10 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

И като обикновен общински съветник от ГЕРБ Андрей Иванов продължава да забърква грандиозни скандали.

Пореден грандиозен скандал около бившия председател на Столичния общински съвет Андрей Иванов избухна вчера, след като стана ясно, че синът му Бранимир Андреев Мирчев е получил 6 млн. лв. кредит от Общинска банка. Парите са му били необходими, за да осигури съфинансирането по европроект за замразяване на зеленчуци на фирма, която е купил на смешна цена няколко месеца по-рано.

През 2010 г. фирмата на Бранимир Мирчев "БМА-2009" купува за 5000 лв. "96 Агрогруп" ООД. Последната има спечелен проект за 7.3 млн. лв. от фонд "Земеделие", но не успява да осигури финансирането. Това е проблем за много бенефициенти, тъй като парите се изплащат едва след като е реализиран проектът. Не е ясно обаче как проектът изобщо е бил одобрен от фонд "Земеделие" по програмата за селските райони, след като не е бил обезпечен и без гаранции от банка, че ще получи финансиране.

В критичния момент се появява Мирчев, който купува фирмата от шестимата й собственици заедно с европроекта за замразени зеленчуци. "Не желая да коментирам дали това е действителната цена на сделката и дали е имало принуда, или сме ги продали доброволно", каза пред "Медиапул" единият от бившите собственици.

След няколко месеца - на 30.09.2011 г., Мирчев тегли 6 млн. лв. кредит от името на "96 Агрогруп" от Общинска банка. Това се случва в разгара на предизборната кампания.

"Фирма "96 Агрогруп" има главоломната дейност и оборот от 7 хил. лв. за 2010 г., а кредитът е за 6 млн. лв. с обезпечение 12 дка пасища, което е нечувано. Крайният срок на погасяване на кредита е 4 г. и не е ясно към този момент дали се обслужва. Смятаме, че има потенциален конфликт на интереси. Няма вариант да се получи този кредит, ако кредитоискател не беше синът на Андрей Иванов", коментира общинският съветник от БСП Георги Кадиев.

Докато са течали процедурите за одобряване и отпускане на кредита на сина му, Андрей Иванов е натоварен от СОС да свика извънредно общо събрание на Общинска банка, за да бъде сменено ръководството на финансовата институция. Той обаче протака и не уведомява акционерите 30 дни преди насрочената от СОС дата. Заради това цялата процедура тръгна отначало и общото събрание вместо на 1 септември 2011 г. се проведе едва след изборите. Точно в този период синът му получава съмнително големия кредит.

Всичко това дава основание на БСП да сезира общинската комисия за конфликт на интереси. Според левите съветници кметът Йорданка Фандъкова и сегашният председател на СОС Елен Герджиков знаят за случая от няколко месеца, но не са предприели никакви действия, което е "политически натиск", "чадър" и "лобиране".

"Толкова голям кредит се отпуска със 100% участие на Управителния съвет на банката, а когато сумата е над 1 млн. лв. - и със съгласието на БНБ, ако банката е под особен надзор", твърди Кадиев. По думите му БНБ първо е отказала да даде становище, но после е размислила. Кадиев обаче не каза какво е препоръчала централната банка.

В официално съобщение Андрей Иванов потвърди, че има становище на БНБ за кредита и то е положително. Той уточни, че "кредитът е стандартен, инвестиционен - за изграждане на ново производствено предприятие, с пазарна лихва и отпуснат при стандартните условия на банката". Фирмата на сина му го взела, за да изгради предприятие до Нова Загора за изкупуване на селскостопанска продукция и замразяване на плодове и зеленчуци. Освен заема Мирчев е осигурил и 20% собствени средства. "Обезпечението по кредита, което включва и вече изграденото предприятие, надхвърля многократно изнесеното от г-н Кадиев. Кредитът в момента се обслужва редовно", каза още Иванов. "Лихвата по заема е 9.5%, а той трябва да бъде върнат до 30 септември 2015 г. Обезпечен е с активите на предприятието за преработка на плодове и зеленчуци край Нова Загора, както и с имот от 660 кв. м в центъра на Стара Загора, върху който има две сгради от 190 кв. м и 72 кв. м", заяви управителят на "96 Агрогруп" Юри Велков.

