10 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

През 2007 г. инвестиционният пазар на бизнесимоти в България достига около 878 млн. евро, което е ръст от 35% на годишна база. Това сочат данни от анализ на консултантската компания CB Richard Ellis (CBRE), цитирани от Investor bg. Данните са приблизителни поради липсата на прозрачност на пазара в страната, като в анализа са включени само големите сделки, уточняват от компанията.

От Елта Консулт, асоцииран партньор на CBRE за България, коментираха за Investor.bg, че обикновено различни проучвания, осъществени от различни компании, са базирани на различни критерии, което прави съпоставката между тях невъзможна. Като пример бе посочен различният минимален обем на дадена сделка, необходим за да бъде включена в дадено проучване.

Наред с това често оскъдната информация за дадена сделка, като финансови параметри и други подробности, препятства допълнително изчерпателността на проучването.

За миналата година в страната са извършени 40 големи сделки, основната част от които са в София. По-голямата част от продадените имоти са офиси (15) и търговски сгради (10).

Въпреки увеличаването на инвестиционния обем той продължава да бъде два-три пъти по-малък от тези във водещите страни в Централна и Източна Европа. „Очакваме България да достигне тези нива през следващите 2-3 години в резултат на нарастващото доверие в страната и все по-силния интерес от страна на водещи чуждестранни инвеститори", пише в анализа.

През 2007 г. в страната стартираха мащабни проекти някои от най-големите и известни инвеститори в света, което дава основания да се очаква положително развитие на пазара на имоти що се отнася до количество проекти, посреднически услуги, управление на имоти, прозрачност и други, смятат консултантите.

Сред най-големите сделки през миналата година са мениджърското обратно изкупуване на Landmark, Sofia Airport Centre на Tishman International и GE Real Estate, тази на Urbas Guadahermosa за смесена схема зад Централна гара и други.

Анализът на инвестиционния обем сочи, че София отново води с над 358 млн. евро, следвана от Варна (182 млн. евро) и Пловдив (147 млн. евро). 41% от всички инвестиции са били направени в София спрямо 82% през 2006, 21% са във Варна (спрямо 5% през 2006) и 22% са реализирани в Пловдив.

Офис проектите съставляват приблизително 44% от всички инвестиции (спрямо 25% през 2006), следвани от търговски проекти с 36% (при 32% през 2006). Така търговските и офис схемите остават най-привлекателни за инвеститорите, като заедно формират около 80% от всички инвестиции през 2007-а.

От CBRE предполагат, че тази тенденция ще се запази и че тези сегменти ще останат най-атрактивни за инвеститорите, особено офис площите клас А.

Чуждестранните инвеститори отново остават основен двигател на инвестиционния пазар, като формират близо 94% от общия обем спрямо 89% през 2006-а. Сред най-активните играчи са инвеститори от САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Испания, Гърция, Близкият изток и Израел.

Забелязва се активиране и от страна на местните инвеститори. Започвайки от нула през 2006 г., инвестициите, направени от български предприемачи, достигат 13% от общия инвестиционен обем към края на 2007 г.

Това ще доведе до по-изострена конкуренция между местните и чуждестранните инвеститори, което пък ще от полза за качеството на сградите, смятат от CBRE.

По неофициални данни в София живеят между 1,8 и 2 млн. души и населението є продължава да расте. Това е разбираемо при положение, че работната заплата в София е 2,5 пъти по-висока от средната за страната, пише британският сайт за имоти homemove.co.uk.

В момента цените на апартамент в София почват от 37 000 паунда (46 377 евро) и при двустайните стигат до 100 000 паунда (125 345 евро). За сравнение средната цена на апартамент в Лондон е 240 190 евро.


10.04.2008 г., с. 19
Заменят сгради в Хисаря заради минералните бани
Замяна на имоти в Хисаря, чрез която ще стане възможно развитието на минералните бани, предлага кметът на общината Георги Пирянков. Преди ден той е изпратил писмо до министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, в което обосновава своето искане, съобщи start bg.

Предложението включва замяната на изградената нова балнеолечебница в града, която е с отстъпено право на строеж, срещу получаването от общината на собственост върху старата сграда на „Момина баня", част от хисарските минерални бани, строена с доброволен труд от жителите на едноименния квартал, предлага кметът. Според кмета общината заедно с министерството трябва да изберат лицензирана фирма, която да оцени капиталите.

В момента и шестте хисарски бани са държавна собственост, но са построени върху земя публична общинска собственост.

