1. Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина. Връзка с други научни дисциплини и формиране на знанията й. Основни понятия
Изтегляне 137.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 18. Същност на възпитанието. Нравствено, естетическо и волево възпитание
| Физическото развитие може да се разглежда в 2 аспекта: като процес и като резултат.
При разглеждането като процес се има предвид изменението на формите и функциите на човешкия. организъм. Процесът на физическо развитие протича по обективни природни и социални закони. Настъпващите изменения в телесните форми и функции са резултат от естествения растеж и развитие, но те могат да бъдат направлявани в известна степен посредством физическо възпитание. В теорията на физическото възпитание важно значение има разглеждането на физическото развитие в по-тесен смисъл - като резултат. Това е моментното състояние, до което е достигнал процеса на формиране и изменение на телесните форми (морфологическа структура). Достигнатото състояние е резултат от въздействието на много фактори, които могат да се обобщят в 2 групи: Ендогенни - вътрешни - наследствени; Екзогенни - външни - условия на живот - хранене, режим на работа и почивка; възпитателни въздействия - сред тях решаващо значение има физическото възпитание. Важен фактор за физическо развитие е и двигателната активност на детето и ученика. 18. Същност на възпитанието. Нравствено, естетическо и волево възпитание Под възпитание в тесния смисъл на думата се разбира ръководен процес за целенасочено, организирано и системно въздействие от страна на семейството, училищно възпитателно учреждение и обществените организации върху децата или възрастните с цел да се изгради у тях мироглед, нравствени качества, развиване на естетически вкус, физическо усъвършенстване. Освен за възпитание, в педагогиката се говори и за самовъзпитание. Това е дейност на човека насочена към изграждане и усъвършенстване на своите собствени положителни качества и преодоляване на отрицателните. Възпитанието съдържа 5 страни: умствено, нравствено, морално, трудово и физическо. Всяка от страните има свои характерни задачи, свои средства, форми и методи за тяхното реализиране. За да се постигне обаче една хармония в развитието трябва винаги да се търси пълно единство и взаимодействие въз всички страни на възпитателния процес. 1. Умственото възпитание е насочено към овладяване, изграждане на знания, умения и навици за умствена дейност, развитие на способности за ориентиране в обширната научна информация. 2. Трудовото възпитание е насочено към възпитание на потребности от труд, той да се превърне в жизнена потребност. 3. Нравствено възпитание - социален механизъм за регулиране и насочване поведението на човек, за формиране на неговата личност. Този механизъм е моралът. Това е съвкупност от принципи, норми и правила, определящи поведението на човека във всички сфери на личния и обществения му живот. Усвояването му започва от ранно детство. Конкретните задачи на нравствено възпитание са: усвояване на система от знания и формиране на нравствени понятия; формиране на нравствени убеждения, които да оказват влияние върху устойчивостта на нравственото поведение; възпитание на нравствени чувства; натрупване на положителен нравствен опит. Изтегляне 137.46 Kb. Сподели с приятели:
|