Страниците подготвиха Петрана СОМЛЕВА и Даниела КОЛАРОВА

Един от най-древните градове в България, Ловеч е възникнал върху развалини­те на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Ловеч влиза трайно в аналите на българската историопис със събитието, поставило началото на Вто­рата българска държава. Тук през 1187 г. византийският император Исак II Ангел след тримесечна неуспешна обсада на Ловешката крепост е принуден да сключи примирие с братята Асен и Петър и да признае независимостта на ония български области, в които се разпростряло тяхното въстание. В началните години на XVIII век с мощен подем в Ловеч се развиват търговията и занаятчийското производство. Градът придобил завидно икономическо положе­ние и в официалните турски документи неотменно пред името му стояло прилага­телното "алтън" (златен). Ловчалии през вековете са известни със своя буден дух. Точно това е в основата на избора на Васил Левски през 1871 г. център на революцинната борба да бъде Ловеч, а ловешкият комитет - Привременно правителство на България. Пак край Ловеч Апостолът на свободата намира и своята Голгота - в Къкринското ханче, където е заловен в края на декември 1872 г. Оттук тръгва и неговият път към безсмъртието. И днес Левски гледа от хълма "Стратеш" и напомня на днешните поколения, че само когато превърнеш в своя житейска мисия благоденствието на отечеството, си достоен да се наречеш българин.

Стратегическото положение на Ловеч предопределя мястото и ролята му в Руско-турската война от 1877-1878 г. Съвременният Ловеч е административен и икономически център на област. Наследил славните традиции от близкото минало, като производството на първите български самолети, леки автомобили, мотоциклети и велосипеди, в последните години градът е в крак с изискванията на пазарната икономика. Ловеч върна старата автомобилна слава на България - от началото на тази година тук започна производството на автомобили с марката "Грейт Уол", съвместна инвестиция на "Литекс Моторс" и китайската компания "Грейт Уол Мотор".

Къде на друго място, ако не тук, минало и настояще, старо и ново, като два брода, между които тече пълноводната река на времето, на­мират пресечната си точка. Това е старинният квартал "Вароша". Тук всичко е напоено с възрожденска атмосфера, носи аромата на българщината. В средата на 70-те години на XIX век Колю Фичето построява уникално транспортно съоръже­ние, много по-съвършено и издържано в архитектурно, градо­устройствено и търговско отноше­ние в сравнение с предшествени­ците си, превърнало се в символ на града. Покритият мост над река Осъм е дълъг 84 метра, висок 7 и широк 10 метра. Изгорен през 1925 г., отново възстановен през 1931 г., преустроен (1980-1981 г.) и частично ремонтиран (1999 г.), днес той е покрита търговска улица, сполучливо свързваща осъвременената архитектурно-градоустройствена среда от двата бряга на реката, а за старите ловчалии - романтична пътечка между минало и настояще, олицетворени от стария и новия град.

Какво се случва в една държа­ва, чийто премиер се гордее, че е прост и че добре се разбира с народа, понеже и той е също толкова прост? Очевидно случва се всеобща простотия. И понеже простотията ражда престъпност, в такава държава съвсем естест­вено парите за полицията и си­ловите структури изобщо са 30 пъти повече от тези за наука. Науката ражда знание и - спо­ред Европейския съюз - създава общество на знанието, но тя няма как да пробие мрака, където ку­мир е простият човек.

Скоро ще се навъртят три години, откак ГЕРБ следва щени­ята на своя премиер и това обяс­нява защо за науката и иноваци­ите в България няма пари. В Ев­ропейския съюз този сектор е изведен като приоритет номер едно на развитието. В България за кабинета на Борисов и Дянков това също е приоритет номер едно - секторът "Наука" води по намаляване на средствата. Наци­оналното финансиране на БАН е сведено до 30 млн. евро вече трета година при около 1,3 млрд. евро за сродните научни органи­зации в Германия и Франция например. Фондът "Научни из­следвания" в МОМН, който финан­сира научните проекти в страна­та и при проклетата Тройна коа­лиция стигна до 45 млн. евро, сега е сведен до 19,5 млн. евро (39 млн. лв.) при около 2 млрд. евро за аналогичните фондове в Европа. В тази ситуация единст­веният начин нашите учени да държат глава над водата и някак да поддържат инфраструктурата на науката са средствата от ев­ропейските структурни фондове.

