Веществени доказателства. Заключения на вещи лица

32. Веществени доказателства. Заключения на вещи лица

1.1. Веществено доказателство - всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.

1) Кръгът на веществените доказателства не е отнапред ограничен (всеки предмет може да има връзка с факт по делото) - по това приличат на доказателствените факти, а се различават от тях, тъй като не са предмет на доказване, а са доказателствено средство.

2)Понякога вещественото доказателство съвпада с подлежащия на доказване факт: той може да е особено състояние на вещта(повредена вещ)или особено нейно положение спрямо други вещи(спор за граници).

1.2. Способ за възприемане - оглед (вещи), освидетелстване (спрямо лица). Чл. 163 ги счита за доказателство, но всъщност става въпрос за това, че съдът може да използва тези способи съвместно с други доказателствени средства за контрол на достоверността им или самостоятелно (за да изгради върху тях доказателствените си изводи).

1) Постановяват се от съда - по негова инициатива или по искане на страните (чл. 162). Извършват се от целия състав, от делегиран член или делегиран съд (чл. 163). Може да се извърши и с помощта на вещи лица (чл. 162).

2) Тъй като са способ за събиране на доказателства, огледът и освидетелстването трябва да се извършат с участието на двете страни. Ако страна осуети извършването им, ще се приложи чл. 128, ал. 2.

3) Огледът в зависимост от естеството на вещественото доказателство може да се извърши в съдебна зала или вън от нея (недвижим имот).

2. Вещи лица (чл. 157).

2.1. Ж.Ст.: Вещо лице е лице, което се призовава от съда, за да му даде своето становище по такива въпроси на делото, за чийто отговор са нужни специални знания, с които съдът не разполага. О.Ст.: Необходима е процесуална правоспособност на вещо лице - да притежава висока степен на специална подготовка в дадена област (арг. чл. 157, ал. 1, 159; Наредба за съдебните и арбитражните експертизи; Наредба за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи)

1) Вещото лице като подвежда конкретния случай под общите изисквания (за изправен мотор, редовна стока и т.н.) дава своя извод на съда за съответствието или несъответствието с общите изисквания, за естеството, степента на отклонението и причините за това. Този извод може да се разглежда като резултат от нерига от силогизми - затова се нарича заключение.

2) Заключението се преценява с оглед на всички данни по делото - като другите доказателствени средства, но се различава от тях - вещото лица замества съда в дейността по доказването (има знания, които съдът не притежава), предлага му своите доказателствени изводи. Освен това вещото лице е заменимо (за разлика от свидетеля)

3) Като всяко друго доказателствено средство заключението на вещото лице трябва да бъде допуснато. Вещото лице се назначава с определение на съда - посочва предмета и задачите, предоставяните материали, данни за самоличността и специалността му (чл. 157б). Заключението на вещото лице трябва да бъде събрано от съда.

2.2. Трябва ли да бъде назначено вещо лице, ако съдията има специални знания и опит:

1) Съдът не може да има каквито и да било знания, знания има човек.

2) Вещото лице представя заключение 5 дни преди заседанието - страните могат да се запознаят, да се консултират с друг експерт, за да го оспорят. Ако съдът извърши експертиза, заключение не се представя и страните не могат да се запознаят и да го оспорят.

При поискване на вещо лице съдът е длъжен да го назначи,защото и без това страните го плащат.

2.3. Въпросите, поставяни на вещото лице, са само фактически, не и юридически - да се изчисли размер на неустойка и т.н.

2.4. Служебно назначаване на експертиза според ТР 1/2000, т. 10 - може би има някакво основание в чл. 157, според О.Ст. не е удачно, но такова е тълкувателното решение.

2.5. Двойнственост на правния режим (от двойнственото естество на заключението) - Ж.Ст.

1) Даването на заключение е обществен дълг (като свидетелстването). Чл. 159 допуска изключенията - освобождаване от даване на заключение. Вещото лице също трябва да се яви и да отговори на поставените въпроси, носи същите отговорности. Съдът трябва да обсъди и да оцени заключението (заключението не става обвързващо доказателство, ако не се направят възражения по него).

2)Като съда вещото лице има право да проучи делото и да участва в събирането на д-ства като задава чрез съда въпроси на свидетелите.Вещото лице може и да замести съда при огледа и освидетелстването(чл. 164). За да бъде преценката му правилна,трябва да бъде безпристрастно като съда (чл.160,ал.2),всяка от страните може да иска отстраняването му при съмнение-подобно на основанията при съда.

3) При сложност на делото могат да се назначат три вещи лица (виж чл. 157, ал. 2). При несъгласие със заключението също може да се назначи тричленна експертиза - според Ж.Ст. трябва да са несъгласни и двете страни. При разногласие между вещите лица всяко отделно излага мнението си (чл. 161).

4) Заключението се представя поне 5 дни преди заседанието (чл. 157, ал. 1), иначе делото се отлага (решението ще подлежи на отмяна).

5) Вещото лице винаги се призовава на съдебно заседание, за да даде обещание по чл. 160, ал. 2, да потвърди заключението и да отговори на въпросите.

2.6. Доказателствена стойност на заключението (О.Ст.). Заключението не притежава материална доказателствена сила - съдът не е обвързан от него (чл. 157, ал. 3). Доказателствената му стойност зависи от два фактора:

1) Вътрешен - фактическа и логическа обоснованост (когато е компетентно и аргументирано, доказателствената му стойност е висока).

2) Външен - съдът преценява в съвкупност с другите доказателства по делото (ако заключението намира допълнителна опора в доказателствения материал, има по-голяма доказателствена стойност).

По принцип има по-голяма доказателствена стойност от свидетелските показания-няма забрана да се назначи вещо лице за проверка на достоверността на отразените в официален документ факти.Вещото лице винаги е безпристрастно,има специална подготовка.От друга страна обаче не е възприело фактите непосредствено.