10 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Изграждането на отсечката от „Тракия” от Стара Загора до Карнобат се финансира по оперативна програма „Транспорт”. След провеждане на търгове за избор на изпълнители стана ясно, че общата цена за изграждането на аутобана е 485,6 млн. лева.

Досега са разплатени около 55% от средствата по договорите за строителството на магистрала „Тракия”. Това означава, че фирмите изпълнители вече са получили 264,4 млн. лева. От тях 262,4 млн. лева са изплатени по контрактите за строителство, а за надзор – 1,96 млн. лева. По линия на техническата помощ пък са били преведени около 30 хил. лева.

През миналата година за строителството на магистрала „Тракия” са били изплатени малко над 225 млн. лева. Само от началото на годината фирмите изпълнителки са получили 15,1 млн. лева.

Срокът за подаване на оферти за двата района ще бъде удължен с до 30 дни, считано от днес, обясни Елена Антова, председател на тръжната комисия и главен експерт в дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обществената поръчка е по проекта за саниране на многофамилни жилища по оперативна програма "Регионално развитие". Общата й стойност за цялата страна е 800 000 лв. без ДДС, а продължителността на договора е 30 месеца.

За останалите райони на страната обаче има кандидати. За обследване на сгради в Югозападния район и в Южния централен район те са по двама, а за останалите три района - Северозападен, Североизточен и София-град – само по един.

Това, че за някои от позициите има само един кандидат, не е пречка, стига той да отговаря на всички изисквания. Тръжната комисия трябва да приключи работа по избор на изпълнители за тези райони в срок до 45 дни.

Промоции в чужбина

Три от новите пет проекта, които изпълнява икономическото министерство, са за реклама на туризма в чужбина. Най-много средства се предвиждат за целеви кампании в Германия, Русия, Румъния, Полша, Украйна и Швеция. За целта ще бъдат отделени 7 млн. лв., които ще се ползват за тв, радио, печатна, интернет и външна реклама в тези страни. Досега са изпълнявани три такива кампании в чужбина - в Германия, Русия и Великобритания.

Икономическото министерство планира да повтори и рекламната кампания по телевизиите „Евронюз", „Дискавъри ченъл", „Нешънъл джиографик" и „Евроспорт". За целта ще бъдат отделени малко над 6 млн. лв. Преди година по тези телевизии се въртяха клиповете „България - магията живее тук", вероятно отново ще бъдат излъчени същите. Около 1.5 млн. лв. пък ще струват участията

по специализирани борси извън страната и организиране на посещения на чужди туроператори и журналисти до България.

Стимули

Друг от проектите на икономическото министерство предвижда и реклама на туризма пред българи, каквато кампания имаше и миналата година. За целта са отделени около 3 млн. лв., които трябва да бъдат използвани за тв, радио, печатна, интернет и външна реклама. Последният от проектите, които предстои да се изпълнят, е за маркетингови проучвания, съобщи министърът на икономиката Делян Добрев. Това ще струва около 2 млн. лв.

Новите проекти се очаква да започнат най-рано в края на годината, тъй като предстои изготвянето на техническата документация по тях и обявяването на обществени поръчки. Досега сметките показват, че около 1 млн. лв. от изпълняваните в момента девет проекта са „спестени", като средствата вероятно ще се ползват за реклама във Великобритания.


10.04.2012 г., с. 7
Санирането с европейски пари не събира интерес засега
Причината е, че компаниите трябва да участват в търговете „на сляпо"
Една от най-чаканите от бизнеса програми - тази за санирането на жилищните сгради, ще се забави заради слабия интерес на компаниите към участие в дейностите, които да подпомогнат държавата в организацията на процеса. Вяло участие беляза двата финални търга, с които трябваше да бъдат избрани компании за енергийно обследване на сградите, както и проектни мениджъри.

От 0 дo 2

Според обявената в края на февруари от министерството на регионалното развитие процедура трябваше да се изберат седем компании, които да извършват тази дейност - по една за всеки един от районите за планиране и една за София, като един кандидат можеше да участва само за една позиция. В понеделник обаче стана ясно, че интересът към търга е минимален.

За два от районите -Югоизточен и Северен централен, няма подадени оферти, което принуди регионалното министерство да обяви удължаване на срока за участие там с още 30 дни. Само по един кандидат пък има за района на София, за Северен централен и Северозападен. По два кандидата има за енергийно обследване за Югозападния и за Южния централен район.