Поне една от баните в Хисаря да стане общинска собственост е важно за туристите и жителите на курортното градче. Преди 2 години министерството на здравеопазването затвори баните с мотива, че функционирането им не е рентабилно, а постъпленията са под очакваните. В момента само една минерална баня в курорта работи.

Ако от здравното министерство одобрява идеята за замяната на земята, предложението на кмета инж. Пирянков ще се гледа от Общинския съвет.

Междувременно се разбра, че сградите на известните някога Красновски минерални бани, които се намират в западната част на община Хисаря, ще се реконструират в модерен хотелски комплекс. Към почивната база ще има и модерен рехабилитационен център, който ще ползва топлата лечебна минерална вода. Фирма „Акварекс - 1" ще инвестира в проекта, подготвен от „Архстудио - Ш". От фирмата не уточниха размера на инвестицията.

Към досегашния комплекс със стаи ще се монтират още 6 едноетажни и 8 двуетажни къщи и открит плувен басейн. Общата разгъната застроена площ на комплекса е 4337 кв. м, от които 980 кв. м. се падат на къщичките. Новата сграда напълно ще запазва облика на старата минерална баня.


10.04.2008 г., с. 1-4
Съдът запорира 25 имота на шефа на "Булгартабак"
Имуществото ще бъде конфискувано, ако обвиненията срещу Христо Лачев за укрити данъци се докажат
Със светкавична за българската администрация бързина вчера бяха запорирани 25 имота на шефа на "Булгартабак" Христо Лачев, както и сметките на семейството му в 30 банки в страната. Това се случва само три седмици след като срещу Лачев бе повдигнато обвинение за укриване на данъци в размер на 128 000 лв.

------------

Обезпечителните мерки са наложени от Софийския градски съд и окръжните съдилища в Кюстендил и Бургас по искане на комисията за конфискация на незаконно придобито имущество. Имотите на цигарения шеф са пръснати на територията на трите града.

Искът на комисията е за 981 740 лв. Според нейното съобщение законните доходи на Лачев и съпругата му не са достатъчни, за да притежават такова имущество. С презумпцията, че то е придобито от престъпна дейност, са наложени възбраните върху имотите и запорите върху банковите сметки.

Става дума за право на строеж на четири апартамента, най-малкият от които е 109 кв.м, и мансарда от 534 кв.м. Лачев притежава 5 склада, най-големият от тях е 16 кв.м, и 7 гаража в столицата. Има и паркинг в район "Витоша" с 6 паркоместа и зона за маневриране. Под възбрана са два поземлени имота в село Бистрица край София - от 950 кв.м и 1300 кв.м, както и други 4 в Сапарева баня - от 618 кв.м, 1672 кв.м, 2405 кв.м и 697 кв.м. Блокиран е и апартамент от близо 69 кв.м в курорта Слънчев бряг. Запорирани са всички сметки на Лачев и семейството му. На практика се оказва, че те имат сметки във всички лицензирани банки у нас.

Комисията "Кушлев" може да поиска конфискация на блокираното имущество, ако срещу Лачев влезе в сила осъдителна присъда. Шефът на "Булгартабак" в момента може да атакува наложените обезпечителни мерки пред по-горна инстанция.

На 20 март Лачев бе обвинен, че е укрил данъци за 128 649.56 лв. Ако вината му се докаже, той може да получи от 3 до 8 г. затвор и да се конфискува част или цялото му имущество. Ако до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция Лачев плати задължението, наказанието пада на до 3 г. затвор и глоба до 1000 лв.

"Платил съм всички данъци за минали периоди и нямам съмнения, че всички обвинения, които ми се отправят напоследък от различни институции, ще паднат в съда", коментира вчера шефът на "Булгартабак", който в момента е в принудителен отпуск.

Той негодува, че както при обвинението за неплатените данъци, така и за запора на имуществото научил първо от медиите. "Целта на тези инсинуации е да стоя колкото може по-дълго далеч от управлението на "Булгартабак", което е в интерес на определени икономически интереси, свързани с приватизацията на дружеството", предположи Лачев.

Срещу директора на тютюневия холдинг се води и дело за длъжностно присвояване от дружеството, по което още не му е повдигнато обвинение. Твърде вероятно е това да се случи в близките дни, научи "Сега". Според публикации прокуратурата работи основно по версията, че тютюневият холдинг е източван през 5 фирми фантоми, регистрирани в България. С тях са сключвани множество договори за реклама, от които "Булгартабак" е претърпял загуби за около 1 млн. лева. Двете разследвания срещу Лачев бяха отделени от мегаделото за "Булгартабак", което започна миналата година заради скандала Ангел Александров - Румен Овчаров.

