1. Същност на данъчния процес. Нормативна основа. Понятие. Предмет и метод на регулиране


ДАНЪЧНИ РЕВИЗИИ.Възлагане, срокове, ред за извършване



страница6/14
Дата14.01.2019
Размер1 Mb.
#110087
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

18.ДАНЪЧНИ РЕВИЗИИ.Възлагане, срокове, ред за извършване

Установяването на задължението с Рев.акт е окончателно установяване.С вл.в сила РА е стабилен и зад-та за д-ци, вписани в него могат да бъдат изменяни само при наличие на изрично предвидените в ДОПК условия– 133,134- Основания за изменение на задълженията за Д-ци. Производството за установяване на задължение за Д-ци може да бъде образувано преди изтичане на 5г.срок. Това е преклузивен срок. Спира да тече, когато е образувано нак.производство, от изхода на което зависи установяването на дан.задължение. Нормите на ДОПК съдържат законово определение на ревизия и проверка. Ревизията и проверката са начини за осъществяване на дан-осигур.контрол. При ревизията се контролира дали правилно е било приложено дан. законо-тво. Проверката може да бъде за установяване на отделни факти и обстоятелства преди да е възникнало пр-то задължение за пр.размер на Д-ка. Ревизията е съвкупност от действия на ОрП насочени към установяването на задълженията за Д-ци. При ревизията се установяват всички факти и обстоятелства от значение за конкретното дан.зад-е. Възлагането и извършването на ревизия се ръководи от тер.Дир-р. В изпълнение на това свое правомощие тер.Дир-р от комп.тер.дир-я определя ОрП, който издава заповедите за възлагане на ревизия. Този орган може да издава заповеди за възлагане на ревизии само за Л от съотв.терит.дир-ция според чл.8 ДОПК. Ревизия може да възлага и изп-ят дир-р на НАП на всяко Л на територията на РБ и за всички видове задължения за д-ци. С издаването на заповедта за възлагане на Р се образува ревиз.производство следва да бъде в 5г.срок-чл.109ДОПК.



Издадената заповед за възлагане на Р трябва да има установеното в чл.113/1/ съдържание.:

  • Данни за Л-то

  • Данни за ревизиращия орган

  • Срок за извършване на Р.

  • Ревизираният период

  • Видове ревизирани задължения за Д-ци, или ЗОВноски и др.

Заповедта за възлагане на Р следва да бъде връчена на ревизираното Л. Датата е много важна, защото срокът започва да тече от момента на връчването. От датата на връчването започват и всички действия по установяване на задължението. Заповедта за възлагане на Р може да бъде изменяна с нова заповед като изменението се смята за извършено от датата на новата заповед. Тази нова заповед също се връчва на ревизираното Л. Въпреки, че е индив.акт заповедта не подлежи на обжалване. Заповедите за възлагане на Р могат да бъдат обжалвани само заедно с обжалването на РАкт. Заповедта за прекратяване на рев.то производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на РА. Така се защитава правото на Л в случаите, когато е допустимо издаването на РА, независимо дали със същия ще бъдат установени зад-я, различни от декларираните.

Срок за извършване на ревизията -До 3м. Ако този срок се окаже недостатъчен може да бъде продължен до 1м. с нова заповед за възлагане издадена от същия орган. След изтичане натези срокове /3+1/ срокът на ревизията може да бъде продължен общо до не повече от 3 г./включват се и 4-те месеца/. Условие за продължаване – да е налице особена фактическа сложност на конкр.случай. Компетентен да издаде тази заповед /срок до 3 год/ е изп-я дир-тор на НАП.

Място на провеждане на ревизията- Мястото на провеждане на ревизията и свързаните с това права и зад-я на ревизираното Л и на Орг П се съдържат в чл.115 ДОПК. Ревизираното Л е длъжно да осигури място за провеждане на Р и да осигури Л за контакт и оказване на съдействие на ОрП. Така ОрП ще има по-добра възможност да се запознае с с намиращите се в Л документи и док-тва като от своя стр. ще помогне фактическото установяване на фактите и обстоятелствата от значение за Р. Фактът, че се запознава на място със счетоводството на Л не освобождава ОрП да извършва насрещни проверки и проверки по делегация, както и по необходимост да бъде командировано за установяване на факти и обстоятелства. Все пак при невъзможност да се извърши Р при ревизираното Л, Р може да бъде извършена и в тер.дир-я. Ред, по който се извършва в тер.дир-я е в 115/3,/4: Съставя се протокол и опис на документите, които се предават на ОрП, екземпляри от протокола и описа се предават на Л. Ор П опазва документие и ги връща на Л в опр.срокове. Разпоредбата на чл.115 ДОПК обаче е неприложима, когато за установяване на задълженията на ревизираното Л е необходимо да се установят факти и обстоятелства, които се намират извън територията на РБ. За тези случаи са въведени особени правила за доказване – чл.116 Допк. Характерно: Общо: ПН прехвърля тежестта за доказване в/у ревизираното Л. Задължение на ревизираното Л е да представи доказателства за изясняването на факти и обстоятелства извън територията на страната. Освен това, когато ревизираното Л извършва сделки със свързани Л или трансфери с място на стоп.дейност на чуждестр.Л в Б-я е длъжно да докаже цената, по която са извършени сделките, на пазарна цена. Когато ревизираното Л не изпълни задълженията си във всички тези случаи ОрП има право да установи пазарните цени като приложи чл.116 – ал.4,5,6. В срока на приключване на Р ОрП съставя рев.доклад. Срок от 14д от този, който е указан в заповедта за възлагане на Р. Рев.доклад трябва да съдържа реквизитите на чл.117 /2/ - Име и длъжност на органа, № и дата на доклада, данни за ревизираното Л, обхват на Р, извършените проц.действия, установените факти и обстоятелства свързани с тях, предприети действия за обезпечаване на публ.вземания, предложение за установяване на задълженията, подпис на органа. Най-важните касаят установените факти и обстоятелства, направените изводи и събраните док-тва. Рев.доклад заедно с приложенията се връчва на Л, което е било ревизирано в 3д срок от съставяне на РДоклад, Рев.доклад е основание за издаване на Рев.акт. Рев.доклад не е ИАА. Рев.Л може да направи писмено възражение и да представи допълнителни док-ва в 14д срок. Този срок може да бъде удължаван по искане на ревизираното Л и след преценка на ОрП, извършили ревизията. Възражението на ревизираното Л се адресира до ОрП, извършили Р-та. Изготвянето на рев.доклад и евентуално направени възражения и допълнително представени док-ва имат за цел издаването на един законосъобразен РА.



