1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

14. Процесуална легитимация

1.1. Защо съществува проблемът. За ГП не е безразлично кой ще участва като страна в исковото производство, защото това е свързано с материалното правоотношение. Надлежна страна е равнозначно на процесуална легитимация - означава овластена страна. Съдебното решение е задължително за страните по делото - за да е задължително решението за някого, той трябва да е участвал в процеса като страна. Съдебното решение не действа erga omnes, а спрямо страните по делото (с две малки изключения). Противното би поставило третите лица пред опасността да се образува симулативен процес, който да ги увреди. Съдебното решение има субективен обхват на задължителност - страните по делото. В делото не трябва да участват лица, несвързани с правния спор. Ако в процеса участва трето лице, то съдебното решение няма да е задължително за онзи, чието материално правоотношение е в основата на делото - то е “удар във въздуха”. Това налага в процеса да участват надлежните страни. Ж.Ст.: Надлежна страна е носителят на право на иск за разрешаване на правния спор, предмет на исковия процес

1.2. Кои са надлежните страни (НС) в исковото съдопроизводство (Ж.Ст.: на кого принадлежи правото на иск) - чл. 97, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 - отговорът е даден позитивно и негативно. Съгласно тези два текста всеки може да предявява иск за свои права, а по изключение и други лица.

1) Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, нуждаещо се от защита. Всеки правен спор накърнява обаче и правната сфера на другата страна, която отрича претендираното право, защото накърнява нейни права. Исковият процес е приспособен да даде защита както на правото на ищеца, така и на правото на ответника според действителното правно положение (Ж.Ст.) Затова всяка от страните разполага с право на иск, за да може да защити правото си, което според нея се накърнява от правния спор. Двете права на иск бранят различни материални права (напр. ищецът по конститутивен иск брани претендираното потестативно право, а ответникът - правата си, които ще бъдат засегнати от правната промяна.

2) НС е лице, чиито права са засегнати от правен спор (материалното право се е превърнало от безспорно в спорно). Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса (Ж.Ст.).

3) Процесуалната легитимация винаги е свързана с твърдяното материално право. Тъй като се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от спора, тя в крайна сметка е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска - формулира пред съда правния спор, индивидуализиран чрез спорното право, което предопределя и чии права засяга, ако съществува. Заявеното спорно право обуславя процесуалната легитимация и на ищеца, и на ответника. Легитимацията на ищеца е в петитума и основанието на исковата молба. Там е и легитимацията на ответника - посочва се върху чия сфера ще повлияе съдебното решение. При проверка на процесуалната легитимация на страните съдът изхожда от претендираното или отричаното с исковата молба право, действителното правно положение е без значение (при предявяване на иска е неизвестно).Гаранцията срещу неистинско твърдение е, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.

2. Легитимацията е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно - от момента на подаване на молбата до постановяване на решението.

2.1. Необходима е за всички фази на производството - исково, въззивно, касационно. Категорията “надлежна страна” се разглежда по принцип в първоинстанционното производство. Въпросът дали страната е надлежна или не се поставя във всяка една фаза (условно) на исковия ГП - първоинстанционна, въззивна, касационна.

1) За исковото производство легитимирани са тези, които имат право на иск. Казаното дотук се отнася за първоинстанционното производство.

2) Въззивната жалба се подава чрез съда, постановил първоинстанционното решение. Трябва ли съдът да провери дали лицето, подало въззивната жалба, е надлежна страна. Както исковата молба, така и въззивната жалба е акт, с който се сезира съдът - за да се сезира, ищецът трябва да е надлежна страна, при въззивната жалба е същото. При въззивното производство легитимирани са тези, които имат качеството страна в първоинстанционното производство - чл. 197 и 198 са свързани с процесуалната легитимация в първоинстанционното производство. Категорията надлежна страна във въззивното производство е предопределена от понятието надлежна страна в първоинстанционното производство, но се и различава (следваща стъпка) - само формално участие в първоинстанционното производство (за касационното производство трябва да е страна във въззивното).

