10 февруари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

За първите две години от членството си в ЕС България е използвала едва 0.28% от полагащите й се средства по Кохезионния и структурните фондове. За да може по-бързо да навакса изоставането си от останалите в Европейския съюз, страната ни разполага с почти 6.7 млрд. евро по тези фондове за периода 2007-2013 г. Но дори сега, в разгара на кризата, когато всяко евро е от полза, се оказва неспособна да ги оползотвори.

"Реално до българските фирми, общини, вузове, неправителствени организации и останалите ползватели са стигнали едва 80 млн. евро", съобщи вчера Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Той уточни, че визира специално средствата от Кохезионния и структурните фондове. Става дума за колосалната сума от 8 млрд. евро, разчетени за периода 2007-2013 г. - 6.673 млрд. евро от европейската хазна плюс 1.345 млрд. евро от българския бюджет. Правителството напоследък отчита, че има рязко ускоряване по оперативните програми и вече са договорени проекти за 2 млрд. евро. "Но от договаряне до същинско използване на средствата има огромна разлика", поясни Божков.

"Сега" установи, че шефът на ЦИР дори е надценил степента на усвояване. По официални данни на правителството към 31 декември 2008 г. за различни проекти по седемте оперативни програми са изплатени едва 22 млн. евро, като от тях 18.8 милиона са средства от еврофондовете, а 3.32 млн. евро - от българския бюджет.

През 2006 г. българските министри често се хвалеха, че се готвят отрано за членството в ЕС, за да може още на 2 януари 2007 г. да започне приемането на проекти и усвояването на еврофондовете. През първата година в ЕС оптимизмът продължи и правителството твърдеше, че до бенефициентите ще стигнат 1 млрд. евро.

Горчивата равносметка за 2007 и 2008 г. обаче сочи, че ако министерствата продължават с досегашните темпове на усвояване - по 19-20 млн. евро на 2 години, целият ХХI век няма да стигне на България да усвои полагащите й се милиарди.

Както е известно, отличник по усвояването дотук е Министерството на държавната администрация, което управлява програмата "Административен капацитет". То е оползотворило 13.7 млн. евро по програмата, като основните инвестиции са в езиково обучение на чиновници. Трагично е обаче усвояването по най-богатите еврофондове, предназначени за пътища, сметища, пречиствателни станции и ВиК мрежи. За проекти по програма "Околна среда" до 31 декември 2008 г. на практика са платени символичните 144 хиляди евро, ОП "Транспорт" може да се "похвали" с усвоени към 873 000 евро, а до предприятията са стигнали смешните 88 000 евро от ОП "Конкурентоспособност" - програма, която разполага с близо 1 млрд. евро бюджет до 2013 г.

Преди дни министърът на финансите отчете, че "касовите постъпления от ЕС" за 2008 г. били почти 1.5 млрд. лева. В тази сума обаче освен Кохезионния и структурните фондове Пламен Орешарски включва и Европейския земеделски фонд, Европейския фонд за рибарство, средствата по Шенгенското споразумение, директните плащания за фермерите и др. Освен това "касови постъпления" означава, че парите са на разположение на България, но не и че са оползотворени. Орешарски некоректно включва в сумата и средствата по ФАР, САПАРД и ИСПА, които бяха отредени за България още когато тя бе далеч от членството си в ЕС и трябваше да тренира чрез тези програми за усвояването на големите фондове на ЕС. Освен това не се налагаше да плаща членски внос. През първите си две години в ЕС страната ни е платила над 1.3 млрд. лева членски внос. При положение че вноските на страната за двете първи години в еврохазната се равняват на 682 млн. евро, излиза, че България е "на червено" от еврочленството си.

Към плюсовете от влизането в ЕС трябва да се добавят евросубсидиите, които всички земеделци в ЕС получават. За двете години вече са ни преведени по около 200 млн. евро. Тези пари обаче са лесни за усвояване - не зависят от благосклонността на чиновници, раздават се на калпак и за тях не трябва да се готвят и защитават проекти.


10.02.2009 г., с. 2
НДСВ пак залага на краен либерализъм за изборите
Галя Горанова

НДСВ ще вее знамето на ултралиберализма и на предстоящите парламентарни избори. Това става ясно от предизборната й икономическа платформа, представена снощи. "Възможно е базисният документ да се промени след срещи с бизнеса и експерти", уточни един от съавторите й Владимир Каролев.

