Свидетелски показания. Ограничения на свидетелските показания в допустимостта им като доказателствено средство

31. Свидетелски показания. Ограничения на свидетелските показания в допустимостта им като доказателствено средство.

1.2. Дефиниция на “свидетел”: лице, което е възприело непроизволно факти, представляващи интерес за конкретно гражданско дело (правно- или доказателственорелевантни факти). Ж.Ст.: Свидетел е лице, което, без да участва в делото като страна, се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото.

1.3. Свидетел и други процесуални фигури.

1) Вещото лице също възприема факти от значение за делото - къде е разликата. Вещото лице има специални знания в дадена област. Но ако и свидетел има тези специални знания, къде е разликата.

а. Разликата не е в специалните знания и опит - свидетелят възприема фактите случайно (не присъства с цел да бъде свидетел), а вещото лице възприема фактите в резултат на (съобразно) определение на съда, в което се посочват и задачите на вещото лице.

б. От горното следва и следващата разлика: свидетел е уникално качество (не може да бъде заменен), вещо лице не е уникално качество (задачата може да се възложи на друго лице) - свидетел е по-ценно качество.

Качеството свидетел не е съвместимо с друго качество - в ГП е невъзможно да се изпълняват 2-3 роли.

2)Съдия и свидетел.С оглед на принципа на формалната истина съдията няма право да взема предвид нищо,което не е внесено като доказателствено средство в съдебната зала-не може да взема предвид възприетото от него извън залата.Съдията, който е бил свидетел, трябва да се отведе(макар да го няма като основание в ГПК)-поради това,че съдията няма право да взема предвид факти,невнесени в съдебната зала,делото трябва да се гледа от друг съдия,а този да бъде свидетел.Свидетел пак е уникално качество.

Ж.Ст.: Ако бъде посочен за свидетел съдия или секретар по делото, той трябва да се отведе.

3) Процесуален представител и свидетел.

а. Съгласно чл. 135, ал. 2 не могат да се съвместят качествата повереник и свидетел. Това се използва за злоупотреба с право - едната страна посочва повереника на другата страна за свидетел и другата страна трябва да упълномощи друг представител. Може ли повереникът да откаже - може по силата на Закона за адвокатурата (чл. 18) за факти, станали му известни като адвокат; тогава конституиралият го като свидетел е злоупотребил с право. Родители, деца, съпрузи по чл. 135 могат да откажат, затова посочването им също е злоупотреба с право. Как трябва да се разбира чл. 135: ако едно лице е конституирано като свидетел, не може да бъде конституирано като пълномощник и обратното (повереник не може да бъде конституиран като свидетел) - тези две качества не могат да се дублират.

б. Законен представител. Законните процесуални представители на физическите лица могат да бъдат свидетели, в практиката законните представители на юридическите лица не могат да бъдат свидетели. О.Ст. е против: по чл. 114 страната може да се яви лично да даде обяснения, ако не се яви или не отговори, съдът приема, че фактите не са в нейна полза; може ли чл. 114 да се използва за юридическо лице - не, тъй като не може да се яви лично, така че юридическото лице се поставя в по-благоприятно положение, затова законният представител може да бъде разпитван като свидетел.

4) Може ли страната да бъде разпитвана като свидетел - не, но има отклонения:

а. Ако в хода на процеса е настъпило процесуално правоприемство, едната страна (вече не е страна) може да участва като свидетел.

б. Ако едно лице е свидетел и после стане страна чрез процесуално правоприемство, трябва ли да се зачитат свидетелските показания - да, вече са дадени.

в. Позната е фигурата на субективното съединяване на искове (чл. 171). Необходимо другарство: двама съпрузи-купувачи, а продавачът предявява иск за унищожаване срещу двамата - има едно материално правоотношение, искът ще бъде уважен или отхвърлен спрямо двамата. Обикновено другарство - има множество материални правоотношения, те имат общ елемент (общи са, но само в част от основанието): гръмнал бойлер и трима пострадали, предявяват иск за вреди, но за всеки вредите са различни - има много материални правоотношения, но с частично съвпадане в основанието. Може ли страна по делото да бъде свидетел по другото материално правоотношение - може, тъй като това е различно дело по смисъла на чл. 6 - те са другари, но материалните правоотношения са различни, макар да имат частично съвпадане в основанието. Може един другар да бъде свидетел по делото на друг другар.

1.4. Първото разбиране за свидетел е неприемливо. Свидетел е формално качество (лицето може да знае или да не знае) - лице, което е конституирано със съдебно определение като свидетел. С конституирането то придобива качеството свидетел и възникват права и задължения като на свидетел. Свидетел е лице, за което страната твърди, че знае нещо за делото (правнорелевантни факти за делото) и съдът го конституира като свидетел и го призовава. Първото разбиране не може да бъде споделено, защото свидетелят може и нищо да не знае, но е конституиран като свидетел.

