Обясненията на страните като доказателствено средство

29. Обясненията на страните като доказателствено средство

1) Твърдения - страната заявява, че са се осъществили изгодни за нея положителни факти.

2) Отричания - страната заявява, че изнесената от противната страна информация не отговаря на истината (не се налага да бъде подкрепено с допълнителни доказателствени средства - виж N28).

О.Ст. поддържа, че твърденията и отричанията са признания, тъй като отговаря на посочените от него условия (виж N28). Освен това съдът може да призове страната по чл. 114 и да я разпита - целта е да се изясни истината. Друг е въпросът дали твърденията и отричанията могат да формират убеждение у съдията, че фактите са се осъществили, но винаги съдията е длъжен да извърши тяхната преценка с оглед на целия доказателствен материал (чл. 188, ал. 1). Твърденията на страните са с по-ниска доказателствена стойност и се нуждаят от подкрепата на допълнителни доказателствени средства

3) Признания - такива информационни изявления на страната, с които тя признава, че се е осъществил неизгоден за нея факт.

1.2. Обяснения на страните и свидетелски показания (Ж.Ст.).

1) Обясненията на страните се градят върху възприятие и запаметяване и представляват тяхно възпроизвеждане(като свидетелските показания).

2) Разлика със свидетелските показания (правна): обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните или отричаните факти. За неверни показания страната не отговаря (свидетелят отговаря). Страната присъства и участва в съдебното дирене (обясненията й могат да се повлияят от възприетите данни по делото), свидетелят до разпита не присъства. Затова свидетелските показания са доказателствено средство, а твърденията на страната са предмет на доказване - ищецът трябва да представи доказателства за твърденията си (чл. 98).

2. Признания. Според Ж.Ст. това са обяснения на страните, които са доказателствено средство.

2.1. Признанието е изявление на страната, че са се осъществили неизгодни за нея факти (Ж.Ст.: или че не са се осъществили изгодни за нея факти). Признанието е винаги неизгодно за признаващия.

1) Признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на спорещите страни, но съдът не е обвързан да приеме признатото за доказано (може да се признаят неистински факти), а е овластен да прецени признанието с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието не освобождава противната страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви фактът за ненуждаещ се от доказване (чл. 109, ал. 4). Според О.Ст. правилото на чл. 127, ал. 2, че съдът преценява признанието с оглед на всички доказателства по делото, влиза в известна степен в противоречие със състезателното начало - обикновено страните нямат да привеждат допълнителни доказателства за този факт и чл. 127, ал. 2 ще намери само формално приложение (съдът ще бъде лишен от възможността да проверява истинността на признанието чрез съпоставка с останалия доказателствен материал) - признанието няма материална доказателствена сила, но на практика ще се ползва с такава (съдът не разполага с други доказателствени средства за факта).

2) Могат да се признават и факти, за които са недопустими свидетелски показания (Ж.Ст.).

2.2. Признанието се отнася до релевантни за спорното право факти (може и преюдициални отношения), но е съвместимо с оспорване на иска - разлика с признание на иска (признава се, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителността - признават се и фактите, и основателността на претенцията). С въвеждането на състезателното начало признанието на иска не е доказателствено средство (съдът не го преценява с оглед всички доказателства по делото), а е процесуално действие, с което ответникът се отказва от възможността да получи решение в своя полза (виж чл. 65, ал. 2), не се прилага чл. 127, ал. 2 (О.Ст.)

2.3. Ж.Ст.: Признанието е едностранно изявление за знание, отправено до съда (може и некомпетентен - чл. 93, ал. 1, или делегиран съд), няма значение присъствието или уведомяването на другата страна. Прави се устно (в съдебно заседание) или в писмено заявление. Оттегляемо е, но съдът преценява оттеглянето съобразно чл. 128, ал. 2.

2.4. Доказаното извънсъдебно признание (пред противната страна или пред трети лица) има същата сила като направеното пред съда.

3. Ж.Ст.: Обясненията на страните могат да бъдат опора на доказателствени изводи и в други случаи.

3.1. Съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е отказала да отговори или не се е явила в съда, за да отговори (чл. 114, ал. 3).

1) Съдът е отправил до страната въпроси (за да отдели спорното от безспорното) - по искане на другата страна по чл. 114. Съдът съобщава въпросите и предупреждава за последиците от неизпълнението (ал. 2). Страната трябва да се яви и да отговори лично (не да отговори повереник), разпитът е само от решаващия съд - за да може поведението на страната да се използва пълноценно като опора за доказателствени изводи.

2) Когато редовно призованата и уведомена по чл. 114, ал. 2 страна не се яви или се яви и откаже да отговори, законът предполага, че така страната цели да се отклони от признание на неизгодни факти и овластява съдът да приеме тези факти за доказани. Изводът на съда е с оглед на всички доказателства по делото съобразно вътрешното убеждение. Ако страната не се яви по уважителни причини или отговори неясно поради неразбиране на въпроса, не може да се предположи, че цели да избегне признание.

Обясненията на страната могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу нея, не и в нейна полза.

3.2. Създаването от страната на пречки за събиране на други доказателства също може да се използва срещу нея - съдът може да приеме тези факти за доказани (чл. 128, ал. 2).