19. Ревизионен акт. Изисквания за законосъобразност
Ревизионен акт
Въз основа на ревизионният доклад, съставен след извършване на данъчната ревизия, органа по приходите, определен със заповед от органът, възложил ревизията, издава ревизионния акт, с който определя конкретното данъчно задължение. Той го издава след като провери данните и доказателствата, установени и събрани по време на ревизията, прецени направените възражения и дадените допълнителни доказателства.

Издаването на ревизионния акт се налага доколкото съдържащите се в данъчните правни норми общи и абстрактни правила за поведение трябва да се претворят в действителни, чрез установяване на определени правни отношения между данъчните субекти и органите по приходите. Те най-често се пораждат въз основа на издаден ревизионен акт, като са своеобразен посредник между данъчните правни норми и конкретното данъчно правоотношение. Ревизионният акт е необходим елемент от правният механизъм за реализиране на данъчните отношения, защото чрез него всъщност се прилага данъчната правна норма върху конкретни данъчни отношения. Макар данъчните задължения да възникват ex lege, то все пак е необходимо оформянето им и практическото им привеждане в действие, а това става чрез ревизионен акт.

Наред с другите юридически актове, издавани от органите по приходите, ревизионните актове са важна форма за извършване на данъчното облагане и цялостното осъществяване на данъчната дейност в данъчния процес. Органите на приходната администрация установяват данъчният фактически състав, определят конкретно породилите се за държавата права и задължените данъчни субекти със задължения, следващи от данъчния закон. Тези свои действия органите по приходите обличат в ревизионен акт. В този смисъл ревизионният акт е правната форма на действията на органа на приходната администрация и тя е таза, която го прави задължителен властнически акт.

По своето съдържание ревизионните актове се характеризират с това, че те са проява на върховенството на държавата по отношение на данъчните субекти. Те са властнически актове, породени от самата същност на данъка, като проява на властническо върховенство на държавата. При издаване на ревизионните актове, компетентния орган по приходите действа като носител на власт, упражнява правосубектността си.

Ревизионните актове са индивидуални административни актове. Съгласно Закона за административното производство индивидуални административни актове са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Ревизионните актове са индивидуални актове, издадени от органа по приходите по повод определяне на конкретно данъчно задължение. Чрез ревизионните актове се определят и индивидуалните данъчни задължения на ФЛ и ЮЛ.

За данъчното право ревизионният акт има същото значение, каквото е значение на сделките за Гражданското право и Търговското право. Ревизионните актове са актове на държавното управление в сферата на данъците и актове по прилагане съдържанието на данъчно-правните норми, за разлика от вътрешно служебните актове от приходната администрация. Ревизионните актове имат външно действие, т.е. те засягат правните субекти, намиращи се извън вътрешно служебната йерархия в системата на приходната администрация.

Като индивидуални административни актове, ревизионните актове обвързват поведението на определени данъчни субекти по повод на точно определен фактически състав, свързан с определени права и задължения. По своята правна същност ревизионният акт е декларативен акт, т.е. с него се признава едно съществуващо право, а ме се поражда такова. Това право е правото на държавата да получи едно данъчно вземане, респективно задължение на данъчния субект да го плати. Ревизионният акт е акт по прилагане на диспозицията на данъчно-правната норма. Предназначението на ревизионния акт е да определи конкретно данъчно задължение на конкретен данъчен длъжник, като го направи ликвидно и изискуемо, а това означава да се посочат:


  1. правното основание

  2. размерът на данъка

  3. срокът, в който данъкът се дължи

Ревизионният акт има своята определеност, защото данъчният субект за който се отнася се запознава с неговото съдържание. И доколкото с ревизионния акт се признават възникнали преди издаването му данъчни задължения, а не се поражда данъчен дълг, то ревизионният акт има действия от момента на възникване на предвидените в данъчно-правната норма факти, т.е. на данъчните субекти се възлага задължение от момента на издаване на ревизионният акт.

