се увеличава. Това увеличение е неравномерно. Редуват се периоди на засилено и забавено нарастване. Към 7-8 г. възраст детето има пропорциите на тялото на възрастен човек. През този възрастов период по строеж костната система почти не се отличава от този на възрастните. С развитието на костната система нараства и скелетната мускулатура. Дишането във възрастта от 7-9 г. е повърхностно и бързо се учестява при физическа работа, защото мускулатурата на гръдния кош е недостатъчно развита. При физическа работа кислорода не се преобразува напълно. Максималната кислородна концентрация на 10-11 г. дете е 50%. Това говори за малка приспособимост на детето към тежки физически натоварвания. Успоредно с растежа на тялото расте и сърцето. Сърцето на детето, отнесено към тялото е по-голямо в сравнение с възрастен човек. Детския сърдечен мускул е по-слаб, но в замяна на това сърдечните съкращения са по-учестени. Кръвоносните съдове на детето са по-еластични. Заедно с увеличаване на мускулната маса се увеличава и мускулната сила. Въпреки това през периода 8-12 г. силовите възможности на детето са сравнително ниски. Мускулите сгъвачи са по-добре развити от разгъвачите. Това е от съществено значение при изпълнение на равновесни упражнения. По-добре са развити мускулите на гърба, предната повърхност на бедрата, сгъвачите на ръцете. Характера на детето е неоформен. Интересите му са неустойчиви. Централната нервна система на 7-11г. се отличава с по-голяма възбудимост и подвижност на нервните процеси. Благодарение на това при детето по-лесно се образуват условните рефлекси и по-бързо се изграждат двигателни навици. Средната ученическа възраст обхваща периода от 11-15г и се характеризира като преходен, предшестващ половото съзряване и началото на половата зрялост. Особеност във физическото развитие е, че тялото се удължава за сметка на крайниците. Мускулите изостават от растежа на костите и това води до нарушена координация на движенията. При тежки физически натоварвания може да се стигне до изкривяване на костите. Постепенно нараства мускулната сила. Сърдечно-съдовата система също претърпява изменения Сърцето увеличава обема си. Количеството на протичащата кръв у детето спрямо телесната маса и обема на тялото е по-голямо, отколкото при възрастен човек. Това прави обмяната на веществата по-интензивна, което в крайна сметка води до по-бързо изграждане на организма. При момичетата дишането остава гръдно, а при момчетата диафрагмено. Централната нервна система се развива интензивно. Наблюдава се усилено развитие на хипофизата и щитовидната жлеза. Те стимулират растежа. Горната ученическа възраст (т.н. юношество) е от 15 до 18 г. Един от най-динамичните и най-емоционалните периоди. Изчезва диспропорцията между дължината на крайниците и трупа, мускулатурата се развива интензивно, в основни линии завършва окостяването на скелета. Този период е най-богат на сложни двигателни действия.