От БНБ обаче категорично отрекоха да са давали становище по заема. "Банковите кредити се одобряват от органите за управление на търговските банки съгласно техните вътрешни правила. В конкретния случай с Общинска банка управление "Банков надзор" е наложило надзорна мярка за свързаност на лица с миноритарния акционер на кредитната институция с оглед установена голяма експозиция по това време. Тази специфична надзорна мярка няма общо с останалата регулярна кредитна дейност на банката. Подчертаваме, че БНБ не се намесва в кредитния процес на банките и не издава разрешение за кредити", заявиха от БНБ. Общинска банка бе сложена под надзор заради кредитите на фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки.

Андрей Иванов обяви, че ще сезира комисията за конфликт на интереси към Народното събрание, въпреки че не вижда такъв.

Шефът на СОС Елен Герджиков обяви, че ще поиска справка от Общинска банка за условията, по които е даден кредитът, каква е обезпечеността му и дали се обслужва.

Андрей Иванов бе принуден да подаде оставката си като шеф на СОС само три месеца след като бе преизбран на поста, но запази председателството на Софийската организация на ГЕРБ и мястото си на общински съветник. И досега нито премиерът Бойко Борисов, който пръв заяви, че има забележки към работата на висшия си кадър, нито вътрешният министър Цветан Цветанов, който пък бе много доволен, са казали истинските причини за оставката. Иванов бе замесен в редица скандали около имотното си състояние, конфликт на интереси, лобиране за близки до него фирми и пр. трупано с години недоволство. В края на 2010 г. РЗС обвини Иванов, че е придобил незаконно 52 имота на стойност над 10 млн. лв. Проверката на НАП обаче не показа нарушения. Другият скандал бе, че близка до гербера фирма спечели конкурса за е-община на стойност 3.5 млн. лв. Заговори се, че Иванов лобира пред френски инвеститор, както и че е продал имот с тежести на бизнесмен, близък до премиера. Като мотив за оставката си самият Иванов посочи "негативните медийни публикации".

Невъзможността на Столична община да се справи с бездомните кучета отвори ниша за добър бизнес за по-находчивите и предприемчиви управници. Кметът на Пловдив Иван Тотев е измислил как да реши проблема на столицата срещу около 1 млн. лв., колкото е годишният бюджет на общинското предприятие "Екоравновесие". Вчера той е изпратил оферти до по-големите общини, които имат проблем със свръхпопулацията на бездомните кучета. "Максималният престой на куче ще е до четири дни, а цената ще е 110 лв. без ДДС. За тези пари кучето ще се нахрани, кастрира и обезпаразити, а транспортът ще е за сметка на другата община", коментира за "Сега" Тотев. Във временния приют в града може да се приберат 10 000 кучета, а миналата седмица е започнало разширяване. Приютът отваря врати днес, след като получи лиценза, че отговаря напълно на европейски изисквания. Отделно се проектира и голям кучешки комплекс, който да се простира на 8 декара и ще има клиники, лечебници и хотел за домашни любимци. Той ще има 500 клетки за кучета и още толкова за улични котки. От Столична община все още не знаят дали ще се възползват от офертата, защото предстои да се разгледа предложението. София и Пловдив вече са в подобна сделка за балите с боклук. Те се возят до сметището в Цалапица, а Пловдив получава срещу това държавни инвестиции за инфраструктура. Пробивът с боклука не беше лесен и се сблъска с протести и живи вериги, но сега общината се управлява от ГЕРБ.

Новият налог, който е в сила от 1 януари 2011 г., се изчислява на база минимум 30% заетост на легловата база, независимо дали тя е била постигната през годината. Туристическата такса пък се начисляваше върху нощувките, които хотелиерите декларират пред администрациите. Целта на преминаването от такса в данък беше да се увеличи събираемостта на тези средства и оплакванията на общините, че хотелиерите крият нощувки и ги ощетяват с милиони. Хотелиерите пък предупреждаваха, че промяната ще доведе до там, че в по-бедните общини, където се предполага и че туризмът не е чак толкова развит, ще се плащат прекалено високи налози. Тъй като въпросният данък е общински, законът предоставя правото на общините да определят размера му. Според справка за миналата година средният данък на легло в курортно селище като Несебър е 20 ст., а за не особено известен като туристическа дестинация град като Добрич е 1 лв. При приемането на туристическия данък народни представители от БСП го определиха като удар върху средните и дребни хотелиери. Именно те заедно с ДПС сезираха Конституционния съд. Според тях е противоконституционно да се налага данък според броя на леглата, независимо от действителните нощувки. Освен това се смесват елементи на подоходни и имуществени данъци, което също е недопустимо. Конституционният съд приема по-голямата част от аргументите на депутатите. След решението на КС парламентът трябва отново да промени закона и или да върне стария начин на облагане, или да въведе нов. Дотогава общините няма да имат право да събират пари от хотелиерите.

