Органи и страни на изпълнителното производство. Започване, спиране и прекратяване на изпълнителния процес

69. Органи и страни на изпълнителното производство. Започване, спиране и прекратяване на изпълнителния процес

1.1. След издаването на изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително производство. То се развива пред нарочно създаден орган – съдия-изпълнител, към съответния районен съд. Съдия-изпълнителят е органът, който извършва процесуалните действия, включени в съответния изпълнителен способ. При твърдяна порочност на неговите действия те могат да се обжалват пред районния съд по местоизпълнението, а решението на районния съд може да се обжалва пред окръжен съд, чието решение е окончателно. Местната компетентност на съдия изпълнителя е уредена в чл. 324, ал. 1 ГПК: Молбите за изпълнение се подават на съдия - изпълнител, в чийто район се намират:

а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;

б) местожителството на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения;

г) местожителството на взискателя или длъжника, по избор на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка.

1.2. Изпълнителното производство е двустранно като исковото. В него участва лице от чието име се води изпълнителното производство – взискател и лице, срещу което се води изпълнителното производство – длъжник по изпълнението. Активната и пасивната легитимация се определя въз основа на изпълнителния лист. Според чл. 326, ал. 1: Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Относно пасивната легитимация значение имат ал. 2 и 3 на същия текст: (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдия - изпълнителят определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.

2. Започване, спиране и прекратяване на изпълнителния процес.

2.1. Започване на изпълнителния процес:

1)Изпълнителният процес започва по писмена молба на взискателя.Към нея следва да бъде приложен изпълнителния лист.Ако молбата е нередовна към нея съответно се прилага правилото на чл.100.

2) В молбата си взискателя трябва да посочи изпълнителния способ, както и обекта, върху който иска да бъде насрочено изпълнителното производство.

3) Ако молбата е редовна съдия-изпълнителя следва да изпрати на длъжника призовка за доброволно изпълнение, в която му се дава 7дневен срок за изпълнение. Призовката има и други функции:

а. Това е моментът, в който длъжникът разбира, че срещу него е образувано изпълнително производство.

б. Това е моментът, в който длъжникът разбира, че срещу него е издаден изпълнителен лист. От този момент е възможно да се предприеме обжалване на изпълнителния лист и да се предприеме защита срещу изпълнителното производство.

в. Чрез нея може да бъде наложен запор върху движима вещ или вземане – чл. 344, ал. 2: Запор върху такава вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване призовката за доброволно изпълнение, ако в нея се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

4) Молбата за започване на принудителното изпълнение образува изпълнителния процес, следователно от момента на нейното подаване изпълнителното производство е висящо.

2.2. Спиране на изпълнителния процес – регламентирани в чл. 329:

1)б.“а”:по нареждане на съда-това става в редица хипотези по ГПК,напр. при исково производство,по реда на което се проверява съществуването на притезателното право, което е предмет на изпълнителното производство. В тази хипотеза длъжникът по изпълнението може да иска като обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство – чл. 316, ал. 1, б. “в”. Друга хипотеза, при която се стига до същия резултат е при спор относно процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, при обжалване на действията на съдия изпълнителя съдът може да постанови спиране.

2) б. “б”: по искане на взискателя – лицето сезирало изпълнителния орган може да инициира спиране;

3) б. “в”: в случаите на чл. 182, б. "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление.

4) б. “г”: в други случаи, предвидени в закона – пример е чл. 348, ал. 1: Ако преди приключване на проданта длъжникът внесе 20% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдия - изпълнителя всеки три месеца по 10% от тях, съдия - изпълнителят спира изпълнението.

2.3. Прекратяване на изпълнителния процес – при него се обезсилват всички извършени процесуални действия. Уредено е в чл. 330:

1) б. “а”: когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска. Това е особено хипотеза, тъй като според нея длъжникът по изпълнението може да доказва пред съдия-изпълнителя несъществуването на изпълняемото право, което обикновено става само по исков път.

2) б. “б”: когато взискателят е поискал това писмено.

3) при хипотези на обезсилване на някои от предпоставките на правото на принудително изпълнение – б. “в”: когато изпълнителният лист бъде обезсилен; б. “д”: когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен; б.”е”: когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336.

4) б. “д” специална хипотеза: когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си.

Тези правила се прилагат при всички изпълнителни способи.