Дори и в условия на безпрецедентна икономическа криза жълтите продължават да вярват, че либералният модел не е отречен. Затова сред 10-те царски заповеди фигурира задължителното запазване на валутния борд, поддържане на бюджетен излишък, ниски преки данъци, приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство. "Не споделяме тезата, че в условия на криза не трябвало нищо да се продава, а даже можело да се национализира", признават си царските икономисти. И даже посочват предприятията, които подлежат на раздържавяване - "Булгартабак холдинг", дялове от енергийния холдинг, включително "Топлофикация-София". Препоръчват да започне и приватизацията в системата на здравеопазването. Летища, пристанища, автомагистрали, жп линии, гари и ВиК дружества да се отдават на концесия, предлагат още царистите.

ДДС да падне от 20% на 18%, но в средносрочен план, както и да се намали данъкът върху доходите на ЕТ от 15% на 10%, е заложено в платформата. Висок бил и сегашният налог върху дивидентите от 5%. Намаляване на осигурителната тежест и запазване на плоския 10% данък върху доходите на физическите лица са другите приоритети. НДСВ предлага ДДС за износителите да се възстановява в срок от 1 месец. Дори подготвя законопроект в този смисъл. Друго революционно предложение е НАП да плаща лихви при забавяне на възстановяването на данъци.

В пакета от мерки, насочени срещу кризата, жълтите икономисти предлагат правителството да подаде официално заявление за влизане в чакалнята за еврозоната - т.нар. "валутен механизъм 2". А след това ускорено да се въведе еврото.


10.02.2009 г., с. 2
Два търга за отдаване под наем откри
Министерството на държавната администрация. Те са за части от почивна база "Слънчев бряг". Първият е за магазин към базата от 33.07 кв. м. Срокът на наемането е 10 г., а началната тръжна месечна наемна цена е 150 лв. Също за 10 г. се отдава и павилион от 35.65 кв. м. Наемът е 80 лв.


10.02.2009 г., с. 3
Задава се дело за дискриминация заради дупки на пътя
Наделина Анева

Първата по рода си жалба за дискриминация от големи ями по пътя е заведена в деловодството на Комисията за защита от дискриминация, съобщи шефът й Кемал Еюп. Жалбата е подадена от група граждани от столичния жк "Бъкстон". Те се оплаквали, че на улица в квартала им имало две огромни ями, заради които не можело да минават с автомобилите си. Със свои средства успели да запълнят едната, но междувременно другата се разраснала и било невъзможно сами да решат проблема.

В момента жалбата все още е в правния отдел на КЗД, който трябва да прецени дали има основание за допускането й, обясни Еюп. Ако бъде даден ход, като ответна страна ще е районното кметство, а делото ще бъде за неравно третиране на гражданите.

Жители на столицата вече разкритикуваха кмета Бойко Борисов заради огромни дупки по бул. "Цар Борис III". Срещу него не е заведено дело за дискриминация заради изказването му за човешкия материал. На свое заседание комисията е решила да не се самосезира, а да се занимава със случая само ако някой друг подаде оплакване. На семинар, посветен на проблемите за дискриминация в медиите и чрез медиите, шефката на СЕМ Маргарита Пешева съобщи, че сформират нов експертен съвет към СЕМ. Органът ще е с широко гражданско участие и ще ги консултира в случай на дискриминация при проповядване на омраза чрез медиите.

Две нови мерки за борба с икономическата криза, отричани довчера, обяви правителството. Парите за втора и трета пенсия, които се управляват от частни фондове, ще могат да се влагат в пътно строителство, електроцентрали и други инфраструктурни проекти. Другата мярка е държавата да застрахова за своя сметка депозитите, които банките си обменят ежедневно.

Идеята пенсионните спестявания да се влагат в печеливши дългосрочни инфраструктурни проекти е стара, но най-сетне има реален шанс да се реализира. На среща между премиера Сергей Станишев и Българската банка за развитие (ББР) вчера стана ясно, че банката ще емитира облигации, които да се закупят от пенсионните фондове срещу нисък риск и добра доходност. Събраните пари ще бъдат влагани в инфраструктурни проекти, например за възобновяеми източници на енергия, съобщи Ангел Геков, изпълнителен директор на ББР. Първоначално схемата ще заработи с около 100 млн. лв.