Ревизионният акт е акт-решение, защото има декларативно действие. С него се признават факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на конкретни правни субекти, когато тези права и задължения са възникнали в посочените от закона случаи, преди самото издаване на акта. Органите по приходите са задължени от правната норма да декларират пораждането на данъчно задължение, т.е. те са длъжни да издадат ревизионен акт. С оглед на съдържащите се в ревизионния акт предписания, а именно че ревизионният акт създава за данъчните субекти само задължения, то той се причислява към категорията на утежняващите актове.


Изисквания за законосъобразност
Статутът на ревизионния акт се очертава от изискванията, на които той трябва да отговаря(виж чл. 112-120 от ДОПК). И тъй като се касае за индивидуален административен акт това означава, че ревизионният акт следва да е:

  1. издаден от компетентен орган

  2. в съответната форма

  3. да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му

  4. да е съобразен с целта, която преследва законът

Компетентност – Тя е властническо правомощие на определен от закона орган по приходите да може само той в определен случай, в определени териториални предели и за даден период от време или за конкретен случай да издава ревизионни актове. Компетентността се проявява като:

  1. материална

  2. териториална

  3. персонална

  4. повременна

Както всяка компетентност на орган на държавно управление, така и тази на органа по приходите се различава от правоспособността и дееспособността на гражданско правните субекти. Последните имат възможност да упражнят или не своята правоспособност и дееспособност по свое усмотрение, докато органа по приходите, който притежава компетентност, има не само възможност, но и задължение да упражни тази компетентност. Не упражняването на компетентността е закононарушение.

От видовете компетентност най-съществено практическо значение има персоналната. Тя се определя още като лична или степенна компетентност. Компетентният орган, който е овластен да издава ревизионен акт следва да е посочен или определен със заповед, издадена от органа, възложил ревизията. Така компетентността произтича не само от правната норма, но и след като се изпълнят двете условия:



  1. лицето да има качество на орган по приходите

  2. лицето от т.1 да е определено със заповед

Когато ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, той е нищожен поради липса на компетентност.ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение. Този срок е инструктивен и с изтичането му възможността за издаване на ревизионен акт не се преклудира. И по-късно издаденият ревизионен акт ще е действителен на общо основание. Ревизионният акт може да бъде поправен при наличие на явна фактическа грешка, по инициатива на органа по приходите или по молба на заинтересованото лице. При поправка се издава ревизионен акт без да е необходима заповед за ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправка на явна фактическа грешка може да се обжалва едновременно с вече поправения акт или самостоятелно.

Форма – Ревизионният акт се издава в писмена форма по определен образец. Това е така наречената формална гаранция за законосъобразност. Реквизитите на ревизионния акт са законоопределени в чл. 120 от ДОПК.

И тъй като ревизионният акт е индивидуален административен акт, то той следва да е съобразен с разпоредбите на Закона за административното производство. А именно - Административният акт се издава в писмена форма и съдържа:



  1. наименование на органа, който го издава

  2. наименование на акта

  3. фактически и правни основания за издаване на акта

  4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението

  5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва

  6. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.

Процесуалноправни и материалноправни разпоредби - Материалноправните изисквания са в хипотезиса на данъчно-правните норми. Това се отнася, както за законите, така и за подзаконовите нормативни актове. Ревизионният акт следва да съответства и на международните актове, които са ратифицирани, влезли в сила и обнародвани в ДВ. При условие, че не е спазено това изискване ревизионният акт ще бъде незаконосъобразен по същество. Материална незеконосъобразност също ще е на лице, когато са нарушени материално правни данъчни разпоредби относно основанието и размера на данъка.

При издаването на ревизионен акт следва да се спазят и процесуалните разпоредби за издаването му. Производството на ревизионният акт е съвкупност от действия, които подготвят крайния акт. То е необходима за да се изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка, която е от значение за издаването на законосъобразен ревизионен акт. Във връзка с това ще е на лице основание за отмяна на ревизионния акт, когато нарушаването на процесуалните правила е било съществено, т.е. да е повлияло върху съдържанието на акта. Напр. Ако това нарушение не беше допуснато би могло да се стигне и до други изводи, а от там и до издаване на друг акт.

От особено значение при издаване на ревизионен акт са фактите и правните основания, въз основа на които е направено, т.е. това са мотивите на ревизионния акт. Мотивите следва да са конкретни съображения за издаване именно на този акт. Мотивите са нужни, за да могат да бъдат проконтролирани органи по приходите, по точно за да могат да се проверят съображенията им при издаването на ревизионния акт. Липсата на мотиви поставя в невъзможност висшестоящия административен орган и съдът да упражняват контрол за законосъобразност и представлява съществено нарушение на закона. Липсата на мотиви прави ревизионния акт незаконосъобразен и е основание за отмяната му. Мотивите следва да са изложени от органа, който издава ревизионния акт, едновременно с издаването на акта.

