1. Резюме Error: Reference source not found
Изтегляне 1.07 Mb.
|
9.ЗаключениеПолитиката за контрол върху държавната помощ е важен инструмент, който може да допринася за постигането на целите на „Европа 2020“ чрез подкрепяне на интелигентни, устойчиви и приобщаващи инициативи от общ интерес. Мерките за държавна помощ могат да коригират пазарните несъвършенства и така да подобряват функционирането на пазарите и да повишават конкурентоспособността на Европа. Контролът върху държавната помощ се е превърнал в основен стълб на вътрешния пазар, който гарантира, че фирмите имат възможност да се конкурират в условия на равнопоставеност и който пречи на държавите-членки да участват в надпревари за отпускане на субсидии. Държавите-членки са призовани да използват широк набор от мерки за постигане на целите на „Европа 2020“, включително регулаторни рамки и общи мерки, свързани например с данъчното облагане. Държавната помощ представлява само един допълнителен инструмент и е от ключово значение той да бъде правилно насочен към специфичните нужди или приоритети. Комисията, следователно, има за цел да гарантира, че държавната помощ изпълнява ясно дефинираните цели от общ интерес и не нарушава конкуренцията, нито засяга търговията между държавите-членки в степен, която противоречи на общия интерес. Освен това е важно да се подчертае, че размерът на помощта не е мярка за нейната ефективност. В контекста на кризата и като се вземат предвид бюджетните ограничения в държавите-членки, от първостепенно значение е да се отпуска по-малка и по-добре насочена помощ. Също така, за да се насърчи конкурентоспособността, трябва да се коригира пазарната неефективност, а не публичните разходи да заменят пазарните сили. По-конкретно, държавната помощ, предназначена за НИРДИ, може да бъде ефективна за осигуряване на стимули за допълнителни частни инвестиции в НИРДИ, за да бъде постигната целта на ЕС за разходи в размер на 3 % от БВП на ЕС за НИРДИ до 2020 г. Правилата на държавната помощ за опазване на околната среда могат също да предоставят богат избор от възможности на държавите-членки за насърчаване на промишлена дейност без замърсяване и икономика, опазваща околната среда, като допринасят по този начин за „Европа за ефективно използване на ресурсите“. В допълнение към това, правилно насочените мерки за държавна помощ могат да помогнат за смекчаване на определени затруднения при финансирането, пред които са изправени МСП, като допринасят за тяхното създаване, растеж и развитие. В този смисъл, държавите-членки могат да използват пълноценно възможностите, предлагани от ОРГО за МСП, което им позволява да ускорят изпълнението на мерките за държавна помощ и да намалят административните разходи. По същия начин са създадени редица възможности за увеличаване на пригодността за наемане на определени категории работници чрез отпускане на помощ за обучение, насърчаване на създаването на трудова заетост и /или насърчаване на достъпа на работниците в неравностойно положение и работниците с увреждания до трудовия пазар. Въпреки че държавната помощ е относително ограничена в тази област, нейното използване, при наличието на идентифицирани пазарни несъвършенства, може да помогне за допринасяне за целите на „Програма за нови умения и работни места“. Държавната помощ играе също ключова роля при развитието на сектора на широколентовите мрежи. Ефективното използване на публичното финансиране може да помогне за осигуряване на високоскоростен достъп до интернет за възможно най-голям брой граждани на ЕС, като им позволява да се възползват от преимуществата на общество, основано на знанието. При все това, помощта трябва да се използва внимателно на либерализираните пазари на телекомуникациите, за да се избегне изместването на частните инвестиции. Накрая, чрез насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на територията на Съюза, регионалната държавна помощ допринася за целите на „Европа 2020“. В този смисъл регионалната държавна помощ се различава от другите видове помощ, тъй като тя е предназначена основно за справяне с липсата на равновесие при сближаването, а не само за коригиране на пазарните несъвършенства. Значението на тази цел е очевидно, както показва обемът на помощта, изразходван за регионално развитие, който има най-голям дял в общата помощ за промишлеността и услугите. Тъй като повечето от правилата за държавната помощ бяха преразгледани в контекста на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост, като цяло те