Едва седем компании подадоха оферти за участие в процедурата за енергийно обследване на сградите, които ще се обновяват със средства от оперативна програма "Регионално развитие". Според обявената в края на февруари от министерството на регионалното развитие процедура трябваше да се изберат седем компании, които да извършват тази дейност - по една за всеки един от районите за планиране и една за София, като един кандидат можеше да участва само за една позиция.

Некоректно условие

Една от основните причини за липсата на интерес е, че компаниите не знаят на какви средства могат да разчитат от програмата. Общият проектобюджет за енергийно обследване на сгради за седемте района е 800 хил. евро без ДДС. Единственото, което се знае, е, че при реализацията на проекта ще могат да бъдат обновени 180 сгради с обща разгъната застроена площ около 426 хил. кв.м. Къде точно ще отидат парите обаче ще зависи от интереса на собствениците по места, а това е нещо, което към момента никой не може да прогнозира.

Друг проблем е, че компаниите, които бъдат избрани за изпълнители, няма да могат да участват в последващите търгове, свързани с дейностите по обновяване на сградите, от които всяка ще е с конкретна стойност.

Вариант „служебен мениджър"

Нито една фирма не е изявила желае да е проектен мениджър на процеса по саниране в Северозападния район, което наложи удължаване на срока с 30 дни. Ако и тогава няма

оферта, мениджърът ще бъде назначен служебно от управляващия орган на програмата. Офертите на участниците в търга за избор на проектни мениджъри бяха отворени в петък. Общият брой на компаниите и обединенията, подали документи в него, е 11, като само за Северен централен район има една оферта. Тук прогнозната стойност на цялата поръчка беше 3.6 млн. лв.



10.04.2012 г., с. 7
Съпътстващата реклама
На фона на почти пълната липса интерес към самата програма в четвъртък ще бъдат отворени офертите на кандидатите да проведат информационната кампания по програмата за санирането на жилищните сгради. Прогнозната стойност на тази поръчка е 550 хил. лв. без ДДС. Очаква се интересът към този търг да е много по-голям. Едно от задълженията на бъдещия изпълнител е "да създаде позитивна нагласа към проекта". Във вторник пък в Агенция „Пътна инфраструктура" ще бъдат отворени офертите и за рекламната кампания за автомагистрала „Тракия", в която срещу 313 хил. лв. победителят в търга ще прави сайт, дипляни и 8-минутен документален филм за построяването й.
Снимка на четири колони - Според предварителните сметки по проекта ще могат да бъдат обновени около 180 сгради с над 6100 жилища


10.04.2012 г., с. 8-9
Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма
За „Белене" сме платили много и ще плащаме още дълго
Най-късно в края на лятото трябва да имаме нов газов договор
Г-н Добрев, ясно ли е Вече каква е сметката на България за АЕЦ „Белене"?

Колегите се върнаха от Русия в петък, където са поставили сметката и калкулация какво дължим. Става въпрос единствено за оборудване, което към 1 април е било произведено. Руската страна е приела нашите документи, подписали са протокол и в рамките на една седмица трябва да проверят дали това е всичко, за да изчистим сметката. Към момента става въпрос за няколко десетки милиона евро. Още 140 млн. евро по груби сметки трябва да се платят, за да се завърши единият реактор.

Единственото по-трудно нещо, което трябва да решим, са двата арбитража, които се водят от наша и руска страна за взаимните ни финансови претенции.

Заемът на НЕК от 500 млн. лв., който беше взет от BNP Pariba за АЕЦ „Белене", ще бъде ли преструктуриран?

Две от банките в синдиката вече не искат да участват в него. Става въпрос за Dexia и Mizuho, чийто дял е 55 млн. евро, за който ние и Pariba се опитваме да привлечем друга банка. Останалите банки в синдиката обаче не искат да увеличат дела си, така че да покрият тези 55 млн. евро.

НЕК няма ли пари да погаси този заем?

Не, никой няма толкова пари. 250 млн. евро не можем да намерим. НЕК няма и 55 млн. евро, защото задълженията му са огромни. Може примерно Българският енергиен холдинг да погаси тази сума, но пак ще има част, която трябва да се покрие от нови банки в синдиката.

Тоест за АЕЦ „Белене" ще плащаме още дълго?

За „Белене" сме платили много и ще плащаме още дълго.

Кой ще участва в проектната компания за изграждането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй"? Ще се търси ли отново стратегически инвеститор или държавата ще финансира проекта?

