Процесуални предпоставки за упражняване правото на иск

19. Процесуални предпоставки за упражняване правото на иск

2. Видове.

2.1. Най-същественото деление на процесуалните предпоставки е на:

1) Предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск.

2) Предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск.

2.2. Според това, дали съдът следи служебно за тях (според значението им за процеса) предпоствките се делят на:

1) Абсолютни – съдът след служебно за тях. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка води до постановяване на недопустимо решение.Според Ст. процесуалните предпоставки по принцип са абсолютни.

2) Относителни, релевират се при отвод на ответника – местна подсъдност и арбитражна клауза.

2.3. Положителни и отрицателни:

1)Положителни - трябва да са налице, за да го има правото на иск или, за да бъде надлежно упражнено.

2) Отрицателни – процесуални пречки. При наличието им правото на иск не съществува или не може да бъде надлежно упражнено.

3. Предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск. (Те по принцип не подлежат на поправяне).

3.1. Положителни:

1) Правен спор – за да има правен спор трябва да има противоположни правни твърдения на двете страни по едно и също материално правоотношение.

2) Правен интерес от предявяване на иска – това не е субективна категория. В гражданския процес интересът е нещо водещо и е обективна категория, а не субективно преживяване. Според проф. Сталев наличността на правен спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита. Според него наличието на правен интерес изрично е посочено само за установителните искове в чл. 97, ал.1, защото при другите искове естеството на търсената защита предполага наличието на интерес от нея.

Според В. Попова правен интерес има:

а.  тогава, когато страните твърдят, че са субекти по спорното правоотношение;

б. тогава, когато страните не твърдят, че са субекти, но то пряко рефлектира в правната им сфера;

в. има и хипотези, когато законодателят изрично е посочил легитимираните страни – например при исковете за произход.

Когато лицето не е страна по правоотношението сме изправени пред фигурата на процесуалната субституция – напр. при косвения иск по 134 ЗЗД, при който на страната на ищеца кредитор се конституира служебно и длъжника страна по материалното ПО. По този иск в исковата молба трябва да се докаже, че длъжникът няма друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, ако това не се докаже искът ще е недопустим.

По искът по чл.135 ЗЗД ищец ще е кредитора,а ответници длъжникът и третото лице.Този иск се третира като конститутивен за обявяване на частична недействителност.Подобни са исковете по чл.649 ТЗ и 359,ал. 1 ГПК.

Не във всеки случай обаче кредитор може да атакува действия на своя длъжник, нито пък винаги може да оспорва вземане на друг кредитор към своя длъжник. Според чл. 17 ЗЗД всеки може да иска да се разкрие симулативна сделка ако има правен интерес – напр. при СИО с дарение се прехвърля имот, вместо с продажба или с договор за гледане и издръжка, също е и положението при нарушаване на запазената част от наследство. По принцип иск за чуждо право може да се предяви само ако това е предвидено в закона – чл. 15, ал. 2. Легитимацията се определя от правния, а не от икономическия интерес.

Правният интерес е обективна категория, защото се преценява въз основа на твърдяното от страните правоотношение. Според Стамболиев трябва да се прецени и дали това ще е най-краткия път за защита. Според решение на ВС от 1985 г. щом страната може да предяви конститутивен иск за делба, тя няма право на установителен иск за съсобственост, което е твърде крайно становище.

3) Процесуална легитимация.

4) Делото да е подведомствено на съдебната система – в противен случай съдът няма да има задължение да се разгледа иска. В момента по Конституция няма извънсъдебни юрисдикции по граждански дела.

5) Правоспособност, тъй като само правоспособно лице може да притежава право на иск.

3.2. Отрицателни:

1) Да няма влязло в сила съдебно решение – чл. 224: Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. СНП е пречка за съществуването на правото на иск. Според другата теория трябва да няма първоинстанционно съдебно решение.

2) Според проф. Сталев да не е изтекъл давностен или преклузивен срок. Според В. Попова в практиката не се проверява давността като процесуална предпоставка. Възражението за давност не се преклудира. Според материалноправната теория давността не погасява материалното право, а материалноправната страна на правото на иск. Изтеклата погасителна давност обаче не погасява правото на иск, а правото на принудително изпълнение. Как обаче може да се установи дали е изтекла давността ако не се установи какво е вземането. Преклузивните срокове са свързани предимно с конститутивните искове. Те са процесуални срокове за упражняване на правото на иск.

4. Предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск (по принцип те подлежат на саниране).

4.1. Положителни

1) Процесуална дееспособност на страната, когато тя иска лично или чрез овластен от нея представител да упражни правото на иск.

2) Представителна власт на представителя, когато правото на иск се упражнява чрез представител.

3) Съобразяване на исковата молба с изискванията на чл. 98-99 и представяне на приложенията към нея.

4) Спазване на правилата на родова и местната подсъдност.

4.2. Отрицателни (по проф. Сталев):

1) Наличност на договор за отнасяне на гражданския спор пред арбитражен или чуждестранен съд – чл. 9.