Когато през 2004-2005 г. се подготвяше националната референтна рамка

за ползване на еврофондовете за периода 2007-2013 г. (още не бяхме в ЕС), тогавашното прави­телство на Сакскобургготски и дума не даде да се издума Бълга­рия да предложи оперативна програма за развитие на наука­та. Вицето Лидия Шулева и фи­нансовият министър Милен Вел­чев заложиха 7 оперативни про­грами за България, науката оба­че не бе сред тях. Тогава в България два пъти бе на посещение Луи Белмен -ръководител на отдела "Конкурентоспособност и структурни фондове" в Генералния директорат за наука на Европейската комисия. Два пъти той настой­чиво призова българските влас­ти (включително с две интервю­та в ДУМА) да предложат опе­ративна програма за финанси­ране на науката от структурни­те фондове на ЕС. Поучително е да си спомним думите, които Белмен повтаряше тогава, по­неже те са показателни за мис­ленето на европееца:

Луи Белмен:

"Базов принцип на фондовете е да се финансират дейности, които са посочени от властите на самата страна. В общността ние сме приели ръководни стратеги­чески линии за употребата на тези фондове. Изхождайки от Лисабонската стратегия, посо­чихме на всички страни членки къде преимуществено трябва да се насочат средствата. Според тази зададена формула всяка страна трябва да дефинира т.нар. стратегическа национална рамка, която съдържа анализ за състоянието на страната от глед­на точка на Лисабон и за това къде иска да стигне тя, какъв тип икономика и какъв тип общество иска да има след 5-7 години. Ев­ропейската общност не налага нищо. Ние казваме - ето, има Ли­сабон, а вие ще изберете това, което смятате, че ще ви доведе до по-голям и по-балансиран икономически растеж. Ние настояваме само за едно: когато говорим за увеличаване на конкурентоспособността на дадена държава, за нас това оз­начава три приоритета, които ще се финансират от структурните фондове. Първият са иновациите, вторият са иновациите и третият са иновациите. Най-добре е да се развият всички елементи на златния триъгълник на знанието:

първо - да развиваме науката за да създава нови знания, които отговарят на нуждите на индуст­рията; второ - да имаме подготов­ка на научни кадри, за да раз­пространяваме тези знания, и трето - индустриалните иновации, за да остойностим и да експлоа­тираме новото знание. Ясно е, че това са базовите условия за ико­номически и социален прогрес в цяла Европа. Убеден съм, че това е подходящо и за България. Вие имате мозъци и научни екипи от първо качество. Щастливи сте, че имате такава структура като БАН. България може да извлече пол­за от научното и технологичното развитие с голяма изгода за ико­номическото си развитие. Не мога да си представя, че е възможно което и да е правител­ство - българско, естонско, чеш­ко, френско или германско - да не инвестира в областта на на­уката и иновациите. Надявам се, че имате съзнанието за това как­во е науката и за необходимост­та от увеличаване на средствата за нея. Не мога да повярвам, че българските власти няма да опи­тат в това отношение да извле­кат максимум ползи от възмож­ностите, които ще им предоста­вят структурните фондове в идва­щите години. Вероятно са много проблеми­те ви и в здравеопазването, и в образованието, и другаде. Но ако инвестирате в наука и технологии днес, утре проблемите ще са по-малко. Структурните фондове могат да се намесят ефективно за подобряване на инфраструк­турата, на обучението, на екипи­ровката с апаратура. А за научни проекти пък си има рамкови про­грами, от които можете да наме­рите финансиране за проекти, за подготовката на кадри, за мобил­ност на учените и малко за апа­ратура. Трябва да се използват едновременно всички лостове, които предлага общността. Това го правят абсолютно всички страни. Румънците напра­виха големи усилия в последните години по отношение на науката и технологиите. Те удвоиха бюд­жета си за наука миналата годи­на и това е доказателство, че дават политически приоритет на науката и развитието и че този приоритет се претворява във фак­ти.

Всичко зависи от политичес­кия избор, който вашето прави­телство ще направи за използва­нето на структурните фондове".

Политическият избор на българското правителство не се оказа в унисон с политическия избор на Европа

В началото на управление­то на Тройната коалиция пред­ложената национална рамка за оперативните програми бе финализирана в Брюксел в зало­жения от НДСВ първоначален вид - 7 оперативни програми и никаква наука. България стана единствената страна в ЕС, коя­то не предложи оперативна програма за развитие на сек­тора "Наука".