Държавата със сигурност няма да финансира този проект, ще се търси стратегически инвеститор и рискът няма да се поеме от НЕК, БЕХ или АЕЦ „Козлодуй". Тази порочна практика трябва да спре. Какво всъщност се случи със строителството на „Белене". Имаме една обществена поръчка, която не завършва с ИДС (инженеринг, доставка и строителство - бел. ред.) договор, а със споразумение от края на 2006 г. В това споразумение пише, че трябва в едногодишен срок да се сключи договора, което може

би е нарушение на закона за обществените поръчки. Подобна ситуация не бива да се повтаря. Ако за АЕЦ „Белене" беше направена проектна компания, която сама да носи рисковете, нямаше НЕК да е в това състояние в момента. На практика ние бяхме заложили почти цялата енергетика, тъй като НЕК беше основен партньор в проекта, при това с много малко яснота за неговата икономическа целесъобразност.

В какъв срок ще бъде създадена тази проектна компания?

Първата стъпка е решение по принцип за изграждането на 7-и блок, което ще стане в сряда на заседание на Министерския съвет. След това ще се предприемат всички последващи стъпки и до края на годината или началото на следващата проектната компания може да бъде създадена. Реално тя ще има възможност да привлича стратегически инвеститори едва след като бъде извършена доста от подготвителната работа. Без да има сигурност, че ОВОС и геоложките проучвания са положителни и има лицензирана площадка, е малко вероятно да се привлече стратегически инвеститор. Но трябва да има проектна компания, която да се направи така, че да не е в тежест нито на БЕХ, нито на АЕЦ „Козлодуй".

Какво точно предвижда обещаното ускоряване на проекта „Южен поток" от страна на България?

Само това да се придържаме към предварително обявената пътна карта е достатъчна гаранция и показване на воля от наша страна. Не говорим за съкращаване на сроковете, тъй като те са оптимизирани и не могат да бъдат съкратени.

Тези 150 млн. евро транзитни такси, които вече споменахте, печалба ли са или приходи от „Южен поток"?

На този етап нямаме точна цифра, но ориентировъчно по най-груби разчети приходите от транзитни такси са 150 млн. евро. Разбира се, ние ще имаме и разходи, които през първите години са по-големи, защото такъв проект се финансира със заеми и средства, които трябва да се връщат.

Ще искаме ли дерогация от Брюксел за „Южен поток"?

„Южен поток" не е български, а международен проект. Това е въпрос, който трябва да се разреши от компанията „Южен поток", и всички държави, които участваме в нея, сме в една и съща ситуация.

Въпросът за тези 59 км (от Черно море до Провадия, по които ще идва газ по сегашния транзит през България - бел. ред.), за които толкова много се спекулира, е дали да са 100% български, или да са част от смесената компания. Става въпрос за инвестиционен апетит. Ако искаш 100% от една отсечка, означава, че трябва да финансираш всички разходи и след това да получаваш 8% възвращаемост. Затова въпросът е дали ние да финансираме изцяло тази тръба, или да вложим 50% в нея, а останалите - в енергийна ефективност, където възвращаемостта ще е 20%.

В същото време приходите от досегашния транзит ще бъдат увеличени с 12% заради по-големите количества, които ще текат към Турция, Гърция и Македония.

Тези 50%, за които говорите, в какви проекти могат да бъдат инвестирани?

Ще ви дам пример с ТЕЦ „Марица-изток 2". Там имаме набор от проекти, които смятаме да стартираме още тази година и се надяваме да ги изпълним до средата на следващата. Става въпрос за модернизация на всички котли в осемте блока плюс модернизация на 5-и и 7-и блок. Това са инвестиции от 100-120 млн. лв., които ще ни дадат 104 мегавата повече електроенергия, без разходите на централата за въглища да се увеличават. По сегашните цени на електрическата енергия за свободен пазар, това са приходи от 77 млн. лв. Възвращаемостта на този проект е 65-70%.

Какво стана с идеята за изграждане на 9-и и 10-и блок в ТЕЦ „Марица-изток 2"?

Тази идея е за изграждането на два блока от 225 мегавата всеки. Вместо два блока обаче много по-разумно би било да направим един блок с много висока ефективност „супер критичен" блок за 450 мегавата. По предварителни разчети един такъв блок, който е с 6% по-висока ефективност, ще струва колкото двата по-малки.

Кога ще заработи пазарът на балансираща електроенергия в България?