3) Касационно производство - казаното за въззивното важи и тук: касационната жалба сезира съда, а за да се сезира, лицето трябва да е надлежна страна. При касационното обжалване легитимацията не е автоматично същата както при въззивното производство - тези, които са били страни във въззивното производство (а не страни въобще). Възможно е едни лица да са били страни в първоинстанционното производство, а други във втора инстанция - неучаствалите във въззивното производство не са надлежни страни в касационното производство.

2.2. Надлежни допълнителни страни. Всичко, казано дотук, е за надлежни главни страни. Въпросът е следи ли се изобщо надлежността за допълнителни страни. За участие на подпомагаща страна се подава молба - съдът проверява дали лицето, което иска да встъпи, е надлежна подпомагаща страна или не е. За да бъде някой надлежна подпомагаща страна, трябва по негови твърдения материалното право, предмет на делото, да засяга други негови материални права. Материалните правоотношения често са във връзка с други - третото лице трябва да твърди,че негови мат. права могат да се засегнат от решението по висящото дело.

2.3. Липса на процесуална легитимация.

1) В момента на предявяване на иска съдът проверява дали ищецът и ответникът са надлежни страни.

а. Ако ищецът не е надлежна страна, производството не може да се започне. Ако ищецът е формална страна, съдът дава определение за връщане на исковата молба.

б. Ако ответникът не е надлежна страна, съдът дава срок да бъде посочен надлежен ответник - срок за поправяне на исковата молба по чл. 100.

Това важи и за въззивната и касационната жалба.

Ж.Ст.: Ако процесуална легитимация липсва, съдът прекратява делото - няма смисъл от такъв процес, решението няма да има СПН спрямо надлежната страна. Спорът за процесуалната легитимация се решава с участието на лицето, чиято легитимация се оспорва (в това се проявява качеството на формална страна - според Ж.Ст. лице, от или срещу което е предявен искът).

2) През цялото време на процеса съдът следи дали страните са надлежни, за последен път съдът разглежда този въпрос при постановяване на съдебното решение.

а. Ако се е стигнало до постановяване на решение и се открие, че ищецът е ненадлежен, не си струва да се постанови решение, а ще прекрати делото.

б. Ако ответникът е ненадлежен, отново трябва да се даде срок за поправяне и делото да се върне в първата фаза.

2.4. Субективна и обективна легитимация.

1) Субективно наличие на легитимация - при първоинстанционното производство, когато се твърди, че има оспорено право. Съдът не проверява обективното съществуване на това право - не може да прецени дали съществува само по исковата молба. Легитимацията се преценява само по субективните твърдения на страните (в исковата молба). Същото се отнася и относно встъпването на трето лице.

2) Обективно наличие на легитимация - при въззивната и касационната инстанция легитимацията е свързана с качеството страна в предходното производство. Съдът може да провери и проверява.

2.5. Материална и процесуална легитимация.

1) Материална легитимация - идва от материалното правоотношение: кредитор (активна) и длъжник (пасивна). Трябва да съществува обективно, за да може кредиторът да получи дължимото. Материалната легитимация обуславя основателността на иска (Ж.Ст.).

2) Процесуална легитимация - свързана е функционално с материалната, обслужва я, за да възстанови законосъобразното развитие на материалното правоотношение Процесуалната легитимация произтича от твърдяната материална легитимация и е средство за защитата й - поначало не се допуска исков процес без участието на субектите на спорното правоотношение - чл. 15, ал. 3 (Ж.Ст.). Процесуалната легитимация не се дели на активна и пасивна - всяка от страните може да подаде иск или жалба (въпрос на инициатива). Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска (Ж.Ст.).

Различни лица могат да бъдат процесуално и материално легитимирани - процесуалният субституент има процесуална, но не и материална легитимация. Може да съществува процесуална легитимация, но при липса на материална искът ще се отхвърли като неоснователен. Може да има материална, но не и процесуална легитимация - основателен иск, но от ненадлежен ищец (лице, което не е процесуален субституент).

3. Видове процесуална легитимация:

3.1. Типична и изключителна.

1) Типична - лицето твърди, че неговото материално право е засегнато от правен спор (непосредствено). Казаното дотук за процесуалната легитимация в първоинстанционното производство се отнася за типичната процесуална легитимация.

2) Изключителна (предвидена е изрично в закона - чл. 15).

