Съдебна спогодба – фактически състав и правни последици

54. Съдебна спогодба – фактически състав и правни последици

1.1. В теоретичен аспект съдебната спогодба се разглежда като материалноправен институт (спогодба по ЗЗД), като процесуалните особености не са съществени за нейния характер.

1.2. Друго виждане я разглежда като процесуалноправен юридически факт, като се дава преимущество на това, че е институт на процеса – процесуален договор, а не материална спогодба. Според това виждане съдебната спогодба има процесуални последици и само съпътстващи материален ефект.

1.3.Според господстващото разбиране съдебната спогодба се разглежда като сложен смесен ФС, в който все пак елементите запазват относителна самостоятелност и ако един елемент е опорочен това влияе на типичните му последици и не опорочава типичните последици на други елементи. Приема се, че ако процесуалният елемент е опорочен, съдебната спогодба няма да има процесуален ефект, но ако с материалния елемент всичко е наред, то това ще е извънсъдебна спогодба.

1.4. Последното разбиране за същността на съдебната спогодба е, че тя е единен, но сложен фактически състав. Материалните и процесуалните елементи на този фактически състав са така неразривно свързани, така че който и от елементите да е опорочен не настъпва ефекта на спогодбата.

2. Фактически състав на съдебната спогодба.

2.1. Материалноправен договор за спогодба с характеристика по ЗЗД (чл. 365 – 367). Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните по правен спор чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си. Това е специфичен материален юридически факт, доколкото договорът за спогодба е специален договор. Съдебна спогодба може да се сключи само по дела, по които предмет е материално право, с което страните могат да се разпореждат (не е допустима спогодба за делба на СИО, за разпределение на родителски права и задължения, за законност на стачка).

2.2. Договорът трябва да е сключен в определена форма, по определен ред. Съдебната спогодба трябва да се сключи писмено в съдебно заседание, пред съда и да бъде инкорпорирана в съдебния протокол, който се подписва не само от председателя и секретаря на съда, но и от двете страни. Не бъде ли спазено някое от тези процесуални изисквания това ще опорочи и резултата от спогодбата, т.е. съдебна спогодба няма да има. Тези изисквания за форма не са необходими за извънсъдебната спогодба по ЗЗД.

2.3. За да бъде валидна спогодбата като съдебна е необходимо да има утвърждаващо я съдебно определение – чл. 125: За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. С това определение съдът не решава спора, а само санкционира валидността на сключения договор. Съдът преценява има ли договор, предметът му възможен ли е, спазени ли са изискванията за форма и ред, валидни ли са волеизявленията на страните. Преценката на съда е за законосъобразност. Определението, тъй като не отразява дейност по решаване на спора, а е специфичен охранителен акт на съда е второстепенно, а договорът е съществения елемент на спогодбата. Определението на съда обаче е актът, който създава възможност договорът между страните да породи последици. Ако по делото е встъпил прокурор според ал. 2 съдът одобрява спогодбата след като вземе неговото мнение.

2.4. Във фактическия състав на съдебната спогодба се съдържат и паралелните искания на двете страни за десезиране на съда със спора.

Това разбиране за елементите на фактическия състав дава основания за определени разсъждения:

1) Страни по договора за спогодба могат да са само типичните главни страни,но не и процесуални субституенти.Валиден договор може да се сключи само от участниците в материалното ПО.

2) По всички искове може да се сключи съдебна спогодба, но ако е по конститутивен иск тя ще визира това правоотношение, което е предмет на правната промяна, целена с конститутивния иск.

3. Последици от съдебната спогодба.

3.1. Материални последици – типични за договора за спогодба.

1) Чрез спогодбата се установяват и регулират съществуващи спорни материални отношения, между сключващите го страни, което може да съдържа разпоредителен елемент и спогодбата да има правопроменящо първоначалното правоотношение действие. По отношение на правата, ако се внася промяна в характера им тя не настъпва от сключването на спогодбата, а от юридическия факт, който е основание на спорното правоотношение. Правопроменящия ефект на спогодбата се свързва и действа в рамките на нейния декларативен ефект. Ако спогодбата е за облигационно отношение – дълг, тя не води до опрощаване или заместване в дълг.

2) Спогодбата може сама да е юридически факт на други правоотношения, които са съпътстващи. Тъй като договорът е основния елемент от спогодбата, материалният ефект настъпва от договора, а охранителният акт на съда е condicio iuris, но не и правопораждащ факт.

3.2. Процесуални последици:

1) Съдебната спогодба има последици като на съдебно решение – чл. 125, ал. 3: Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Основното и главното й качество е силата на пресъдено нещо. По осъдителен иск съдебната спогодба ще има и изпълнителна сила ако страните са се разбрали така. В този случай излиза, че силата на пресъдено нещо произлиза от материалния договор, като съдебното определение няма никакво значение. Това е най-съществения недостатък на материалната теория. Специално относно процесуалните последици определението трябва да има роля и значение. Според проф. Яновски силата на пресъдено нещо в тази хипотеза произтича от определението, което е съдебен акт.

2) Ако съдебната спогодба има перфектно съдържание, т.е. фактическият й състав е изпълнен, то след нея неминуемо следва съдебно определение за прекратяване на делото. Това определение обаче не е идентично с определението за одобряване на спогодбата и не е елемент от фактическия й състав. То следва съдебната спогодба и констатира валидното й сключване.

4. Порочна съдебна спогодба – всеки елемент от фактическия състав може да бъде опорочен. Тези пороци подлежат на атакуване по специфичния за всеки елемент способ.

4.1. Договорът се атакува с иск – конститутивен (унищожаемост) или установителен (нищожност).

4.2. Определението за одобряване на съдебната спогодба като охранителен акт се атакува по чл. 431, ал. 2 – специфичен ред за атакуване на охранителни актове.

4.3. Определението за прекратяване на делото се обжалва с частна жалба.

Ако определен елемент отпадне това води до заличаване на съдебната спогодбата като цяло. Ако е перфектен материалния договор, той може да продължи да се разглежда като валидно сключен договор за извънсъдебна спогодба.

5. Проф. Сталев говори в учебника си за установителен договор, който е фигура близка до съдебната спогодба. Разликата между него и спогодбата е, че той по принцип не преурежда материални права, а е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните. Такъв установителен договор ако бъде сключен в предписаните в чл. 125 ,ал. 1 ред и бъде потвърден от съда ще има последствията на съдебна спогодба.