Законовите промени, без които идеята не може да се реализира, вече са съгласувани с Асоциацията на пенсионните фондове и с Комисията за финансов надзор и сега са в социалното министерство. "Предвижда се не повече от 10% от активите на фондовете да могат да се влагат в корпоративни облигации, предназначени за инфраструктурни проекти", обясни шефът на асоциацията Никола Абаджиев.

Другата мярка е застраховане за държавна сметка на междубанковите депозити, обяви икономическият министър Петър Димитров. Целта е да се укрепи доверието между банките. Те всекидневно разменят помежду си пари срещу съответната лихва и ако тези депозити се застраховат, доверието, без което пазарът може да блокира, ще се увеличи, каза шефът на Агенцията за експортно застраховане Дончо Карадочев.

През есента на м.г. Милен Велчев, Йордан Цонев и Румен Овчаров направиха опит да гарантират междубанковите депозити, но промяната в закона не мина. Идеята на Димитров е втори опит с разликата, че този път средствата ще се застраховат чрез Агенцията за експортно застраховане. Засега е ясно, че ведомството ще покрива риск до 90% от размера на депозита. "Предстои този нов продукт да се тества на пазара, за да се види как той работи и дали е нужно последващо увеличение", уточни пред "Сега" Дончо Карадочев.

"Архитектурното творчество не е като да асфалтираш пътища", заяви на конференция арх. Тодор Булев, зам.-председател на съюза. Организацията вече е внесла в регионалното министерство свой вариант на наредба за условията на архитектурните конкурси, според които правилата на закона не важат. От съюза възнегодуваха, че не им е потърсено мнението по отношение на конкурса за Правителствения център в София. За участие в него е поставен висок финансов праг под формата на годишен оборот от милиони левове.

Няма какво да си губим повече времето с ЕС. Пари не дава, защото не сме му спазвали правилата. Не само това, но пак заради своите правила бие правителството през ръцете да не харчи и от българските пари. Че как се правят избори, без да се развържат кесиите?

Преди четири години беше лесно. Евроентусиазмът на електората бе достатъчен не само да се печелят избори в името на ЕС, но и да се сглобяват небивали управленски коалиции. Тогава заради европейското бъдеще на България избирателите се съгласиха, че трябва да направят пореден компромис.

Така беше, но бъдещето свърши, преди да е дошло

Най-мръсната дума по високите етажи на държавата

сега е "Брюксел". Като се започне от държавния глава, който на Нова година звучно не спомена ЕС, и се стигне до нашите евродепутати от управляващата коалиция, които напоследък се изказват в Европарламента само колкото да разобличат брюкселското коварство - всички сякаш са се наговорили с правителството за отпор срещу Евросъюза. Създава се впечатление, че изпълняват тезиси на партия "Атака", която допреди година единствена се осмеляваше да афишира антиевропейски позиции. Както е тръгнало, за изборите след половин година нейният терен съвсем ще отеснее от струпването на кандидати за патриотична съпротива срещу ЕС.

Проблемът е, че Брюксел дава, но в кошара не вкарва. Дава акъл как да се оправим, но не вкарва пари в черните каси, в джобовете на спонсори и в партийните фондации. Властта, която се бе настанила най-близо до европейските фондове, създаде илюзия сред обществото, че ЕС си е поставил за цел да ни обгрижва, докато изравни жизненото ни равнище със своето. Вярно е, че той употребява засукана терминология за хармонизация, кохезионен фонд и развитие на изоставащите райони. Но е заблуда, че за целта възнамерява да ни влачи на буксир. Тук се получава

разминаване с нашия цивилизационен избор,

който произтича от мъдростта "Пари ни дай, акъл не ни давай!". Интересно е, че за да избегне шоковата терапия, Брюксел наистина даде в началото "кьорави" пари - без особена придирчивост, като оправда първите злоупотреби с нисък административен капацитет. Предприсъединителните фондове бяха усвоявани безпроблемно чак до втората година на членството ни в ЕС. Тогава брюкселски чиновници светнаха прожекторите на няколко дирекции в ЕК и се видя кой какво е хванал в тъмното. Пръв осветител бе Дирк Анер от регионалната дирекция, който пусна лъч към пътния фонд и спря парите по програма ИСПА (144 млн. евро) и по оперативните програми за пътно строителство (1.1 млрд евро). След него бе Майкъл Лий от дирекция "Разширяване", който разобличи разплащателните агенции на регионалния министър Асен Гагаузов и на финансовия Пламен Орешарски. Те останаха без акредитации и без 560 млн. евро, от които 220 млн. бяха отнети окончателно. Не закъсня и Жан-Люк Демарти от земеделската дирекция, който ни спря 140 млн. евро по САПАРД и тези дни даде да се разбере, че не се готви да ги разблокира. Как да ги разблокира, щом само при една от проверките бяха установени 90% нередности и злоупотреби. В светлинното шоу се включи и службата за борба с измамите ОЛАФ, която започна да сочи конкретни измамници.

