Документи и срокове за дерегистрация

1. 
   справка за облагаемият оборот и общия облагаем оборот за последните 18 месеца, преди текущия
   
2. 
   справка за облагаемият оборот и общия облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия
   
3. 
   протокол за начисляването на ДДС при прекратяване на регистрацията за наличните активи при дерегистрацията
   
4. 
   удостоверение за регистрация по ЗДДС
   

1. 
   при прекратяване на регистрацията на лице с налични активи, които са публични държавна или общинска собственост
   
2. 
   при преобразуване или преустановяване на ЮЛ, ако новообразуваното лице е регистрирано по ЗДДС или се регистрира по при преобразувания и сделки с предприятия
   
3. 
   при смърт на регистрирано лице ЕТ, ако предприятието му е прието по наследство, по завет или продажба на наследство или предприятието и е прието от лице регистрирано по ЗДДС или се регистрира само за налични активи към датата на регистрация дължимият данък по повод . . . . . . . . . . се включва при определяне на резултата за последния данъчен период. За дата на прекратяване на регистрацията се смята датата, на която регистрираното лице е подало заявление за дерегистрация, а когато се прекратява по инициатива на органа по приходите – датата на връчване на акта.
   

Документът се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът се издава в 14-дневен срок от подаването му. Документът се получава в териториалната дирекция, където е подадено искането. Заинтересованото лице може да определи и друг начин за получаване на документа, като посочи точен адрес в случаите на получаване по пощата или по електронен път.

Отказът да се издаде поисканият документ се съобщава в 7-дневен срок от издаването му. Непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ.

Обжалване по административен ред

Отказът за издаване на документ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред териториалния директор. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред териториалния директор в 14-дневен срок от изтичането на 7-дневен срок от постъпване на искането за издаване на документа, ако не е предвиден по-кратък срок, а когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът се издава в 14-дневен срок от подаването му. Пред териториалния директор и в 14-дневен срок от съобщаването на отказа може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Съдържанието на документа може да се оспори пред териториалния директор и от всяко заинтересовано лице в 14-дневен срок от узнаването му.

Жалбата се подава чрез органа по приходите, издал или отказал издаването на документа. В 7-дневен срок той:

1. 
   издава искания документ, или
   
2. 
   издава документ с ново съдържание, или
   
3. 
   изпраща жалбата заедно с преписката на териториалния директор
   

Отказът за издаване на документ може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването за отказ за издаване на поисканият документ или при непроизнасяне в срок по искането за издаването на документа(мълчалив отказ), съответно от съобщаването до жалбоподателя от териториалния директор в 7-дневен срок, дали е разпоредил издаването на искания документ или е оставил жалбата без уважение. Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ. Жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. Когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието му. Решението на окръжния съд е окончателно.

1. 
   ЗОДФЛ
   
   1. 
      ФЛ
      
   2. 
      ФЛ или ЮЛ, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
      

1. 
   средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи:
   

   	I група	II група	III група	IV група
   	сума за	сума за	сума за	сума за
   	стая	стая	стая	стая
   1 и 2
   звезди	250	200	75	25

2. 
   заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя в левове за място за консумация, включително на открити площи, или за обект:
   

3. 
   Данъчно задължените по ЗОДФЛ подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. ЕТ, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет включително приложенията към него. ЕТ, чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от 1 месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор. Тези лица декларират в същият срок и притежаваните от тях акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина. Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 5 на сто върху сумата, която остава за довнасяне по годишната данъчна декларация. Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес, а за чуждестранните лица - по адреса на последното пребиваване в страната. Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице - по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната.
   
   2. 
      ЗКПО
      

1. 
   Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март на следващата календарна година. Данъчна декларация подават и лицата, които не извършват стопанска дейност или подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, когато дължат данъци при източника. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 31 март, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.
   
2. 
   В срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, бюджетните предприятия подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си декларация за предходното тримесечие по образец. За четвъртото тримесечие на календарната година декларация не се подава. В срок до 31 март на календарната година те подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си декларация за предходната календарна година по образец. В случаите, когато сумата на месечните данъчни основи за календарната година се различава от годишната данъчна основа, разликата се посочва като корекция в годишната данъчна декларация.
   
3. 
   До 30-о число на месеца, следващ тримесечието, лицата, които извършват морско търговско корабоплаване подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си декларация за предходното тримесечие по образец. За четвъртото тримесечие на календарната година декларация не се подава. До 31 март на календарната година те подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си декларация за предходната календарна година по образец.
   