Целта на данъчния закон – Целта е да се осъществи данъчното облагане с оглед постъплението на средства в бюджета. Всеки акт на приходната администрация, включително ревизионните актове следва да са насочени към постигане на тази цел. С ревизионният акт се определя конкретното данъчно задължение и това следва да е целта на издаването му.

И в ревизионното производство и в производството по обжалване и изпълнение на ревизионните актове субсидиарно се прилагат и разпоредбите на Закона за административното производство и ГПК.

Когато се преценява законосъобразността на ревизионния акт има значение обективното съответствие или несъответствие на акта с данъчния закон, а не намерението на издателя на ревизионния акт или неговото съзнание за допуснат порок на акта.

Законосъобразността на ревизионния акт се отнася и за ревизионните актове, издадени на основание чл. 118 и чл. 122 от ДОПК.


20. ИЗДАВАНЕ НА РА при особени случаи.Предпоставки, видове анализирани обстоятелства


І Особен ред за издаване на РА –чл.122-124 Допк. Ревизия при особени случаи е тази, при която ОрП разполагат с правомощието да разпределят дан.основа по собствена преценка и да приложат установения в З размер на Д-ка към нея. Въпрос на преценка и определяне е дан.основа, но не и дан.ставка-винаги законоустановена. При извършване на такава ревизия ОрП прилага особените правила за определяне на задълженията в чл.123 Допк. Тези правила са приложими, когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективно установяване на всички факти и обстоятелства отнасящи се до отговорността на ДЗЛ. Особените правила са приложими и в сл., когато ДЗЛ е уведомено по съотв.надлежен ред, че следва да представи опр.док-тва от значение за определяне на задълженията му и не е сторил това в опр-я му срок.

ІІ С цел постигане на обективност и достоверност при определяне задълженията на ЗЛ-а в Допк са регламентирани: 1.Сл.,при които е възможно извършване на ревизия при особени случаи; 2.Критериите, по които се извършва формирането на дан.основа. 3.Процедурата по установяване на задължението. 4.Възможността за налагане на обезпечителни мерки. 5.Правилата за разпределяне нак.тежест в производството. Сл., в които се допуска извършване на ревизия при особени сл. са изчерпателно изброени в чл.122/1/ Допк.

Те се намират в отношение на алтернативност, а не на комулативност. Наличието само на 1 от тях е достатъчно основание за приложимост на нормата.



ІІІ Особени случаи – ОрП прилага установения от съотв.З размер на Д-ка към определената от дан.основа, когато е налице 1 от следните обстоятелства:

  1. До започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декл-ция.

  2. Налице са данни за укрити приходи или доходи.

  3. В счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи.

  4. Липсва или не е представена счетоводна отчетност.

  5. Документите , необходими за установяване на зад-ния за Д-ци –липсват или са повредени.

  6. Данните необходими за установяване на основата на облагане не могат да бъдат получени, тъй като Рев.Л не е намерено на адреса за кореспонденция.

  7. Декларираните или получените приходи, доходи на рев.лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Всички обстоятелства по чл.122/1/ по Допк са резултат от действия, респ.бездействия на субекта на задължение и с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Законодателят приема, че определянето на облагаемата основа в тези сл ще се извърши от ОрП. Критериите, по които се опр. основата за облагане са в чл.122/2/ Допк.: вид и х-р на фактически осъществяваната дейност; платени мита, Д-ци, такси; движние по банковите сметки; наемна цена на НИ, където се осъществява търг.дейност, приходи/доходи – оборота; ценови условия на сделките; броя на заетите за осъществяване на дейността Л. Преценката за това кой от тези критерии да бъде изпозван се предоставя на ОрП. Тези критерии са алтернативно дадени. При извършване на ревизията и определяне на обл.основа ОрП не прави анализ на всеки от тези критерии.ОрП е длъжен да обоснове и приложи най-подходящите от тях по негова преценка. ОрП може да използва тези критерии, които дават възможност за определяне на облаг. печалба по възможно най-достоверен начен.

ІV Процедура за извършване на ревизия при особени случаи се утвърждава от изп.дир-р на НАП и е задължителна за прилагане от всички ОрП. ОрП, извършващи ревизия при особени случаи са: ОрП, определени със заповедта за възлагане на ревизия. На ревизирания субект се предоставя за попълване декларация за имуществено състояние, вида и размер на направените разходи, както и всички източници на доходи,приходи, източници на формиране на собств.капитал или източници на безвъзмездно финансиране.

Това задължение за деклариране е предвидено в 124/3/ с декларация по образец утв.от изп.директор на НАП.



  1. Орг, извършващ ревизията преглежда наличните данни за ревизираното Л като едновременно с това отправя писмено искане за представяне на документи или обяснения от ЗЛ-а.

  2. ОрП, извършващ ревизията изготвят рев.доклад, задължителна част от съдържанието на който са обстоятелствата по чл.122/2 Допк.

  3. За разлика от РА, издаден при обекновената ревизия, този при особените случаи установява презумпция за истинност на факт.констатации, съдържащи се в него.Тези констатации се считат за верни до доказване на противното в произ-то по обжалване, когато наличието на основанието е подкрепено с док-ва. Тази презумпция за истинност размества док-твената тежест в процеса като я прехвърля на ЗЛ-е:жалбоподател.

