10 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

В момента ЗОП не позволява промяна в цената и в сроковете за изпълнение при сключен вече договор, но вратичка в закона позволява допълнителни плащания с анекс. Обикновено при по-големите обекти тези пари се плащат от специална гаранционна сметка и могат да стигнат до 12% от първоначалната стойност на обекта.

"Ако миналата година стоманата струваше 700 лв., сега е 1600-1700 лв., подобно е и положението с цимента и всички останали материали", заяви вчера председателят на камарата Симеон Пешов. Предложението е Агенцията за обществени поръчки да излезе с обща за страната методика. Според Пешов, ако такава методика бъде приета, парите за компенсиране на строителните фирми ще дойдат от еврофондовете. Вчера не стана ясно дали Чакъров ще се нагърби да лобира за такава методика, тъй като си замина от срещата, преди да чуе аргументите.

Идентично искане отправят и пътностроителните фирми. Според изпълнителния директор на строителната камара Иван Бойков, който доскоро оглавяваше браншовата камара на пътностроителните фирми, от 2006 г. досега цените на материалите за пътна инфраструктура са скочили над 200 пъти. Същевременно сроковете за изграждане на пътища са 3 до 5 години. Фирмите изпълнители търпят загуби и започват да спират дейността си, така че методика за актуализация на цените според него е крайно необходима.

Пътностроителните фирми освен всичко друго са и много разочаровани от обществените настроения срещу бранша и от непрекъснатите промени на условията за изграждане на магистрали, оплака се Бойков. Наскоро например кабинетът реши, че магистрала "Марица" ще се стори като един обект, а доскоро се е знаело, че ще се раздели на няколко лота. И тъй като българските фирми имат опит само в изграждането на малки участъци, новото разпореждане автоматично ги изключва от възможността да участват в търговете, поясни Бойков.


10.07.2008 г., с. 6
Инвестициите в имоти също се сринаха
Дарина Кахраманова

Парите, които се инвестират в недвижими имоти в ЕС, са намалели с цели 44% през първите шест месеца на 2008 г. в сравнение със същия период миналата година. Това показва доклад на консултантската фирма за недвижими имоти Jones Lang LaSalle, разпространен вчера. Новината идва две седмици след констатацията на Global Property Guide, че цените на недвижимите имоти по целия свят са започнали да се сриват.

Прогнозата е вложенията в имоти до края на годината да са с 45% по-ниски от миналогодишните въпреки известно раздвижване през второто полугодие.

Преките инвестиции в недвижимости в страните от ЕС са 69 млрд. евро през първите 6 месеца на 2008 г., а са били близо 100 млрд. за същия период на м.г. Според доклада 35 млрд. евро, т.е. малко над половината от всички вложения, тази година се падат на сделките с имоти в Германия, Великобритания и Франция. Миналата година в тези три държави са осъществени две трети от всички сделки с имоти в ЕС. В страните от Централна и Източна Европа общият обем на сделките вече е само 4 млрд. евро.

Основната причина за спада е същата като тази, която доведе до срива в цените - липсата на банково финансиране заради ипотечната криза. Това оставя извън пазара много потенциални инвеститори.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Макар че има незначителен дял от европейския пазар на недвижимости, България е една от малкото страни, в които има противоположни тенденции. У нас и в още 13 държави се забелязва поскъпване на имотите през 2008 г. на годишна база. В България поскъпването е 15.21%.


10.07.2008 г., с. 10
Как 70 декара софийски парк станаха частни
Инвеститори искат да строят спортни центрове край Княжево. Възможно е от гората да са отрязани още парчета
"Уважаеми г-н Гиофкос, Българският олимпийски комитет приветства вашата инициатива за изграждане на зона за спорт, отдих и атракции на територията на община "Витоша" (Стефка Костадинова). "Уважаеми господин... изграждането на съвременна спортно-възстановителна база... в Княжево ще бъде от полза за домакинството на София за зимните игри през 2014 г." (арх. Христо Кючуков, район "Витоша"). "Изграждането на нови съоръжения за масова спортно-възстановителна дейност ще... стимулира урбанистичните тенденции в тези крайградски райони" (Весела Лечева, ДАМС).

Това са част от похвалните слова на институциите за опита на частен инвеститор да застрои 70 декара от Княжевската гора. Въоръжен с милото съгласие на властта, бизнесменът Йоаннис Гиофкос аха-аха да пробие и почне да строи. Плановете му засега са осуетени, но по всичко личи, че държавните съучастници в "доброто дело" могат да се разминат от поемане на отговорност за извършените в прокарването на проекта безумия. Схемата за "урбанистичното разнообразяване" на Княжевската гора е елегантна, простичка, поучителна за десетките случаи на откраднатите публични площи от жителите на столицата. Кой и как взе до момента участие в нея?