4. 
   
   

Деклариране

Подаване и приемане на декларации

(2) Декларацията се подава в писмена форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа и по електронен път.

(3) Служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация.

(4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт.

(5) Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3.

Удостоверяване на подаването на декларацията

(2) Подадената чрез лицензиран пощенски оператор декларация се завежда с датата по чл. 23, ал. 2 и се отбелязва начинът на получаването й.

Подаване и приемане на декларации и документи или данни на технически носител

(2) За декларациите и другите подавани на технически носител документи или данни се използва програмен продукт, одобрен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него орган по приходите. Програмният продукт се получава от всяка териториална дирекция или чрез Интернет.

(3) Подаването на декларацията и другите документи или данни се удостоверява с протокол, който се съставя и подписва от приемащия служител.

(4) Декларация и други документи или данни, които не съдържат надлежна идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или техническият носител не отговаря на изискванията, не се приемат и техническият носител се връща на подателя. Той е длъжен в 7-дневен срок от връщането да представи необходимите данни, съответно да подаде отговарящ на изискванията технически носител.

(5) Когато подаването на новата декларация и другите документи или данни по ал. 4 е извършено в установения 7-дневен срок, законоустановеният срок за подаването им се смята за спазен.

Подаване и приемане на документи по електронен път

(2) При приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.

(3) Декларации, документи или данни, които не съдържат надлежен електронен подпис, идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или не отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в тридневен срок от получаването им.

(4) Подателят е длъжен в 7-дневен срок от получаването на отказа да подаде отговарящи на изискванията декларация, документ или данни. В този случай се прилага чл. 101, ал. 5.

Действия след приемането

(2) Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.

(3) В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.

Промени на подадени декларации и други данни или документи

(2) Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация.

(3) Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.

(4) Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.

Органите по приходите осъществяват данъчен контрол чрез извършване на ревизии и проверки.

1. 
   правомощията на органа по приходите
   
2. 
   извършването на ревизия
   
3. 
   оформянето на резултата от контролната дейност
   
4. 
   издаване на ревизионни актове
   

Ревизията се извършва от органа по приходите, а правоотношенията възникват, развиват се и се прекратяват само в рамките на ревизионното производство. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.

Ревизията може да се възлага от:

1. 
   органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция – т.е. ревизия може да бъде възложена само по отношение на лицата, регистрирани в съответната териториална дирекция
   
2. 
   изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице на територията на РБ и във всяка териториална дирекция за всички видове задължения и отговорности за данъци
   

1. 
   задължителни или основни – тези, които възникват между органа възложил ревизията и ревизиращият орган. Властническото разпореждане е намерило израз в заповедта за възлагане на ревизия. Друг вид отношения са тези между ревизиращият орган и данъчният субект. Тук активен субект е органа по приходите, който упражнява властнически правомощия. Съдържанието на тези правомощия се изразява в правото на органа по приходите да проверява дейността на това лице и в задължението на лицето да търпи тези действия. Властническите правомощия в това правоотношение на органа по приходите е предпоставка той да изисква определено поведение от останалите субекти на ревизията, които са пасивни.
   
2. 
   допълнителни или помощни – данъчно-ревизионни отношения възникват и между органа по приходите и останалите участници в ревизионното производство, т.е. при извършването на ревизия са на лице взаимни права и задължения в рамките на неравенството между субектите.
   

Съгласно ДОПК органите по приходите извършват ревизии и проверки. А съгласно ЗНАП органи по приходите са:

1. 
   изпълнителният директор
   
2. 
   териториалните директори и техните заместници
   
3. 
   директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори
   
4. 
   служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите"
   
5. 
   служителите в централното управление, заемащи длъжностите "държавен експерт по приходите" и "държавен инспектор по приходите"
   

1. 
   данните за ревизираното лице - име, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице; единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно ЕГН или личен номер на чужденец; адрес; името и идентификационния номер на лицата, които го представляват по закон
   
2. 
   ревизиращите органи по приходите
   
3. 
   срокът за извършване на ревизията
   
4. 
   ревизираният период
   
5. 
   видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски
   
6. 
   други обстоятелства, имащи значение за ревизията
   

1. 
   когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година
   
2. 
   когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането
   
3. 
   когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването
   
4. 
   когато актът, с който е определено задължението, се обжалва
   
5. 
   с налагането на обезпечителни мерки
   
6. 
   когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
   

Не може да участва в ревизионното производство орган по приходите, служител или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност. По своя инициатива или по мотивирано искане на друг участник в производството той може да бъде отведен. Искането за отвеждане следва да бъде направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това. Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересованите лица.