Оперативни програми за 2007-2013 г.

- Транспорт

- Околна среда

- Регионално развитие

- Конкурентоспособност

- Техническа помощ

- Развитие на човешките ресурси

- Административен капацитет

Изследователите ни получи­ха "залъгалката", че ще могат да участват с проекти в някои дейности, които ще бъдат управ­лявани от социалното, от регио­налното, икономическото, земе­делското министерство. Участието им се оказа основно в про­грамата "Развитие на човешки­те ресурси", насочена обаче не собствено към укрепване на на­уката, колкото към образовател­ните дейности.

За разлика от другите секто­ри, науката усвоява всички пари, до които има достъп. А за дейст­ващите програми сегашното пра­вителство отчита към дата 29 февруари 2012 г. изпълнение по следния начин:

- Планирани 8 млрд. евро (без програмите за селското сто­панство).

- Усвоени и разплатени 1,6 млрд. евро - 20% от планира­ните пари. От 7-те оперативни програми най-добре сме се справили с тази за усилване на капацитета на администрация­та (изпълнение 29,3%), а най-зле - с програмата за околна среда (изпълнение под 12%).

В момента, както се оказва, е пред финала си подготовката за оперативните програми, ко­ито България ще предложи в Брюксел за периода 2014-2020 г. Кой и как ги е изготвял не е ясно, оказа се, че академични­те общности от БАН и другите научни организации, както и от висшите училища, научиха за тях, след като проектът бе ог­ласен от министъра по управ­ление на средствата от ЕС Томислав Дончев - няколко дни, преди да влезе за одобрение в МС, което ще стане на 11 ап­рил. А преговорите за тях вече са водени в Брюксел. За това алармира Съветът на ректори­те в края на миналата седмица.

Предложението за еврофинансиране за 2014-2020 г. включ­ва 6 оперативни програми вмес­то досегашните 7. Щели сме да очакваме по тях 17 млрд. евро.

Оперативни програми за 2014-2020 г.

- Развитие на човешките ресурси - водещо МТСП

- Регионално развитие - МРРБ

- Иновации и предприемачество - МИЕТ

- Околно среда - ЧОДВ

- Транспортна инфраструктура - МТИТС

- Административен капацитет (?)

Министър Дончев очерта дяловото разпределение на

средствата за финансиране. За 2014-2020 г. се предвижда 1/3 от целия ресурс да бъде от Кохезионния фонд за инфраструктурни проекти (пътища, же­лезници и водният сектор), а останалите 2/3 - от социалния фонд (социално включване, образование и професионално обучение - 25%) и Фонда за регионално развитие (градско развитие, социална инфраст­руктура, жилищна политика, енергийна ефективност, модер­низация на публични сгради, облагородяване на обществе­ни площи - 75%).

Така и в следващия програ­мен период България ще зало­жи на рязане на лентички по пътища, но не и на европей­ските приоритети. Правителст­вото пак си затваря очите за тях и си измива ръцете с една програма за "иновации" към икономическото ведомство. Предварително обречена на провал, защото иновации без наука няма, както

няма река без извор А изворът тук е съзнателно запушен. От ЕС изрично обяви­ха, че парите от структурните фондове за периода до 2020 г. са насочени изключително за уеднаквяване на политиките на държавите и за сближаване на нивото им на развитие. Посо­чените от ЕС тематични цели на финансирането са 11. Цел номер 1 е формулирана катего­рично: "Укрепване на науката, технологичното развитие и ино­вациите".

Втората цел е свързана с първата - използване на инфор­мационните и комуникационни­те технологии. Останалите 9 цели са: конкурентоспособност на малките и средните пред­приятия и аграрния сектор, възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници, при­способяване към промените на климата, защита на околната среда, устойчив транспорт, за­етост и мобилност, битка с бед­ността, образование и учене през целия живот, усилване ка­пацитета на публичната адми­нистрация.

Не е ясно дали министър Дончев чете европейските до­кументи. Пред радио Дарик той заяви едва ли не с досада, че имал предложения за още про­грами - "Енерегетика", "Пъти­ща", "Образование", Наука и иновации" и "какво ли не още"! Насмешката му е меко казано неадекватна, понеже "науката и иновациите" са първият при­оритет на ЕС, изведен пред скоби, и само в държава на про­стотията той може да бъде оп­ределян като "какво ли не още". И в ЕС всички искат пари, но има само един сектор, за който се инвестира приоритетно. Съветът на ректорите настоя МС да преразгледа проекта на Дончев и да предвиди опера­тивна програма за наука, както това ще направят отново всич­ки държави в ЕС. Без България. Но дори самите ректори не разбират смисъла на стратеги­ята на Евросъюза - в ЕС наука­та и иновациите са сектор, раз­личен от образованието. Съот­ветно - те се финансират поот­делно, с различни програми. И имат различно място в приори­тетите на стратегията 2020. Можем твърдо да прогнозира­ме, че отношението на този кабинет към науката не вещае никакъв шанс решението на 11 април да присъедини страната ни към европейския път на раз­витие. При мизерно национал­но финансиране, с остаряваща материална база и срамен со­циален статут, плюс съдба на просякиня в европрограмите, науката у нас няма особен шанс за съществуване.

Надеждите на кабинета и лично на премиера Бойко Борисов, че чрез саниране на панелните блокове ще преобразят България, са на път да пропаднат. И втората от общо трите обществени поръчки за стартирането на усвояването на 63 млн. лв. от ОП "Регионално развитие", предназначени за енергийна ефективност, се препъна. При отварянето на офертите в регионалното министерство вчера стана ясно, че липсват кандидати да извършват енергийно обследване на сградите в два от седемте региона - Югоизточен и Северен централен. Преди седмица не се намери фирма, която иска да е проектен мениджър на програмата в Северозападна България. Проектният мениджър и фирмата, извършваща енергийното обследване, са задължителни, за да може да стартира програмата.

Така санирането не може да тръгне в редица градове като Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Велико Търново, Видин, Русе, Разград, Силистра и др. И за двата търга срокът ще бъде удължен с 30 дни. При липса на интерес вероятно ще се пристъпи към служебно назначаване на изпълнители. За 7-те региона (шестте региона за развитие на страната и столицата) са предвидени 800 000 лв. без ДДС за енергийно обследване и 3.6 млн. за проектни мениджъри. Парите обаче ще се дават само за свършена работа, т.е. според броя на сградите, които ще пожелаят да бъдат санирани и ще преминат успешно цялата процедура.

Според участници интерес няма, защото оферти трябва да се подават, без да има яснота на колко сгради фирмите ще трябва да направят технически паспорти, каква е приблизителната площ и цена за различните региони. "Критериите са много неясни. Липсват количествени сметки - има едни пари за цялата страна, но никой не знае как ще се разпределят, затова и нашите предложения са малко "на сляпо", обясни пред "Сега" представител на обединението на фирмите "А-три-архитектура и изпълнения" и "Строй контрол корект". То кандидатства за Южния централен район. Експертите обясняват, че проблем е и фактът, че старите сгради нямат технически паспорти. А освен тях фирмите ще трябва да оценят характеристиките на сградата - дограма, покрив, изолация, ВиК и топлопреносната мрежа.

Дори и там, където има кандидати, обаче конкуренцията е слаба. На вчерашния търг само за две от позициите се явиха по двама кандидати - за Югозападния и за Южния централен район. В София енергийното обследване най-вероятно ще се прави от единствения кандидат - "Екоинженеринг" ЕООД, а в Северозападния регион - от "Партрейд".

Предстои да се отворят и офертите за последната поръчка преди кандидатстването на собствениците - фирмите, които искат да рекламират санирането. За тази поръчка са предвидени близо 500 000 лв.

ГЕРБ обещава от 2009 г. да преобрази панелните квартали, а енергийната ефективност и в частност санирането са изтъквани от премиера Борисов и президента Плевнелиев като основен приоритет. С обновяването на жилищата беше обвързано даже решението България да се откаже от АЕЦ "Белене". Премиерът обясни, че след като се санират панелките, ще се харчи по-малко ток и няма да има нужда от нова атомна мощност. Връх в тази кампания бе монологът на премиера Борисов пред министрите, че българите си държат парите в банките, защото ги мързи и защото няма нова мода, в която да си влагат спестяванията като енергийната ефективност. "Просто енергийно ефективното жилище трябва да стигне до съзнанието на всяка една домакиня. Ако искате - през фризьорски салони, чрез брошури. Там отиват, там говорят, там най-много си приказват. Тогава ще видите, че ще стане и модерно, и комплексите ще придобият друг вид", нареди в началото на февруари Борисов. А регионалният министър Лиляна Павлова обеща да реализира заръката, като пусне брошури навсякъде - болници, общини, детски градини, заведения и др.
ПРОГНОЗА

