Предмет на делото. Защита на ответника срещу иска

24. Предмет на делото. Защита на ответника срещу иска

1.1. Това право е предмет на предпроцесуалния правен спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, само ищецът може да го измени чрез изменение на иска.

1) Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска.

2) Ищецът не е длъжен да посочи правното естество на спорното право (следва обективно от правната норма) - съдът е длъжен да квалифицира спорното право още с докла­да по делото (чл. 108), за да ориентира страните относно ПД. Защото от естеството на правото зависят: релевантните за него факти (т. е. възра­женията, репликите и дупликите), неговата прехвърляемост (чл. 99, ал. 1 ЗЗД; 56, ал. 2 ЗС и др.), компенсируемост (чл. 105 ЗЗД), пога­сяването му по давност (чл. 111 ЗЗД) и т. н. Поради неразривната връз­ка между субективно право и правна норма всяко право е мислимо са­мо в тази връзка - правната квалификация е неотделима съставка на ПД.

ПД може да бъде определен като претендирано или отричано от ищеца право, чието правно естество обектив­но следва от основанието и петитума на иска въз основа на правна­та норма.

ПД е едно твърдяно право -но процесът не остава без пред­мет, ако се окаже, че претендираното или отричаното право не същест­вува.

1.2. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и ПД, са: правопроизводящият факт, съдържанието на правото и носи­телите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът е длъжен да посочи чрез основанието и петитума на иска, защо­то без уточнен ПД исковият процес не може да се развие (иско­вата молба се връща).

1) Както множеството петитуми при същото основание, така и множеството основа­ния при същия петитум водят до множество ПД (конкуренция на притезанията - конкуренция на договорна и деликтна отговорност; собствеността върху една и съ­ща вещ се претендира на различни основания; правна промяна се обосновава с различни потестативни права - унищожаване на договора поради грешка, измама или насилие).

2) Ищецът може да въведе като ПД само част от спорното право (частичен иск). Тогава само тази част става ПД, а не цялото материално право.

3) При установителни искове за факти ПД е само фактът, чието съ­ществуване или несъществуване ищецът цели да установи.

1.3. Не са ПД: правоотношенията, които обуславят спорното право (преюдициални правоотношения); насрещните права на ответни­ка, с които той обосновава своите възражения (напр. за прихващане); правоотношенията, обект на правна промяна при конститутивен иск, както и тези правоотношения, в които се състои целената с този иск правна промяна. Върху това трябва да се настои, защото СПН се отнася само до ПД, доколкото той е станал предмет на решението.

Според О.Ст. чрез очертаване на рамките на спора (излагане на основанието и петитума) в исковата молба ищецът очертава предмета на иска - според него предмет на иска не е спорното или твърдяното право (все едно съществува), а ищецът очертава модел на материално правоотношение чрез посочване на фактите, съдържанието и субектите и този модел е предмет на иска. При обективно съединяване ще се стигне до множество предмети на иска, а оттам и множество предмети на делото. Чрез твърденията на ответника в първото заседание се дооформя внесеният чрез исковата молба предмет на иска, който, обогатен с фактическите възражения на ответника, се превръща в предмет на делото. Ответникът може да въведе нови модели на материални правоотношения чрез предявяване на възражения за прихващане, за подобрения в имота и те също стават предмет на делото - съдът е длъжен да се произнесе и по тях (сравни 1.3.!). При главно встъпване към първоначалния предмет на делото ще се прибавят и исковете на встъпилото лице, като възраженията на ищеца и ответника ще дооформят тези допълнителни предмети. . Съдът трябва да се произнесе по всички предмети на делото (чл. 2, ал. 1) - предметът на решението трябва да отговаря на предмета на делото (може да не се произнесе обаче по евентуални искове или възражения). При отличаване на предмета на решението от предмета на делото, ако съдът се е произнесъл по нещо в повече, при въззивно обжалване тази част ще бъде обезсилена, а ако не се е произнесъл по предмета на делото, то се връща за ново разглеждане; ако съдът се е произнесъл по по-малко, може да се иска допълване на решението по чл. 193, ал. 1.