Обичайният заподозрян Столична община в случая играе предимно в отбора на добрите. Още през 1998 г. общината успя да издаде акт за публична общинска собственост за цялата Княжевска гора - територия от 761 декара. Кметската администрация се позовава на текст в закона за местно самоуправление, според който общините автоматично получават като собственост от държавата всички зелени площи на територията им, предназначени за обществено ползване.

Що е то Княжевската гора - зелена площ за обществено ползване или див, опасен и преди всичко частен лес, се превръща в централен въпрос за последвалата сага. Да пропуснем видимите доказателства в полза на първото твърдение - като изградени пешеходни алеи, монтирани пейки и прочие предназначени за хора атрибути, и погледнем към юридическите аргументи зад спора.
Закони и частична амнезия при прилагането им
Вече повече от половин век територията на Княжевската гора фигурира в устройствените планове на София като обществена зелена площ. Тя е обозначена на картите като всички останали градски паркове и градини - и в плана на София от 1949 г., и в този от 1961-ва, и последните демократични планове на столицата. Тя е категорично извън границите на Витоша.

Логиката зад тези решения на архитектите е простичка - не всяко борче означава гора. Справка - многото иглолистна растителност на територията на безспорни паркове като Борисовата градина и т.н., и т.н. И при Борисовата градина, и при Княжевската гора важи категоричен текст в закона за горите - горски фонд в рамките на строителните граници на населените места не може да съществува. 2/3 от Княжевската гора от средата на 20-и век насам винаги е била в рамките на градската черта. Това е лесно установимо и с невъоръжено око, да не говорим за купищата карти и скици.

Това и наличието на общински акт за собственост не е попречило на тогавашния областен управител Росен Владимиров да издаде на 1 август 2003 г. нови документи за 604 декара от територията на парка. Само 20 дни по-късно сръчното Министерство на земеделието и горите (с министър Мехмед Дикме) включва тази територия в Държавния горски фонд на лесничейството в София. Законовият аргумент е красив като параграф 22 - държавни са всички гори, които не принадлежат на общините.
Служебен дълг и още нещо
Оттук пътят до реституцията на част от земите е кратък - около година, и тъмен - като повечето дела на поземлените комисии в София. Колко точно земя е реституирана на територията на Княжевската гора, през чии ръце е минала, остава тайна. През 2007 г. обаче претенции за собственост към 68 декара от гората предявява крупен бизнесмен - г-н Гиофкос. В отговор на негово искане шефът на Националното управление на горите инж. Илия Симеонов съгласува предварително заявление за изключване на тези територии от горския фонд.

В този критичен за успеха на начинанието момент се намесва областният управител на София Тодор Модев. Той има за задача да реши нерешим проблем пред плановете на инвеститора - необходимостта от изготвянето на подробен устройствен план за територията. Това е задължително изискване за взимане на окончателно решение за изключване на земите от горския фонд, а при изначално несъгласна община задачата изглежда неизпълнима.

Подписаният от областния управител лист, с който той допуска изработване на подробен устройствен план, е прелюбопитен. Модев разпорежда да бъдат спазени устройствени параметри, които биха довели буквално до унищожаването на гората. Той допуска плътността на застрояване да е 30%, а минималната зелена площ - 50%. При 30% плътност на застрояване и близо 70 декара терен това означава да може да се строи на територия от 21 декара. Щедрите строителни параметри противоречат и на действащия към момента общ устройствен план на София. Той позволява на територии за зелени площи да се строи с максимална плътност на строителство 1% и минимум 85% зеленина. Като цяло е спорно дали Модев изобщо е имал право да възлага устройствения план. При урбанизирани територии това е работа на главния архитект, обясняват от ДАГ.

Любопитна е и последователността в действията на Тодор Модев. Въпросното допускане на процедура за подробен устройствен план е парафирано с дата 5.06.2007 г. - цели 4 месеца, преди Модев да установи, че за цялата Княжевска гора има издаден акт за публична общинска собственост. На 12.10.2007 г. Модев издава заповед, с която отменя общинския акт.

