1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

68. Изпълнителен лист

1.1. Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение.

1.2. Изпълнителният лист удостоверява, че посочения в него кредитор има право на принудително изпълнение и разрешава по негова молба да се започне принудително изпълнение. Респективно задължава съдия-изпълнителя по молба на кредитора снабден с изпълнителен лист да започне производство по принудително изпълнение, т.е. той представлява и заповед към съдия-изпълнителя да упражни принуда спрямо длъжника.

1.3. Изпълнителният лист е основния критерий за законосъобразността и валидността на изпълнителните действия на съдия-изпълнителя. Когато са извършени въз основа на изпълнителния лист и са в неговите рамки действията на съдия-изпълнителя са процесуално законосъобразни.

2. Процедура по издаване на изпълнителен лист.

2.1. Производство по издаване на изпълнителен лист възлага издаването им на съдилищата. Родово компетентен е различен съд в зависимост от различните основания. Когато имаме съдебно решение, компетентен е първоинстанционния съд, разглеждал делото. Относно арбитражните решения и чуждестранните съдебни решения компетентен е СГС. При несъдебните изпълнителни основания компетентен е съответния районен съд. Местната компетентност в последната хипотеза се реализира по следния начин – по б. “в” и “г” от районния съд, където е издаден документа, в останалите случаи от районния съд по местонахождението на длъжника или по место изпълнението.

2.2.Производството започва по писмена молба от лицето,което изпълнителното основание сочи като кредитор.Препис от молбата не се представя и не трябва да се връчва на длъжника,защото самото производство се развива в закрито съдебно заседание.В своята първа част производството е едностранно,но като цяло е двустранно и спорно.Тази му характеристика се разкрива във втората част на производството–по обжалването на изпълнителния лист,когато длъжника има право да релевира възраженията си в своята жалба.В първата част на производството обаче се акцентира върху бързината и изненадата.

2.3. Съдът проверява:

1) Дали представения документ има качеството на изпълнително основание.

2) Дали документът удостоверява съществуването на притезателно право. Проверката за съществуването на притезателното право е изключително ограничена, съдът е обвързан в проверката си за съществуването на изискуемо и ликвидно гражданско притезание с изпълнителното основание. Единственото изключение е в чл. 243, ал.1, изр. 2 според който: Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ. Изпълнителното основание като документ трябва да е валидно от външна страна – формална проверка.

3) Дали въз основа на изпълнителното основание не е издаден вече изпълнителен лист. По правило изпълнителното основание следва да се представи заедно с молба и то в оригинал, защото съдът върху него съдът прави бележка за издаването на изпълнителния лист – чл. 243, ал. 2.

2.4. По молбата съдът се произнася с разпореждане, когато изпълнителното основание е съдебно или с определение, когато е несъдебно. Това определение или разпореждане възпроизвежда в осъдителен диспозитив съдържанието на изпълнителното основание. Когато съдът издава изпълнителен лист, той се издава веднага и не се чака разпореждането или определението да влязат в сила. Изпълнителният лист се издава само в 1 екземпляр. По изключение може ако решението е в полза или срещу няколко лица могат за се издадат отделни изпълнителни листове, като на тях се означи, коя част от решението подлежи на изпълнение по съответния лист.

2.5. Определението или разпореждането, независимо дали уважава или отхвърля молбата за издаване, подлежи на обжалване в 7дневен срок по реда на чл. 214 и сл. За молителят срокът тече от деня на постановяване на определението, а за длъжника – от деня на връчване на призовката за доброволно изпълнение.  При обжалването длъжникът, срещу който е издадени изпълнителен лист може да прави много ограничени възражения. Те могат да се основават само на данни черпени от самото изпълнително основание – не може да се твърди плащане или несъществуване на притезателното право. Поради това определението на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на изпълнителното основание.

2.6. Ако изпълнителният лист бъде изгубен или унищожен това ще е пречка да се упражни правото на принудително изпълнение. Тогава ще трябва да се иска издаване на нов изпълнителен лист, което става в ново производство по издаване на дубликат, уредено в чл. 248. Това е миниисково производство, състезателно и двустранно.

1) То започва с писмена молба, като към нея се прилага изпълнителното основание. Препис от молбата се изплаща на длъжника и производството се разглежда в открито заседание.

2) Молителят трябва да докаже, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен. Тук вече длъжникът може да прави възражения за погасяване на правото.

3) Съдът се произнася с определение. При обжалването на това определение се върви по пътя на обжалване на съдебно решение, защото то се ползва със сила на пресъдено нещо, респективно преклудира всички възражения на длъжника, които той е могъл да направи в това производство.

4) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи,молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника