Данъчна информация. Ред, разкриване и опазване на данъчна информация (чл.72 до 75 от ДОПК)

Тази информация представлява данни относно банкови сметки, размер на доходите, размер на начислените, установените или платени данъци, размера на ползваните облекчения, размер на ползван данъчен кредит, информация, която касае резултата от търговска дейност представляваща търговска тайна, всички данни получени или събрани от органа по приходите при осъществяване на техните правомощия.

Субекти задължени да опазват в тайна данъчната информация: органите и служители на НАП, привлечени сътрудници и специалисти в системата на НАП, публичните изпълнители, експерти чл.63, ал.4 от ДОПК, всички други лица на които е предоставена или им е станала известна данъчна информация. Тези лица са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели всички станали им известни факти и обстоятелства . Тази данъчна информация маже да бъде разкрита по ред, уреден в закона. Съблюдаването на установения в закона ред за предоставянето на данъчна информация, изключва всякакъв вид отговорност на органите по приходите и другите лица задължени да пазят данъчна тайна.

Чл. 74. (1) Данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само по:

1. писмено искане на Президента на Република България във връзка с правомощията му по чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България; 2. искане на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му при условия и по ред, определени от изпълнителния директор;

3. писмено искане на Главния прокурор, управителя на НОИ или директора на съответното териториално поделение на НОИ, директора на Агенция „Митници” или директора на съответното териториално поделение на Агенция „Митници”, директора или съответния публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания, ръководителите на Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, председателя на Сметната палата - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия; 4. по писмено искане на съдебни изпълнители - във връзка с образувано пред тях дело. (2) Извън случаите по ал. 1 данъчна и осигурителна информация може да се предоставя само: 1. с писмено съгласие на лицето, или 2. въз основа на акт на съда, или 3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите - в случаите, когато това е предвидено в закон.

Чл. 75. (1) Съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2, може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на:

1. прокурора, дознателя или следователя - във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство; 2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на областна дирекция „Полиция" - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. (2) Адм-я съд по местонахождението на компетентния орган по приходите се произнася по искането за разкриване на данъчна и осигурителна информация с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя лицето, по отношение на което се разкрива данъчната и осигурителна информация, обхвата на конкретните индивидуализиращи данни за него съгласно чл. 72, ал. 1 и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.

1 По писмено искане на Президента на РБ във връзка с правомощията му по опрощаване на несъбираеми данъчни задължения;

2. По искане на орган от НАП във връзка със осъществяване на правомощията му по ДОПК и при условия и ред на директора на НАП;

2.1. Писмено искане от ТДР на НАП до ТДР, където се съдаржат информационните носители. Неправилно направено искане се отправя до комп. орган.Комп.орган се произнася в опр. Срок, ако такъв не е указан то той е7дн.

2.2.Други закони да съдържат указания за задължения за предоставяне на информация от органите на НАП – чл.205, ал.2 НПК, чл.11 от ЗСПДеца, чл.3 във връзка с чл.11 от ЗМИП; (препоръчано писмо, срещу подпис на получателя с трите имена и длъжност)

3. Писмено искане от Гл-я прокурор, Директора на Агенция Митници, АДВ, ръководители на АФР, АФИ, КУИППД;

4. Съдебни изпълнители в случаите, когато информацията касае образувано при тях дело ;

5. Писмено съгласие на лицето; чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК наличието на съгласие на задълженото лице, за което се отнася информацията, освобождава от отговорност органите по приходите за неправомерно предоставяне на информация. Писменото съгласие следва да съдържа наименование, седалище и адрес, конкретизация на индивидуализираните данни, които следва да бъдат разкрити, повода по който се дава съгласието, подпис на задълженото лице, печат на ЮЛ, името ЕГН на третото лице, на което да бъде предоставена тази информация.

6. Акт на съд. Чл. 74, ал. 2 т. 2 вр. чл.75 от ДОПК съдържат особена процедура за разкриване на данъчна информация. Касае се за производство в което съдът упражнява предварителен съдебен контрол върху отправените искания. Органите които могат да правят искане за разкриване на тази служебна тайна са точно определени в закона. Прокурор, дознател и следовател във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство. Министъра на вътрешните работи, гл.секретар на МВР, Директора на Полиция .... във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. Искането се адресира до АС по местонахождението на компетентен орган, който ще разкрива ДИ, АС се произнася с мотивирано определение в закрито заседание в срок от 24 часа от постъпване на искането. В определението на АС са посочва лицето по отношение на което следва да боде разкрита данъчната информация, посочва се обхвата на конкретните данни за това лице (да се разкрие банкова сметка доходи) определението се посочва и срок в който НАП да се произнесе. Определението не подлежи на обжалване.

Опазване на тайна на ДИ е основен принцип в данъчното производство. С опазването на този принцип изключва възможността за използването на тези индивидуализиращи данни за цели различни от сл.задължения на органите по приходите. При неизпълнение на тези задължения в ДОПК е предвидена административно-наказателна отговорност. Чл.270 от ДОПК – лицата, които са длъжни да пазят данъчна тайна, както и лицата имащи по други закони достъп до данъчна информация се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. или 10000 лв. за по тежки случаи когато разпространяват факти и обстоятелства представляващи ДИ, освен глобата виновните лица могат да бъдат наказани с лишаване от право на заемане на съответната длъжност в срок от една година.

