Правни последици от налагането на запор

Последици спрямо кредиторите

Кредиторът, в полза на когото е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е било насочено към тази запорирана вещ.

Налагане на възбрана върху недвижими имоти

Актът, с който се налага възбраната е постановление за обезпечаване. Реквизити – чл. 196 от ДОПК. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК.

Обезпечението се извърша по балансова стойност на активите, а когато няма такава, последователността е данъчна, застрахователна, придобивна стойност.

Възбраната се извършва чрез вписване на обезпечението по разпореждане на съответния съдия по вписванията. Когато възбраната се налага върху корал, се изпраща съобщение до изпълнителна агенция “Морска администрация”. За извършеното вписване службата по вписванията изпраща съобщение до длъжника.

Възбрана се налага само върху недвижим имот и върху кораб.

Запор върху вземания на длъжника

Особеното е, че могат да бъдат разграничени 2 вида запор върху вземания на длъжника:

1. 
   върху вземания от банки;
   
2. 
   върху ликвидно изискуемо вземане, което длъжникът има срещу трето лице, различно от банка.
   

Запор върху ценни книги, дялове и акции

Обезпечението се налага с постановление. Реквизити – чл. 196 от ДОПК. Постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията . Обжалване – чл. 197 от ДОПК. Стойност, по която се извършва обезпечението е балансова/данъчна/застрахователна/придобивна стойност.

Разграничаваме следните случаи на налагане на запор:

1. 
   чл. 203 ал. 2;
   
2. 
   запор върху безналични и държавни ценни книжа;
   
3. 
   запор върху дялове в търговски дружества на длъжника;
   

Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права. Изземват се с опис и се предават за съхранение в банка.

Чрез прихващане – това е особено производство, уредено в ДОПК и други случаи – чл. 223 ДОПК е приложим, когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане. Приходите – до датата на провеждане на публичната продан, като ако се погаси всичко, се отлага и изпълнителното производство се отменя. Друг случай на прихващане е по чл. 170 ДОПК – общият ред. Прилага се независимо от органите, определили задължението. Във всички случаи прихващането е до момента на образуване на производството на събиране на публични вземания (чл. 166, ал. 2 ДОПК), ако в съответния закон основанията и размера са с акт за публично вземане. По чл. 176 може да поиска и длъжника, а обжалването е по АПК. Давността и опрощаването като способи за погасяване са в 44 въпрос.

(3) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник".

4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;

5. влязло в сила наказателно постановление;6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия;7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

Ако лицето не е подавало декларация по т.2, може да се поиска акт за установяване на задължението и този акт е изпънително основание. По т. 6 – изпълнително основание относно решенията на ЕК е предоставянето на държавна помощ. Регламентира се със закона за държавните помощи.

Определеното с РА данъчно задължение подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчване на РА. След изтичането РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението не е спряно от Директора на Дирекция “ОУИ” или съда. Задължен да изпълни е данъчен субект, но задължението може да се изпълни и от трето лице, доколкото не е персонифицирано задължението, а е парично. В основата на доброволното изпълнение стои методът на убеждението. С него се въздейства върху волята и съзнанието на задължените лица. Постига се чрез средствата, намерили отражение в самите нормативни актове и предприемани в процеса на изпълнение. Освен това, за да бъде изпълнено доброволно данъчно задължение, е необходимо да се прояви воля за плащане от страна на ДЗЛ. Мотивирането е от много фактори, които в съвкупност офирмят убеждението напримерсправедливост, точно определяне на данъчното задължение, данъчни преференции, уредени за предсрочно изпълнение и други.Доброволното изпълнение е един от способите за изпълнение на РА, при който не се използва държавна принуда като при принудителното изпълнение. Доброволното изпълнение на данъчно задължение се извършва чрез доброволно плащане в брой или безкасово – сметка, в срок, номер на сметка за плащане по безкасов начин, от органи, определили задълженията в издаваните от тях актове и задължения.

