Методи и научни изследвания по проблеми на физическото възпитание и спорта. Класификация. Основни понятия по теорията на тестовете и на приложната статистика
33. Методи и научни изследвания по проблеми на физическото възпитание и спорта. Класификация. Основни понятия по теорията на тестовете и на приложната статистика. Развитието на физическото възпитание като научна дисциплина е немислимо без научното разработване и практическото решаване на важни социални проблеми, каквито са: многостранното и хармонично развитие на личността; укрепване на здравето; повишаване на физическата дееспособност и спортните резултати. Важни проблеми за проучване в областта на училищното физическо възпитание са въпросите на: развитието на двигателните качества; възстановяването на физическите и психическите качества на ученика; подобряване на здравето и повишаване на съпротивителните сили на организма; повишаване на спортните резултати; подобряване на урочната, извънкласната и извънучилищната работа; създаване на нормативи и тестове за оценка на физическа дееспособност. Провеждането на научните изследвания се осъществява с помощта на общи и специални методи и на специални тестове.
Методите cе класифицират в 2 основни групи: теоретични и емпирични.
1. Теоретични - с тях се осъществяват теоретични изследвания върху литературни източници и документи. Извършва се теоретичен анализ на педагогическа, спортно-медицинска, психологична литература, изясняваща от различни страни проблемите на ТФВ. Данните се анализират и обобщават. Често се провеждат беседи и анкети с изтъкнати спортни педагози, ученици и спортисти.
2. Емпирични методи - те предполагат пряк и непосредствен контакт на изследователя с изучаваното явление, процес или събитие. Основни емпирични методи са наблюдението и експеримента.
а) наблюдението - Наблюдението се превръща в научноизследователски метод при наличието на следните особености: да има точно и ясно формулирана цел и задачи; да става по предварително съставена план-програма; да се провежда в такива условия, които най-точно да съответстват на целта; наблюдението не се провежда еднократно, а системно броя на наблюденията да бъде достатъчен за получаване на значителни резултати; резултатите се регистрират точно, води се протокол.
б) експеримент (опит) - характеризира се със следните особености: изследователят преднамерено създава условия, необходими за възникване на интересуващото го явление, докато при наблюдението то се изучава само когато възникне само, независимо от изследователя.
Генерална съвкупност - съвкупност от всички обекти върху които е направено изследва нето. Изследванията върху цялата съвкупност е трудоемко, затова то се провежда върху извадки. Извадката е представителна, получена чрез непреднамерен, случаен подбор на обектите от генералната съвкупност. От нея ще се правят изводи за цялата съвкупност. Обработка на данните от изследването. Данните от изследването не са подредени и са неудобни за анализ и обработка. За целта те се трансформират в рангова редица, чрез подреждане на стойностите по възходящ ред, като всяка стойност получава и съответен пореден номер.
Изчисляване на данните от изследването:
1. Изчисляване на средното равнище X. Най-лесно изчисляема и с най-широко приложение е статистическата средно аритметична.
2. Разсейване или стандартно отклонение - S. С него се установява какво е отклонението от стандартното равнище.
Графично представяне на данните:
1. Хистограма.2. Полигон.3.
Със създаването на социална експериментална обстановка изследователя изключва влиянието на случайни условия, които при наблюденията често пречат да бъдат разкрити действителните връзки между явленията.
В процеса на експеримента изучаваното явление се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо за изследователя. В това се състои голямото предимство. Благодарение на това много особености на изучаваните явления в хода на експеримента са достъпни за подробно наблюдение и могат да бъдат точно измервани, докато при еднократното наблюдение се възприема понякога неясно.
При лабораторния изследването се провежда в изкуствено създадена обстановка. Изследваното лице или група знаят, че сa изследвани. Действията и поведение то им са съобразени с изискванията на експеримента. При естествения - обстановката е естествена, лицата не знаят, че са обект на изследване. Допълнителни методи: беседа, анкета, самонаблюдение. Тестове - те са така да се каже облекчен вариант на експерименталните методики. Не изискват специална апаратура и обстановка. Най-често представляват въпроси, напечатани на бланки, на които да се отговаря или да се посочи верния отговор от няколко възможни. Дават възможност да се изследват много лица едновременно, провежда се бързо 3-5 мин., резултатите бързо се фиксират и относително просто се обработват. Статистически методи. Необходимо е изследване на достатъчен брой лица, което позволява да се правят изводи, характеризиращи действителните, а не случайните особености на изучаваното явление. Основни понятия по теорията на тестовете и приложната статистика: генерална съвкупност; представителна извадка; изчисляване на: X - средно равнище, S - стандартно отклонение. V - коефицент на вариация в %; графично представяне на данните.