Защита на конкуриращ взискател. Защита на трети лица при изпълнение върху чужда вещ

75.Защита на конкуриращ взискател. Защита на трети лица при изпълнение върху чужда вещ

2. Въвод във владение срещу трето лице – чл. 416-417. Законът позволява да се извърши въвод във владение срещу 3то лице, при хипотезата, че 3тото лице е започнало да владее имота след вписването на исковата молба, решението по която е изпълнително основание за въвода. В обратната хипотеза въвода е процесуално незаконосъобразен. В разглеждания случай 3тото лице следва да заяви своите права върху имота още в момента, в който съдия-изпълнителя извършва спрямо него въвода. Правата на 3тото лице трябва да изключват правата на взискателя. При такова възражение съдия-изпълнителя не проверява основателността му, а отлага въвода и дава на 3тото лице дневен срок да изложи правата си в съда. В този срок 3тото лице трябва да подаде молба за спиране на изпълнението до районния съд, като в молбата следва да се представят писмени доказателства, които да правят вероятно съществуването на правата на 3тото лице. Спорът се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Съдът е достатъчно да достигне до извода, че правата на 3тото лице съществуват и са противопоставими на взискателя, т.е. че 3тото лице не извежда правата си от правата на длъжника върху имота, тъй като те вече са отречени със влязло в сила съдебно решение. Ако третото лице е правоприемник на длъжника силата на пресъдено нещо се отнася и за него – чл. 121. Ако съдът признае правата на 3тото лице той спира принудителното изпълнение (като обезпечителна мярка) и предоставя на 3тото лице седмичен срок да предяви отрицателен установителен иск с предмет несъществуването на притезанието на кредитора. Ако искът бъде предявен в този срок спирането на изпълнението продължава до края на делото. Ако пък иск не бъде предявен спирането се прекратява и взискателя се въвежда в имота.

3. Защита на 3ти лица по чл. 336. Тук става дума за лица, които твърдят, че запорът или възбраната са наложени върху имущество, което е тяхно, а не на длъжника. Активно легитимирани са 3тите лица, чиито вещи са се намирали в държане на длъжника към момента на запора/възбраната. В противния случай 3тите лица ще могат направо да обжалват действията на съдия-изпълнителя. Пътят на разглежданата защита е исков – предявява се отрицателен установителен иск, с които се отрича правото на собственост на длъжника върху запорираните/възбранениите вещи, като целта е да се вдигне запора/възбраната. Приема се, че в тази хипотеза взискателя и длъжника, които са ответници по иска не са необходими друга, защото на взискателя са непротивопоставими действията на разпореждане с вещите след запора/възбраната. Затова и в този случай може да се стигне до различни решения относно взискателя и длъжника. Според ал. 3: Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. Защитата по чл. 336 е на разположение на 3тото лице докато веща бъде продадена. След приключване на изпълнителното производство чл. 336 не предлага защита. При продажба на движима вещ, което е оригинерно придобивно основание, 3тото лице губи правота си на собственост върху нея. То обаче има право на получаване на равностойността й и има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението. При продажба на недвижим имот – собственикът има право на ревандикация.

76. Защита чрез обжалване на действията и отказите на съдия-изпълнителя

1.1. Легитимирани лица са:

1) Страните по производството – длъжник и взискател.

2) На някои участващи в изпълнението 3ти лица – наддавачи, купувач, пазач на вещта.

3) Някои специално предвидени 3ти лица:

а. Чл. 332, ал. 2: Трети лица могат да обжалват действията на съдия - изпълнителя само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

б. Чл. 332, ал. 3: Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск.

1.2. Жалбата се подава чрез съдия-изпълнителя до районния съд по местоизпълнението в 7 дневен преклузивен срок. Срокът тече от момента на извършване на действието ако лицето е присъствало или е било надлежно призовано, ако не – от деня на съобщението, а за 3тите лица от деня на узнаването.

1.3. Жалбата трябва да отговаря на условията по чл. 198 и да има приложенията по чл. 199. При проверката й съдът се ръководи от чл. 200. Жалбата се подава с препис за ответната страна/страни. Насрещната страна има 3дневен срок да подаде писмени възражения по жалбата. След изтичането на този срок съдия-изпълнителя изпраща жалбата, възраженията по нея ако са направени и своите обяснения в районния съд.

1.4. Предмет на жалбата е процесуалната незаконосъобразност на действията/отказите на съдия-изпълнителя. Жалбата, когато е подадена от страна в производството по принцип се разглежда в закрито съдебно заседание, но ако съдията прецени може да я разгледа и в открито, което се прави ако трябва да се изслушват свидетели или вещи лица, т.е. допустимо е да се събират нови доказателства. Жалбата, подадена от 3то лице се разглежда в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, взискателя и длъжника. Районният съд се произнася с решение, което подлежи на въззивно обжалване пред ОС, чието решене е окончателно.

1. Цел на обезпечаването на иска. Гражданският процес като съвкупност от институти решава основно 2 задачи:

1.1. Да се даде защита на материалните права, които са оспорени – с тази задача се справя исковото производство, което решава правни спорове със сила на пресъдено нещо.

1.2. Практически да осъществи и да удовлетвори признатите със съдебно решение граждански субективни права – това става по пътя на изпълнителното производство.

1.3.Практиката показва,че постигането на втората задача може да бъде сериозно затруднено или дои осуетено напълно като се има предвид,че от момента на подаването на исковата молба до постановяването на решението минава много време,в което ответникът може да предприеме действия,които да направят невъзможно удовлетворяването на кредитора.За да се избегне този неблагоприятен резултат съществува обезпечителното производство,което осъществява третата задача на гражданския процес.Целта на обезпечителното производство е фактическото и правно положение да остане непроменено,т.е. да се запази в състоянието заварено от обезпечението на иска. Тази цел се постига като обезпечителният процес навлезе в правната сфера на ответника и я ограничи.

2. В какво може да се изразява това ограничение:

2.1. Ответникът може да бъде лишен от възможности, с които разполага – напр. да се разпорежда със свои движими вещи или недвижими имоти при запора/възбраната.

2.2. Ответникът може да бъде натоварен с допълнителни задължения – напр. да се грижи за запорираната или възбранената вещ с грижата на добър стопанин.

3. Навлизането в сферата на длъжника става посредством обезпечителните мерки. Те са едностранни властнически актове на съда, които ограничават правната сфера на ответника и запазват за ищеца непроменено правното и фактическото положение. В обезпечителните мерки намира израз обезпечителната защита за ищеца и обезпечителната санкция за ответника.

4. Обезпечителното производство е самостоятелно производство, което се намира във функционална връзка както с исковото производство, така и с изпълнителното.

4.1. Защитата, която се получава по обезпечителното производство в сравнение със защитата по исковото производство е привременна – тя съществува само докато исковото производство е висящо (за това се говори и за обезпечение на иска).

4.2. В сравнение със защитата по исковото производство тя е по-слаба по интензитет спрямо правната сфера на ответника. Поради това за допускането на обезпечителното производство се иска вероятна основателност на предявения иск за разлика от изпълнителното производство, което се основава на доказано притезание.

4.3. За разлика от другите 2 форми на защита тази по обезпечителното производство се характеризира с бързина и внезапност. Целта е ответникът да бъде изненадан, за да не може да извърши нищо, което да увреди кредитора.

4.4. И в това производство заинтересуваното лице разполага с право към съда, който от своя страна е длъжен да постанови обезпечителна мярка ако са на лице предвидените в закона предпоставки. Спрямо ответника съдът има власт да наложи обезпечителните мерки.