са адаптирани и ориентирани да посрещнат новите предизвикателства по стратегията „Европа 2020“. При предстоящите преразглеждания на определени насоки и рамки могат да бъдат необходими допълнителни корекции. В случая с насоките за рисковия капитал вече са направени някои промени. Големите несъответствия между държавите-членки демонстрират различните политически подходи, при все това, целта на „по-малка и по-добре насочена помощ“, продължава да бъде валидна за всички страни. В контекста на настоящата криза и бюджетните ограничения съществува нужда от поддържане на контрола върху публичните разходи като същевременно се гарантира ефективността на мерките и условията на равнопоставеност за предприятията. 1„ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM (2010) 2020, стр.21. 2„Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации“, ОВ C 323 от 30.12.2006 г., стр. 1. 3Регламент (ЕО) № 800/2008 от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване). ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3 (влизане в сила на 29 август 2008 г.). 4„ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM (2010) 2020, стр. 21. 5Настоящото издание на доклада за пролетта няма за цел да бъде изчерпателно. То не взема предвид всички области, които могат да имат отношение към стратегията „Европа 2020“, като култура и медии, и които биха могли да бъдат оценени в бъдещи издания на доклада. 6Информация относно държавната помощ, отпусната в резултат на кризата, може да бъде открита в глава 3 от доклада на Комисията за държавните помощи, предоставени от държавите-членки на ЕС — актуализация есен 2010 г.(COM(2010)701). Следващият доклад за държавните помощи за есента ще актуализира тази информация. 7В съответствие с ангажиментите на Г20, ЕС продължи да се противопоставя на протекционизма във всичките му форми и да минимизира всяко отрицателно въздействие върху търговията и инвестициите съгласно вътрешната политика на ЕС. 8ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1. 9Данните за разходите за държавна помощ, представени в настоящия доклад, обхващат всички мерки за държавна помощ, определени в член 107 от ДФЕС (предишен член 87, параграф 1 от Договора за ЕО), които държавите-членки са отпуснали на промишлеността и услугите. Земеделието, рибарството и транспортният сектор са изключени, както и държавната помощ, отпусната в резултат на кризата (помощта за финансовия сектор и за реалната икономика). За да бъдат показани съществуващите тенденции и в съответствие с доклада от есента на 2010 г., данните обхващат периода 2004—2010 г. (брой на решенията и одобрените суми). Последните налични данни за разходите се отнасят за 2009 г. 10ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1. 11По-голямата част от разходите за регионите е запазена за регионите, които отговарят на цел „Сближаване“ (особено за регионите с БВП на глава от населението под 75 % от средното за Съюза ниво), за подпомагане на подобряването на тяхната инфраструктура и за развитие на техния икономически и човешки потенциал. Освен това, всички държави-членки отговарят на критериите за финансиране за подпомагане на иновациите и научните изследвания, устойчивото развитие и професионалното обучение в по-слабо развитите им региони. По-малка сума се отпуска за трансгранично и междурегионално сътрудничество. 12„ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM (2010) 2020, стр. 12. 13Вж. стр. 10 от водещата инициатива на „Европа 2020“ „Съюз за иновации“, COM(2010) 546 окончателен . Докладът на „Съюз за иновации“ 2010 г. установява най-голяма разлика с основни конкуренти в категорията „дейности на фирми“, която включва разходи на научноизследователска и развойна дейност за бизнеса. 14„ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM (2010) 2020, стр. 21. 15Conte, Dierx, Ilzkovitz и Schweizer, „Анализ на ефективността на публичните разходи и националните политики в областта на НИРД“, Occasional papers, Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, септември 2009 г. 16Вж. като примери за общи фискални мерки испанската схема „Намаление на данъците от нематериални активи“ (дело № 480/2007) и италианската мярка „Данъчен кредит за НИРД“ (дело № 507/2007). Като примери за други общи мерки вж. датското дело „Институти за технологичен трансфер“ (дело № 617/2008) и ирландската мярка „Национален план за развитие 2007—2013 г.“ (дело № 374/2009). 17Съобщение относно „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ „Съюз за иновации“, COM(2010) 546 окончателен. 