Над 3 млрд. лв. могат да бъдат приходите за страната от туризъм при успешен сезон, прогнозира зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов. За миналата година приходите бяха малко над 2.6 млрд. евро. Той очаква и 20% ръст на руските туристи у нас. Тази година руската авиационна служба разреши от 1 юни до 1 септември всички руски чартърни компании да летят към България, което доведе до намаляване на цената на пакета за руски граждани. На среща с шефовете на туроператора ТУИ - Русия, стана ясно, че този прозорец също е малък и те имат желание да увеличат сезона с месеците май и септември. Шефовете на фирмата съобщиха, че те са първият туроператор от Русия, който ще работи със собствени самолети към България. Русия е четвъртата страна по брой на туристи в България с 455 000 души за миналата година. На първо място е Румъния, следвана от Гърция и Германия.

Доколко безкористно беше "спасяването" на ГОРУБСО-Мадан и какво би могъл да поиска в отплата "спасителят" Николай Вълканов - са два въпроса, които останаха без отговор, след като заглъхнаха ръкоплясканията на площада в родопския град. Наблягането върху премиерския пиар обви в мъгла технологията на сделката, мотивите зад нея и последствията, които би могла да доведе. И почти никой не се запита - доколко е редно държавата толкова активно да участва в чисто търговска транзакция между две напълно частни фирми? Какво се договори? След протести на миньорите за неполучени от месеци заплати се стигна до споразумението мажоритарният собственик на ГОРУБСО-Мадан - "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, да прехвърли своите 80% от дружеството на консорциум между "Минстрой" на Николай Вълканов и КЦМ-Пловдив. Оказа се, че Вълканов на три пъти миналата година вече е преговарял с Валентин Захариев за това, но не е успял да предложи задоволителна цена. И през март т.г. се възползва от протестите на излъганите миньори и с благословията на правителството "благоволи" да поеме заедно с КЦМ закъсалата фирма. Сделката ще бъде окончателно финализирана всеки момент. Според предварителното споразумение, подписано от всички страни, Захариев няма да получи нищо за дяловете си, но новите собственици се задължават да покрият дълговете му, които по неофициална информация възлизат на около 30 милиона лева. Ако прехвърлянето наистина се състои, "Минстрой" и КЦМ-Пловдив ще установят почти пълен монопол над добива на олово и цинк в Родопите. Холдингът на Николай Вълканов е собственик на ГОРУБСО-Златоград и държи 3 концесии. Сега чрез придобиването на маданската фирма те се увеличават с още 2. Чрез дружеството си "Лъки Инвест" КЦМ пък има 2 концесии. Дадени са само още три други - съответно 2 на ГОРУБСО-Кърджали и 1 на "Рудметал".

А че интересите на Вълканов към ГОРУБСО-Мадан датират отдавна, показва и историята на концесията за рудник "Върба-Батанци". Конкурсът е обявен през 2008 г. и в него се включват "Минстрой" в консорциум с КЦМ, "Рудметал" и ГОРУБСО-Мадан, което тогава все още е на Валентин Захариев. Инфраструктурата около находището е собственост на ГОРУБСО-Мадан и Захариев очаква заради това да спечели концесията за добив. Само че през 2009 г. печелят "Минстрой" и КЦМ, които през 2012 г. ще вземат и 80% от маданската фирма заедно с другите й две концесии. От икономическото министерство казаха, че победителите са предложили най-добри условия и че няма законова пречка концесията да се даде на фирма, различна от собственика на инфраструктурата край находището. Договорът обаче все още не е подписан и не е започнал рудодобив, тъй като Захариев обжалва решението на Министерския съвет от октомври миналата година, с което се определя спечелилият наддаването. На първа инстанция Върховният административен съд е отхвърлил жалбата му и в момента тече срокът за обжалване, казаха още от икономическото ведомство. Ако обаче КЦМ и "Минстрой" придобият ГОРУБСО-Мадан, съдебното производство се обезсмисля, защото те ще станат собственици и на инфраструктурата около находището "Върба-Батанци".

Излиза, че сделката не е черезвичайна, постигната във форсмажорни обстоятелства и спасителна. Тя е отдавна подготвяна и се случи със съдействието на държавата и под популистки напор от площада. Което не превръща Валентин Захариев в невинна жертва на корпоративно превземане, а в лош стопанин на частно дружество. Само че нормалният път за санкционирането му не е извиване на ръцете, за да прехвърли собствеността си на някой, който отдавна я иска. Законовият ред в страната е съвсем друг, но не беше извървян.