За една година еврооптимизмът на управляващите свърши и сега са

узрели да вървят на избори като евроскептици

Но узрял ли е избирателят? Последният Евробарометър, публикуван преди две седмици, поражда интересни мисли. "Кой в България няма положителен образ за Европейския съюз? - питат анкетьорите от две реномирани социологически агенции и отговарят: Това са преди всичко хора, които са с по-ниско имотно състояние (не притежават своите жилища), най-малко образованите и тези, които имат най-малко познания за ЕС. Най-резервирани към ЕС са пенсионерите, безработните и работниците на физическия труд. За разлика от другите европейски страни в България поддръжниците на леви партии имат в най-малка степен положителна представа за ЕС". Дотук социолозите сякаш потвърждават, че управляващата левица има печеливша тактика за изборите, като хвърля камъни в градината на ЕС, защото точно нейният електорат се мръщи на Европа. В по-общ план положителните мнения, че България е спечелила от членството си в ЕС, достигат най-ниските си стойности (43%), а отрицателните - най-високите (27%), регистрирани досега от Евробарометър.

Да се говори обаче за евронегативизъм е твърде пресилено. Оценката е, че българите са по-скоро "умерени оптимисти относно членството на своята страна в ЕС".

Управляващите трябва да се замислят

над следния факт: Единствено в България доверието към ЕС е по-високо, отколкото към местната и регионалната власт. "Това показва, че общественото мнение в страната не е повлияно отрицателно от непопулярните мерки на Европейската комисия към България", смятат анализаторите в Брюксел.

Колко рисковано е за България да се заиграва с евроскептицизма, личи от простото сравнение: само 15% от българите казват, че се доверяват на своето правителство, а 51% имат доверие на Еврокомисията. Цифрите са огледално разместени. Още по-печално е сравнението между доверието на хората към българския и Европейския парламент - в единия случай е 8%, а в другия - 57%. И по двата показателя страната е лидер в ЕС (веднъж отзад напред и сетне отпред назад).

Както в други случаи, така и евроскептичният завой на правителството наподобява пословицата за жабата, която видяла, че подковават вола, та вдигнала и тя крак. В страните, където има силен евроскептицизъм, като Великобритания и Чехия, мнозинството от запитаните се страхува от прекалено голямата роля на ЕС. В България е точно обратното: само 1/4 се опасява от намесата на ЕС, а останалите 3/4 я желаят. С което показват кого очакват да ги управлява - ако не пряко, поне чрез натиск отвън. Изводът е, че властта може и без ЕС, но обществото вече не може.
Снимка на три колони - Европейските надежди на Станишев отлитат заедно с фондовете.


10.02.2009 г., с. 9-11
НЕДОМИСЛИЦА

МО заложи нова бомба в закона за отбраната
През април министерството ще трябва да продаде над 8000 жилища на военни с 15 г. стаж
ДИЯН МОРКИН

Депутатите са на път да взри­вят една бомба, която е заложе­на от ръководството на Минис­терството на отбраната в новия проектозакон за отбрана и коя­то изобщо не се коментира при острите спорове по документа. В проекта, който вече бе приет на първо четене от парламента, е записано, че всеки военнослу­жещ и цивилен служител може да придобие ведомствено жили­ще, ако има 15 години стаж в системата. Ако парламентът одобри, а президентът разпише закона, МО ще трябва да под­готви за продажба в най-кратки срокове около 8000 ведомстве­ни апартамента. Според специ­алисти толкова са военните и цивилните, които в момента имат право на тази привилегия. Армията е около 32 000 души, а цивилните са около 5000-7000 души.

Сега в жилищния фонд на МО има малко над 3000 апартамен­та, но в тях живеят военнослуже­щи под наем. Военният минис­тър Николай Цонев вече обяви, че

МО е заделило около 25 млн. лв. за закупуване на апартаменти. Той изрично подчерта пред „Сега", че всеки служител от МО и ГЩ ще се възползва от точката на закона, независимо дали той или неговата съпруга имат други имоти. Ръководството е започ­нало и маркетингови проучва­ния на пазара на недвижими имоти.