18Вж. Заключения на Съвета от срещата на 4 февруари 2011 г. 19Съобщение относно „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ COM(2010) 614, стр. 10. 20Разходите за иновации изрично са цитирани като една от категориите разходи, които са по-благоприятни за растежа, в годишния обзор на растежа, приложение 2: Макроикономически доклад. На заседанието на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. беше договорено, че „при осъществяването на финансово консолидиране държавите-членки следва да осигурят приоритет на устойчивите разходи, които са благоприятни за растежа, в области като научноизследователска дейност и иновации, образование и енергетика“. 21Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, ОВ C 323 от 30.12.2006 г., стр. 1. (влизане в сила на 1 януари 2007 г.). 22Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване). ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3 (влизане в сила на 29 август 2008 г.). 23Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2002 г. 24Две допълнителни мерки бяха оттеглени: една по време на предварителното разглеждане и друга — след откриването на официалната процедура по разследване. 39 случая, подлежащи на подробна оценка (24 от които бяха съобщени от Франция), включват общо повече от 2 милиарда евро държавна помощ и се отнасят за разнообразни области като модерни наносубстрати, компоненти на двигатели и нови композитни материали за въздухоплавателни конструкции, интелигентно управление на енергията, автоматично управление на мултимедийни данни, формиране на изображения с магнитен резонанс с високо магнитно поле, производни процеси на допълващи полупроводникови устройства от метален окис (CMOS) за технологии със система на един чип, задвижващи модули с горивни клетки, нови методи за производство на биогорива и изкуствени сърца. 25Преди това помощта за НИРД беше освободена от задължението за предварително уведомление единствено в случаите, когато е предназначена за МСП. 26256 от които бяха въведени през 2009 г., а 142 — през 2010 г. 27Източник: Евростат. 28САЩ изразходват 2,6 %, а Япония – 3,4 %. В сравнение с някои нововъзникващи икономики ЕС има силна водеща позиция, но страни като Китай и Бразилия преодоляват разликите с ЕС. Вж. глава 4 от Доклада на „Съюз за иновации“ 2010 г. 29Финландия, Швеция и Дания надвишиха целта на ЕС за насочване на 3 % от БВП към НИРД с 3,96 %, 3,6 % и 3,02 % съответно. Данни за 2009 г.; източник: Евростат. 30Германия (2,82 %), Австрия (2,75 %) и Франция (2,21 %). 31Литва (0,84 %), Полша (0,68 %), Гърция (0,58 %), Малта (0,54 %), България (0,53 %), Словакия (0,48 %), Румъния (0.47 %), Латвия (0,46 %) и Кипър (0,46 %). 32За целите на годишния доклад за държавната помощ, заемите при облекчени условия включват също възстановими авансови плащания. 33Сравнението е статично и взема предвид единствено нивата на държавната помощ, отпусната през 2009 г. 34Докладът за изпълнението на водещата инициатива „Съюз за иновации“ за научноизследователска дейност и иновации (1 февруари 2011 г.) класифицира държавите-членки в четири категории: иновационни лидери (Дания, Финландия, Германия, Швеция), иновационни последователи (Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Франция, Исландия, Люксембург, Нидерландия, Словения и Обединено кралство), умерени иноватори (Чешка република, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Португалия, Словакия и Испания) и скромни иноватори (България, Латвия, Литва и Румъния). 35Като процент от БВП. 36Съобщение относно „Европа за ефективно използване на ресурсите – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 21 окончателен. 37Намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. или с 30 %, ако бъдат изпълнени определени условия (по-конкретно международно споразумение за обвързващи цели за намаляване на емисиите); увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в нашето крайно потребление на енергия на 20 % и увеличаване с 20 % на енергийната ефективност. 38Разработването на координирани пътни карти е предвидено във водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“. 39Вж. заключенията в областта на енергетиката от срещата на Европейския съвет на 4.2.2011 г. 40Член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ОВ C 83 от 30.3.2010 г. 41Като схеми за търгуемо разрешение и др. Комисията обяви в стратегията „Европа 2020“ своя ангажимент за увеличаване на използването на инструменти, основани на пазара. 