10 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

та била от няколко служители на частната фирма „Пътища и съоръжения", която по договор с общината ремонтира част от ули­ците в града. „Когато някъде се появи про­блем, спецотрядът ще подменя паветата с резервни, които имаме на склад", обясни Стоилов. През май екипът щял да започне да оформя с бял камък или мраморни плочи пътната маркировка по паветата, той като боята не издържала дълго. По други буле­варди пък щяло да се положи нов тип марки­ровка със стъклени и керамични перли, за да е по-добра видимостта през цялото деноно­щие.

в горнооряховското с. Първомайци, отиват на съд. За унищо­жаване на чуждо иму­щество наказанието е до 5 г. затвор.

Янкова е категорична, че преминаващите трябва да знаят кой е виновен, ако пътят не е почистен. Тряб­ва дори да разполагат с те­лефон, на който да сигнали­зират за нередности.

Идеята възникнала след като наскоро десетки авто­мобили закъсаха по прохо­дите Рожен, Превала и Пампорово заради падна­лия априлски сняг през по­следния уикенд.

Според Янкова машини­те от снегопочистващата техника трябва да се карто­текират и да минават годи­шен преглед, преди да за­почнат работата си през зимния сезон. Очаква се Янкова да представи пред­ложението си пред минис­тър Асен Гагаузов и Аген­ция „Пътища".

За м. г. в страната са из­вършени 30 мащабни про­дажби. По-голяма част от реализираните имоти са офис (15) и търговски сгради (10). Сред най-големите сделки са покупката на „Лендмарк" с портфолио от 23 имота за 210 млн. евро и покупката на „Мол Варна" за 120 млн. евро от шот­ландската „Милър дивелъпмънтс".

София отново привлича най-много пари - 358 млн. евро, следвана от Варна (182 млн. евро) и Пловдив (147 млн. евро). Капиталът обаче все повече излиза из­вън столицата. През м.г. вложенията във Варна са били 21% от общата сума спрямо едва 5% през 2006 г.

Търговските и офис пло­щите остават най-привле­кателни за предприемачи­те, като заедно формират 80% от всички инвестиции. От CBRE предполагат, че тези сегменти ще останат най-атрактивни.

Чуждестранните компа­нии остават основен двига­тел на пазара. Най-активни­те са инвеститорите от САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Испа­ния, Гърция, Близкия изток и Израел.

Забелязва се активиране на българските предприе­мачи. Започвайки от нула през 2006 г., инвестициите, направени от местните играчи, достигат 13% от об­щия инвестиционен обем към края на 2007 г.

Преките инвестиции в имоти в света се очаква да намалеят с 1/3 през т. г. за­ради ограниченото креди­тиране и спада на инвести­торското доверие, прогно­зираха вчера от компания­та „Jones Lang LaSalle".


10.04.2008 г., с. 11
Запор върху имотите на шефа на „Булгартабак"
Три съдилища наложи­ха запор върху имоти и банкови сметки на изп. ди­ректор на „Булгартабак" Христо Лачев по искане на комисията „Кушлев".

С това си решение три съдебни състава - от Со­фия, Кюстендил и Бургас, са допуснали обезпече­ние на бъдещ иск за отне­мане в полза на държава­та на имущество, за което се предполага, че е придо­бито от престъпна дей­ност. Исковата молба е за 981 740 лева.

Христо Лачев, съпруга­та му и децата му няма да могат да се разпореждат със средства от банковите си сметки. Докато трае санкцията, Лачеви няма да могат да продават имо­тите си. В иска са упомена­ти пет апартамента, пет склада, седем гаража и един паркинг - всички в строеж, на територията на район „Витоша" в София.

Запорирани са още два парцела в Бистрица и че­тири - в Сапарева баня. Наложен е запор и върху фамилен апартамент в ку­рорта Слънчев бряг. Искът на комисията е в ре­зултат от констатациите й, че имотното състояние на изп. директор на тютюне­вия холдинг и на съпругата му надхвърляло законни­те източници на доходите им. Христо Лачев бе при­влечен като обвиняем по досъдебно производство за престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система.

Ако съдът докаже, че имотите са придобити по незаконен начин, коми­сията „Кушлев" ще внесе иск за отнемането им в по­лза на държавата.

„Вече няколко пъти се налага да казвам, че ня­мам притеснения. Декла­рирал съм приходите и имотите си и съм си пла­щал данъците. Цифрата, която е цитирана, е разду­та и необективна. Преди години, когато са купува­ни изброените имоти, са били с цени, няколко пъти по-ниски от днешната им оценка", заяви за „Труд" Лачев. „За пореден път научавам от медиите как­во се случва с мен. Оче­видно продължава прак­тиката пиар-кампании да предопределят решения на компетентните органи. Очевидно е обаче, че не моите данъци са важни в случая, а приватизацията на „Булгартабак". Има ли­ца, кръгове и компании, които не искат „Булгарта­бак" да бъде продаден на висока цена", твърди Хри­сто Лачев.