2. Защита на ответника срещу иска. Тук става дума за поведението на ответника, след като стане ответник. Ответникът става ответник от момента на връчване на исковата молба. При вече предявен иск, ответникът може да предприеме различни позиции.

2.1. Възможно е да не предприеме защитни действия. Това е възможно по два начина:

1) Да признае иска – подобно поведение не се среща в българската правна култура. Това е изричен отказ от защита. В признаването на иска има рационален смисъл, защото ако ответника го направи до първото съдебно заседание, той може да се освободи от съдебните разноски.

2) Чрез бездействие, тъй като той има право, но не е длъжен да се защитава, т.е. бездействието му е правомерно. Бездействието означава мълчалив отказ от защита. Бездействието води до 99% сигурност, че искът ще бъде уважен, но съществува и рискът той да не бъде уважен - съдът ще изгради решението на основа на представените от ищеца факти и доказателства.

2.2. Най-често срещаното поведение е защитата срещу иска. Защитата на ответника може да бъде два вида:

1.Процесуална по характера си защита, която включва възражения на ответника срещу допустимостта на иска чрез възражения - възражение, че правото на иск не съществува или не е надлежно упражнено. Процесуалната защита цели било прекратяване на делото, било поне временно преграждане на движението му поради тази недопустимост на иска. Ако делото се прекрати обаче, няма пречка искът да бъде заведен отново. По принцип процесуалната защита може да се предприема при висящност на процеса. Конкретно възражение ще е допустимо с оглед конкретна процесуална предпоставка (напр. срещу легитимацията на ищеца ответникът може да възрази и пред касационната инстанция, но срещу местната подсъдност ответникът може да възрази в до кроя на първото съдебно заседание). Видът на предпоставката е от значение за времето за предявяване на отвод и за процесуалната й релевантност (липсата или наличността на относителни процесуални предпоставки се взема предвид от съда само при отвод - напр. за местна подсъдност) - Ж.Ст.Това, че тази защита е възможна, докато делото е висящо, не означава непременно, че тя предхожда защитата по същество (както е според Ж.Ст.). Примери за процесуална защита:

а. Възражение за липса на представителна власт – съдът по чл. 25 дава срок за поправяне и потвърждаване на действията. Ответникът печели отлагане на делото, като максималната санкция за ищеца е прекратяването.

б. Възражение по чл. 92, ал. 4 – търси се прекратяване на делото пред този съд и прехвърлянето му пред местноподсъдния съд, който е най-близък на ответника.

2.Защита по същество (материалноправна) - ответникът оспорва основателността на иска. Чрез защитата по същество ответникът упражнява споето право на иск - ответникът настоява за решение по същество, с което да бъде отхвърлен искът (израз на това право е възможността да осуети оттеглянето на иска) - Ж.Ст. Защитата включва възраженията на ответника срещу правното твърдение на ищеца - изцяло или частично, и има за цел преди всичко отхвърляне на иска като неоснователен, или такова решение, което е благоприятно за ответника (то би могло да се яви и като резултат на осъждане под условие). Защитата на ответника по същество може да включи възражения срещу фактическите или доказателствените твърдения на ищеца.

А. Защита срещу претендирано право.

1) Отричане на фактите. Ответникът може да отрича правната квалификация, която ищецът е направил, може да възрази, че фактите, които ищецът твърди, не са се осъществили. Това отричане може да е съпътствано с твърдение, че са настъпили други факти, които опровергават твърдения от ищеца факт, т.е. може да има просто отричане, но то може да е съпътствано и с насрещни факти. Отричането налага на ищеца да докаже твърдения факт (Ж.Ст.).

2) Ответникът би могъл да не отрича факта, а да отрича правната му релевантност, т.е. че твърденият факт няма последиците, които правната норма изисква.

3) Възможно е ответникът да не отрича факта, нито правната му релевантност, но да предяви възражения срещу съществуването на претендираното право.

а. Ответникът да твърди чрез възражение такива насрещни факти, които са опорочили твърдените правни последици на този факт - това е пример за т.нар. правоизключващи факти. Ответникът се позовава на това, че договорът, по който се иска изпълнение е нищожен, т.е. няма договор.