  4. Когато ОрП извършващ ревизия по реда на чл.122 от Допк е установил наличието на недекларирана печалба или доходи, то на основание чл.123 Допк се смята до доказване напротивното, че е налице печалба или доход подлежащи на облагане с Д-ци, за да се реализира тази презумпция З изисква наличието на 2 обстоятелства, комулативно: 1.Стойността на имуществото на Л явно и съществено да превишава размера на декларираните доходи. 2.Направените разходи от Л явно и съществено да превишават размера на декларираните илби получениет средства. 3.Използваното понятие “съществено” – няма легално определение в З.Ще бъдат тълкувани от ОрП чрез сравняване и винаги ще са израз на голяма разлика м/у приходите и разходите в полза на разходите.

5. Като резултат от извършване на ревизия при особени случаи: резултатът е извършването на ревизията и РА за установяване на задължения.При извършване на този вид ревизия ОРП не опр. по своя преценка конкр. размера на Д-ка.Те определят единствено обл.основа като прилагат изброените в допк критерии.Този вид ревизия и издаване на РА се различава в опр.степен от обективно осъществените състави,но това е последица от неправомерното поведение на задълженото Л.

21. ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ.Насрещни проверки и проверки по делегация.Съставяни актове и изисквания


Допк урежда проверките като особени произ-ва, които се извършват от Орг П при започнало вече произв-во по ДОПК. Правомощията на Орг П са уредени в чл.12/1/ДОПК. Проверки извършват и служители на НАП, които нямат кач-вото на Орг П по см. на чл.12ал.1 т.4 /има право на достъп в подлежащите наконтрол обекти/, но извършват фактически действия по проверка по различни поводи уредени в ДОПК ПР: подаване на декл-ция – проверката се прави от служител определен да приема тези декларации. Проверка се извършва от Орг П във всички производства по ДОПК и поради това те са уредени в общата част на кодекса. Проверката се извършва от Орг П без да е необходимо изрично писмено възлагане. С оглед яснота в производството, резолюцията за извършване на проверката се прави в писмена форма. Правилото от чл.8 Допк, т.е. за компетентността, когато е налице възлагане от изп.директор или упълномощено от него Л. Когато в з не е предвиден вида на акта, с която ще се извърши проверката то винаги в тези сл се съставя протокол.

С проверка не се установяват задължения за Д-ци на проверяваното Л. Проверката е съвкупност от действия на Орг П относно спазване на дан.законодателство. С проверка могат да се установят опр.факти и обстоятелства от значение за задълженията за Д-ци.

Могат да бъдат разграничени следните видове проверки:


  • Насрещна проверка - чл.45 ДОПК

  • Проверка по делегация - чл.46 ДОПК

  • Проверка за установяване на задължения на чужд.Л за Д-ци.

  • Проверка за регистрация по ЗДДС

  • Проверки за установяване на адм.нарушения.

  • ПРоверка за прихващане или възстановяване на суми.

  • Проверка за възстановяване на акциз от Митн.органи.

  • Проверка по реда на чл.110 – за установяване на зад-ния за д-ци и ЗОВноски.

  • Проверка за издаване на удстоверение на чужд.Л.

  • Проверка на факти и обстоятелства свързани с :

  • Удържан еднократен Дк при източника, удържан от платец на доходи ЗКПО

  • Доход на чужд.Л платен от МФЛ, за който доход чужд.Л е подало год.дан.декларация по ЗДДФЛ.




  • Проверка за регистрация по ЗДДС - Проверка извършвана от Орг П в търг. Обект Особено :

Извършва се без да е необходима изрично писм.възлагане. Резултатите от проверките се документират с протокол, освен ако в З е предвидено друго. Когато констатациите от протоколите говорят, че е извършено нарушение, Орг П издава акт за адм.нарушение и преценява възможността за извършване на ревизия.

22. Данъчно производство и актове за възстановяване и прихващане на суми.Процедура.


Произ-то по прихващане и възстановяване на суми е едно от особените приз-ва – чл.128-132 Допк чл.17.?

І Прихващане – способ за погасяване на 2 насрещни задължения, които са еднородни, изискуеми и ликвидни до размера на по-малкото от тях. Общи правила за прихващане – уредени в ЗЗД чл.103-105 – те са приложими субсидиарно за неуредените в ДОПК случаи доколкото Nте на ДОПК се явяват спец.спрямо ЗЗД. За разлика от ЗЗД, съгл.което прихващането се извършва чрез изявление на 1 от страните отправено да др-та страна в Дпроцес прихващане чрез едностранно волеизявление на ОрП е недопустимо.

  1. Съгл.ДОПК прихващането се осъществява само с 1странното волеизявление на ОРП в издаден акт за прихв-не или възстановяване. ЗЛ-е има право само да поиска от ОрП да извърши прихващане. Прих-то се извършва с изискуеми публ.вземания, само тези които се събират от НАП съгл.чл.3 /1/,т.2,3 ЗНАП.Такива са публ. задължения за Д-ци и ЗОВ. Изключени са публ.вземания за местни Д-ци, чието установяване и събиране е от комп-та на общ.адм-ция. На основание чл.170 /3/ Допк може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на Дл.е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност.