а. По изключение в случаите, предвидени в закона, трето лице за материалното правоотношение по делото може да се конституира като ищец по делото - процесуален субституент: правният спор опосредено е в състояние да засегне неговото материално право. Тази процесуална легитимация цели да замести, а не да измести типичната, затова при дело, образувано от носител на право на иск по изключение, служебно се привлича и лицето, чието право се защитава (чл. 15, ал. 3) - Ж.Ст.

б. Изключителната процесуална легитимация се среща обикновено на страната на ищеца, но може да се срещне и на страната на ответника - ако има висящо дело, то не е пречка за промяна на материалното правоотношение (спорното материално право може да се прехвърли на трето лице), делото продължава между същите страни (чл. 121, ал. 1) - ответникът вече не твърди, че е титуляр на правото, неговата процесуална легитимация вече не е типична, а изключителна.

3.2. Индивидуална и съвместна.

1) Индивидуална процесуална легитимация - всяка от страните по делото притежава свое индивидуално право на иск (на обжалване). Правото на иск (първа инстанция) принадлежи само на едно лице, то е индивидуално право на иск.

2) Съвместна-съществува по изключение:правото на съдебна защита е съвместно(колективно)на две или повече лица.При индивидуална легитимация всеки може да се разпореди самостоятелно със своето право,при съвместната не могат да се разпореждат самостоятелно-за да се извършат действията на разпореждане и проявят правен резултат,трябва да участват всички(може да не е едновременно,но заедно).

а. Ако двама съпрузи предявят иск, може ли единият да оттегли или да се откаже от иска - може, но няма да породи действие, докато не се даде съгласие от другия. Случаите на съвместна легитимация водят до случаите на другарството - необходимо, задължително (СИО) - първа инстанция само. При задължително другарство предявяването на иска от всички или срещу всички е предпоставка за допустимостта на процеса.

б. При необходими другари съдът е длъжен да ги конституира зедно с въззивника (въззиваемия) - съвместната легитимация във второинстанционното и третоинстанционното производство е по-широка: при необходимо другарство (чл. 171) то е два вида - задължително и факултативно, но независимо дали на първа инстанция са били задължителни или факултативни другари, на втора и трета инстанция стават задължителни. При необходимо другарство, ако единият другар подаде жалба, другите съищци или съответници стават необходими другари и без да се присъединяват към жалбата. Ако подалият жалбата се откаже, е необходимо и другите да се откажат.

15. Процесуално представителство - понятие, видове. Представителна власт.

1. Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.

1.1. Може да се налага поради недееспособност, фактическо възпрепятстване, липса на специални знания.

1.2. Процесуалното представителство може да бъде само пряко (за разлика от представителството в гражданското право) - воденето на чужд процес е недопустимо (чл. 15, ал. 2). Лицето трябва да бъде оправомощено по силата на закона или с упълномощителна сделка.

1.3. Процесуално представителство по пълномощие може да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 20 (друга разлика с представителството в гражданското право) - Ж.Ст.

1.4. Процесуалните действия се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, което извършва действията, се участва не от свое, а от чуждо име (Ж.Ст.).

1.5. Не е нужно според Ж.Ст. представителят да разполага с представителна власт. Тя е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните последици на действието и е затова условие съдът да допусне представителството. Но ако съдът не е разкрил липсата й, фактът на представителството не може да бъде заличен, действията дори могат да бъдат потвърдени и така включени валидно в процеса.

1.6.Участието в процеса от чуждо име е решаващо за процесуалното представителство, затова не са процесуални представители лицата, които от свое име бранят чужди права (процесуални субституенти) или от свое име бранят по заведен от страната процес нейни права (контролиращи и подпомагащи страни) - те са страни, обвързани са от процеса.

1.7.Представителят не става страна(обвързва с последиците от процеса представлявания,а той остава спрямо тях трето лице),но тъй като той упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения,за него важат някои от правилата за страните(чл.3,114).Това качество е несъвместимо с качеството вещо лице,помагач,главно встъпило лице(в последните два случая би довело до процес със самия себе си).

1.8. Качества на процесуалния представител:

1) Процесуална дееспособност. При ограничено запретен родител той представлява детето, но е необходимо потвърждаване от попечителя. При конфликт се прилага чл. 16.

2) Представителят е само физическо лице (следва от горното).

3) Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник).

4) Наличие на надлежна представителна власт.

2. Представителна власт - право на едно лице да извършва определени процесуални действия от името на страна в процеса и с това да задължи това лице.

2.1. Това е условие, при наличието на което извършените процесуални действия се отразяват в правната сфера на представляваното лице. Спрямо него настъпват и процесуалните пропуски на представителя (напр. ако представителят не обжалва, решението влиза в сила за представлявания) Всички страни могат да бъдат процесуално представлявани.

2.2. За да се избегне обвързването на представлявания от решение в резултат на процес, воден без представителна власт, законът въздига представителната власт в:

1) Абсолютна процесуална предпоставка (чл. 22, ал. 2), положителна процесуална предпоставка.

2) Условие за валидност на извършените от и спрямо представителя процесуални действия.

Затова съдът следи служебно за наличието на представителна власт - трябва да бъде доказана от представителя с акта, от който произтича (акт за раждане, пълномощно). Въпросът за липсата й може да бъде повдигнат по всяко време (чл. 25, ал. 1).

2.3. Потвърждаване на действия без представителна власт. Законът допуска действията без представителна власт да бъдат потвърдени и задължава съдът да даде срок за това (Ж.Ст.).

1) Потвърждаването може да бъде писмено, устно в съдебно заседание или с конклудентни действия (внасяне на държавна такса по иска от представлявания) - Ж.Ст.

2)Потвърждаването е допустимо и за действия,извършени от лице,което не може да бъде упълномощено по чл.20.

3) Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия (няма значение на упълномощаване за следващи) - Ж.Ст.

2.4. Ако действията без представителна власт не бъдат потвърдени (Ж.Ст.):

1) Ако е предявен иск без представителна власт, той е недопустим и делото трябва да бъде прекратено. Но преди прекратяването представителят не може да предяви иск относно същия спор (чл. 95), тъй като липсата на представителна власт трябва да се провери и да се потвърди чрез прекратяване на делото.

Според Цв. Желязкова искова молба без представителна власт се отхвърля.

2) При липса на представителна власт за действия след предявяване на иска те се считат за неизвършени и съдът не може да ги вземе предвид (чл. 25, ал. 3). Трябва да се извършат отново лично от или срещу представлявания или овластен представител.

3) При липса на представителна власт,съдът трябва да отстрани от делото представителя и да предприеме действия спрямо представлявания при редовно предявен иск.По искане на другата страна такъв представител трябва да бъде осъден за разноските,които е предизвикал с действията си (арг.чл.42,ал.1 ЗЗД).

2.5. Ако бъде постановено решение по иск или въз основа на действия без представителна власт, решението е порочно. Според Цв. Ж. (?) е недопустимо, тъй като е нарушена абсолютна процесуална предпоставка. Законът счита, че е налице неправилно съдебно решение - отмяната е за неправилни съдебни решения (чл. 238). Може да атакува само ненадлежно представляваната страна. Ако страната не е предявила въззивна жалба, счита се, че е налице потвърждаване на действията според Цв.Ж. Според Ж.Ст. решението обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба въз основа на чл. 231, б. “е”. Ако във втора или трета инстанция се установи, че исковата молба е подадена без представителна власт, трябва да се даде срок за поправяне - ? (Цв.Ж.).

Отделни действия, извършени от ненадлежен представител (чл. 22/25, ал. 3), все едно не са извършени.

3. Видове представителство (Цв.Ж.):

3.1. Представителство от:

1) Лица в родствена връзка. 2) Лица с особена квалификация. 3) Лица, които представляват по силата на особени законови норми.

3.2. Според качеството на представлявания:

1) Физическо лице. 2) Юридическо лице. 3) Държава.

3.3. Според източника на представителната власт:

1) От закона - законово представителство. 2) От волята на представляваното лице - доброволно представителство.

3.4. Ж.Ст. дели представителство според това дали представителят извършва или приема действия (съгласно определението му) на:

1) Активно (подаване на искова молба и др.).

2) Пасивно (получаване на съобщения, призовка).

4. Процесуалният представител се намира в едно допълнително процесуално правоотношение, успоредно на това между страната и съда - има собствени права и задължения (Цв.Ж.):

1) Длъжен е да изнася истината пред съда (както и страната).

