1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

22.Конститутивен иск- Ж.Сталев

1.2. Конститутивен иск. - Искът, с който се предявява потестативно право, което може да се упражни само чрез съд, като се иска от съда да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни, се на­рича конститутивен иск (КИ).

1) Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск: разрешаване на спора относно потеста­тивното право със СПН.

2) С конститутувния иск се търси нещо повече: да се предизвика промяна в гражданските правоот­ношения между страните по делото. В този конститутивен ефект (създа­ване на ново правно положение) се състои специфичното на КИ и на конститутивното решение - на преден план излиза тър­сената правна промяна, като съдебното установяване на правото тя да се предизвика се явява като условие, мълчаливо включено в искането да се създаде новото правно положение. Същевременно обаче именно разрешаването на спора относно потестативното право със СПН придава на съдебната намеса при КИ качеството на правосъдие - спорното потестативно право се защитава, ка­то се установява и осъществява.

По правило двете страни могат да предизвикат правната промяна по взаимно съг­ласие (изключение: иск по чл. 97 СК), така че КИ става необходим, ко­гато в противоречие с действителното правно положение другата стра­на не дава съгласието си за дължимата правна промяна (напр. да се сключи окончателният договор по чл. 19 ЗЗД).

1.3. Търсената с КИ защита е много по-пълна, отколкото защитата, търсена с осъдителния иск - осъдителното решение открива само възможност за прину­дително изпълнение, а не доставя дължимото на правоимащия като конститутивното решение. След конститутивното решение правоимащият не се нуждае от друго защитно производство, по реда на което да осъществи потестативното си право. Понеже конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това то го погасява. От тази гледна точ­ка КИ е средство за принудително осъществяване на тия потестативни права, които се упражняват съдебно.

Ако КИ бъде отхвърлен, делото ще завърши с установително реше­ние, отричащо потестативното право със СПН.

Същността и функцията на КИ предопределят: предмета, инте­реса и легитимацията при КИ.

2.1. Предмет на КИ могат да бъдат само потестативни права, и то такива, които могат да се упражняват само съдебно. Тези права предпоставят нарочно (изрично или мълчаливо) овластяване от закона. Затова прилож­ното поле на КИ е най-ограничено. Съдът обаче не може да прекратява дело­то по КИ под предлог, че законът не предвижда потестативно право от рода на това, което ищецът предявява - спорът може да се състои именно в това, дали законът предвижда спорното потестатив­но право и на него съдът трябва да отговори със СПН.

1) При т.нар. искове за реално изпълнение (иск на доставчика да бъде осъден купу­вача да вдигне стоката и да я плати) няма потестативно право и затова те не са КИ - претендираното одобряване на стоката от купувача е всъщност преклудиране на непредявените или отхвърляне на неоснователните възражения на купувача за недостатъци на стоката, т. е. последица от СПН, с коя­то се установява правото на доставчика да получи цената.

2) Исковете по чл. 26, ал. 2 СК– за прекратяване на имуществената собственост по време на брака, по чл. 28 и 29 СК са конститутивни; неприемливо е ста­новището, че искът по чл. 29 СК е осъдителен - взе­мането за част от стойността на вещите на ответника се създава със съдебното реше­ние, уважаващо иска.

2.2. Не са предмет на КИ и на образувания по него процес нито право­отношенията, чиято промяна се търси, нито правните последици, в които се състои търсената промяна - в резултат на КИ със СПН се установява само съществуването или несъществуването на предявеното от ищеца потестативно право.

3.1. Интерес.

1) Налице е интерес от КИ всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува по­тестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване - ищецът не разполага с друг път, за да постигне дължимата правна промяна.

2) Липсва интерес от КИ, когато целената с него промяна 1) е настъпила по силата на други факти (чл. 94, т. 1 СК) или 2) мо­же да бъде постигната чрез извънсъдебно изявление на ищеца (разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД).

3.2. Надлежни страни по КИ са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право, и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика правна промяна (легитимирано да се брани срещу нея, ако счита, че за него е неизгодна). Когато потестативното право не е строго лично, то може да бъде предявено съдебно и от процесуален субституент (чл. 134 ЗЗД).

4. КИ трябва да бъдат отграничавани от други случаи на конститутивна намеса на правораздавателни органи в гражданските отношения.

4.1. Конститутивните охранителни актове. Те (назначаване на представител - чл. 16; разрешаване на сделки от името на непълнолетен - чл. 73, ал. 2 СК) създават изгодна за молителя прав­на промяна, без да посягат върху правната сфера на друго лице. Той не е акт на правораздаване, а на безспорна администрация на гражданските отношения.

4.2. При спорове на кого от съпрузите да се предостави семейното жилище (чл. 107 СК); какви мерки да се вземат в интерес на децата (чл. 72, 76, 77, ал. 1, 106 СК). Правната промяна, коя­то при тези спорове се постановява, е акт на спорна администрация на гражданските отношения - нито една от страните няма право да иска спрямо другата определена уредба на бъдещите им отношения, докато търсената с КИ промяна е дължима. Съдът не разполага с оперативна самостоятелност, когато я постановя­ва - установи ли потестативно право, той е длъжен да. постанови промяната на правоотношенията между спорещите съобразно него (то предопределя границите на властта на съда - съдът може да отмени незаконната заповед за уволнение, но не може да я измени). Такава предопределеност липсва при актовете на администрация на гражданските отношения - съдържанието им се определя по съображения за целесъ­образност съобразно с целта на акта.

5. Има схващане, което отрича обособяването на КИ в самостоятелна категория искове и ги причислява към установителните или осъ­дителните искове, тъй като защитата е дължима и предопределена. Според това схващане съдебното решение не може да бъде юриди­чески факт, създаващ, изменящ или погасяващ граждански правоотношения. Правната промяна при КИ настъпва не въз основа на съдебното решение, а въз основа на приз­натото с него потестативно право.

1) Вярно е, че ако потестативното право не съществува, влязлото в сила конститутивно решение ще бъде порочно и ще бъде отменено чрез извънредните средства за отмяна. Но докато отмяната не бъде постигната, конститутивното решение предизвиква правната про­мяна и я поддържа в сила.

2) От друга страна, само въз основа на потестативното право, когато то подлежи на съдебно упражнение, правната промяна не може да бъде постигната. Тя трябва да бъде съдебно постановена, за да настъпи.

Непосредственият източник на правната промяна е конститутивно решение. Потестативното право обуславя правната промяна са­мо косвено - посредством конститутивното решение. Само от тази гледна точка е оправ­дано да се заключи, че потестативното право заедно с конститутивното решение обра­зуват опората на постановената от съда правна промяна. Безсъмнената обусловеност на правната промяна от конститутивното решение налага да се обособи КИ като самостоятелен способ за защита. При КИ тясната връзка между материално право и процес особено ярко про­личава - КИ и процес са единствената форма за живот на тия потестативни пра­ва, при които правната промяна може да бъде постигната само с акт на правораздавателния орган, а не и с договор между страните (чл. 97 СК).