Разходи за държавна помощ за регионално подпомагане

5.4.Разходи за държавна помощ за регионално подпомагане

В относително изражение, като процент от БВП, 12 държави-членки са отпуснали повече от средното ниво за ЕС: Гърция (0,57 %), Унгария (0,28 %), Словения (0,27 %), Малта (0,25 %), Чешката република (0,23 %), Франция (0,22 %), Ирландия (0,18 %), Словакия (0,17 %), Полша (0,17%), Германия (0,15 %), Литва (0,14 %), и Испания (0,12 %).

По отношение на общия размер на помощта за промишлеността и услугите, помощта за регионално развитие беше особено важна в страните от ЕС-12, където тя представляваше около 30 % от общия размер — ниво, по-високо от наблюдаваното при ЕС-15 (23 %). Това се обяснява с факта, че тези държави-членки имат по-голям брой региони, отговарящи на условията, и следователно по-голяма възможност за отпускане на по-висок интензитет на помощта.

Най-висок дял на помощта за регионално развитие, пропорционално на общия размер на помощта за промишлеността и услугите, е установен в Гърция (76 %), България (59 %), Литва (51 %), Словакия (47 %) и Чешката република (46 %), докато в четири държави-членки (Дания, Нидерландия, Кипър и Финландия) той е под 2 %.

В номинално изражение, най-голяма помощ е предоставена от Франция (4,1 млрд. EUR, 30 % от общия размер за ЕС), Германия (3,7 млрд. EUR, 27 %), Гърция (1,4 млрд. EUR, 10 %), Испания (1,2 млрд. EUR, 9 %) и Италия (1 млрд. EUR, 7 %).

През 2009 г. почти половината (45 %) от общия размер на помощта за регионално развитие в ЕС е отпусната само по пет мерки. Това са три схеми в Германия (две от които са по мерки за групово освобождаване), които са фокусирани върху подпомагането на инвестициите в най-бедните региони (основно в източна Германия) и две схеми във Франция, които предоставят оперативна помощ във френските отвъдморски департаменти.

При сравняване на двата последователни периода 2004—2006 г. и 2007—2009 г. изглежда, че помощта за регионално развитие се е увеличила както в номинално изражение (с 2,7 млрд. EUR), така и в относително изражение като процент от БВП от 0,08 % на 0,1 % от БВП. Също така, нейният дял в общия размер на помощта за промишлеността и услугите се е увеличил от 19 % на 23 %.

Регионалната помощ беше включена в регламент за групово освобождаване за първи път през 2007 г. Регламентът беше приет през 2006 г. и влезе в сила през 2007 г. Оттогава насам са отпуснати общо 11,4 млрд. EUR като държавна помощ без предварително уведомяване на Комисията. Делът на регионалната помощ, отпусната по мерки за групово освобождаване, се увеличава прогресивно и достига 35 % от общия размер на регионалната помощ, отпусната през 2009 г. Мерките по ОРГО възлизат само на 15 % от общите разходи за регионално развитие по мерки за групово освобождаване.

През периода 2004—2010 г. като помощ в ЕС са отпуснати 67 млрд. EUR. Почти целият размер на тази помощ е отпуснат по схеми (96 %), докато индивидуалната ad hoc помощ възлиза само на 4 % от общата сума. Що се отнася до инструментите за подпомагане, данъчните освобождавания са използвани за 55 % от общия размер на отпуснатата държавна помощ (с тенденция на нарастване през периода), следвани от преките грантове (42 %).

5.5.Заключение относно държавната помощ за регионално развитие

Специално внимание се обръща на най-отдалечените региони поради специфичните допълнителни разходи, породени от структурните затруднения, които са предизвикани от географската отдалеченост и специфичните трудности при интегрирането на вътрешния пазар.

6.Държавна помощ за МСП

6.1.Контекст на политиката

Водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“⁵³ на стратегията „Европа 2020“ подчертава важната роля на малките и средните предприятия (МСП) в икономиката на ЕС като движещи сили за създаване на работни места и растеж: „МСП осигуряват 2/3 от заетостта в сферата на промишлеността и голяма част от потенциала за растеж и работни места на промишлеността на ЕС е в жизнеспособните и активните МСП. Поради това насърчаването на създаването, на ръста и на международното измерение на МСП трябва да е в центъра на новата интегрирана индустриална политика на ЕС.“

Тя подчертава също, че въпреки значителния напредък през последните години ⁵⁴, все още съществуват сериозни и определими предизвикателства, свързани с интелигентното регулиране и бизнес средата, особено за МСП. По-конкретно, „достъпът до финансиране се определя от държавите-членки като важен проблем за МСП и финансирането на иновациите“⁵⁵. В действителност, в настоящия контекст на забавен икономически растеж и финансова криза, МСП често срещат затруднения при получаването на капитал, рисков капитал или заеми поради страха на определени финансови пазари от поемане на рискове и ограничените допълнителни гаранции, които те могат да предложат. Освен това, техните ограничени ресурси също могат да ограничат достъпа им до информация, по-специално до нови технологии и потенциални пазари. За да бъдат облекчени тези затруднения, държавите-членки трябва да увеличат своите усилия за прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ и за опростяване на схемите за подпомагане.

За да подкрепят МСП, правителствата могат да се намесват по редица начини, които не се считат за държавна помощ, например чрез общи мерки за подпомагане, които могат да включват общо намаляване на данъчното облагане на труда и социалните разходи, намаляване на забавянията при плащане за подобряване на паричните потоци на МСП, опростяване на правилата за намаляване на административната тежест и др. Когато пазарните сили са недостатъчни сами по себе си, мерките за държавна помощ могат да играят допълваща роля чрез предоставяне на публично финансиране. В действителност, водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ признава това, като заявява, че „разработването на правилата за държавните помощи допринася за насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността в Европа. Тези правила осигуряват рамка, която направлява инвестициите на държавите-членки с оглед на набелязаните слабости на пазара“.

При все това, контролът върху държавната помощ е от изключителна важност за поддържането на равнопоставеност за всички фирми, действащи на вътрешния пазар, независимо от държавата-членка, в която са установени. Комисията трябва да следи дали мерките са правилно насочени, като гарантира, че помощта не обезкуражава инвеститорите, не се инвестира с цел поддържане на неефективните фирми в състояние на платежоспособност и не нарушава конкуренцията.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 1.07 Mb.

Сподели с приятели: