Заключение относно държавната помощ за МСП

7.Държавна помощ за сектора на широколентовите мрежи

7.1.Контекст на политиката

В стратегията „Европа 2020“ е подчертана важността на разгръщането на широколентовия достъп, за да се спомогне за социалното приобщаване и конкурентоспособността в ЕС и също бяха поставени амбициозни цели за развитие на широколентовата мрежа. През 2010 г. Европейската комисия стартира една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — Програмата в областта на цифровите технологии⁶⁰, в която отново бе потвърдена целта да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г. като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г. всички европейци имат достъп до интернет със скорост над 30 Mbps и 50 % или повече от европейските домакинства са абонирани за интернет връзки със скорост на 100 Mbps.

Беше изчислено, че ще са необходими до 60 млрд. EUR инвестиции за достигането на първата цел, докато за достигането на втората цел ще са необходими допълнителни 270 млрд. EUR⁶¹. Такива инвестиции ще дойдат предимно от търговски оператори. При все това, тези амбициозни цели не могат да бъдат постигнати без интелигентното използване на публични средства. Държавите-членки се призовават „да използват публичното финансиране в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи“⁶² с цел да се постигнат целите относно покритието, скоростта и въвеждането, както са поставени в стратегията „Европа 2020“.

Европейската комисия планира също да съсредоточи няколко от своите финансови инструменти, като Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Трансевропейската транспортна мрежа, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, за постигане на целите на Програмата в областта на цифровите технологии чрез възможно включване на увеличение на кредитите (подкрепено от средства на ЕИБ и ЕС).

Публичното финансиране и държавната помощ ще играят важна роля за допълване на частните инвестиции и за разширяване на широколентовата мрежа и на покритието на високоскоростната мрежа за достъп от следващо поколение (ДСП) в райони, където е малко вероятно пазарните оператори да инвестират в търговски условия в близко бъдеще. При все това, публичното финансиране трябва да бъде внимателно използвано на либерализираните пазари на телекомуникациите, за да се избегне изместването на частните инвестиции.

7.2.Правила за държавната помощ за широколентови мрежи

Насоките помагат на публичните органи да проектират мерки за помощ, насочени към публичните инвестициии в географски райони, в които няма вероятност да бъдат направени търговски инвестиции. В допълнение към това, частните оператори получават допълнителна сигурност и яснота относно ролята и обхвата на публичната интервенция в този сектор и могат по-добре да планират своите собствени инвестиции в нови и модернизирани мрежи.

Текстовото поле по-долу обобщава основните характеристики на насоките за широколентови мрежи.

Насоки за широколентови мрежи

Насоките предлагат всеобхватен и прозрачен инструмент, за да се гарантира, че всяко публично финансиране на широколентовите мрежи е в съответствие с правилата за държавната помощ на ЕС, за да се улесни широкото разгръщане на широколентови мрежи с висока и с много висока скорост за подобряване на европейската конкурентоспособност и помагане за насърчаване на основано на знанията общество в Европа.

По-конкретно, Насоките обясняват как публичните средства могат да бъдат насочени за рагръщането на основните широколентови мрежи и на мрежите за ДСП в райони, в които частните оператори не биха инвестирали.

За да се определят районите, в които е допустима публична интервенция, в Насоките се прави разграничение между „бели“, „сиви“ и „черни“ райони в зависимост от това, дали вече има действащи подходящи широколентови инфраструктури. Публичното финансиране за развитието на широколентовата мрежа в „бели“ райони (повечето със селски характер), където не съществува адекватна инфраструктура, по принцип се разглежда като безпроблемно. За разлика от това, държавната помощ в (гъсто населените) райони, където вече съществуват конкуриращи се широколентови инфраструктури („черни“ райони), е забранена, като в същото време проект за държавна помощ за „сивите“ райони изисква по-задълбочен анализ. Подобен подход се прилага за мрежи за ДСП, като се прави разлика между „бели ДСП“, „сиви ДСП“ и „черни ДСП“ райони.

В Насоките са заложени редица ключови предпазни мерки (като например подробно картографиране, открити търгове, задължения за достъп до продажби на едро или технологичен неутралитет и механизми за дължими възстановявания), за да се насърчава конкуренцията и да се избегне изместването на частните инвестиции.

В случая с помощта за мрежите за ДСП трябва да бъдат изпълнени допълнителни условия за съвместимост, тъй като рискът за нарушаване на конкуренцията може да е по-висок (например поради факта, че основните широколентови инфраструктури може вече да са налице в целевите райони).

В някои случаи, държавите-членки могат да считат, че осигуряването на широколентова мрежа трябва да се разглежда като услуга от общ икономически интерес („УОИИ“). Съгласно практиката на Съда, при условие че са изпълнени критериите на Altmark, държавното финансиране за осигуряване на УОИИ може да остане извън обхвата на правилата за държавната помощ. Насоките предвиждат също подробно описание на уловията, ако публичните органи решат да инвестират широколентови мрежи при същите условия, както частен инвеститор в пазарна икономика (в съответствие с принципа на инвестиции в условията на пазарна икономика).