ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ПУБЛ.ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА НАП. КОМП-СТ. ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Особеното е, че те не разполагат с всички изпълнителни способи, които могат да ползват публичните изпълнители на АДВ. Изпълнителните способи на НАП са: изпълнение върху парични средства на други, включително банки и вземания от трети лица.Компетентността на публичните изпълнители на НАП е чл. 12, ал. 2 ДОПК – изброени правомощията.

2. установява административни нарушения;3. налага адм.наказания;4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;5. проверява отчетността на контролираните обекти;6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;

8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;14. изисква писмени обяснения;15. възлага експертизи и ползва специалисти;16.изисква деклариране на опр.ни факти и обстоятелства, когато това е предвидено със з.

(2) Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите на този кодекс:1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;

4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в з;7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;8. изисква писмени обяснения;

9. възлага експертизи и ползва специалисти;10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;11. установява административни нарушения;12. налага административни наказания.

(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност - производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.(4) При осъществяването на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

36.ПРЕДМЕТ НА ПРИН.ИЗПЪЛНЕНИЕ.СПОСОБИ НА ПРИН.ИЗПЪЛНЕНИЕ. НЕДЕЙСТ-ВИТЕЛНОСТ НА ДЕЙСТВИЯ И СДЕЛКИ. РАЗРЕШ-Я ЗА НЕОТЛОЖНИ ПЛАЩАНИЯ.
Предмет е имуществото на длъжника. От гледна точка на данъчно – изпълнителния процес, имуществото е съвкупност от оценими имуществени права на длъжника, които са секвестируеми и несеквестируеми. Принципът на пълна секвестируемост означава, че:

1. 
   за данъчното задължение длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако закона е предварително ограничил имуществената отговорност;
   
2. 
   данъчното задължение може да бъде удовлетворено чрез насочване на изпълнението към което и да е имуществено право на длъжника освен имуществените права, които са несеквестируеми. Принципът на публичното изпълнение е да се осребри секвестируемото право и да се погаси данъчното задължение.
   

Несеквестируеми са тези имуществени права, за които закона е постановил забрана за принудително изпълнение. Биват абсолютно и относително несеквестируеми. Всички изпълнителни действия, нарушаващи несеквестируемостта, са унищожаеми. Несеквестируемото имущество е изброено в чл. 213 ДОПК. Недействителността по отношение на държавата, съответно на общината, са видовете сделки, изброени в чл. 216, ал., т. 1 до 6 ДОПК. Недействителността се обявява по реда н аГПК и с иск на публичен взискател.

(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

Освен, че урежда секвестируемите и несеквестируемите, правната норма на ДОПК дава възможност на данъчния длъжник да посочи движими или недвижими вещи срещу които да бъде насочено задължението за публично изпълнение (чл. 214, ал.1 ДОПК). Предложението не е задължително за публичния изпълнител. Той може да не приеме предложението, като данъчното задължение няма да бъде удовлетворено изцяло.

Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи. (2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197.

Публичните изпълнители се произнасят в 7-дневен срок с постановление от постъпване на пседложението. Отказът на публичен изпълнител може да бъде обжалван пред изпълнителния директор на НАП. В 7-дневен срок. Изпълнителният директор се произнася в 14-дневен срок . Решението му може да се обжалва в 7-дневен срок пред Административния съд по местонахождение.

Това са начините, чрез които компетентния орган осигурява събиране на данъчни вземания, като различните видове способи са изброени в чл. 215 ДОПК.

3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.(3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно

Публичният изпълнител може да изпълни всеки един способ заедно или поотделно. Данъчният длъжник също може да предложи принудително изпълнение да се извърши по определен способ. Публичният изпълнител се произнася в 7-дневен срок. Отказът да приема предложения способ може да се обжалва пред директора на АДВ в 7-дневен срок. Директорът се произнася с решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок пред Административния съд. Отказът за произнасяне се счита за мълчалив и може да се обжалва в 14д срок.

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА НЕОТЛОЖНИ ПЛАЩАНИЯ:

Това е предоставяне на възможност за временно разпореждане със суми по запорирани банкови сметки. Дава се при условията, изброени в чл. 229, ал. 3 ДОПК.

Разрешението има правната форма на разпореждане и се издава от публичен изпълнител адресирано до банката. Посочва се плащането, за което се отнася и срокът, в който може да се извърши това плащане. Може да се изменя или отменя само от публичен изпълнител, който го е издал.Банката носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението. Отговорът се реализира чрез издаване на разпореждане от публичния изпълнител за изпълнението. Разпореждането е изпълнително основание, независимо дали е обжалвано. С разпореждането на банката може да бъде наложена обезпечителна мярка или принудително изпълнение.

1. 
   данъчното задължение не е платено
   
2. 
   изпълнителното основание да е изпратено на публичните изпълнители на АДВ
   
3. 
   изпълнителното дело да е изпратено от публичните изпълнители на НАП.
   