Органа по приходите заема централно място между субектите на ревизията. Той е длъжностно лице с контролни функции. Той ръководи ревизионното производство и съставя съответните актове. Има широк кръг от правомощия, които са нормативно установени и които произтичат от задачата на ревизията.

Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й. Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето. Органът по приходите отговаря за опазване на предадените му по опис документи и ги връща на лицето по реда и в сроковете за връщане на доказателства по ДОПК. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на лицето, негово поделение, обект, дейност или имущество извън населеното място на извършване на ревизията, включително и на територията на друга териториална дирекция, ревизиращите органи могат да бъдат командировани за установяването на тези обстоятелства.

1. 
   имената и длъжността на органите, които го съставят
   
2. 
   номера и датата на доклада
   
3. 
   данни за ревизираното лице
   
4. 
   обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването и
   
5. 
   извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях
   
6. 
   направените фактически и правни изводи и основанията за тях
   
7. 
   предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания
   
8. 
   предложение за установяване на задълженията
   
9. 
   опис на приложените доказателства
   
10. 
    подписи на органите по приходите, съставили доклада
    

 Ревизионен акт - С ревизионния акт се:

1. 
   установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци
   
2. 
   възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон
   
3. 
   възстановяват недължимо платени или събрани суми - Недължимо платени или събрани суми за данъци, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
   

1. 
   издава ревизионен акт, или
   
2. 
   прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо
   

Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:

1. 
   името и длъжността на органа, който го издава;
   
2. 
   номера и датата на акта;
   
3. 
   данни за ревизираното лице
   
4. 
   обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването и
   
5. 
   мотиви за издаване на акта
   
6. 
   разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им
   
7. 
   пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът
   

Кога е недопустими едно данъчно производство, т.е. кога се прекратява:

1. 
   когато процесуалните действия на органа по приходите се извършват извън срока за ревизия
   
2. 
   когато за същия данъчен период има издаден ревизионен акт
   
3. 
   когато органът не е компетентен да извърши тази ревизия
   
4. 
   и други
   

1. 
   до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация
   
2. 
   налице са данни за укрити приходи или доходи
   
3. 
   когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи
   
4. 
   липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред
   
5. 
   документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване
   
6. 
   данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.
   
7. 
   декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период
   

1. 
   вида и характера на фактически осъществяваната дейност
   
2. 
   платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания
   
3. 
   движението и остатъците по банковите сметки
   
4. 
   официалните документи и документите с достоверни данни
   
5. 
   наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността
   
6. 
   търговското значение на мястото, където се извършва дейността
   
7. 
   капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването
   
8. 
   брутните приходи/доходи (оборота)
   
9. 
   броя на заетите за осъществяване на дейността лица
   
10. 
    сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му
    
11. 
    разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали
    
12. 
    обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия
    
13. 
    ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица
    
14. 
    обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина
    
15. 
    получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит
    
16. 
    други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата
    

Ревизията може да бъде и:

1. 
   пълна – когато за определен данъчен период се ревизират всички задължения за данъци
   
2. 
   частична – когато за определен данъчен период се ревизира само един вид данъчно задължение
   

Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.

При извършване на ревизия или проверка действията по обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия.

 Предварително установяване на данъчни задължения

Това установяване в смисъл на въвеждане на данъчни задължения и установяване на елементите им – основа, ставка.

Предварителното установяване може да бъде чрез:

1. 
   самоизчисляване и задължение за внасяне - Задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък(декларациите по ЗКПО, ЗОДФЛ и др.).
   
2. 
   служебни корекции - Когато в декларация, която лицето само изчислява основата и дължимият данък по се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени след поканването на подателя за отстраняване на несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението за направата на тези корекции, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срок до 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи възможността за постигане на писмено споразумение между органа по приходите, издал акта и лицето, относно доказателствата които ще се смятат безспорни, не се прилага. Независимо от издаването на акта за установяване на задължението, включително когато е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
   
3. 
   Установяване по данни от декларации - Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на дължимия данък се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи възможността за постигане на писмено споразумение между органа по приходите, издал акта и лицето, относно доказателствата които ще се смятат безспорни, не се прилага.
   

Не внесените в срок данъци се внасят със законната лихва.