Балансиращият пазар трябваше да заработи от началото пробно, без реално фирмите, които участват в балансиращите групи, да плащат сделките. Най-късно в началото на юли обаче реалната търговия трябва да започне. Електроенергийната борса ще дойде след това от само себе си, тъй като ако компаниите не могат да балансират излишъка и недостига на електроенергия, те ще трябва да я купуват от някъде. Обяснил съм на всички засегнати страни, че по този начин държавата ще започне да изпълнява записаните още 2007 г. законови разпоредби за свободния пазар.

С това ще спрем ли наказателната процедура от Брюксел за либерализирането на пазара?

Наказателната процедура е за това, че ние все още не сме отделили НЕК от ЕСО. Това ще стане с промените в закона за енергетиката. До края на годината ще е факт и самото отделяне. Казал съм на новия изп. директор на БЕХ Михаил Андонов, че това е едно от първите неща, с които трябва да се заеме.

Избрахте ли консултант за отделянето на ЕСО от НЕК?

Процедурата по избора трябва да приключи тази седмица. Това трябваше да стане до края на февруари, но на оценителната комисия й отне прекалено много време, за да оцени офертите.

Български фирми ли са кандидатствали?

Не, всички са международни консорциуми, като от девет кандидата, които проявиха интерес, бяха подадени четири оферти. Процедурата трябва да завърши тази седмица.

На какъв етап е раздържавяването на част от БЕХ? Министър Дянков казва, че до 25% от холдинга ще бъдат приватизирани.

По-вероятно е 20%, като IPO трябва да е задължително на две борси, защото българската борса няма достатъчно ликвидност, за да поеме голяма емисия. Листването трябва да бъде едновременно -част тук и част навън, което ще доведе институционални инвеститори, ще повиши прозрачността, ще подобри управлението на дружествата. Има множество ползи в сравнение с един стратегически инвеститор. Минусът е, че това ще отнеме малко повече време, но аз смятам, че това е по-правилният подход. Той ще даде глътка въздух и на Българската фондова борса, защото оборотите, които тя регистрира в последните две години, са отчайващи.

Не трябва да се прибързва с листването на БЕХ, защото докато има тежест в холдинга, подобна на АЕЦ „Белене", резултатът от едно такова листване няма да е най-добрият възможен. Може проектът „Белене" да бъде отделен в отделна проектна компания, да бъде изолиран като тежест от БЕХ, за да се знае, че там няма такъв риск.

Кога да очакваме подписване на новите газови договори?

Трябва да активизираме преговорите, защото в последните две години те са се водили в някои случаи активно, в други - не толкова активно. В рамките на няколко месеца трябва много активно да проведем преговори и най-късно в края на лятото да имаме нов газов договор. Не можем да си позволим да чакаме последния момент, тъй като трябва да има предвидимост и за големите консуматори на газ в страната.

Продължаваме да настояваме и да имаме компонента на спот пазарите, а не да сме изцяло обвързани с петролните деривати. Имаше един момент, в който беше по-изгодно цената да е обвързана с петролните деривати, но в момента е точно обратното. Големият въпрос е кой спот пазар. Ако е този, на който продава „Газпром", няма да се получи кой знае какво, но пък каква е логиката на „Газпром" да приеме спот пазар на борса, на която няма доставки?

Имаме ли конкретно предложение с колко да е по-ниска цената на газа в новия договор?

Имаме конкретни предложения, но не бих искал да ги споделям. Трябва ни максималната възможна гъвкавост и да не се обвързваме за по-дълъг период от време, отколкото с необходимия минимум за получаване на алтернативи. Според мен минималният срок, за който трябва да имаме гарантирани доставки на газ, е 6 години, защото през 2018 г. е първата възможност, която ще имаме, за по-значителни количества газ от „Шах Дениз 2". През тези 6 години трябва да имаме take-or-pay клауза, която да е достатъчно гъвкава, за да ни позволи по-малки количества да бъдат купувани и от другаде.

През 2018 г. на коя тръба ще можем да разчитаме?

Със сигурност ще разчитаме на всички интерконектори, но почти сигурно е, че ще разчитаме на голям проект, било то „Набуко" или нещо друго. Предстои му среща с „Набуко интернешънъл", на която смятам да предложа, ако транзити-раните количества до 2018 г. бъдат до 10 млрд. кубични метра, да не се строи нова тръба, а този газ да мине през нашата национална система. Има такава техническа възможност. Тези 10 млрд. ще излизат през една нова отсечка през Румъния.

В понеделник премиерът Бойко Борисов коментира, че сте му казали за много големи залежи на газ?