2) Наличност на висящ спор между същите страни относно същия предмет – чл. 95.

3) Наличност на висящ процес по друг спор, който е преюдициален за още незаявения граждански спор или пък наличност на престъпно деяние, обуславящо разрешаването на гражданския спор. Според В. Попова, когато има висящо дело по преюдициален въпрос, делото се образува и се спира в противен случай може да се погаси правото на иск. По чл. 182, ал. 1, б. “г” и “д” в тези хипотези делото се спира, т.е. те не са пречка за упражняване на правото на иск.

4) Обявяване на търговец в несъстоятелност – обявения в несъстоятелност търговец не може лично да упражнява правото си на иск не само относно имуществените права, на които е носител, но и относно имуществените права, по които е длъжник.

5. Особени процесуални предпоставки при някои искове:

5.1. Ревизионният акт е процесуална предпоставка за особеното исково производство по финансови начети.

5.2. Рекламация – особена процесуална предпоставка при осъдителните искове срещу превозни организации за парични вземания, произтичащи от превозни отношения.

6. Процес относно процеса.

6.1.Въпреки, че ГПК говори само за проверка на редовността на исковата молба в чл. 100, ал. 1, съдът трябва да провери и всички други абсолютни процесуални предпоставки. Тази проверка обаче се основава само на данните от самата искова молба. Процесът се смята за висящ от подаване на исковата молба – поставя се дата на самата искова молба. Когато исковата молба е подадена по пощата, датата се определя по пощенското клеймо (пликът трябва да се закърфичи към исковата молба). Ако исковата молба има някакви пороци, но се прецени, че те могат да се поправят съдът поставя резолюция върху самата искова молба и определя 7дневен срок за отстраняването им (тази резолюция е с х-ра на определение). Ако исковата молба бъде поправена тя се счита за редовна от деня на нейното подаване. Ако молбата не бъде поправена съдът я връща с определение, което подрежи на въззивно и касационно обжалване.При въззивното обжалване препис от жалбата се дава на ответника,до тогава правоотношението се развива между ищец и съд.

Съдът освен това е длъжен да провери допустимостта на иска в първото заседание по делото – чл. 108: В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора, както и да вземе предвид разкрита недопустимост при всяко положение на делото. В първото заседание по делото съдът иска становището на страните “по допустимостта” и в този момент ответникът прави своите отводи, както и възражения относно призоваването. По тях съдът се произнася с определение. Ако е налице процесуална пречка или липсва процесуална предпоставка, която не може да се поправи съдът прекратява делото. Ако е налице поправим дефект съдът отново дава срока по чл. 100, ал. 4.

В хода на делото ответникът може да релевира липсата на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка във всеки един момент ако те не са свързани с преклузивен срок.

Последният момент за преценка е при постановяване на решението и ако тогава делото се прекрати това става с определение.

6.2. Установи ли се, че липсва положителна процесуална предпоставка или, че е налице процесуална пречка, в зависимост от характера й съдът:

6.3. Процесуалните предпоставки трябва да са на лице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес.

1) По късното отпадане на процес.предпоставка погасява правото на иск или прави упражняването му не надлежно.

2) По-късното възникване на процесуална предпоставка заздравява предходната й липса тъй като за допустимостта на процеса е достатъчно наличието им към деня на решението.

3) Липсата на процесуална предпоставка към момента на постановяване на решението винаги прави решението недопустимо, защото ищецът няма право да го иска.

6.4. Спорният въпрос е дали проверката на процесуалните предпоставки (процеса относно процеса) е част от самия исков процес. Ако се отговори положително ще се окаже, че правото на иск и процесуалните предпоставки не обуславят исковия процес, щом тяхната проверка се извършва след възникването му. Производството, в което съдът проверява правото на иск и се произнася по него не представлява исков процес или част от него защото има различен предмет – не спорното материално право, а правото на иск. Разлики между процеса относно процеса и исковия процес:

1) В проверката на правото на иск, която предхожда връчването на исковата молба, ответникът не взема участие. Когато се оспорва процесуалната правоспособност, дееспособност или легитимация на страната, тя взема участие в производството, макар че не може да бъде страна в исковия процес.

2) В процеса относно процеса съдът се произнася по претендирано спрямо него право. Той се произнася с определение, а не с решение и може сам да отмени определението си ако приеме, че то е погрешно.

3) Процесът относно процеса се обособява от исковия процес при обжалването на определението на съда, което се развива във въззивна инстанция, докато исковият процес остава висящ в първа инстанция. Още повече, че по повод процеса относно процеса, исковият процес може да бъде спрян – чл. 216: Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба.

4) Ако в резултат на проверката исковият процес се прекрати,се обезсилват с обратна сила всички извършени по него действия, вкл. и недопустимото решение. Напротив-всички действия извършени в процеса относно процеса запазват своята валидност, защото на тях се крепи обезсилването на исковия процес.