б. Твърдените факти могат да бъдат и правоунищожаващи (унищожаване на договора) - на тях ответникът може да основава свои потестативни права, чрез които да унищожи твърдените от ищеца прави последици на факта. Насрещните възражения могат да се базират на права.

в. Правопогасяващи са фактите свързани с плащане, изпълнение, новация, цесия.

г. Може да става дума за правоотлагащи факти - визират твърдения на ответника за съществуващи модалитети, които обуславят действието, правните последици на факта, които ищецът твърди. По повод на такава позиция на ответника, законът предоставя възможност на ищеца да реагира - той може под формата на реплики да заеме същите позиции, но по повод фактите, които ответникът твърди. От своя страна ответникът може да прави дуплики срещу репликите на ищеца.

д. На последно място възраженията могат се основават и на правонамаляващи факти, напр. недостатъци на вещта, водещи до намаляване на цената.

- С възражения ответникът може да предяви и свои права – допустимо е, когато правото на ответника налага да се отхвърли искът, да се уважи частично или да се обуслови осъждането на ответника от удовлетворяване на насрещното му вземане (унищожаване, разваляне). Съгласно чл. 221, ал. 2 СПН се простира и относно вземанията на ответника, предявени за прихващане или с оглед право на задържане. Когато уважаването на иска не зависи от претендираните от ответника права, той трябва да ги упражни с насрещен иск (вземания за подобрения срещу установителен иск за собственост, право на по-голям дял от СИО). Ответникът не може да основава възраженията си на права на трети лица - не е легитимиран да ги брани.

- Възраженията на ответника във всички случаи са твърдения на изгодни за него факти, затова носи тежестта да ги докаже.

В. Защита срещу отрицателен установетелен иск (Ж.Ст.): ответникът се явява претендент на спорното право и затова трябва да изтъкне правопораждащите факти и да обезсили възраженията на ищеца срещу съществуването на правото. Защитата се състои в обосноваване на правото.

2.3.: Законът позволява на ответника не само да се брани срещу предявения иск, а и да търси в същия процес самостоятелна защита на своите субективни права. Те обаче трябва да са свързани с предявения иск. Реализират се чрез подпомагащата страна, или чрез предявяване на инцидентен установителен иск от ответника. Те илюстрират това, че освен да се брани, ответникът може да търси и получава самостоятелна защита на свои претенции. Самостоятелната защита не е пълна, сила на присъдено нещо има само на две насрещни права - чл. 221, ал. 2. Позицията на ответника може да включи и привличането на подпомагаща страна, т.е. да внесе промени в предявения иск в субективно отношение.

3. Защитата на ответника дава повод за защита на ищеца (Ж.Ст.).

3.1. При процесуална защита на ответника защитата на ищеца е в отстраняване на пороците, които водят до недопустимост на иска.

3.2. При защита по същество.

1) Ако ищецът претендира спорното право, може да отрече твърдяните от ответника факти или да ги обезсили с други факти (напр. че ответникът е потвърдил сделката) – това става с реплика. Ответникът може също да отрече или да обезсили тези факти (потвърждаването също е опорочено).

2) При отрицателен уст.иск спрямо твърдяните от ответника факти ищецът може да отрича или да възразява.

Всяка страна има спрямо твърдяните от другата страна факти положението на ответник - личи ясно при отрицателния установителен иск.

Ж.Ст.: По правило съдът взема предвид релевантните факти без значение кой ги твърди. В някои случаи обаче трябва да се твърдят от страната, която има полза от тях (възражение за давност, за право на задържане). При изявление за прихващане (има данни по делото), дори заинтересуваната страна да не се е позовала чрез възражение, съдът го взема предвид (погасяването настъпва по право).

Ж.Ст.: Когато се използват различни средства за защита съдът следва да ги разгледа в поредност според естеството им и законния интерес на ответника: 1) защита срещу допустимостта; 2) защита по същество: първо отричане на факта, а при доказването му - последователно правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи факти. Това важи и при защита на ищеца.