7. Срокове в данъчните производства. Изчисляване на сроковете. Спазване на сроковете

Сроковете са уредени в Глава V от ДОПК. За неуредените в ДОПК въпроси се прилага ГПК.
Чрез сроковете се въздейства върху реализирането на правата на данъчните субекти . Те са предвидени в самия закон или публичния изпълнител определя сам тези срокове в рамки определени в закон. Срокът е 14 дневен, ако не е определен друг. Органът по приходите или публичният изпълнител не могат да определят срок по-малък от 7 дни. Законни са сроковете, чиято задължителност е предвидена от нормата на закона, като в тези случаи законът определя и началния момент, от който започват да текат тези срокове. Също както и в гражданския процес, продължителността може да се определя по дни, по месеци и по години.

• 
  по години – на същото число и в същия месец на годината, която е определена, ако няма такова число – в края на месеца;
  
• 
  по месеци – на съответното число на последния месец, ако този месец няма съответното число, този месец изтича в последния ден;
  
• 
  по седмици – в съответния ден на последната седмица;
  
• 
  по дни.
  

Когато срокът изтича в неприсъствен ден, то той изтича в следващия присъствен ден. Срокът може да тече от неприсъствен ден.

• 
  наличие на уважителна причина;
  
• 
  молба от заинтересованото лице, подадена преди изтичането на срока, чието продължаване се иска;
  

Органът по приходите или публичният изпълнител може да откаже да продължи срока, като този отказ не подлежи на обжалване.

1. 
   срокът се установява с пощенско клеймо или отпечатък с дата за подаване;
   
2. 
   спазването на срока се удостоверява чрез заверка от пощенския служител, която заверка съдържа датата на подаване;
   
3. 
   удостоверяване спазването на срока може да стане чрез дата на изпращане на електронното съобщение;
   
4. 
   чрез отбелязване на дата на входящия номер, когато съобщението се вписва във входящ регистър.
   

При противоречие между някои от гореизброените обстоятелства, то пощенският оператор издава удостоверение за потвърждаване на датата на подаване.

1. 
   Да уведомят лицата за действията, извършени от органите по приходите и публичните изпълнители или за предстоящи действия, за да могат лицата да вземат участие.
   
2. 
   да се даде възможност на лицата да защитят правата си.
   

По реда и в сроковете, посочени в ДОПК, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Общото правили е, че връчването на съобщенията става на адреса за кореспонденция. Адресът за кореспонденция е:

1. 
   постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
   
2. 
   адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
   
3. 
   адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната - адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
   
4. 
   адресът на първия придобит недвижим имот - за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1, 2, 3 и 5;
   
5. 
   адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в договора съдружник; когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
   

В случаите на започнало производство по ДОПК, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове.Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Лицата регистрирани по регистър БУЛСТАТ могат да посочат друг адрес за кореспонденция, различен от постоянният им адрес, при условие че е вписан в регистъра по БУЛСТАТ. Последният е нормативно уреден в закона за регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 2 ал. 3 той е единен национален административен регистър, информацията от който се съхранява в единна информационна система, която поддържа национална база данни. Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието води и поддържа регистър БУЛСТАТ и осъществява дейности по вписванията в него, както и издаването на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства. Агенцията по вписванията има териториални служби към ОС, които осъществяват регистрацията по БУЛСТАТ на територията на съответния ОС.

В регистър БУЛСТАТ се вписват:

1. 
   юридическите лица
   
2. 
   физическите лица - еднолични търговци
   
3. 
   клоновете на чуждестранни лица
   
4. 
   търговските представителства на чуждестранни лица по чл. 6 от Закона за насърчаване на инвестициите
   
5. 
   чуждестранни юридически лица:
   

б) чието ефективно управление е на територията на страната

в) които притежават недвижимо имущество в страната

6. 
   неперсонифицирани дружества по Закона за задълженията и договорите и осигурителни каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване
   
7. 
   други лица извън посочените в т. 1 - 6, които са осигурители и не са физически лица
   
8. 
   клоновете и поделенията на лицата по т. 1, 2 и 7
   
9. 
   физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност
   
10. 
    чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и:
    

б) притежават недвижимо имущество в страната

в) са осигурители

11. 
    други физически лица - осигурители.
    

Съобщението се връчва от данъчни лица с възложени от държавата удостоверителни функции. Само съобщенията връчени от тях са официални с обвързваща доказателствена сила за удостоверените с тях факти. Те са единствените средства за доказване.

Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител).

Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие или чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.Връчването може да стане чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител. Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения,

Освен на тези лица, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител. Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага към преписката.
Удостоверяване на връчването
Връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, ЕГН и в какво качество приема съобщението.

Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество. Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 8 или 9(Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде или съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител). Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Връчването на съобщението на физическо лице по местоработата му се удостоверява с подпис на лицето или на друго лице, определено да получава съобщенията на работодателя.

Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
Особени правила за връчване на съобщения
Такива са:

1. 
   На лишено от свобода и на задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
   
2. 
   На военнослужещ на наборна военна служба съобщението се връчва чрез командира на съответното поделение.
   
3. 
   На пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по чл. 28 от ДОПК, съобщението се връчва на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците.
   

Този начин на връчване е особено неблагоприятен за адресатите на съобщението, защото датата на връчване започват да текат сроковете за обжалване и лихви.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ДОПК Националната агенция за приходите създава и съхранява досие, в което се съдържат всички документи, сведения и данни за лицето по: регистрацията, подадените декларации и всички други носители на информация, кореспонденцията с органите на Националната агенция за приходите, актовете и документите във връзка с извършени действия и друга намираща се в агенцията информация.