Разходка из търговския и имотния регистър пък подсказва какво евентуално би могъл да поиска Вълканов в замяна за помощта, която оказа за прославянето на премиера като справедлив арбитър и закрилник на миньорите. В неговото портфолио тихомълком се озова един изключително любопитен обект - курортното селище Златна перла край с. Варвара в община Царево. Драмата с него е печално известна на всички природозащитници, опитващи се да опазят черноморското крайбрежие на природен парк "Странджа" от безобразно застрояване с хотели. Парцелът до неотдавна бе собственост на фирма "Краш 2000", която през 2006 г. издигна на груб строеж върху него 10 сгради. Тя бяха обявени за незаконни, тъй като са с фалшифицирани разрешителни, в които пише, че няма нужда от ОВОС, макар да са в защитена територия. Заповедите за разрушаването им бяха многократно обжалвани в съда от "Краш 2000", а наказани за строежа с фалшифицирани разрешителни няма и досега. Дори през 2007 г. се стигна до отмяна на заповед за обявяването на "Странджа" за природен парк, за да може да се узакони строежът.

Фирма "Краш 2000" е свързвана косвено с Николай Вълканов и ДПС покрай една от собственичките си - Даниела Спасова Петрова. Тя е и в съвета на директорите на "Орфей хотел" АД в Девин, известен като "хотела на Доган". В управата на девинския хотел е и Николай Вълканов.

През 2008 г. дългът от над 5 млн. лв. на "Краш 2000" към Българо-американска кредитна банка е изкупен от "Саут уест" ООД, чийто едноличен собственик е "Персонал Инженеринг" ЕООД. Последното дружество пък е 100% собственост на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Едно от условията на концесията е учредяване на особен залог върху имотите на "Краш 2000". Справка в имотния регистър пък показва, че имотът, върху който са вдигнати незаконните постройки, вече е собственост на дружеството "Родопи еко проджектс", чийто капитал е изцяло притежание на фирмата "България еко проджектс". Тя пък, от своя страна, е 100% на Николай Вълканов. Прехвърлянето на имота е станало в началото на тази година срещу дълга на "Краш 2000". Така Вълканов се оказва собственик на спорното курортно селище Златна перла.

Събарянето на 5 от сградите в парцела трябва да започне на 19 април и да завърши на 4 май, обявиха на сайта си ДНСК само часове след като се сключи сделката за ГОРУБСО-Мадан. А преди това от години имаше затишие по въпроса. Но отказаха да назоват коя е фирмата, спечелила конкурса да разруши незаконните постройки, защото така щели "да разкрият лични данни, защитени от закона". На въпроса дали е възможно да е фирмата собственик на имота, също отказаха да отговорят и посъветваха всички интересуващи се да отидат на място, когато процедурата започне. Дали тези 5 сгради наистина ще бъдат разрушени или ще получат индулгенция - предстои да се разбере в началото на май.

Останалите 5 сгради също трябва да бъдат съборени, отговориха на запитване на в. "Сега" от ДНСК. За 4 от тях заповедите за разрушаване са потвърдени от съда и са влезли в сила по-късно от тези за първите 5. Към настоящия момент са в процедура за избор на изпълнител за принудително премахване. За една от сградите обаче има образувано дело пред ВАС с насрочено заседание за 09.04.2012 г.

Така че до дни ще разберем дали и как точно държавните институции ще спасят инвестицията на "спасителя" на ГОРУБСО-Мадан - Николай Вълканов.

На рекламния пазар добри новини има само за онлайн рекламата, показва докладът за 2011 г. на Асоциацията на рекламните агенции, представен наскоро. За година рекламните инвестиции в интернет са се увеличили с около 11.4% на нетна база и в медийния микс вече изпреварват радиорекламата с дял от близо 8%.

"Фейсбук" преживява бум, невиждан в медийните среди в последните години. Рекламата в социалната мрежа се е увеличила със 100% спрямо 2008 г. Феноменът привлича повече от половината активни потребители на интернет и се ползва от 2.3 милиона българи. При търсенето по ключови думи пък "Гугъл" има абсолютен монопол - 98% дял. Въпреки това най-голямата част от рекламните бюджети отива в новинарските сайтове. У нас под онлайн реклама се разбира основно дисплейната реклама - с дял над 80%, а рекламата на клик е само с 10% дял.