- Не е, защото този прави­телствен комплекс ще отра­зява архитектурата и естети­ката на 21 -ви век.

През 1952-1953 г. беше на­правена първата голяма крачка, като беше построен сегашният правителствен център на Ларгото. Там се намират Министерският съ­вет, различни министерства, президентството, бившият партиен дом. Този център из­игра своята роля и той ще остане като етап от разви­тието на столицата. В архи­тектурно отношение той изи­гра изключително важна ро­ля, защото определи маща­ба на бъдещата столица. Но за съжаление не всички го разбират.

- В какъв смисъл не го разбират?

- Височината на сградите в центъра на София е 30 метра, или както специалистите се изразяваме - корнизите са 30 метра. По този въпрос навре­мето имаше остър конфликт, който раздели архитектите на две групи. Едните твърдя­ха, че тази височина е израз на грандомания. Че това са нечовешки мащаби за малък град като София. Другата група архитекти защитава­ше тезата, че София ще ста­не милионен град и че като европейска столица се нуж­дае от мащабите, които има сега. В по-късни години с тях беше съобразено и изграж­дането на сградата на "Булбанк" от арх. Владимир Роменски, който спази височи­ната от 30 метра.

- Но нали точно в тази част, по бул. "Тодор Александров" има идеи да бъ­дат изградени първите не­бостъргачи. Те няма ли да нарушат сегашните про­порции?

- Не, защото те ще бъдат разположени от бул. "Христо Ботев" надолу. В историче­ското ядро на София, разпо­ложено в пръстена, съставен от булевардите "Патриарх Евтимий", "Сливница", "Хр. Ботев" и т.н., ще бъде запа­зен сегашният мащаб. Извън него обаче, както да речем сега по бул. "България", "Ца­риградско шосе", "Тодор Александров" и др., градът ще расте нагоре. Която и сто­лицата да вземете - Париж, Вашингтон, Берлин и др., в центъра си нямат небостър­гачи. Те са изнесени встрани от него.

Изграждането на прави­телствен център на "Цари­градско шосе" ще бъде раз­положен на територия с от­лични комуникации и ще раз­товари трафика в идеалния център.

- Вярно ли е, че сградите на бъдещите министерства на "6-и км" ще наподобя­ват архитектурата на мо­дерния парижки квартал "Дефанс"?

- На първо място те трябва да съответстват на София. Този въпрос предстои да бъ­де решен в сблъсъка на идеи на редица големи архитекти. Възнамеряваме да привле­чем суперзвезди на светов­ната архитектура. Естестве­но е всеки да има свое виждане за бъдещия правител­ствен комплекс. Но аз живея в София, дишам софийски въздух и считам, че трябва да бъдат спазени следните из­исквания. Първо, не може да има сгради като американ­ските небостъргачи с височина 300-400-500 метра. За­щото те ще са в огромен кон­траст с това, което е изграж­дано досега у нас.

- Каква е максимално до­пустимата височина за български небостъргач?

- Мисля, че добра височина за нашата столица е 30-40-етажна сграда, което ще рече до 140-150 метра.

- Споменахте, че ще по­каните световноизвестни архитекти, които вероятно работят по космически та­рифи. Ще можем ли да им платим?

- Въпросът за скъпата и ев­тината архитектура е много относителен. Във всички слу­чаи проектът струва малък процент от стойността на сградата.

- Какъв?

- В момента българите

проектираме за 2-3%, т. е. ако един кв. м струва 100 лв., за проектиране на нас ни да­ват 2-3 лв. По този начин се подценява не само трудът на архитектите, но и на проек­танти, на конструктори, електроинженери, инжене­ри по осветление, по климатизаци я и т. н., всички полу­чават по 2-3%.

За сравнение фирмите за търговия с недвижими имоти вземат 2,5% от собственици­те и 2,5% от купувачите - об­що 5%. Не ги обвинявам, за­щото това е тяхно право, из­воювали са си го.

- А как е по света?

- Сравнение въобще не може да се прави. Ако бъл­гарските архитекти вземат 14-15 евро за кв. м, в Русия получават 100 евро, в Евро­па - два пъти повече, в Аме­рика - четири пъти повече.