42Като някои освобождавания от директивата за данъчно облагане на енергийни продукти. 43Важно е да се отбележи, че стратегията „Европа 2020“ включва, в рамките на своята водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, призив към държавите-членки да „постепенно да спрат субсидиите, вредни за околната среда, като ограничат изключенията до хора със социални потребности“. Субсидиите, вредни за околната среда, също се отнасят до мерки, които не представляват държавна помощ, и текущата дискусия относно постепенното спиране на такива субсидии не е ограничена до въпроси на държавната помощ. 44Насоки относно държавната помощ за защита на околната среда ОВ C 82 от 1.4.2008 г., стр. 1. 45Член 19 — 42 мерки, член 20 — 25 мерки, член 25 — 7 мерки. 46Освен това, имаше едно отрицателно решение без възстановяване, което засягаше холандско дело: Освобождаване от данъци за околната среда за производителите на керамика (C 5/2009). 47„Данъчно облагане на енергийни продукти за производствения сектор“ (дела N 156/2004 и N 596/2005). 48Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1). Вж. членове 9 и 60. 49Пак там, член 41. 50Съобщение на Комисията относнo кpитepиитe за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти ОВ C 223, 16.9.2009 г., стр.3. 51Делото Dell Полша (C 46/2008) беше първото дело, при което Комисията извърши вида оценка, описан подробно в ръководния документ. 52ГИП Полша – Помощ за Dell Полша (C 46/2008). 53Съобщение на Комисията относно „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, COM(2010)614. 54Комисията вече е предприела действия, насочени към смекчаване на определени затруднения, пред които са изпрвени МСП. Вж. Съобщение на Комисията: „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act за Европа“, COM(2008) 394 окончателен. Европейският план за икономическо възстановяване, заедно с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, има за цел увеличаване на достъпа до финансиране за МСП. Той припомня също, че държавите-членки следва, когато е подходящо, да използват пълноценно неотдавна реформираните правила за отпускане на държавна помощ за МСП. 55Вж. раздел 3.2 от водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“. 56Вж. раздели 3, 4, 5 и 8. 57Насоките на Общността относно държавната помощ за насърчаване инвестирането на рисков капитал в малки и средни предприятия, ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2—22. 58Съобщение на Комисията за изменение на насоките на Общността относно държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия ОВ C 329, 7.12.2010 г., стр.4. 59В това отношение е важно да се отбележи, че настоящите разпоредби за докладване, определени от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност, не дават възможност на службите на Комисията да получават информация за вида на получателя (МСП или големи предприятия) на помощта по всички цели. Службите на Комисията могат само да осигурят информация за размера на помощта, която е предвидена изключително за МСП по специализираните схеми за МСП. Мерките за държавна помощ са класифицирани според тяхната основна цел към момента на одобряване на помощта, а не според крайните получатели на помощта. Това означава, че мярка, която е насочена, например, към проекти за иновации за предприятия с всякакъв размер, ще бъде класифицирана като мярка за научноизследователска и развойна дейност и иновации и разходите ще се отчитат по отношение на тази цел, дори ако по-голямата част от помощта е предоставена на МСП. Следователно, помощта за МСП, представена тук, е подценена и представлява само помощта, отпусната по мерки, насочени изключително към МСП (с помощта за МСП като основна цел). Освен това, стойностите включва помощ за рисков капитал, която, съгласно правилата за държавната помощ, може да бъде отпускана единствено на МСП. 60Програма в областта на цифровите технологии за Европа. COM/2010/0245. 61Вж. съобщението за широколентовите мрежи на следния адрес: http://ec.europa.eu/information_society/activities/broadband/docs/bb_communication.pdf. 62Вж. основно действие 8. 63Насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи ОВ C 235, 30.9.2009 г., стр. 7. 64Вж. съобщенията на Комисията в MEMO/10/31 и IP/11/54. 65Например, съгласно обявеното от държавите-членки, в края на 2010 г. Франция ще изразходва 2 млрд. EUR, Германия — най-малко 1 млрд. . EUR, Италия — 1,5 млрд. . EUR и ОК — около 1 млрд. . EUR и т.н. от публичните средства за насърчаване на развитието на широколентовите мрежи в техните страни. 