  2. изискването на З е публ.вземания да бъдат изискуеми.Допк не съдържа легална дефиниция, но определението може да бъде изведено: Изискуемо е това задължение, чиито падеж е настъпил. Така в зависимост от вида на задължението изискуемостта настъпва в разл.момент.

  3. Инициатива за започване ва процедура по прихващане и връщане:

  • на ОрП; - по писмено искане на ЗЛ-е.

  1. Комп. да извърши прихващането или възстановяването е ОрП.Актът , който издава този орган при завършване на произв-то е акт за прихващане или възстановяване.В произв-то по възстан-не или прихващане ОрП може:

  • да извърши ревизия и ако молбата е основателна да издаде РА за прихващане или възстановяване.

  • ОрП може да изд.акт за прихв-не или възста-не само въз основа на проверка в 30дсрок от постъпване на искане.

  • Орг П може да откаже издаването на акт за прихващане или възстановяване.

  1. Отказът за издаването на акт за прихващане или възстановяване има своето правно основание в чл.131/4/ Допк. Отказа се свързва с изтичането на 5г.считано от 1.01на годината следваща год. на възникване на основанието за възстановяването.

  2. Проверката по прихващане или възстановяване може да бъде извършена на място при ЗЛ-е или в офиса на НАП съгл.конкретните обстоятелства. При необходимост се събира инф-ция, както от ЗЛ-е, така и от 3-ти Л-а, могат да бъдат извършени насрещни проверки.

  3. Допк урежда 1 особен сл.на прихващане или възстановяване. Когато пред ОрП е предявен вл.в сила съдебен или адм.акт с опр. в него суми подлежащи на възстановяване или прихващане.Такова задължение на ОрП възниква когато с този акт в полза на Л е признато право на получаване на сумите изброени в чл.130 Допк.

Това е и 1 опростена процедура за възстановяване на надвнесени суми-чл.130 В сл.,когато е подадена декл-я, свързана с дан.облагане с подоходен Дк или местен Дк, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декл-я или искане за възстановяване на надвенсени местни Д-ци, ОрП може да възстанови цялата сума на надвнесения Дк по посочената от Л банкова с/ка или чрез пощ.запис в случаите на възстановяване местни Д-ци на посочения от Л адрес, като в платежното нареждане или пощ.запис задължително се отбелязва № и датата на декл-ята, съотв.искането за възстановяване.


23. ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗМЕНЕНИe НА ДАН.ЗАДЪЛЖЕНИЯ.Правомощия във връзка с изменението
І Изменението на задължения за Д-ци е също особено произ-во уредено в чл.133,134 Допк.

Това производство е изключение от принципа за стабилност на вл.в с.РА.

Основанията за започване на произ-во за изменение на Д-ци са изброени в

Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.

(2) Задължението се изменя на следните основания:


  1. Когато се открият нови обст-ва или нови писмени док-ва от съществено значение за установяване на задълженията, които не са могли да бъдат известни на Л, съотв.органа издал РА до :

  • издаване на РА, когато актът не е бил обжалван

  • вл. В сила на рА, когато актът е бил обжалван

  1. Когато по надлежния сред се установи невярност на писмените обяснения на 3-ти Л, на заключения на експерти, на писменти декларации, или се установи престъпно действие на ревизираното Л, на негов представител, на Орг п , участвал в установяването на Д-ците или ЗОВ.

  2. Когато установяването на задължението е основана на документ, ксойто е признат за неистински по надл.съдебен ред

  3. Когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на ДО, който акт впоследствие е бил отменен.


ІІ Допустимо изменение – приложими са разпоредбите на ГПК, АПК

Необходимо е още заповедта за възлагане на ревизия да е издадена или искането за изменение да е подадено в 3м.срок от узнаване на основанието за изменението и до изтичане на 5г.срок /чл.109 Допк/ за образуване на адм.производство. Инициатива за измененията имат както Орг П, когато установи наличието за основание за изменение, така и ревизираното Ле. Орг П обосновава наличието за основание за изменение, а ЗЛе подава искане, към което прилага необх.док-ва. Компетентен да се произнесе по искането е терит.директор , който може да възложи извършването на ревизия или мотивирано да откаже извършването на ревизия, цялата процедура е в



Чл. 134. (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. (2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава. (3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109. (4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо. (5) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване. (6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.
Когато в резултат от възложената ревизия се установи, че задължението е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, то Орг П, който извършва ревизията издава РА. При установяване на надвнесени суми, то същите са прихващат или възстановяват с този РА.


24.УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАН.ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА.Ревизия при несъстоятелност и при правоприемство
І Съгл.чл.126 се урежда извършването на ревизия при правоприемство. В сл.на правоприемство или прекратяване на ЮЛ, когато са налице множество правоприемници или отговарящи за задължението Ла и техните задължения или отговорност, се установяват в общо производство. Преди да предприеме съотв. действия в правомощията на ОрП е да уведоми всички Ла и да ги покани в опр.срок- не по-малко от 14д да посочат общ представител до приключване на произв-то.