Свидетелят е физическо лице, което трябва да възпроизведе пред съда своите възприятия относно осъществилите се в миналото правно- и доказателственорелевантни факти.

1.5. Свидетелят може да е заинтересуван или не от изхода на делото. Ако е заинтересуван, показанията му имат по-ниска доказателствена стойност (чл. 136). Ж.Ст.: Заинтересоваността и недееспособността не са пречка за свидетелстване, но трябва да се отчитат от съда при преценка на показанията.

1.6. Задължения на свидетеля:

1) Задължение да се яви.

а. Ако не се яви, се налага глоба по чл. 71.

б. При повече свидетели, ако само един не се яви, но съдията иска да разпита всички в едно съдебно заседание, за да може на базата на различната информация да направи изводи кое от казаното е достоверно и кое не е (дори и добросъвестният свидетел не може да възпроизведе нещата, както са се случили), при неявяването на един съдията може да отложи делото и да призове свидетелите пак. Явяването струва пари и според О.Ст. тези разноски могат да се търсят наред с глобата от неявилия се.

2) Да даде обещание, че ще говори истината - също абсолютно задължение. Дори и съдията да не му напомни за наказателната отговорност (след снемане на самоличност), свидетелят носи такава. След това се дава обещание за говорене на истината. Ако свидетелят откаже, се налага глоба по чл. 73 (50 лв). Даването или недаването на това обещание няма отношение към наказателната отговорност. Парадоксално е, че глобата е 50 лв, а за неявяване е 3 лв - свидетелят може да има морални или религиозни съображения да не даде такова обещание.

3) Да даде показания - не е абсолютно задължение (чл. 135; няма обаче отказ поради опасност да се издаде държавна тайна).

4) Да се отговори на поставените въпроси - не е абсолютно задължение. Отказът да се отговори на въпросите без уважителни причини се наказва с глоба (Ж.Ст.). Според Ж.Ст. задължението е да се дадат истински показания - ако са неистински, се носи наказателна отговорност.

1.7. Права на свидетеля:

1) Може да иска поправяне на протокола. Свидетелят има интерес да провери какво е отразено в протокола и ако има разлика с показанията, може да иска поправяне (с оглед на евентуална наказателна отговорност - наказателният съдия ще преценява протокола).

2) Право на възнаграждение.

1.8. Ж.Ст.: Показанията имат значение само за делото, по което са дадени, не могат да се използват по друго дело (чл. 119, ал. 1; могат само при мъчно преодолими пречки).

1.9. Ж.Ст.: Свидетелските показания са само устни, трябва да се съберат по предвидения ред.

2. Ограничения на свидетелските показания.

2.1. Недопустимост на свидетелските показания. Свидетелските показания са основно доказателствено средство в ГП. Изключенията са изрично посочени в чл. 133. Трябва да се има предвид:

1) Изключенията се тълкуват само стриктно, не разширително.

2) Тъй като процесуалните норми са императивни, с процесуални договори страните не могат да ограничат свидетелските показания извън случаите на чл. 133 - означава, че подобен процесуален договор е недействителен (нищожен) - съдът не трябва да се съобразява с този договор. Обратното не винаги е така - може в определени случаи законът да допуска по съгласие на страните да се разшири приложното поле на свидетелските показания.

3)Според Ж.Ст.не могат да се искат свидетели за фактите по чл.133.Според О.Ст.съдът е този, който ще прецени дали свидетелите са допустими-може да бъдат искани (друг въпрос е доколко е удачно да се искат).

2.2. Ограниченията:

1) За установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт (б. “а”). Тази забрана има много малко приложно поле:

а. Тълкуването на Ж.Ст., че става въпрос за правни актове, за които се изисква писмена форма, е разширително - родовото понятие е “правни актове”, “правна сделка” е вид. Приложното поле според О.Ст. е правни сделки, а не правни актове.

б. Ако страната твърди, че формата не е спазена, допустими ли са свидетели - тъй като изискването за форма е sine qua non, страната твърди, че няма сделка (без форма е нищожна). Но при сделка за 900 лв. свидетели са необходими, за да се докаже поне, че парите са платени.

в. Не се допускат свидетели, когато страната твърди, че формата е спазена. Свидетелските показания в случая не са толкова недопустими, колкото ненужни (доказателствените средства трябва да са необходими), когато документът е у страната. Ако документът се намира у другата страна или трето лице, страната ще поиска съдът да задължи това лице да представи документа.