Когато имаме готовност да ви съобщим, ще го направим.

За Черно море ли става дума?

За Черно море мога да ви кажа, че там има един много голям блок -„Хан Аспарух", който е 14 000 квадратни километра. Има огромен инвеститорски интерес към този блок - от Exxon Mobil, OMV, Total, Repsol. След около 3 месеца ще получим предложенията и максимално бързо ще ги оценим. Причината за интерес към този блок е, че количествата, които OMV откриха в румънския шелф, са на 15-ина километра от нашия блок, който е със същата геоложка структура. Според мен имаме същите добри перспективи в българския блок.

Има ли срокове за парламентарната комисия за шистовия газ?

Първата и най-важна задача на парламентарната комисия е да прецизира текстовете в мораториума. Това трябва да бъде направено в рамките на няколко седмици. Първото изслушване на експертите и компаниите за конвенционален добив на газ ще бъде в сряда. Тези компании страдат от ограниченията в мораториума от 20 бара. А освен в пъти по-високо налягане при добив в националната транзитна система налягането е около 40 бара. Да не говорим, че за да се нагнети Чирен в пълна степен, е необходимо значително по-голямо налягане.

По различни оценки за извеждането от експлоатация на малките блокове в „Козлодуй" не достигат 600-700 млн. евро, за да приключи целият процес. Как ще се финансира това? В Словакия е направено чрез такса върху преноса на електричество.

Надяваме се да получим допълнителна помощ от ЕС извън тази, която беше гласувана за периода 2014 - 2020 г. Периодът за извеждане от експлоатация до „кафява поляна" без демонтаж на сградите е 2030 г. Нашият проблем ще бъде финансирането за някои от дейностите между 2020 и 2030 г. Междувременно се оптимизират всички проекти. Правим всичко възможно да харчим средствата, който в момента са отпуснати, по възможно най-ефективния начин. В последните 9 месеца имаме значително ускоряване на физическия демонтаж на машинна зала, където имахме известно изоставане.

Може ли да очакваме нови смени в министерство, БЕХ или ръководствата на дружествата?

Доста смени се направиха, но това не означава, че няма да има още.

Само две седмици по-рано облигационерите в компанията и позволиха да отложи с шест месеца плащане от 500 хил. евро по емисията си коропоративен дълг - от средата на февруари 2012 г. за средата на август.

Облигационни промени

Срещу разсрочването "Зърнени храни България - Фарин" АД (вече "Фарин" ЕАД) се задължава "да насочва суми по сметката на банката довереник ОББ", които да бъдат използвани единствено за удовлетворяване на вземания на облигационерите по главница и лихви. Средствата, които ще постъпват по сметки в банката, са плащания по изграждането на ветропарковете в селата Царевец, Житен и Вълчи дол. Тази промяна в параметрите на корпоративния дълг е втора, след като през 2008 г. падежът на емисията беше отложен с 33 месеца до февруари 2014 г.

Акционерни въртележки

Настоящата промяна в собствеността на "Фарин" ЕАД е третата от 2009 г. насам. Тогава непосредствено преди влизането на "Зърнени храни България" ООД в компанията регистрираното на Британските Вирджински острови дружество "Норекс Комодитиес" джиросва книжата си във "Фарин" АД на Диан Донев. Той пък впоследствие ги прехвърля на "Зърнени храни България".

Преструктуриране

Заедно с промяната на собствеността във "Фарин" ЕАД сега се сменя и портфейлът от дъщерни компании на групата. Според свое съобщение агрохолдингът се разделя с участието си в две компании - "Орляк 07", където притежаваше 60% от капитала, и "Стени 56" - притежавано изцяло. В края на септември 2011 г. съветът на директорите на "Зърнени храни България -Фарин" реши в компанията да се влеят "Специализирани превози 04", "Зърнобаза Вълчи дол", "Агро лизинг", "Експрес-сервиз 05" и "Дървопреработване Каварна". Според мотивирания доклад за вливането целта м\ е постигане на по-добри икономически резултати вследствие на повишената ефективност на управление и оптимизиране структурата на управление на групата.

Според годишния неконсолидиран отчет за 2011 г. "Зърнени храни България -Фарин" е на загуба от 1.8 млн. лв. спрямо печалба от 57 хил. лв. за предходната година.
Снимка на две колони - „Фарин" е един от основните играчи в производството и търговията със земеделска продукция в Североизточна България, в района на Добрич, но компанията има и бизнес в Бяла Слатина (област Враца), както и Поморие