  1. Цел – да се осигиури обективност в произ-то.

  2. Ако представител не бъде посочен, ОрП извършва действия с/у всяко Л поотделно по общия ред, което съотв.да доведе до забавяне на произв-то.

  3. Уредената в чл.126 процедура гарантира общото решаване по отношение на всички правоприемници. Това е независимо от факта, че те нямат общо задължение, а всеки дължи своята част и не може да се иска повече от всеки от тях. Налице е разделност на задълженията.

В гражданския процес тези Л обикновено са другари в произв-то и провеждането на общо произв-во не е задължително, а само възможно.

ІІ Извършване на ревизия при несъстоятелност – Чл. 125. Когато ревизионният акт е връчен на синдика от органа по приходите в срока посочен в Тз, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски се смятат за предявени в срок, независимо дали актът е обжалван.

1. Това произв-во се иницира или започва при подаване на уведомление за откриване на произв-во по несъстоятелност от ЗЛе. Уведомлението се подава на основание чл.78 Допк./1/. В случай на искане за откриване на произ-во по несъстоятелност направено от Дл или негов Кр преди внасянето на молбата в С се уведомяват НАП и АДВ. В деня на получаване на уведомлението ОрП може да възложи извършване на проверка с резолюция или да извърши ревизия. Уведомлението на прих.адм-ция е императивно законово условие съдържащо се в чл.78 /2/. Прилагането на док-во за уведомяването по ал.1 към внесената в С молба е условие за разглеждането й и за образуване на делото по несъстоятелност.

2. След получаване на уведомлението се прави преценка за необходимостта от ревизия. След анализ на факти и обстоятелства:


  • Анализира се лоялността на субекта

  • Продължителност на предходен нереализиран период

  • Наличие на ликвидни активи

  • Допълнително начислени задължения по предходни проверявани периоди и др.

3. При извършване на ревизията ОрП може да извършва насрещни проверки, да използва док-ва, събрани при проверка по делегация, да назначава експертиза, може да бъде и командирован за изясняване на обстоятелствата и др.

  1. Особено: съгл.чл.125 вземанията за Д-ци се смятат за предявени в срок, независимо дали актът е обжалван, когато РА е връчен на синдика от ОрП в сроковете па чл.685 или 699 ТЗ, а именно тези срокове са: - до 1м от обнародването на съобщението за откриване на произ-во по несъстоятелност. В срок от 2м след изтичането на този срок от 1м следователно, ако вземането за Д-ци е предявено в срок до 3м, считано от датата на обнародването на съобщението в ДВ, то същото се счита за предявено в срок, независимо от наличието или липсата на подадена жалба с/у титула установяващ вземането.

Правните последици от вл.в сила на акта, с който вземането е установено са изброени в чл.164 /4/, /5/ Допк
Целта на тези ревизии при несъстоятелност е своевременното установяване на държ.публ.вземания. Ето защо нормата на чл.164 /2/ Допк предвижда екземпляр от акта за установяване на вземането да бъде предоставен на АДВ. Предоставянето на такъв екземпляр има за цел действията да бъдат предявени от АДВ пред С по несъстоятелността. Така АДВ е органът, който представлява Д-та, когато е Кр с публични вземания в произв-то по несъстоятелност. В произ-то по несъстоятелност Д-та не се представлява от приход.адм-ция, а от АДВ.

25. ОБЖАЛВАНЕ НА РА ПО А.РЕД .Срокове .Съдържание, приложения към жалбата.Решаващ орган и правомощия.


В ДОПК има общи разпоредби , които касаят обжалването на всякакви видове актове издавани от Орг П .Необходимо е да се разгледат, защото общите разпоредби се прилагат с някои особености.Общите правила относно обжалването са в Чл. 144. (1) По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. (2) Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго. (3) Когато органът по приходите или публичният изпълнител не изпълнява задълженията си в установените срокове, задълженото лице има право да подаде жалба за бавност до горестоящия административен орган. Горестоящият орган се произнася в тридневен срок и дава задължителни указания на органа по приходите.

Чл. 145. (1) Жалбата трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. (2) Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. писмените доказателства.

Чл. 146. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган.

Чл. 147. (1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. (2) Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган. (3) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дн срок.

Чл. 148. Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7дн срок от издаването му.

Чл. 149. (1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1. (2) Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. препис от жалбата за органа по приходите; 3. писмени доказателства; 4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

Чл. 150. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. (2) Ако в срока по ал. 1 преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.

Чл. 151. (1) Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. (2) Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява. (3) Актът на съда по ал. 1 и 2 може да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение.