Приложното поле е стеснено до случаи, когато страната твърди, че сделка има (формата е спазена), но документът е загубен или унищожен.

2) За опровергаване на съдържанието на официален документ (разлика при Ж.Ст.).

а. О.Ст.: В ГПК (чл. 133) на две места се говори за опровергаване на съдържанието - две различни неща се разглеждат като едно и също нещо. По смисъла на чл. 133 опровергаването на документ се домогва да докаже, че изразеното в документа мнение, съгласие е симулативно. Във всички останали случаи не сме изправени пред опровергаване на частен или официален документ, а до друго явление, за което са допустими свидетелските показания - напр. ако се твърди, че има симулация с нотариален акт, не става дума за опровергаване на съдържанието (нотариусът не знае за симулацията, документът вярно отразява възприетото) - не е допустимо със свидетелски показания да се доказва, че свидетелстващият официален документ не отговаря на истината; съдът спира делото, ако прокуратурата образува наказателно производство и ако се докаже престъпление. Опровергаването на съдържанието на официален документ означава, че се доказва противното на установеното чрез официален документ.

б. Ж.Ст. разглежда едновременно опровергаването на съдържанието на официален документ и опровергаване на съдържанието на частен документ, изхождащ от страната - законът придава според него едно и също съдържание и на двете опровергавания.

- Става въпрос за подписан от страната документ (частен или официален). Трябва да е нарочен документ (създаден с доказателствена цел) - издателят на разписката не може да доказва със свидетелски показания, че признанието в нея е симулативно (може да се снабди с обратно писмо); но ако в писмо има твърдение за получен заем от друго лице, написалият писмото може да доказва със свидетелски показания, че не е получавал такъв заем от това лице.

- Няма опровергаване по чл. 133, когато се оспорва: 1) валидността на волеизявлението (нищожност, унищожаемост) или валидността на официалния документ, удостоверяващ волеизявлението) - материалноправно възражение, което може да се доказва със свидетелски показания по чл. 133, ал. 1; 2) истинността на документа (верността или автентичността) - има специален режим (чл. 155).

- Опровергаване на съдържанието на документ е налице, когато се твърди, че материализираното или удостоверено с документа изявление не отговаря на действителната воля на направилото го лице, защото е симулативно. В тези случаи авторът на изявлението може да се снабди с обратно писмо.

3) Обстоятелствата, за доказване на които законът изисква писмен акт, и договорите на стойност над 1000 лв (Ж.Ст.)

а. Обстоятелства, за доказване на които законът изисква писмен акт - напр. раждане, смърт, процесуални действия в съдебно заседание (чл. 126), плащане на заплата (чл. 270 КТ).

В много случаи е предвидено съставянето на документи да различни факти, но това означава ли, че за доказването на факта се изисква такъв документ - за всяко писмено удостоверяване трябва да се преценява отделно: когато без вина на заинтересувания документът не е бил съставен, той трябва да има възможност да докаже факта със свидетелски показания; понеже се отнася за свидетелстващ документ, забраната не важи за лицата, които е следвало да издаде документа (ревизорът може да бъде разпитан за фактите, които е следвало да удостовери с ревизионния акт).

б. Договори на стойност над 1000 лв. (имуществени договори).

- Меродавен за стойността е моментът на сключване на договора (няма значение размерът на частичния иск) - при продължаващо изпълнение стойността е сборът на платежите, при договор за наем без срок цената е размерът на наема, дължим за срока на предизвестието.

- Писменото доказателство може да бъде диспозитивен или всеки друг изходящ от страната документ, който доказва сключването на договора.

- Става въпрос само за договори,в които участва страната(само за тях може да се снабди с писмен документ), може да доказва със свидетели договори между трети лица или между другата страна и трето лице.

- Не става въпрос за едностранни сделки.

4) Погасяване на парични задължения, установени с писмен акт (Ж.Ст.): 1) парични задължения (няма значение размерът); 2) писмен акт (договор, съдебно решение, което признава дълга). Погасяването на задължения над 1000 лв. с договор (опрощаване, даване вместо изпълнение) не може да се доказва със свидетелски показания на предходното основание. Според Ж.Ст. не може да се доказва със свидетелски показания и изпълнението на непарични задължения или парични задължения над 1000 лв., неустановени с документ - големи задължения биха били обезсилвани чрез доказване на изпълнение чрез свидетелски показания (виж стр. 296).

5) Писмени съглашения, в които страната е участвала (също тяхното изменение или отменяне) - Ж.Ст.: страните са искали съглашението да се доказва с писмения акт (има се предвид диспозитивния документ, а не и свидетелстващ документ); без значение е дали документът е условие за валидност на съглашението.