Комисията за конфискуване на незаконно придобитото имущество се задейства необичайно бързо по случая с Христо Лачев. За сравнение преди две години вдовицата на Константин Димитров-Самоковеца успя да продаде хотел "Константин палас" в Боровец, преди комисията да се накани да му наложи възбрана.

Напоследък комисията, чието съществуване на няколко пъти бе поставено под въпрос заради неефективната й, но скъпоструваща дейност, бомбардира медиите със съобщения за поискани и наложени запори над имущество на всевъзможни особи, разследвани за престъпления.

Новият СОС засега се въздържа от замени на общинска земя срещу апартаменти, но замените с цел уреждане на проблеми с регулацията продължават. Под това алиби е прокарана и скандалната сделка в "Изток", сигнализираха от гражданските сдружения в столицата. Кметът Панайот Бончев предлага частен собственик да получи от общината 827 кв.м, като срещу това предостави свои 171 кв.м и доплати разликата. Официалният мотив за сделката е проектът за нов устройствен план на района. Бюджетната комисия реши частникът да доплати 900 000 лв., или около 634 евро на кв.м.

Скандалното в случая не е цената, а безумните градоустройствени решения, които целят да угодят на частника, коментираха от гражданските сдружения. От скиците става ясно, че общинската земя, която собственикът на имота ще получи, на практика е изградена и съществуваща и в момента част от уличка. Тя тръгва от моста при "Интерпред" и слиза към автогарата под него. В момента частникът е собственик на две неправилни парчета земя от двете страни на улицата, на които трудно може да строи. За да се окрупнят двете петна, новият устройствен план предвижда улицата да се скъси и да направи завой в горния край на частния имот.

Не е ясно по какъв начин уличката е била актувана като частна общинска собственост вместо като публична, изтъкват от сдруженията. В нарушение на правилата е и предвидената на новия имот 15-етажна постройка, призна главният архитект Петър Диков. Този район е предназначен за сгради за обществено обслужване и максимално позволената височина е 20 метра. Според застроителния план обаче частникът ще получи право да вдигне 45 метра - или 15 етажа. Покрай замяната същата екстра ще спечели и общината. Тя ще остане собственик на малко парченце земя в съседство с частния имот, на което ще може да вдигне на калкан свои 15 етажа.

Архитектурната комисия в СОС одобри предложението на арх. Диков за изграждане на нова сграда на Софийския градски съд върху терен в рамките на бъдещия парк "Възраждане". Според съветниците това е компромис в интерес на града, защото гражданите ще бъдат обслужвани по-качествено. Сградата на съда ще е с 40 000 кв.м площ, върху 8 декара на мястото на цирк "Балкански". Общината ще води преговори с БДЖ за съдбата на съседен терен от 13.5 декара, които също попадат в парка. Железниците настояват да получат максимално позволените строителни параметри, за да е висока цената на имота. Това обаче ще отхапе от парка значителна площ.

Община Несебър се обяви категорично против проучването с аргумент, че мястото попада в "Натура 2000" и евентуалната концесия ще парцелира и унищожи ценната природа. "Общата площ на концесията ще е не 1000, а цели 4800 дка със санитарната зона по документите, които видях в общината", каза един от собствениците на земя в местността до Емона Димитър Трънов. Планираната концесия е върху около 170 частни парцела, които трябва да бъдат отчуждени. Собствениците в Емона настръхнаха срещу идеята и ще протестират тази събота.

Природозащитниците също са против - "в района има много ценни местообитания, а откритият добив и взривовете означават прах, шум и множество камиони, които ще унищожат местността", каза Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците.

"Познавам всяка педя в района и е почти сигурно, че тук находище няма; идеята всъщност е евтино да ни вземат земята до брега и след 1-2 години да се строят хотели", коментира Трънов.

Компанията трябваше да е готова още през 2005 г., но по различни причини пускът на единната система на практика е извършен на 14 февруари т.г. Техниката за управляване на въздушното пространство по проект струва 29 млн. евро, но впоследствие излезе 30 млн. евро. Италианците имат насрещен иск за почти същата сума - 6 млн. долара. Заедно с луксозната сграда на РВД целият проект излиза към 100 млн. евро. Вчера от "Аления Маркони" се въздържаха от коментар.