Интересно късогледство е проявил областният управител в мотивите си, с които отменя общинския акт за собственост. В заповедта му категорично се твърди, че земята е горски фонд по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите. В него се дава дефиниция на горски фонд - територия, предназначена основно за гори. Точно един член по-долу е направено изключение - "не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани". Заповедта на областния управител е оспорвана от район "Витоша" и в момента делото за собствеността виси.
Кой е този господин?
"Сега" така и не успя да се свърже с първопричината на казуса "Княжевска гора" - поземлената комисия, реституирала собствеността. Редакцията изпрати детайлни въпроси до Министерство на земеделието и горите, към което са поземлените комисии, но оттам препратиха към Държавната агенция по горите. След дълго мълчание оттам също тупнаха топката - компетентна била поземлената комисия. За тези конкретни имоти тече прокурорска проверка, добавят още от агенцията.

На фона на усилията, положени от институциите, въпросът "Кой е господин Гиофкос" няма как да не е интересен. Проверката във фирмените регистри не е особено изненадваща. Една от фирмите на Гиофкос е строителната "Еко-строй 2006" . В нея бизнесменът държи 50%. Останалите 50% са собственост на "Елмаз 24". Собственикът на "Елмаз 24" Димо Кръстинов е съдружник на Христо Бориславов Дионисиев, син на бизнесмена и учредител на Бизнес клуб "Възраждане" Борислав Дионисиев.

Появили ли са се междувременно и други реститути, успели да се възползват от включването на парка в горския фонд, можем само да гадаем. На ход са гражданските протести и прокуратурата. Освен ако областният управител Тодор Модев не се разкае и върне гората-парк на София. Уви, това е по-скоро илюзия.

ТАНЯ ПЕТРОВА
Снимка на 2 колони - Тодор Модев обича да припомня, че е бил общински съветник и е готов на всичко за София. Интересно защо това не важи за Княжевската гора и други имоти, за които град и област спорят.


10.07.2008 г., с. 10
Страсбург пощади цигански къщи
Европейският съд по правата на човека забра­ни на българските влас­ти да съборят ромския квартал "Баталова воде­ница" в столицата.

Събарянето беше насро­чено за 11 юли, но съдът е поискал от правителството до 23 юли да докладва подробно какви мерки са взети да се осигурят жили­ща за децата, възрастните и хората с увреждания, ко­ито ще бъдат изведени от домовете им. Изискват се включително и списъци с адреси на жилищата, които ще бъдат осигурени. Жалбата е заведена в Страсбург през 2006 годи­на от Българският хелзинк­ски комитет, който предс­тавлява жалбоподателите пред Европейската съдеб­на институция, съобщи БНР.

В забранителен списък са посочени 52 бол­ници, които няма да се продават. Според про­мените 90% от приходите от приватизация на предприятия с държавно участие ще отиват в "Сребърен пенсионен фонд". 90% от постъпле­нията от продажба на общински болници ще отиват в специален общински фонд, който ще се използва за инвестиции в здравеопазването.

Финансовият министър няма никакви основания да се оправдава с аргументи от рода на: Пари няма. За трета поредна година хазната отчита огромни излишъци, получени от увеличените данъчни приходи.В средата на 2008 г. бюджетният излишък е 3.3 млрд. лв., а според някои наблюдатели до края на 2008 г. се очаква да достигне рекордните 5 млрд. лв. Миналата година бяха събрани близо 2 млрд. лв. повече от предвиденото, а през 2006 г. излишъкът беше 1.7 млрд. лв. В същото време страната ни има висок фискален резерв - към 31 май той е 9.763 млрд. лв. България обслужва без проблеми външния си дълг. Държавният и държавно гарантираният дълг вече е намален до 16.8% от БВП - най-ниското ниво, откакто има данни за този показател.

България през последните три-четири години е в необичайна ситуация по отношение на бюджетния излишък. Исторически винаги у нас е имало недостиг на финансов ресурс. Помним как обществото все беше призовавано да затяга коланите и да прави икономии.

Ето защо е необходимо да се формира консенсус какво да се прави с огромния бюджетен излишък, призовават водещи български икономисти. Според тях е необходима сериозна реформа в приходната и в разходната част на бюджета, така че повече излишъци над предвиденото да не се допускат. Първо, защото всяка година парите се харчат по абсолютно непрозрачен начин, а изливането на огромни средства в определени проекти изкривява пазарната среда и генерира инфлация.

Освен това средата е изключително благоприятна за всякакъв вид грандомански проекти, казва Лъчезар Богданов от Индъстри Уотч. Той припомня, че не случайно през последните години са се родили идеите за строителство на АЕЦ Белене, енергийни мегахолдинги, модернизация на армията и пр.