66Франция подкрепя развитието на широколентовите мрежи като SGEI мерки, които не представляват държавна помощ и следователно не се отчитат в горната статистика. В държавите-членки от ЕС12 държавната помощ обикновено се отпуска съгласно насоките за регионалната помощ, като тези суми също не са отразени в диаграмата. 67Вж. например N 284/2005 - Metropolitan Area Network Broadband Program, Ирландия: 170 милиона EUR; N 201/2006 - Broadband access development in underserved territories, Гърция: 160 милиона EUR; N 157/2006 - South Yorkshire Digital Region Broadband Project, Обединено кралство: 120 милиона EUR; N 73/2008 - Public support to broadband, digital TV, mobile and infrastructures in rural areas, Испания: 180 милиона EUR; N 115/2008 - Broadband in rural areas of Germany, Германия: 141 милиона EUR; N 646/2009 - National broadband plan for rural areas in Italy, Италия: 155 милиона EUR; N 62/2010 - High speed broadband in Finland, Финландия: 131 милиона EUR; N 53/2010 - Federal framework programme on duct support, Германия: 600 милиона EUR; N 407/2009 - Optical fibre Catalonia (Xarxa Oberta), Испания: 354 милиона EUR; and N 304/2010 - Programa Avanza Nuevas Infraestructuras de Telecomunicaciones, Испания: 150 милиона EUR. 68Съобщение от Комисията „Програма за нови умения и работни места“, COM(2010)682 окончателен. 69Вж. стр. 2 от инициативата „Програма за нови умения и работни места“. 70В стратегията „Европа“ 2020 е заложена цел по отношение на постигането на образователно ниво за преодоляване на проблема с преждевременно напускащите училище: намаляване на техния брой на 10 % спрямо сегашните 15 % и същевременно увеличаване на дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % най-малко на 40 % през 2020 г. 71Решение на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки, ОВ L 308, 24.11.2010, стр. 46—51. 72Източник: Евростат. Мерките на политиката за пазара на труда обхващат активизиращи мерки за безработните и други целеви групи, включително категории обучение, ротация на работните места и съвместителство на работното място, стимули за търсене на работа, подкрепа на заетостта и рехабилитацията, пряко създаване на работни места и стимули за започване на нови дейности. Размерът се запази устойчив през последните години. 73Услугите на политиките за трудовия пазар обхващата всички услуги и дейности на обществените служби по заетостта заедно с всички останали услуги за търсещите работа, финансирани с публични средства. 74Вж. като примери френската „Помощ за подкрепяне на младежката заетост в предприятията“ (N 454/2002) за грантове, които частично покриват разходите за наемане на работа или испанската мярка „Стимули за ангажиране на съкратените работници от сектора за производство на играчки“ (N 53/2009) за намаления на разходите за социално осигуряване. 75Съобщение на Комисията – Критерии за анализ на съвместимостта на държавна помощ за наемане на работници в неравностойно положение и работници с увреждания, подлежащи на индивидуално уведомяване, ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 6 и Съобщение на Комисията – Критерии за анализ на съвместимостта на държавна помощ за наемане на работници в неравностойно положение и работници с увреждания, подлежащи на индивидуално уведомяване, ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 1. 76Освен това имаше две отрицателни решения. 77ОРГО и предишните регламенти за групово освобождаване за заетост и обучение. 78288 от които бяха въведени през 2009 г. и 124 — през 2010 г. 79Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията от 5 декември 2002 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавните помощи за заетост, ОВ L 337, 13.12.2002 г., страници 3—14 (в сила преди въвеждането на ОРГО). 80Регламент (ЕO) № 68/2001 на Комисията от 12 януари 2001 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение, ОВ L 10, 13.01.2001 г., страници 20—29 (в сила преди въвеждането на ОРГО). 81Mesures sociales dans le secteur du travail (NN 10/2002). 82„Miesięczne dofinansowanie do wynagrodzeń pracowników niepełnosprawnych“ (X 306/2009) и „Credito d’imposta per le nuove assunzioni nelle aree svantaggiate“ (XE 12/2008). 83„Refundacja wynagrodzeń młodocianych pracowników“ (X 134/2010), „Aide aux entreprises pour la réalisation d'un programme de formation“ (XT 1/2002) и „Engagements de développement de la Formation (EDDF)“ (N 753/1999). BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|