Заключение относно държавната помощ за сектора на широколентовите мрежи

7.5.Заключение относно държавната помощ за сектора на широколентовите мрежи

Насоките за широколентови мрежите осигуриха ясна и предсказуема рамка по отношение на ролята на държавната помощ в този сектор. След приемането на тези насоки Комисията е одобрила значителен брой решения, които позволяват на държавите-членки да подкрепят инвестициите в райони, където е малко вероятно пазарните оператори да инвестират в търговски условия в близко бъдеще (например селските или отдалечените райони).

В допълнение към определянето на правната рамка за отпускане на държавна помощ, насоките целят не само да насърчават инвестициите в инфраструктура за широколентов достъп, но също да гарантират наличието на ефективна конкуренция, което ще помогне за максимизиране на благосъстоянието на потребителите под формата на по-ниски цени и по-добри и повече услуги.

8.Държавна помощ за трудова заетост и обучение

8.1.Контекст на политиката

Тъй като наличието на квалифицирана работна ръка е основна предпоставка за развитието на конкурентоспособна, устойчива и иновативна икономика в съответствие с целите, заложени в стратегията „Европа 2020“⁶⁹, стратегията „Европа 2020“ обръща специално внимание на интегрирането на младите хора на трудовия пазар⁷⁰. Водещата инициатива „Младежта в движение“ има за цел подобряването на образованието на младите хора, тяхната мобилност и възможности за трудова заетост. Инициативата включва действия, които подпомагат държавите-членки в модернизирането на техните системи за образование и обучение, за да осигуряват на младите хора уменията, които са им необходими, за да успеят на днешните трудови пазари, и предвижда европейска политическа рамка за младежка заетост.

Държавите-членки са отговорни за разработването и изпълнението на политиките за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ на базата на насоките за трудовата заетост, приети от Съвета⁷¹. Един от компонентите на техните стратегии е публичната подкрепа в нейните различни форми. Общите публични разходи за мерки на политиката за трудова заетост възлязоха на около 57 млрд. EUR през 2008 г⁷². От тази обща сума около 22 млрд. EUR бяха използвани за подкрепа на мерки за обучение. Други 24 млрд. EUR бяха изразходвани за услуги на трудовия пазар⁷³, за финансиране на системи и структури, които предлагат услуги на безработните.

Повече от тези публични мерки са предназначени за физически лица или се отнасят за всички работници, например, общо намаление на данъчното облагане на разходите за труд и социалните разходи⁷⁴, мерки за предоставяне на насоки и консултации, общо подпомагане и обучение за безработни или програми за обучение, които не правят разграничение между служителите в определена държава-членка. Тези видове мерки не дават преимущество на определени предприятия и следователно не представляват държавна помощ.

При все това, тъй като трудовите пазари не функционират по идеален начин, държавната помощ може, в определени случаи, да представлява подходящ инструмент, например, за подпомагане на наемането на работници с увреждания или други категории работници, които са изпитват затруднения при намирането на работа при текущите заплати. Работодателите са склонни да възприемат определени характеристики като увреждания, продължителна безработица или липса на основно образование като сигнали за по-ниска продуктивност. Държавната помощ под формата на субсидии за заплати би могла да помогне на такива работници да навлязат на трудовия пазар или да останат на своята длъжност като покрива допълнителните разходи, предизвикани от възприеманата или реалната по-ниска продуктивност.

Въпреки нейните положителни въздействия, помощта за трудова заетост носи риск от нарушаване на конкуренцията. Без строг контрол и подходящо ограничаване, помощта за трудовата заетост може да има вредно въздействие, което да заличи нейния непосредствен ефект върху създаването на работни места. Ако помощта се използва за защитаване на фирми, изложени на трансгранична конкуренция, тя би могла да забави промените, необходими за гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост.

Що се отнася до обучението, без публична интервенция ще се предоставя много по-малко образование и обучение, отколкото е желателно от социална гледна точка. Недостиг на инвестиции в обучението може да възникне по редица причини: подход на фирмите за избягване рискове, финансови ограничения, страх, че служителите ще напуснат, преди фирмата да си е възвърнала инвестицията, и др. Разширените знания и умения генерират ползи за обществото извън онези, които се изразяват в по-високи доходи за по-добре обучените лица (или за работодателите); общите социални ползи надвишават възвращаемостта за частния сектор. Обучението допринася също за социално сближаване, като намалява неравенството ex-ante и социалната отдалеченост между лицата, като има благоприятно въздействие върху икономическите резултати. Справянето с пазарната неефективност, свързана с обучението, ще изисква финансова подкрепа, както и други усилия от страна на обществото.

Чрез отпускането на помощ за обучение на определени фирми, публичните органите поемат част от разходите на тези фирми за обучение и им осигуряват финансово предимство, което подобрява тяхната конкурентна позиция. Следователно мерки за държавната помощ за обучение трябва да бъдат правилно разработени, за да коригират пазарната неефективност, които произтичат от недостига на инвестиции в обучението, и да гарантират минимално нарушение на конкуренцията в тези граници.