1. Същност на данъчния процес. Нормативна основа. Понятие. Предмет и метод на регулиране

Видове обезпечителни мерки

1. 
   в хода на самата данъчна ревизия;
   
2. 
   при издаване на ревизионния акт;
   
3. 
   при наличието на вече установено и изискуемо данъчно вземане.
   

Установени с чл. 198 ал. 1 от ДОПК:

1. 
   налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;
   
2. 
   налагане на запор на движими вещи и вземания на длъжника;
   
3. 
   налагане на запор по сметките на длъжника в банки;
   
4. 
   налагане на запор на стоките в оборот.
   

Обезпечителните мерки се налагат с постановление Реквизити – чл. 196 ал. 1 от ДОПК. Постановлението задължително се издава в писмена форма и съдържа реквизитите, указани там.

Тъй като всяка от наложените обезпечителни мерки засяга права и законни интереси на лицата, наличието на всеки един от посочените в правната норма реквизити е предпоставка, обуславяща законността на издаденото постановление. Невписването на който и да е от реквизитите в постановлението съставлява неиздаването на акта в съответната определена от закона форма и е основание за отмяна на наложената мярка.

Препис от издаденото постановление се изпраща на длъжника и на третите засегнати лица.

Обжалването на действията на публичните изпълнители преминава през две фази – административна и съдебна. Изпълнението на постановлението не се спира поради обжалването му. В зависимост от органа, наложил обезпечителни мерки, административното обжалване се извършва:

1. 
   пред изп-лния директор на АДВ, когато обезпечителни мерки са наложени от публичните изпълнители на АДВ;
   
2. 
   дир-ра на ТД на НАП по местонахождение на, когато обезп.мерки са наложени от публ. изп-л, служител на НАП.
   

Решението на тези органи подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождение на публичния изпълнител от АДВ/териториалната дирекция, чийто директор е издал обжалвания акт. Непроизнасянето на решаващия орган по чл. 197 ал. 1 в срок се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне.

Производството за съдебно обжалване на решението може да бъде инициирано както от данъчния длъжник, така и от публичния изпълнител. Основанията за обжалване могат да бъдат различни. Например:

• 
  липса на компетентност на органа, издал постановлението;
  
• 
  липса на реквизити;
  
• 
  липса на предпоставки, т.е. отсъствие на установено и изискуемо данъчно вземане;
  
• 
  несъобразяване на размера на наложеното обезпечение с размера на публичното вземане;
  
• 
  налагане на обезпечение върху несеквестируеми имущества и др.
  

За ДЗЛ е предвидена и една възможност да се защитят от неправомерни действия на публичните изпълнители, в резултат от които те са претърпели вреди. Правото на защита може да бъде изведено от общата разпоредба на чл. 17 ал. 6 от ДОПК, като в тези случаи отговорността на длъжностните лица се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (нов, в сила от 12.07.2006 г.).

31. Налагане на запор. Запор на движими вещи. Запор върху вземания на длъжника, ЦК, парични средства и стоки в оборот. Налагане на възбрана. Действие и отмяна на запора и възбраната

Налагане на запор върху движими вещи на длъжника

При налагането на запора е валиден принципа за несеквестириумост на определеното от закона имущество – чл. 198 ал. 3 от ДОПК. Запор на публични, включително данъчни вземания, не може да се наложи върху имущество, върху което не може да се насочва принудително изпълнение по ГПК, както и върху възнаграждението за труд до размерите, посочени в ДОПК. Това имущество е изрично посочено в чл. 213 от ДОПК.

Съгласно чл. 210 ал. 2 от ДОПК обезпечението на данъчните вземания, включително налагането на запор, се извършва от публичния изпълнител (както на НАП, така и на АДВ). Обезпечаването на вземането може да се извършва от публичен изпълнител на НАП до изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител на АДВ – чл. 177 ал. 4 от ДОПК.

Публичните изпълнители издават постановления за обезпечаване по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или по собствена инициатива. В тези случаи с оглед постигане целите на обезпечителния процес за постъпилото искане за налагане на запор не се уведомява длъжника.

Налагането на запор върху движима вещ, включително стоки в оборот, се извършва с постановление за обезпечаване, към което се съставя протокол за опис. Постановлението следва да съдържа описаните в чл. 196 от ДОПК реквизити. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.

По своята правна природа с постановлението за обезпечение се засягат права и интереси на задължените лица и следователно те подлежат на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК. Самото обезпечение се извършва по балансова стойност на активите, а когато няма такава се извършва по следния начин:

• 
  по данъчна оценка;
  
• 
  по застрахователна стойност;
  
• 
  по придобивна стойност на вещта.
  

При запор на движими вещи публичните изпълнители извършват по реда, описан в ДОПК, опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземват и съхраняват вещите като върху същите могат да бъде поставен и стикер – чл. 201 ал. 1 от ДОПК. Описанието на вещта следва да съдържа основанието и размера на вземането, мястото, където се извършва описанието, оценка на вещта, подробно описание на вещта, възражение, ако има такова, от задълженото лице.

По въпроса за оценката на вещта може да бъде назначен експерт по чл. 60 – 68 от ДОПК. Чл. 235 ал. 5 от ДОПК предвижда минимална стойност на оценката на МПС – не по-малка от застрахователната им стойност. С цел защита интересите на длъжника и взискателя срещу неоправдано ниски цени и оценки, ДОПК предвижда възможност за изготвяне на контролна оценка – чл. 236 от ДОПК.

Пазене на вещта – чл. 201 ал. 1 от ДОПК.

Запорът върху движими вещи може да включва запор върху стоки в оборот, запор върху МПС, запор върху гражданско въздухоплавателно средство и запор върху земеделска или горска техника.