Предстоящите избори са поредното изкушение на управляващите да излеят пари с предизборни цели. Затова икономистите предлагат за натрупания бюджетен излишък да се намери решение, от което да спечелят всички български граждани. Като например да се намалят данъците и осигуровките. Още повече че ефектът от досегашните намаления е ръст на данъчните приходи. Друга идея е натрупаните средства да влязат в буферен фонд, който да подготви преминаването на пенсионната система към изцяло капитализиран модел.

Оттогава въпросът с разпределянето на излишъка става все по-сериозен, защото той се превърна във втори минибюджет, който правителството разпределя немного ясно как. Така преди година се наложи да се постави праг, над който всеки разход на правителството извън предвиденото в бюджета да минава през парламента. Според Закона за устройството на държавния бюджет правителството може да разходва до 1.5% от приходите без санкция на Народното събрание. При сегашния бюджет това е около 100 млн. лв.

Миналата година парламентът през декември одобри харченето на 1.380 млрд. лв. от бюджетния излишък за различни извънредни разходи. Официално бе заложен излишък от 0.8% спрямо брутния вътрешен продукт, но годината завърши с 5%, или 1.959 млрд. лв. Правителството се бе потрудило да излее средства в почти всички сфери, за да няма недоволни. Най-мощно обаче бе финансирането на инфраструктурни проекти. За пътища бяха изхарчени 247 млн. лв. от бюджетния излишък, за жп транспорта - 40 млн., за пречиствателни станции и ВиК - 82 млн. лв., за нефтени запаси - 89 млн. лв.

Прословутият телефон 112, който все още не е завършен, получи в края на годината допълнителни 48 млн. лв. С пари от бюджета се сдобиха болници, университети, спортът, софийското метро.

От държавните ведомства най-много пари получи Министерството на държавната политика по бедствията и авариите - 175 млн. лв. Отбраната бе зарадвана със 110 млн. лв. за покупка на вертолети Кугар, ремонт на самолети МиГ 29. На МВР бяха отпуснати 46 млн. лв.

Произход

Приходната част на бюджета основно се формира от данъците - над 80%, останалите приходи са от доходи от собственост, такси и глоби. През първите пет месеца на тази година има увеличение в събираемостта на всички данъци. Taка например въпреки очакванията 10-процентовият плосък данък не доведе до свиване на доходното и корпоративното облагане. Точно обратното - мярката доведе до ръст на приходите от тях съответно със 17 и 30% в сравнение с 2007 г., показват данни на НАП.

Разбира се, най-голям дял от общите приходи - почти 50% - се пада на ДДС, от който през януари - май държавата е прибрала 3.14 млрд. лв. - с 30% повече от същия период на м. г.


10.7.2008 г., с. 5
Правителството не води добра фискална политика

Средата е изключително благоприятна за всякакъв вид грандомански идеи за харчене на средства. Не е случайно, че в последните 2-3 години се появиха идеите за големи публични проекти, свързани с инфраструктурата, модернизацията на армията, енергетиката. Дали обаче това е разумно в дългосрочен икономически план? Според мен правителството не води добра фискална политика.

Смисълът да се поддържа фискален резерв и бюджетен излишък не е в това правителството да има комфорт да реализира големи публични проекти, а да даде положителен сигнал на външната инвеститорска общност, че в България няма риск да се инвестира. Затова призовавам правителството да използва високия бюджетен излишък като златен шанс за реформи, от които ще имат полза всички граждани на България. Такива реформи може да са намаляването на данъците и осигуровките, както и реформиране на пенсионната система, като се премине към капиталоворазходния модел.
Снимка на една колона- Лъчезар Богданов Индъстри Уотч


10.7.2008 г., с. 6
Две банки финансират варненски мол
MKБ Юнионбанк и Банка ДСК ще финансират строителството на най-големия търговски център във Варна - Grand Mall. Общата стойност на проекта е 129 млн. EUR. Заемът е синдикиран, като двете кредитни институции ще участват с по 55 млн. EUR. Търговско-развлекателният център Grand Mall се намира на едно от най-оживените и централни кръстовища във Варна. Тази сделка е поредното доказателство, че МКБ и ДСК са едни от водещите банкови институции в областта на проектното финансиране. В напреднала и финална фаза са още няколко големи проекта, финансирани от МКБ Юнионбанк с гл. изп. директор Мария Илиева.
Снимка на една колона- Мария Илиева