2) Може да преупълномощава (само той).

3) При вреди на страната може да му се иска обезвреда.

4) Не е адресат на актовете, с които се придобиват права и задължения.

5) Специфично задължение е да докаже представителната власт. Това става с акта, от който тя следва: за деца с акта за раждане; юрисконсултът - с трудов договор; пълномощно при представителство по пълномощие - само за него има изисквания в закона, дори да не е приложено пълномощно, е валидно, ако е отразено в протокола.

1. Представляване на граждани от законни представители. Законен представител е лицето, чиято представителна власт не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт.

1.1. Законно представителство на недееспособни.

1) Законни представители на недееспособните лица са: родителите спрямо малолетните си деца или настойникът спрямо поставения под пълно запрещение.

Попечител и родител на непълнолетен не са законни представители (само одобряват), но законно представителство може да се съчетае с попечителство: непълнолетен родител предявява иск от името на малолетното си дете с одобрение на попечител или родител.

2) При липса на законен представител или противоречие с интересите на представлявания (чл. 16, ал. 6) и необходимост от неотложни действия на правна защита съдът назначава попечител (чл. 26) - напр. майката не може да бъде законен представител на детето, когато е ответник по иска за дирене на бащинство.

3) Представителна власт - съвпада при родителя и настойника. Родителите поотделно могат да представляват детето, при противоречие на действията им важи това в интерес на детето - по преценка на съда (арг. чл. 73 СК). Когато само един родител упражнява родителските права, само той може да представлява, но ако му се търси издръжка, искът може да се предяви от другия родител въз основа на чл. 16, ал. 6 (според Цв.Ж. при дете при един родител представителство може да се упражнява само от родителя с пълни родителски права).

4) Обем на представителната власт (пълна - Цв. Ж.):

а. Може да предявява и да отговаря по всички искове от или срещу недееспособния без разрешение от съда.

б. Ако трябва да извърши действие, за което е необходимо изрично пълномощно (чл. 22, ал. 2 - разпоредителни действия), за да е валидно, то трябва да бъде одобрено от съда, пред който делото е висящо (чл. 17) - одобрява, ако е в интерес на недееспособния.

При назначен от съда представител представителната му власт е за делото, по което е назначен (чл. 16, ал. 6), или за неотложните действия (чл. 26), предизвикали назначаването му. Важи чл. 17.

5) Отпадане на представителната власт: 1) лишаване на родителя от родителски права; 2) представляваният е станал непълнолетен (действията след това са без представителна власт, непротивопоставянето на непълнолетния не е потвърждаване или упълномощаване).

1.2. Представителство на дееспособни: 1) безвестно изчезнали или отсъстващи; 2) с неизвестно местожителство; 3) неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства; 4) наследници на незаето наследство.

1) Обявените за отсъстващи се представляват от въведените във владение наследници (чл. 16, ал. 4), а останалите - от назначени от съда представители.

2) Представителната власт на представителя на безвестно отсъстващия и на наследниците на незаето наследство е обща, на другите законни представители - специална (само за делото или за съответните процесуални действия). Важи чл. 17.

3) Представителната власт произтича от акта на назначението и важи, макар условията за издаването му да не са били налице (решението, постановено с участието на такъв законен представител, не може да се отмени по чл. 231, освен при недобросъвестност на противната страна; при чл. 16, ал. 5 важи чл. 231!).

Синдикът е законен представител на обявения в несъстоятелност ЕТ (чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ).

2. Представляване от пълномощник. Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания - учредява я, определя обема й и я прекратява.

2.1. Упълномощаване:

1) Изхожда от страната, ако е дееспособна, от законния й представител, ако е недееспособна. При ограничено дееспособен е необходимо одобрение на попечител. При общо пълномощно може да се преупълномощава (чл. 22, ал. 1) при условията на чл. 20 (ако пълномощникът е адвокат, е необходимо съгласие на упълномощителя - чл. 17 ЗА).