Това не означава, че ние не можем да платим труда на най-големите световни ар­хитекти. Този въпрос вече е измислен, правят го във Вар­шава, в Прага, в Будапеща, в Букурещ, в Москва... Но има и нещо друго. За един архи­тект е важно да получи пари. Но още по-важно е, сега ще ви издам една тайна, да съ­здаде произведение, което ще бъде творбата на неговия живот. Новият правител­ствен комплекс ще бъде именно от такъв характер и мащаб.

Тези, които го построят, ще оставят паметник на епоха­та в София, но и на самите себе си.

- Вие ще участвате ли?

- Надявам се да участват редица български архитек­ти. Ние имаме добри професионалисти, но нито един не е влязъл в световната история. Мисля, че прави­телството ни няма да се за­доволи само с провинциал­ни идеи и решения.

Така или иначе тук се на­мира секретариатът на Международната акаде­мия по архитектура и аз съм неин президент. Това улеснява контакти­те ни с такива майстори на архитекту­рата, които биха оси­гурили световно ниво. Разговаря­ме със сър Норман Фостър, който гостува преди време у нас със своя изложба, как­то и с други членовете на Международната акаде­мия. Това са много заети хора. За един от тях, голям американски архитект, който проектира само по една сграда на година, зная, че се предлагат огромни суми само за да се съгласи да разговаря за нов ангажимент. Разбирате за какви хора става дума. Над­яваме се да привлечем част от тях.

- Няма ли да има про­блем с терена на 6-и км, който сега се стопанисва от военното министер­ство?

- Правителството си има министри за едното и за другото, но то преди всичко е правителство на Бълга­рия и би трябвало да се справи с тази задача. Още повече че премиерът лично е ангажиран и идеята за из­граждането на този център тръгва от него.

- Какви сгради ще има -само министерства или и други?

- Първият въпрос е да се изясни какви функции ще има комплексът. В него трябва да има много зеленина, фонтани и свободни пространства. Той не тряб­ва да е тромав, сив и едноо­бразен, а да е жизнерадо­стен с много слънце и ра­дост. Администраторите също са хора и обичат кра­сотата. За чиновниците трябва да се създава жиз­нерадостна среда, защото, ако са потиснати, ще ни го връщат на нас гражданите. Водеща функция трябва да е управленческата. Всички министерства и агенции, които сега са на-бутани в тесни и непригод­ни сгради в центъра на София, ще бъ­дат настане­ни в нови. Вероятно ще има и обекти на културата - изложбени зали, концертни, ресторанти, ка­фенета и всякакви атрак­ции. Това трябва да е ком­плекс, който ще живее де­нонощно.

Добре е да има разноо­бразие и като архитектура. Не би трябвало да се напра­ви комплекс от типови сгра­ди. Разбира се, че трябва да има единство на целия ансамбъл, което да се га­рантира от градоустрой­ството.

- Каква е гаранцията, че един добър проект ще бъде реализиран на светов­но ниво?

- Няма проблем, нашите строители са достатъчно ка­дърни. Освен това пазарът на строителни материали вече е един.Глобализацията е такава, че каквото пои­скаме, това могат да ни доставят-електроника от Япония, асансьори и подемна техника от Германия, теле­комуникации от еди-къде си и т. н. Абсолютно всичко се прави на световно ниво.

- Кога ще бъде завър­шен строежът на века?

- Ще се строи на етапи, все пак става дума за 600 000 кв. метра. Ако сложите коефи­циент на застрояване 5, то­ва са към 2 млн. кв. м разгъ­ната застроена площ. Като офисната площ ще е 1/4 , т. е. около 500 000 кв.м.

Парижкият център "Дефанс" има 5 млн. кв. м офис на площ, нашият ще е с 10 пъти по-малко.

- Ако правителството ще трябва да финансира

този огромен строеж, надали ще стане скоро?

- Не съм сигурен. Има до­статъчно много активни ин­веститори, които разпола­гат с милиарди евро и които биха се появили веднага, след като има изгодна про­грама. Така че българското правителството може да по­лучи тези 500 000 квадратни метра административна площ безплатно.

- Каква ще е изгодата на инвеститорите?

- Те ще получат 600 дка територия - светла, хубава, чиста, без замърсяване, на която могат да изградят офиси за фирми, ресторан­ти, банки и всевъзможни други заведения. При умела политика наистина българ­ското правителството може да построи този комплекс, без да даде и един лев.