По реда на обжалване на РА се обжалват и др.актове, издавани от Орг П с особеност: доколкото в кодекса не е уредено друго. Пр: обжалването на отказ за издаване на док-нт се извършва направо пред АСъд без З да е предвидил възможност за А обжалване –Чл. 95. (1) Отказът за издаване на документ може да се обжалва пред адм-я съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2. (2) Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ. (3) Жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред.
Общите разпоредби се прилагат в произ-та по обжалване уредени и в др.дялове на Допк.ПР: произ-та при обжалване в отделните адм.приз-та , обжалване в процеса на събиране на публ.вземания освен, ако в Допк не е уредено друго.
Допк урежда правото на ЗЛ-е да подава Ж за бавност. Тези Жи се подават пред горестоящия АдмО. Ж за бавност се подават, когато ОргП или публ.изпълнители не са спазили установените в З срокове. Т.е. не са се произнесли.
Норм.уредба на обжалването обхваща съдържанието на Ж., приложенията към Ж., изпращането на преписката във фазата на Адм.обжалване и др.норм.уредени правила.

Ж се подава срещу АА /т.е.РА/. Ж трябва да съдържа следните реквизити :



  • име, наименование на подателя.Когато е от ЮЛ- фирамат на ЮЛ. ФЛ – име.

Име на пълномощника , когато Ж се подава от пълномощник.

  • Адрес за кореспонденция.

  • Да се посочи актът или действието против , което се подава Ж.

  • Да бъдат описани и всички док-ва, които жалбоподателят иска да бъдат допълнително събрани.

  • Мотиви на Ж и в какво се състои искането на жалбоподателя.

  • Подпис на жалбоподателя

  • Към Ж се подава пълномощно, когато се подава от пълномощник/не е нужно да е нот.заверено.

  • Писмени док-ва – те трябва да са заверени копия.

В 7 дневен срок от получаването на Ж Орг, чрез който е подадена е длъжен да комплектова преписката и да я прати за разглеждане на решаващия Орг.

Когато Ж е просрочена – оставя се без разглеждане от комп.Орг,който постановява Р-ние.

Ако подадената Ж страда от недостатъци : ПР:


  • Не е подписана

  • Не е посочен актът или действието против, което се подава Ж

  • Ако няма приложено пълномощно.

Решаващия орган е длъжен да уведоми жалбоподателят да отстрани тези недостатъци , дава се срок – 7 дневен.

Ако в този 7 дневе срок жалбоподателят не отстрани изброените недостатъци , то решаващия Орг прекратява приз-то като за целта издава Р-ние.

Както Р-то за отказ да бъде разгледана Ж , когато е просрочена, така и Р-то за прекратяване на производството, когато не са отстранени недостатъците по Ж, могат да бъдат обжалвани в 7 дневен срок пред АС

Р-то на АО се съобщава на жалбоподателя като съобщението се извършва чрез връчване на самото Р-ние или с обратна разписка в 7 дневн срок от издаване на Р-то.


ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Обжалване по административен ред

Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. (2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Националната агенция за приходите. (3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция. (4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава. (5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.



Спиране на изпълнението

Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. (2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. (3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. (4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. (5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. (6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. (7) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.



Споразумение относно доказателствата

Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. (2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение. (3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.



Правомощия на решаващия орган

Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3.

(2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. (3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението. (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. (5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. (6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. (7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване. (8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. (9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.
Връчения РА може да бъде обжалван в 14дн срок от връчването пред решаващия Орг – това е директора на дир-я към НАП– дир-ция ОУИ – София, В.Търново , Варна, Бургас, Пловдив.

Терит.обхват на дир-циите се определя със заповед на изп.дир-тор на НАП и се обн.в ДВ.

Ж срещу издаден и връчен РА се подава не директно до решаващия Орг, а чрез съотв.терит.дир-ция, която е задължена в 7 дневн срок от получаване на Ж да я комплектова и изпрати на решаващия Орг.

Подадената Ж е редовна , когато отговаря на изискванията на чл.145 Допк- като при общите разпоредби вж.по-горе.

За да е допустима Ж тя следва да е подадена в 14 дневен срок от връчването на РА.

Относно броене на сроковете – разпоредба чл.22 /6/, /7/. Допк.

Орг.чрез когото е подадена Ж извършва проверка относно допустимостта и редовността на Ж и действията по проверката са описани в Чл. 147. (1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. (2) Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган. (3) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30дн срок.
Действията се отнасят до факти – при просрочване, неподписване и др.

Ако Ж е недопустима /пр:след срока/ или ако Ж е нередовна и неродовността не е отстранена в съотв.срок, Ж се оставя без разглеждане, а производството се прекратява от решаващия Орг /този, който е комп.да разгледа Ж/. И в този сл. Р-то за прекратяване на произ-то може да се обжалва пред Асъд по местонахожд.на ревизиращия Орг.



Особено в приз-то по адм.обжалване :

Възможност за сключване наспоразумение м/у Орг П издал обжалвания акт и жалбоподателят относно док-вата, които ще се считат за безспорни. Това сключено споразумение задълж-лно се одобрява с резолюция на решаващия Ор-н.

Правни последици на споразумението: недопускането на нови док-ва за утвърждаване или опровергаване на док-ва относно, които е постигнато споразумение. Значението на постигнатото споразумение е както за фазата на адм. обжалване така и във фазата на С.обжалване. Важното е че и С следи служебно за спазването на това споразумение.По този начин чрез споразумението се улеснява решаващия Орг при разглеждането на Ж. По същество и при произнасянето с мотивирано Р-ние.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница