1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

21.Осъдителен иск

1) Да установи със СПН, че в полза на ищеца срещу ответника същест­вува неудовлетворено гражданско притезание.

2) Да допусне принуди­телно удовлетворяване на притезанието срещу ответника. Допускането на това намира израз в неговото осъждане. Затова осъдителния иск включва винаги искане да се осъди ответникът.

1.2. Защитата, която се търси с ОИ, включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея. Решението по ОИ се ползва не само със СПН, но и с изпълнителна сила.

1) С изпълнителна сила се ползва обаче само реше­нието, с което ОИ се уважава - установява наличността на неудов­летворено притезание и допуска принудителното му удовлетворяване.

2) Решението, с което ОИ се отхвърля, отрича наличността на такова при­тезание и затова се ползва само със СПН, която бра­ни ответника срещу неоснователната претенция на ищеца.

Понеже се ползва с изпълнителна сила, осъдителното решение е изпълнително основание. От тази гледна точка бихме могли да определим ОИ като искане да се издаде в полза на ищеца срещу ответника изпълнително основание, удостоверяващо нуждаещо се от удовлетворяване притезание със СПН. Затова някои процесуалисти определят ОИ като „изпълнителен иск" или „иск за изпълнение".

1.3. Функцията на ОИ е да открие пред ищеца вратите на принудител­ното изпълнение.

От същността и функцията на ОИ се определят него­вият предмет, както и кои са надлежни страни по него.

2. Предмет на ОИ. Предмет на ОИ по правило е:

Само тези права могат да бъдат предмет на ОИ, защото само те могат да бъдат предмет на търсеното при­нудително изпълнение.

Предметът на ОИ е в сравнение с предмета на установителния иск много по-ограничен, но ОИ се използва много по-често, защото случаите на нужда от него възникват много по-често и нуждата от защита чрез ОИ е по-остра. Осъдителни са: искът за цената на продадена вещ, за наема на жилище, за трудово възнаграждение, за издръжка, ревандикационният, владелческият иск и др.

2.1. Изискуемо притезание - определя се от гражданското право.

1) ОИ относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен. Той не е недопустим, а е неоснователен. Този, който няма право да иска доброволно изпълнение, очевидно няма право да ис­ка и принудително изпълнение, а към него е насочен ОИ.

2) Ако изискуемостта на притезанието настъпи в течение на исковия процес и притезанието остане неудовлетворено, ОИ трябва да бъде уважен - съдът е длъжен да вземе предвид и тези факти, които са настъпили след предявяване на иска, щом като те са от значение за спорното право (чл. 188, ал. 3).

3) Отхвърлянето не е пречка да се предяви нов ОИ, след като изискуемостта настъпи. Налице ще бъде нов факт, така че отвод за пресъдено нещо не може да бъде предявен (чл. 255).

2.2.В някои случаи ГПК изисква да се предявява и уважава ОИ,макар че притезанието още не е станало изискуемо:

а. Първото плащане обаче трябва да е станало изискуемо.

б. Изискуемостта на следващите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, но не и от предварителното или едновременното изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца. ОИ по чл. 97, ал. 2 е възможен при задължения: за издръжка; за прехрана срещу вече прехвърлен имот; за застрахователни премии (чл. 387, ал. 4 ТЗ). Не може обаче да бъде уважен ОИ за още неизискуемо трудо­во възнаграждение по трудов договор.

2) ОИ да се изоста­вят занапред такива действия, с които ответникът нарушава правото на ищеца (подвид на иска по чл. 97, ал. 2) - напр. да се осъди ответникът да не преминава през имота на ищеца; да не употребява неговото име (чл. 266). Решението по такъв ОИ ще бъде изпълнено по реда на чл. 422.

3) ОИ за едновременно изпълнение на насрещните престации (чл. 90,ал.1 ЗЗД)-при едновременност на престациите никоя от двете страни по двустранен договор не може да иска изпълнение, докато сама не изпълни, и този иск е предвиден, за да не се стигне до необходимостта ищецът да изпълни своето задължение дълго време преди ответникът да изпълни. Осъждането ще е под условието, че ищецът изпълни своето задължение (чл. 243). По същия начин следва да се постъпи, когато ответникът предявява срещу иска за връща­не на вещта право на задържане.

4) ОИ относно неизискуемо притезание, което даже още не е възникнало - когато ОИ се съединява с друг иск, чието уважаване ще породи и ще направи изискуемо притезанието, предмет на ОИ (иск за унищожаване или разваляне на договор и с него се съединява ОИ за връщане на даденото от ищеца; иск по чл. 19, ал. З ЗЗД и с него се съединява иск за осъждане на ответника да предаде владението на имота; чл, 414, ал. 2: ревандикира се движима вещ, като се търси нейната равностойност, ако в деня на принудителното изпълнение не бъде намерена или бъде унищожена). Такъв е и обратният иск . Достатъчно е вероятното възникване на право, за да стане допустима защитата (не винаги ОИ предпоставя нарушено право).

3. Интерес. Процесуална легитимация.

3.1. Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост, така че липсата му налага да се прекрати делото.

1) Интересът от ОИ е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетво­рява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска (ще се отговори с решението). Интересът е налице и във всички случаи, когато законът допуска ОИ относно неизискуемо притезание.

а. Интересът от ОИ ще е налице, ако ответникът нарушава правото на ищеца, макар и да не оспорва неговото съществуване (длъжникът не оспорва дълга, но не плаща).

б.Ако кредиторът вече разполага с право на принудително изпълнение,защото притезанието му е удостоверено с несъдебно изпълнително основание,ще е налице интерес,ако длъжникът оспорва задължението.Несъдебното изпълнително основание не се ползва със СПН.Нея кредиторът ще получи чрез ОИ.Ако длъжникът не оспорва задължението,липсва интерес от ОИ.Според трайната практика на ВДА и ТР 59-74-ОСГК щом кредиторът разполага с несъдебно изпълнително основание,той няма право на ОИ - спорът, дали притезанието съществува,ще се реши по повод защитата на длъжника срещу принудително изпълнение.

2) Ще липсва интерес от ОИ, когато с него се търси осъждане за такива притезания,за осъщестяването на които не е допустимо принудително изпълнение (естествени задължения, задължения да се престира работна сила, да се плати застрахователна премия - чл. 387, ал. 2-3, но не и ал. 4 ТЗ).

3.2. Легитимирани лица.

1) Легитимиран да предяви ОИ е по правило само носителят на неудовлетвореното притезание - според чл. 97, ал. 1 всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено. И процесуалният субституент може да предяви ОИ, но ще ис­ка осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието.

2) Надлежен ответник по ОИ е само това лице, срещу което се търси принудително изпълнение (чието осъждане се иска). Това е лицето, за което се твърди, че е длъжник или че отговаря със своя вещ за чужд дълг. Неговите права са заплашени от търсеното принудително изпълнение и затова то е легитимирано да ги брани, оспорвайки ОИ.

Твърде ограничената легитимация по ОИ в сравнение с легитимацията по установителни искове е пряка последица от целения ефект - пра­во на принудително изпълнение в полза на ищеца срещу ответника. Затова по­начало само този, който материалноправно е овластен да получи престацията и който е материалноправно задължен да я даде (съобразно с твърденията на ищеца) – това са надлежни страни по осъдителния иск.