2) Пълномощникът трябва да отговаря на изискванията на чл. 20: 1) адвокат (за дела пред ВКС с 5 г. стаж - чл. 8, ал. 2 ЗА); 2) родител, дете, съпруг; 3) юристи от социалноправните кабинети при здравните заведения спрямо майките и децата, нуждаещи се от правна помощ; 4) други лица - управители на етажна собственост по дела, свързани с нея (чл. 47 ЗС), търговски пълномощник при изрично пълномощно - чл. 26, ал. 2 ТЗ (с по-силно основание и за прокуриста според Ж.Ст. - чл. 22 ТЗ, не и според ВС).

а.Упълномощаването на друго лице е недействително-извършените действия се считат без представителна власт.

б. Лицето трябва да е дееспособно.

3) Упълномощаването е едностранно изявление, овластяващо пълномощника с определена представителна власт спрямо лицето, от чието име изхожда. Трябва да е писмено (виж и чл. 21, ал. 1). Формата е спазена при удостоверяване на упълномощаването в съдебния протокол или в протокол за решение на общото събрание на етажна собственост.

При договор за адвокатска услуга меродавен за обема на представителната власт е не той, а пълномощното.

2.2. Според обема на представителната власт упълномощаването е: 1) изрично (посочва делото или действието, включено в представителната власт); 2) общо (отнася се до неопределен кръг дела или процесуални действия по едно дело). От гледна точка на делото едно упълномощаване може да е изрично, а от гледна точка на процесуалните действия да е общо.

1)Представителната власт при изрично пълномощно обхваща само посочените дела и процесуални действия.

При общо пълномощно за неограничен кръг дела могат да се предявят всички искове освен за гражданско състояние (чл. 21, ал. 2 изисква изрично пълномощно за такъв иск, но ако упълномощителят е ответник по такъв иск може да бъде представляван с общо пълномощно).

2) Представителната власт при изрично пълномощно за определено дело обхваща всички процесуални действия във всички инстанции до влизане на решението в сила (чл. 22, ал. 4). Може да се преупълномощава в тези граници на представителната власт.

а. Не се включва подаване на молба отмяна по чл. 231 или 233.

б. Не се включват действия на разпореждане с предмета на делото (чл. 22, ал. 2: сключване на спогодба, отказ и оттегляне на иск и т.н.; освен това и отказ от обжалване, изменение на иска, включващо отказ или оттегляне на иска) - необходимо е изрично упълномощаване.

3) При излизане извън представителната власт по общо пълномощно важат правилата за действия без представителна власт.

4) При упълномощаване на няколко лица за едно дело или действие, всеки може да представлява; при противоречие в действията се смята, че последното отменя противоречащите му; при едновременно извършване, по аналогия трябва да се приложи чл. 173.

Колективното представляване е изключение.

5) Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши съответното процесуално действие. Той дори винаги може да се противопостави на действията на пълномощника като ги оттегли.

2.3. Прекратяване на представителната власт - погасява я преди упражняването й (преди изчерпването й). Представителните действия след прекратяването са действия без представителна власт. Основания за прекратяване на упълномощаването (факти, погасяващи представителната власт преди упражняването й) са:

1) Оттегляне на упълномощаването (обратно на упълномощаването) - едностранен акт на упълномощителя и доведен до знанието на съда (уведомяването само на пълномощника не го лишава от представителна власт, а го задължава да не извършва представителни действия). Оттеглянето може да бъде пълно и частично (само за определени действия). Може да се извърши по всяко време.

2) Смърт или поставяне под пълно запрещение на упълномощителя (чл. 41 ЗЗД) - води до несигурност на процеса, тъй като за процесуалните действия не може да се приложи чл. 41, ал. 2 ЗЗД.

3) Смърт или поставяне под пълно запрещение, отказ от представителна власт на пълномощника (ако е уведомил съда; трябва да уведоми и упълномощителя, за да вземе мерки), при адвокат и лишаване от адвокатски права (чл. 24).

Процесуалните действия до прекратяването остават в сила (чл. 23) - то действа занапред.

Прекратяването на представителната власт не води до спиране на делото (чл. 23 и 24) - при смърт или запрещение на страната делото се спира на това основание, а не поради прекратяване на представителната власт, дори може да няма представител. Страната обаче може да поиска отлагане, когато прекратяването е поради основание у пълномощника; съдът трябва да отложи служебно, ако страната не е узнала своевременно за фактите, прекратяващи представителната власт.