2.3. Кога отпадат забраните и стават допустими свидетелските показания:

1) Установяване на договори на стойност над 1000 лв, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена до четвърта степен и по сватовство до втора (чл. 133, б. “в”, хип. 2) - отнася се до само една забрана. Забраната е условна - не важи в определени случаи.

2) Чл. 133, ал. 2 - в някои хипотези свидетели се допускат по съгласие на страните. Може да се искат свидетели, дори да не са допустими, като смисълът е, че могат да станат допустими - страната иска свидетел, съдът се обръща към другата страна и посочва, че свидетели не са допустими (служебно информиране на другата страна) и я пита дали е съгласна да бъдат допуснати свидетели, съгласието трябва да е изрично. Това е смисълът да се искат свидетели - не се знае отговорът на другата страна (виж 2.1., 3). Това не е процесуален договор, защото волеизявленията на страните се отправят към съда (виж 2.1., 2).

3) Ако се докаже, че документът е загубен или унищожен (чл. 134). Необходимо е: 1) документът е загубен или унищожен (алтернативно); 2) не по вина на страната - двете условия са кумулативни. Когато страната докаже тези два факта, се допускат свидетели (може да се доказва с всички доказателствени средства).

а. Какво означава “загубен”. Според Ж.Ст. да не се намира в държане на страната и тя да не знае у кого се намира. Според О.Ст. документът е загубен, когато лицето не знае къде се намира: 1) може и да е в джоба му; 2) ако документът е в другата страна и лицето знае, може да се изиска - не е загубен.

б. Документът е унищожен, не само когато като физическа вещ е унищожен, но и когато текстът не може да бъде разчетен - за документа от основно значение е текстът, не толкова материалният носител.

в. Липсата на вина е отрицателен факт, който много трудно може да бъде доказан, особено в първата хипотеза (загубен), във втората е по-лесно. Според Ж.Ст. небрежната вина на страната не трябва да я лиши от правото да използва свидетелски показания.

Ж.Ст.: Свидетелите трябва да докажат изгубването и унищожаването на конкретния документ - трябва да познават и да възпроизведат съдържанието му.

4) Симулация (начало на писменото доказателство по чл. 134, ал. 2). При наличието на документ, доказващ симулация, свидетелските показания са недопустими - ако обратното писмо докаже наличието на симулация, свидетели няма да се допуснат, тъй като са ненужни. За да се допуснат свидетели по чл. 134, ал. 2 обратното писмо трябва да прави вероятна симулацията (непълно доказване). Ако има продажба за 1000 лв и обратното писмо, според което цената е 5000 лв (да се избегнат държавни такси), свидетели не се допускат. Допускат се, когато при “заем” “заемателят” продава на “заемодателя” имот, на следващия ден се сключва предварителен договор за продажба на същия имот между същите лица (за да се гарантира заемателят) - наличието на втория договор дава достатъчно основание да се предположи симулация на първия. Документът трябва да изхожда от противната страна (трябва да се приравни и признанието пред съд на факт, индициращ симулацията)-Ж.С.Има изключения- когато сделката е насочена срещу лица, които искат обявяването на симулация (няма как да имат документа) - намалява имуществото на страната по сделката.

5) Ж.Ст.: Когато документът е свидетелстващ и не е бил съставен и не може да бъде съставен не по вина на страната, за чиито права е от значение - хипотезата не е предвидена в закона, но следвала от предназначението на забраните по чл. 133 (да стимулират лицата да съставят документи за гражданските правоотношения): страната е направила зависещото от нея, но документ не е съставен (затова и чл. 436 допуска създаване на сурогат на свидетелстващ документ). Изключението не важи за диспозитивни документи - страната е участник в изявлението и може да създаде документ

3. Доказателствена стойност на свидетелските показания (по “Доказването”).

3.1. Зависи от много фактори. Единственото указание за съда е в чл. 136 - показанията на заинтересуваните свидетели да се преценяват с по-голямо внимание, като се вземе предвид възможната им заинтересуваност - от тук следва, че показанията на свидетели, за които не се предполага заинтересуваност, имат по-голяма доказателствена стойност

3.2.  Тъй като човек възприема сетивно фактите, а след това ги “интерпретира”, от значение са и фактори като нормална сетивност, образование, житейски опит, възможността за се запаметят фактите и да се възпроизведат правилно

Ж.Ст. говори за доказателствена сила, която зависи от достоверността, обусловена от: нормална обстановка на възприятието; годността на сетивните органи да възприемат вярно; способността за вярно възпроизвеждане, способността за точно запаметяване; волята на свидетеля да каже истината. Липсата на някое от тези условия води до недостоверност.