Ще даде ли Министер­ският съвет 3 млн. лв. за възстановяване на памет­ника „1300 години Бълга­рия" пред НДК, или мемориалът ще бъде съборен? Този въпрос отново терзае столичани. Министерство­то на културата твърдо зая­ви, че ще подготви проект за постановление на каби­нета, с което да бъдат от­пуснати въпросните сред­ства. Ведомството на Сте­фан Данаилов се базира на мнението на комисия, в която участваха художни­ци, архитекти, историци -Борислав Бояджиев, шеф на Дирекция „Опазване па­метниците на културата" в МК, Иван Станишев, пред­седател на Съюза на архи­тектите, и заместникът му -Тодор Булев, проф. Митко Динев, шеф на катедра „Скулптура" в художествената академия, акад. Светлин Русев, проф. Христо Харалампиев, Тодор Геор­гиев от софийската област­на администрация и др. Неотдавна, при учредява­не на комитета за честванията на 130 години от обя­вяването на София за сто­лица, в играта влезе и ше­фът на НДК Христо Друмев. В Столична община той ка­за, че може да осигури исканите пари. „Сумата за ремонт на паметника е зна­чителна и не е по силите на общината, така че ще очак­ваме конкретно предложе­ние от г-н Друмев, което да се разгледа от общинския съвет", заяви тогава зам.-кметът на София Йорданка Фандъкова.

Авторът на монумента проф. Валентин Старчев твърди, че е бил принуден да открие паметника недо­вършен през 1981 г. Това била причината общество­то да не чувства неговата художествена стойност и да го нарича с нецензурни имена. Цената от около 3 млн. лв. за реконструкция бе изчислена неотдавна от експерти на Столичната община, която стопанисва паметника. Дали сумата е наистина толкова, още ни­кой не се е произнесъл офи­циално.

Културното министер­ство е поставено в патова ситуация - то иска да осигу­ри парите, но паметникът е чужд и по тази причина не може да се грижи за него.

Мемориалът увисна във въздуха (в буквален и преносен смисъл).

„Почитам историята съм проти в бутането на каквото и да било. Още повече че паметникът пред НДК символ на поколения социалисти и е стоял толкова години. Добре ще е, ако Министерството на културата и държавата помогнат за ремонта, защото ние нямг как да се справим с нужни те средства. Ще получат всички разрешителни", заяви кметът Бойко Борисов. Назначена била и комисия към дирекция „Ар­хитектура и градоустрой­ство", която да огледа отно­во състоянието на паметни­ка пред НДК.

Вчера следобед шефът на НДК Христо Друмев съ­бра представители на ми­нистерството, авторът на паметника Валентин Стар­чев и архитекти, за да об­съдят случая.

Глас народен-глас Божи

След като няма очевиден изход от положението, не е ли време да бъдат попитани гражданите на София за съ­дбата на едно от най-посе­щаваните и любими места за разходка - градинката и пло­щадът пред НДК. Референ­думите не са начин за реша­ване на културни проблеми, но се налагат, когато умните глави отказват да поемат от­говорност. Стига допитване­то да не струва повече от нов паметник. Глас народен ед-вали е бил глас божи през XIX век, когато парижкото общество е замеряло с камъ­ни скулптора Роден при откриването на паметника на Балзак. Реакцията на обще­ството на Париж е сходна на реакцията на столичани днес, които изкъртиха желе­зата от основата на мемориала и го превърнаха в без­платна обществена тоалет­на. Но приликите свършват дотук: Защото огорчен от не­разбирането, Роден върнал парите, които е получил за своята работа и я прибрал в двора си. Въпреки обидите той завещал всичко на френ­ския народ и след смъртта му през 1917 г. скулптурата е върната обратно в центъра на града.

Голяма скулптура -големи проблеми

Паметникът „1300 години България" очевидно не може да бъде побран в двора на Валентин Старчев дори и той да реши да постъпи като световноизвестния си колега. И това е един от проблемите на скулптурата, поставен откритиците. Нейните мащаби са подходя­щи за една Америка или Русия, но ни­как не са съ­образени с " мястото, с „обемите на държа­вата", с пространствата тук... Сцената е друга. Тези

големи мащаби вероятно са причина за непосилната це­на от 3 млн. И след като ще се вземе от данъците на хо­рата, е добре те да бъдат попитани. Както се казва, голяма скулптура - големи проблеми, малка скулптура - малки проблеми.

„Въпроси­те, които се решават чрез допи­тване до народа, не подлежат на последващо одобрение или утвърждаване. Ако има решение, прието чрез местен рефе­рендум, то се оповестява в 2-седмичен срок и се пред­приемат мерки за изпълне­нието му. Референдум може да бъде произведен според Закона за допитване до на­рода, където се урежда пря­кото участие на гражданите в решаването на общодър­жавни и местни въпроси. Всеки гражданин на Бълга­рия, пък бил той и министър, упражнява еднакви права и задължения според българ­ската Конституция и закони­те на Република България."