За останалите участници в медийния микс трудно могат да се кажат хубави неща. През 2011 г. пазарът на списания и вестници олекна с поредица от заглавия: "Пари" и "Дневник" спряха хартиените си издания, от списанията престанаха да излизат "Правен свят", "Още за къщата", "Слава", "Телефон", Game play, "Домашна кухня", "Максимум", "Лада", "4х4", "Травел", "Ролинг стоун" и т.н.

Реалният спад в пресата в нетни стойности е 3.6%, но вестниците всъщност бележат лек ръст от 5.11% за пръв път от 2009 г. насам, докато гигантският спад е при списанията - 15%. Причината обаче не е в увеличените рекламни бюджети на големите рекламодатели - автомобили, финансови институции, телекомуникации, недвижими имоти и модни марки, които остават на кризисните си нива. Обяснението е в наличието на реклама по обществени поръчки във вестниците, както и отразяването на двата вота - президентския и местния. Благодарение на тях пресата запазва дела си в общия микс от 14%, след като в предходни години традиционно губеше позиции.

Промените не се разминаха и в телевизионния ефир. Pro.bg беше заменена от bTV Action. Тръгна нов женски канал на "Фокс", а на честотите на M-Sat излъчва Bulgaria on Air. В края на 2011 г. в ефира се появи и БНТ2. В нетните рекламни бюджети АРА прави прогнозни изчисления за спад от 4.7%. Според доклада вече трета година продължава тенденцията за повече реклама срещу все по-малки бюджети и "изстискване" на всевъзможни бонуси. Основно големите работодатели работят с националните телевизии, а останалите се борят за отделни сделки.

Абсолютен лидер сред телевизиите е bTV, която държи 44.5% пазарен дял от тв рекламните бюджети. Далеч назад на второ място е Нова тв с 22.5%, следвана от 3 нишови канала на bTV. На шесто място идва "Диема", а държавната БНТ1 е десета с дял от 1.3%. Обещанията да се изправи общественият канал на крака не се сбъдват - пазарният дял е свит наполовина спрямо 2010 г.

По-забележителен е спадът при радиото - 7.2% в нетни стойности. Въпреки това обаче радиото запазва стабилен дял от рекламния микс - между 7 и 8% от 2007 г. досега, отбелязват авторите на доклада. Най-голям срив бележи външната реклама - 21% спад на нетните рекламни бюджети. Ако през 2010 г. средната заетост на рекламните съоръжения е била 67%, то през 2011 г. вече е 63%. Тук проблем продължава да бъде неяснотата с външната реклама в София, където конкурсите се бавят от години.

Няколко тревожни тенденции правят впечатление на рекламните спецове. Критично е нивото на междуфирмена задлъжнялост на заетите в бранша, а към това се добавя и сравнително нов фактор - нарушаване на сроковете за разплащане по обществени поръчки от страна на различни държавни институции.

За какви пари става въпрос? По изчисления на авторите на доклада, правени на базата на данни от TV Plan/TNS/GARB и "Пиеро 97" (в брутни стойности), телевизиите поглъщат основния дял от рекламните бюджети - 702.77 млн. лв. Към пресата отиват 151.22 млн. лв., към радиото - 71.64 млн. лв., към външна реклама - 70.38 млн., и към интернет - 42.64 млн. лв.

За поредна година рекламните агенции очакват ръст на рекламата в интернет, този път обаче далеч от бомбастиката на предишни години - между 6 и 8% увеличение на нетните приходи. Новата ниша, която в България тепърва ще се развива, е мобилната реклама. Потенциалът тук е голям, отбелязва в доклада си Иво Цеков от "Пиеро 97".

На пазара на печатни издания се очакват само две нови заглавия - Love Style вече излиза, а от края на този месец по будките трябва да е и българската версия на Men's Health. При тв рекламата АРА е намерила повод за оптимизъм - тук тази година се очаква ръст от 3-5%. Реалистичните очаквания за преса и радио пък са да запазят нивата от 2011 г.
ЧИСЛА

Нетни разходи за реклама на глава от населението – година - сума (лева)

2007 62.03

2008 68.88

2009 52.44

2010 44.78

2011 43.90
ПОГЛЕД ОТВЪН

Кризата в съдържанието на българските медии вече засяга достъпа на гражданите до качествено медийно отразяване на политическото, социалното и икономическото развитие в страната. Това заключение прави американската организация IREX, която измерва устойчивост на медиите в 21 държави. Общата оценка за България се е понижила, като отчасти влошаването се дължи на увеличаване на политическия контрол над медиите.