Разноските по безкасово плащане в случаите на чл. 178, ал. 2 ДОПК, са от НАП. Безкасово е чрез банка (платежно нареждане), чрез лицензиран пощенски оператор (с пощенски запис за плащане към бюджета), плащане в брой от упълномощени лица, като редът по който става се определя от ръководителя на съответната администрация със заповед.Мерките, стимулиращи доброволното плащане, което е предпочитан способ за погасяване в ДОПК са регламентирани действия, способстващи доброволното плащане. Те са няколко и се изпълняват едновременно или поотделно:Ако задължението не бъде платено в законоустановен срок и все още не са предприети принудителни мерки, органът установил вземането или публичният изпълнител може да изпрати покана за доброволно плащане –

(2) Едновременно със или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може:1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.(3) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 1 може и:1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.(4) По преценка на съответния орган действията по ал. 2 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.(5) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3.(6) При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква "а" от органите на Министерството на вътрешните работи или по искане на заинтересуваното лице в 3-дневен срок от узнаването.

Публичните изпълнители могат да бъдат на НАП или на АДВ, като се подчиняват съответно на ЗНАП или ЗАДВ и устройственият й правилник.Когато е от трети лица – чл. 180 ДОПК.Солидарната отг-ност е чл. 18, ал. 1 ДОПК.

(2) Когато третото задължено лице по ал.1 не е удържало или не е внесло публ.зад-е, то отговаря солид. за него.

(2)Обезпечението и прин.изп-е на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.(3)В производството по прин.изп-е страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.

Страни в изп-я процес с аорганите от съответната приходна администрация, компетентна да събира вземанията:

1. 
   Публичен изпълнител на НАП за данъчни задължения от компетентността на НАП
   
2. 
   Публичен изпълнител на АДВ за данъчни задължения от компетентността на АДВ
   
3. 
   Митници – за акциз
   
4. 
   Общинска приходна администрация – общински публични вземания за местни данъци
   

В хода на данъчния изпълнителен процес. Той е съвкупност от правно регламентирани процесуални действия на държавни органи по принудително събиране. Данъчният изпълнителен процес цели принудително да удовлетвори неудовлетвореното право на взискателя, като дставя н аправоимащия дължимото. Принудителното събиране е способ за събиране на данъчни задължения, който се проявява под формата на мерки и действия по физическо заставяне, които се развиват от органа на публичната администрация, за да принуди задължените лица да погасят данъчните задължения. Методът на принуждението има за цел да бъде реализирано пуличното субективно право на държавата да получи едно парично вземане под формата на данък. Резултатът е като доброволното изпълнение – приход в бюджета, но резултат е чрез външно действие. Чрез принудата се цели извършването на дйестие, което задълженото лице не е извършило доброволно – да подчини поведението си на изискванията на правната норма. За да се постигнат резултати, публичните изпълнители ползват средствата на ДОПК и останалите норматилни актове, следователно принудителното изпълнение на данъчни задължения е метод на въздействие от страна на държавата върху задължените лица, за да се принудят сами да извършат посочените от данъчната правна норма действия или да търпят въздействия, упражнени от публичния изпълнител. Всичко това е изградено върху определени принципи, които определят неговия облик:

1. 
   Принцип на законността – участващите в изпълнителния процес лица са задължени да упражняват правата и задълженията си така, както е предвидено в ДОПК и другите данъчни закони. Особено важи за публ.те изп-ли, когато извършват опис на несеквестируемите вещи, когато правят личен обиск на дл-ка и др. такива.
   
2. 
   Служебно начало – особено важно в изпълнителни данъчен процес. При наличие на РА и изтекъл срок за доброволно изпълнение, органът по приходите е длъжен служебно да пристъпи към принудително изпълнение – не е необходимо да има предварително или последващо разпореждане от висшестояща администрация или съдебен орган. Обжалването на РА не е пречка за принудително изпълнение.
   
3. 
   От особено значение за данъчния изпълнителен процес е писменото начало. Данъчното задължение следва да е намерило отражение в издаден по съответен надлежен ред РА. Той е и изпълнителен титул за започване на производството. В писмените документи следва да има не само размера на данъчните задължения, но и всички изпълнителни действия, предприети от публичния изпълнител. Писмената форма има значение и при отсрочването или разсрочването на изпълнение, при компенсацията или прихващането между данъчните задължения и вземания от държавата и други. Писменото начало се прилага във всяко действие на публ.я изп-тел.
   
4. 
   Принцип за бързината в изпълнителния процес – в данъчния изпълнителен процес се съчетава със служебното начало и ефективността на процеса и се изразява в активността на публичните изпълнители да предприемат незабавно всички необходими действия с цел своевременно събиране на данъчните задължения – значението е с оглед редовно постъпване на средства в Републиканския Бюджет.