Столичният кмет Бойко Борисов:

„Този па­метник е пред НДК толкова го­дини и най-нормалното е да се ре­монтира и да си стои. Един от големите ни проблеми е, че или дописваме историята, или я загробваме.

Идеята за референдум е прекрасна, но би било по-добре да се допитаме до хо­рата за нови неща. Като на­пример дали да се въведе експериментално в София режим на движение на авто­мобилите на четни и нечет­ни номера в различни дни. С това бихте ни помогнали много.

Защото от други референ­думи стана ясно, че основ­ните проблеми на хората са трафикът, чистотата."

Курт Хаубрехтс, галерист: Предвид състоянието на инфраструкту­рата на България днес, цена от 3 млн. лв. изглежда абсурдна.

Георги Кътов, архитект, носител на първа награда ВИЗАР:

Разбира се, че паметникът се ремонтира и се запазва!

Андрей Слабаков, актьор:

Да се направи референдум. И мисля, че столичани ще искат да го махнат. Хубаво е да има паметник, символ на България. Може би ще излезе и по-евтино, ако за 10 хил. лв. се събори и за 1 млн. лв. се направи нов. Кольо Карамфилов, художник: Трябва да се постъпи радикално - това не е серио­зен паметник, създаден е на тагадък. В дъл­бочина не е конструиран правилно, с което принципно е опасен. Бронзовите пластики, които са вътре, имат своята стойност. Стар­чев е един много добър скулптор, обаче цялото това кухо метално чудовище е абсо­лютно безсмислено. Всичко, което е извън пластиката, е катастрофа и трябва да бъде изхвърлено. Референдум? Всички мразят този паметник. Не познавам човек, който да го харесва. Аз съм за сваляне на паметника и за запазване на пластиките.

Няма почивен ден за ра­ботещите на язовирната стена на бъдещия хидровъзел „Цанков камък" край Девин. Ярките дрехи и ка­ски на работниците се виж­дат и долу, където ще бъде дъното на бъдещия язовир, и горе на изграждащата се стена. Огромните кофи на­ливат една след друга бе­тон в определените клетки на язовирната стена. Без прекъсване продължава вече няколко дни и къртенето на оказалия се нека­чествен бетон, с който били залети два от блоковете. Изгребването му се из­вършва със специални ма­шини - бавно, но безмило­стно.

„Къртим го. Не го харес­ват началниците. Не знаем точно какъв е проблемът. Чува се, че нещо, че цимен­тът не бил както трябва", вдигат рамене работници­те. „Виждаме, че се кърти, когато минаваме с автомо­бил покрай стоежа. Не се притесняваме. Каквото не струва, трябва да се махне, язовирна стена е това. Каз­ват, че проблемът бил в ма­териала", коментира девинчанин, пътуващ за Пловдив при сина си.

„Питайте НЕК къде е про­блемът. Нямам коментар", бе отговорът на Кристиян Шилд, ръководител на проекта от страна на авс­трийската фирма „Алпине Майердер", която е изпъл­нител на обекта.

Г-н Шилд бе открит в офи­са на фирмата в Девин. Към него репортерският екип

бе насочен от двама от под­чинените му, които работе­ха на стената и обясниха, че само той може да комен­тира създалото се положе­ние.

По-разговорливи бяха от „Хидроелектроинвест" към НЕК, която е инвеститор на обекта. „За първи път се случва недобро качество на бетона на два от блоко­вете, обясни управителят на клона на дружеството Мартин Христов. „Чакахме известно време да видим дали ще се подобри якост­та му. Направени са някол­ко теста в лаборатория и бе преценено, че трябва да се махне. Напълно нормална практика е, когато нещо е некачествено, да се от­страни. Изхвърлят се и дру­ги материали, когато се окаже, че не стават", бе категоричен Христов.

Според него причината била в недоброто качество на подадения цимент, за което заводът производи­тел от Благоевград вече бил предупреден. Премах­ват се 500 кубика бетон, а досега са налети 80 000 ку­бика, уточни още Христов.

Според кмета на Девин Здравко Василев незави­симият надзор е толкова стриктен, че бетонът се ма­ха и при най-малкото съ­мнение. Явно е обаче, че ще има забавяне на пуска на „Цанков камък", чието строителство започна през април 2004 г. и по първона­чални разчети трябваше да завърши тази година. Спо­ред кмета на Девин вече било подписано споразу­мение за удължаване на пуска през 2013 г.
Снимка на две колони - Работата на хидровъзел „Цанков камък" не спира. За съжаление строителите трябва да къртят 500 кубика некачествен бетон.