Според източници от РВД целта на преговорите е компанията да бъде предразположена, тъй като системите работят с неин софтуер, който с течение на времето ще има нужда от ъпгрейдване. Това обаче ще е третият случай, в който проект за авиацията ни завършва с взаимни претенции. Строителят на новия пътнически терминал "Щрабаг" все още не е платил неустойка за закъснението и многото дефекти по сградата, която струваше 120 млн. евро, а наскоро към изпълнителите на проекта за нова писта - кувейтската "МакАдмак", също бяха предявени претенции.

От 14 февруари 2008 година въздушното пространство над България се управлява вече само от единния център в столицата, а не едновременно от София и Варна. Така системата ще има повече капацитет да обслужва все по-нарастващия въздушен трафик над страната, обясни шефът на РВД Емануил Радев. В сравнение само с миналата година ръстът на прелитащите над България самолети е 11%, а прогнозите сочат, че до 2012 година ще нараства с още по-големи темпове.

Снимка на три колони - Въпреки че досега разходите за новото РВД надвишават 100 млн. евро, ако Еврокомисията реши да унифицира системите през 2010 г., българските данъкоплатци ще се бръкнат още.

Разбира се, не самият размер на заплатата е проблем - хора на важни постове, които вършат полезна работа, би трябвало да вземат високи заплати. Проблемът е, че резултати, оправдаващи подобно заплащане, по-скоро няма. Дотолкова няма резултати, че дори министърът на правосъдието заяви, че има готовност да върви към закриване на комисията.

Има няколко основни разлики между българската КУИППД и ирландското Бюро за престъпно имущество.

Комисията "Кушлев" има регионални поделения във всички области на България и персонал от почти 300 души, а годишният бюджет на ведомството се движи около 7 милиона лева. За сравнение - в Ирландия аналогичната структура няма регионални офиси, а персоналът й е около 50 човека.

При това от тези 50 служители само 10 са собствен персонал - 8 човека администрация, един юрист и шефът на ирландското бюро. Останалите са "външни" - полицаи, данъчни служители и служители на социалните служби. На практика с десетина човека персонал ирландската комисия върши повече работа от българската, която има численост от 300 души.

Комисията "Кушлев" няма подобна координационна функция. У нас всяка структура си работи поотделно - данъчните разследват едни лица, полицията - други, комисията "Кушлев" - трети. Всяко ведомство си има собствени правомощия, които в повечето случаи липсват на останалите.

Ако погледнем в детайли работата на ирландското бюро, се вижда, че повечето приходи, които то осигурява на бюджета, идват от разкриване на неплатени данъци. На второ място е конфискуваното незаконно имущество, а много по-малко са приходите от спестени социални разходи (спиране на социалните помощи на хора, които имат голямо имущество). В отчета на ирландското бюро се подчертава ползата от сътрудничеството и интердисциплинарния подход, който се използва.

Освен че й липсва подобен интердисциплинарен подход, българската комисия може да разследва хора, срещу които има започнало наказателно преследване. Т.е. нужно е прокурор да е започнал наказателно преследване срещу определен човек, за да може комисията да се започне също да го разследва. Ирландското бюро действа чрез граждански стандарт на доказване, т.е.

Разбира се, не бива да пропускаме и друг голям проблем в България, а именно неефективната съдебна система. В крайна сметка работещата съдебна система е важна както за защита на правата на собственост на гражданите, така и за отнемането на незаконно придобита собственост ( комисията "Кушлев" завежда дело именно пред съда, ако иска да конфискува някакво имущество).

Според международните класации Ирландия има една от най-добрите правни и съдебни системи - например според Индекса за икономическа свобода за 2008 г. на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл" Ирландия получава оценка 90% за показателя "права на собственост". България клони към другата крайност - в същата класация страната ни има оценка едва 30%. Не случайно и Европейският съюз насочва толкова много критики към дейността на съдебната система.

В крайна сметка покрай конкретния случай с комисията "Кушлев" се сблъскваме отново с

- ниска ефективност на дейността и големи разходи;

- ползване на чужд опит, но не по успешен начин;

- стремеж към създаване на нови структури, вместо да се координират съществуващите;

- недобре работеща съдебна система.

Комисията "Кушлев" е типичен представител на българските държавни ведомства. Всички те се нуждаят от радикална реформа, която да увеличи ефективността им. В противен случай публичният сектор ще тежи все повече и ще пречи на България да постигне някакъв по-сериозен ръст на благосъстоянието.