Нравствените качества се групират като: Идейно-морални - патриотизъм, чувство за дълг и отговорност; Специфични морални качества: трудолюбие; колективизъм; хуманизъм; дисциплинираност. Морално-волеви - целенасоченост, самостоятелност, упоритост, издръжливост, сдържаност, самоувереност.
Добре организираното физическо възпитание спомага за достигане на значителни резултати при формиране у подрастващите на висока нравственост. Важен аспект в нравственото възпитание е развитието на волевата сфера. В процеса на физическо възпитание, особено при овладяване на трудни упражнения се изисква преодоляване на вътрешни колебания и страхове. Това преодоляване е незаменимо средство за укрепване на волята. Чрез него се решават редица волеви качества като смелост, решителност, мъжество, самообладание, инициативност, настойчивост, упоритост, дисциплинираност, способност за пълна мобилизация.
Естетическото възпитание е насочено към формиране на умения да чувстват и оценяват различните категории на естетичното (прекрасното и безобразното, възвишеното и подлото), към създаване на естетическо отношение към света. Физическото възпитание също може да се разглежда като вид човешка дейност, чрез която се възпитават естетически чувства, представи, вкус и понятия. То въздейства естетически чрез красотата и хармонията на движенията. Чрез добрата целенасочена работа по ФВ се постига правилна телесна стойка, пропорционално телосложение, подобрено здравословно състояние и физическа дееспособност. Заедно с външната (телесната) красота чрез физическото възпитание и особено в различните видове игри се формира и богата душевност - красиви другарски отношения, „красота на поведението", честност, уважение, доброжелателност.
19. Личност и личностна активност на ученика в учебния процес по физическо възпитание. Роля на вниманието. Актуализиране на интересите, мотивите, установките.
Учебния процес по физическо възпитание представлява съвместна учебно-възпитателна дейност, управлявана от учителя при активното и съзнателно участие на учениците. Вниманието е психичен процес, който осигурява активността и насочеността на съзнанието към предметите и явленията от действителността. То придружава всички психични процеси. Човек внимава когато възприема нещо, когато мисли, когато говори, когато запомня. Когато човек внимава, действията му протичат с лекота и ред. С настъпване на умората, вниманието отслабва, действията стават по-груби и хаотични, забавени и непохватни. Същото се забелязва и в учебната дейност. При наличие на внимание, разбирането става бързо и точно. Но поради умора или други причини вниманието отслабва възприемането е хаотично, забавя се или изобщо липсва.
Сподели с приятели: |