3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.(3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно

Реквизити на съобщението – чл. 121, ал. 2 ДОПК. Със съобщението могат да бъдат наложени възбрана върху движими вещи, когато липсват обезпечителни мерки.Принудителното изпълнение се спира без да се начисляват лихви за срока на спиране с разпореждане на публичния изпълнител. Основанията за спиране са изброени в чл. 222, ал. 1 ДОПК. Спирането се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените в чл. 222 обстоятелства. При спиране е налице започнало, но не приключило производство по прин.но изпълнение.

(2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.(3) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях.(4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.(5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.(6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането.(7) Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

Особеност е, че извършените до момента на спирането действия запазват силата си. След спиране на принудителното изпълнение публичният изпълнител не може да извърши нови изпълнителни действия, но може да извърши действия по обезпечаване на вземането.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО НА ПРИНУДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ:

Се извършва с разпореждане на органа по принудително изпълнение, след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането. Възобновяване има в случая на чл. 222, ал. 4 – при приемането на наследството след дадения от съда срок за приемане или отказ от наследство.

Има като условие като започнато или незавършено изпълнително производство. Извършените до момента действия запазват силата си, но за периода на отлагане не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по приходите. Ако бъдат извършени такива, те са незаконосъобразни.

Отлагането се различава от спирането по:

1. 
   основанията за спиране са законоустановени за разлика от случаите на отлагане
   
2. 
   при спиране не се начисляват лихви за срока на спиране, а при отлагането лихви се начисляват
   

1. 
   окончателно се преустановява извършването на изпълнителни действия
   
2. 
   прекратяването е пречка за извършване на нови изпълнителни действия
   

4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;5. получаването на писм.искане от публ.я взискател.

Производството се прекратява с разпореждане на публичен изпълнител. Разпореждане се издава в 7-дневен срок от настъпването на някое от събитията, изброени в чл. 225, ал. 3.Принудителното изпълнение на данъчни задължения е част от събирането на данъчни вземания. То се явява сурогат на липсващото доброволно изпълнение. Прилага се единствено и само след като са изчерпани възможностите за доброволно изпълнение. В производството по принудително изпълнение публичният изпълнител може да поиска съдействието на органите на МВР, кмета на общината или от областния управител за осигуряване на достъп до места, в които се намират вещите на длъжника.


39.Прин.изп-е в/у вземания на дл-ка от банки и от 3ти лица, които не са банки. Изп-е в/у дялове. Изп-е в/у ЦК, вземания по изп.листове и пар.
Прин.изп-е в/у вземания на дл-ка от банки – най-често използваният способ за прин.изп-е.

ДОПК: Чл. 221. (1) Когато зад-ето не е изплатено в 7дсрок от получаването на поканата, публ.т изп-л пристъпва към изп-е, като е длъжен да изпрати на дл-ка съобщение, с което му дава 7д срок за доброволно изп-е.

(2) Съобщението трябва да посочва изп-лното основание, номера на изп-лното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към дл-ка, че ако в дадения му срок не изпълни зад-ето си, ще се пристъпи към прин.изп-е.(3) Когато са налице няколко отделни изп-лни основания за различни публ. зад-я, образува се едно изп-лно дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от зад-ята.(4) В слте, когато не са наложени обезпечителни мерки, прин.то Изп-е в/у вземания на дл-ка и в/у негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публ.я изп-л.(5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.(6) В слте, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган, публ. изп-л може, ако зад-ето е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите:1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:а) да забранят на дл-ка или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на зад-я към държавата.(7) Публ. изп-л е длъжен да поиска в 3д срок от узнаването от органите на Министерството на вътрешните работи прекратяване на мерките по ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" при погасяване на зад-ето или предоставяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите, служебно или по искане на заинтересуваното лице. Тази разпоредба се прилага и в слте, когато мерките са поискани от органа по чл. 182, ал. 1 преди изпращането на изп-лното дело на публ.я изп-л.(8) Не се започва прин.изп-е за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с постановление на публ.я изп-л. Постановлението може да се обжалва в 7д срок пред изп-лния директор на АДВ, чието решение е окончателно.

Съгласно чл. 224, (4) В слте, когато не са наложени обезпечителни мерки, прин.то Изп-е в/у вземания на дл-ка и в/у негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публ.я изп-л. Прехвърлянето на дължимата о дл-ка сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждане за Изп-е. Банката е длъжна в 7 д срок от получаване на разпореждането да уведоми публ.я изп-л, наложил запора за причините за неИзп-ето му. Разбира се, включени са слте, когато не може да изпълни незабавно нареждането. Ако Изп-ето е насочено към валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането и прехвърля левовата равностойност по сметка на публ. изп-л, наредил прин.то Изп-е.