Въпреки че няма разбивка по региони, програмата си има разчети за очакваните резултати, включително и колко ще намалеят емисиите на парникови газове (15 kt/средногодишно). Цялата й стойност е 63 млн. лв., от които около 13 млн. са отделени във фонд за заеми и гаранции, който ще се управлява от Корпоративна търговска банка. МРРБ очаква проектът да облагодетелства 13 500 жители, да обнови 180 сгради, или 6100 жилища в 36 градски центъра. Европарите покриват 50% от стойността на санирането, а другата половина трябва да осигури собственикът на жилището. Средната сума, която ще се отпуска на апартамент, е около 10 000 лв. Именно тук се очакват и най-големите проблеми - в условия на криза малцина ще могат да заделят достатъчно пари или ще се решат да теглят кредит. Освен това постигането на съгласие на всички от етажната собственост едва ли ще е лесно. В същото време управляващите не спират да повтарят, че през следващия програмен период ще разполагаме с пъти повече евросредства за саниране.

Три години след като застана начело на правителството, премиерът Бойко Борисов обяви, че Законът за амнистията е причината да не бъде осъден нито един министър на ДПС, БСП и НДСВ. Нормативният акт бе приет от тройната коалиция в края на мандата. Така министър-председателят оправда пред Би Ти Ви факта, че за разлика от Румъния България не е осъдила нито един член на правителство. От думите му излезе, че чува за пръв път за този закон, независимо от унищожителните критики, на които бе подложен веднага след приемането му, а ГЕРБ го атакува пред Конституционния съд. Висшите съдии обаче отказаха да го отменят, тъй като в правомощията на парламента е да преценява кога, колко и в какъв обем амнистия да гласува, както и за какви деяния да я приложи.

В Закона за амнистията е записано, че не могат да бъдат съдени хора, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 г. затвор. Всички дела за престъпления, образувани до същата дата, пък трябва да бъдат прекратени. Борисов обаче предпочете да забрави за три неща, които не пречат да се търси отговорност. Въпросният закон визира действия само до 1 юли 2008 г., а тройната коалиция си отиде година по-късно. Освен това амнистията действа само за престъпления по непредпазливост, но не и за умишлени. Ако МВР и службите успеят да намерят доказателства за умишленост - престъпления по служба, корупция, длъжностни присвоявания и много други, няма проблем да ги дадат на съд.

Премиерът успя да изненада публиката с обвързването на Закона за амнистията с невъзможността да се търси отговорност за злоупотреби около проекта за изграждането на АЕЦ "Белене". "Когато завчера помолих прокурорите да дойдат, да ми дадат обяснение - в края на краищата 4 г., и аз като тези хора питам за "Белене" защо няма задържани. Знаете ли какво ми отговори прокурорът Кокинов? "Г-н премиер, дори да се скъсаме от работа и всичко да извадим, накрая ще излезем със заключение, че поради Закона за амнистията те няма да могат да бъдат осъдени". "Аз му казах: "ОК, поне извадете и кажете кое е нарушение, щом не можете да говорите за престъпление по смисъла на закона, да можем да кажем, ето това са нарушили поне", добави Борисов.

"Няма пречка казусът "Белене" да се разследва, вече има разследване по този въпрос", заяви градският прокурор на София Николай Кокинов пред "Сега". В момента столичното обвинение разследва три договора, свързани с планираната електроцентрала. Единият е с консултанта на проекта "Делойт", другият е с БНП "Париба", а третият е с "Пътни строежи" Велико Търново за изграждане на водопровод. "Разследването е за престъпление по служба, води се срещу неизвестен и извършител", обясни говорителят на градската прокуратура Румяна Арнаудова. Освен това Агенцията за държавен финансов контрол проверява споразуменията между българската страна и "Атомстройекспорт". Целта е да се изясни дали има нарушения на Закона за обществените поръчки.
НАМЕСА

За втори път в рамките на една седмица премиерът даде сигнал за намеса в работата на съдебната власт. Преди няколко дни стана известно, че той е казал на правосъдния министър Диана Ковачева да поиска от прокуратурата да работи по-бързо по делото "Белене". Вчера той призна, че е привикал представители на държавното обвинение, за да им иска отчет и обяснения по проекта за втората атомна централа.