Към момента картотекирани­те с жилищен проблем в армия­та са 16 518. Повечето от тях живеят в София, Плевен, Варна, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Хасково, Асе­новград и Карлово. Според нап­равената справка от МО най-многобройни сред нуждаещите са тричленни семейства. Това означава, че военните ще търсят жилища с квадратура 60-80 кв.м. „Първоначално ще се закупуват жилища в завършен вид с издадено разрешение за полз­ване на сградата. Друг водещ критерий е да са ситуирани по възможност в един и същ жи­лищен комплекс, блок или вход с цел улесняване на работата по бъдещата им поддръжка като ограден фонд, режийни и обс­лужване", обясниха от МО.

Откъде обаче дойде

идеята за тази социална придобивка?

Един от големите проблеми пред армията е привличането и задържането на кадрови бойци. Става въпрос за редници и сер­жанти, които са основата на ар­мията. От няколко години МО говори, че ще направи социа­лен пакет, който да е магнит за обикновените бойци, които са около 10 000 души. Новият ми­нистър на отбраната Николай Цонев лансира идеята за евтини жилища за военни, които ще се купуват с пари от продадени военни имоти, а военните ще ги получават на ниски цени. Ми­нистър Цонев поясни, че жили­щата ще бъдат продавани, като цената ще се формира върху да­нъчната оценка плюс 40 про­цента от нея. Така, ако едно жи­лище е закупено от МО за 130 000 лв. и има данъчна оценка от 75 000 лв., като се прибави и още 37 000 лв., се получава, че социалният апартамент на ве­домството ще излезе 112 000 лв. Другата идея беше да се дават терени, върху които да се строи, а частните инвеститори да отс­тъпват процент от апартамен­тите на МО. Но подобни схеми винаги водят до огромни скандали.

Най-жалкото обаче е, че соци­алният пакет няма да стигне до най-проблемната част от арми­ята. Бойците, при които има най-голям дефицит и най-голя­мо текучество, имат между 3 и 10 години служба. Т.е. те ще трябва да чакат още дълго, за да се възползват от тази привиле­гия. За сметка на това всички по-старши офицери и чиновни­ци от МО ще бъдат първите, ко­ито ще се наредят на опашката. Според юристи обаче по-опас­ното е, че законът де факто га­рантира на всички с 15-годишен стаж право на жилище. Така, ако във ведомственият фонд ня­ма нужното количество апарта­менти, военните могат да съдят армията, че не изпълнява ангажиментите си. Другият вариант е армията да се превърне в имотна агенция - непрекъснато ще се купуват и продават апар­таменти. Което също е пред­поставка за корупция. В закона е предвидено също така до шест месеца след него­вото обнародване да се приемат правилниците за неговото при­ложение. Т.е. онези 25 млн. лв. ще се похарчат, преди да се уточнят тези документи. Това логично води до въпроса дали пък всъщност целта не е друга -от социалната политика на ар­мията да се възползват в строи­телния бранш, който в момента също е закъсал заради кризата. Няма да е за първи път едно да се рекламира, а друго да се по­лучава на практика.


10.02.2009 г., с. 19
Гергов отказа да плати 4 млн. лв за "Локо" (Пд)
Пловдивският бизнесмен Георги Гергов по всяка вероятност няма да купи акциите на "Локомотив" (Пд). От месец той преговаряше с президента на клуба Галя Топалова.

"Сделка при тези условия няма да има, тъй като Топалова иска прекалено много пари за клуба - 4 млн. лева. Изобщо няма да се срещам повече с нея. Когато се спомена моето име като купувач, парите започнаха да се увеличават от 2 на 3.5 и до 12 милиона. Така се случи и с "Ботев", като говорихме с Димитър Христолов", каза Гергов пред сайта plovdiv24.com.

Запалянковците на "Локо" реагираха бурно и се обърнаха към Топалова: "Вие разсипахте всичко, което е градено с години! Това, което продавате, никога не ви е принадлежало. Отидете си с добро час по-скоро!"

Самата шефка отказа да коригира цената и обяви, че ще издържа клуба сама.

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов междувременно подписа предложение за концесия на ст. "Локомотив", което общинският съвет ще разгледа, преди да започне процедура за отдаване. Минималната сума за инвестиции е 9 млн. лв.
Снимка на една колона - Георги Гергов (вляво)