11 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Жителите на Стария Несебър сами да управляват полуострова, тъй като най-добре познават проблемите му. Това е едно от исканията, което те отправиха към премиера вчера.

Посещението на Борисов не бе оповестено официално. До визитата се стигнало, след като двама представители на местното сдружение за защита интересите на Стария град - Георги Карачев и Георги Шишманидов, успели да се срещнат с премиера преди няколко дни и да го поканят лично. Борисов пристигна малко след 13 ч заедно с министъра на културата Вежди Рашидов, заместника му Тодор Чобанов и шефката на строителната инспекция Мила Гечева.

“Сега, когато минах пеша по улиците, от къщите се виждат само покривите, не видях фасада, навсякъде са само сергии”, възмути се в залата премиерът.

Вие имате щастието и нещастието да живеете в този град. Щастието, че той е уникат, нещастието, че трябва да се съобразявате с това, което като световно историческо наследство трябва да се запази, каза на местните Борисов.

Преди него Вежди Рашидов заяви, че в града години наред имало безвластие и разрешения за строителство се давали под масата. Затова той дал на прокурор проф. Угринов като шеф на тогавашния НИПК.

Два основни въпроса поставиха жителите - как на мястото на съборените незаконни пристройки да строят законно, след като все още няма одобрен общ устройствен план и план за управление на старинния Несебър, и по какъв начин полуостровът може да се отдели като самостоятелна единица.

Премиерът ги посъветва да направят подписка за отделяне и да му я отнесат в сряда на заседанието на кабинета. Поиска също да поканят за срещата в София кмета и главния архитект на Несебър.

Според премиера, ако Несебър изглежда по друг начин, можело някои дребни тарикати да загубят, но самите собственици ще спечелят. Туристите с готовност щели да оставят по 500 евро, за да почиват на такова място. Когато от залата го репликираха, че леглото е паднало до 5 лв., той ги отряза: “И аз не бих оставил 500 евро тук, в тази кинкалерия! Що се сърдите на туристите?!”
Снимка на четири колони - Борисов се скара на местните жители, че градчето е превърнато в кинкалерия.


11.07.2011 г., с.4
Пехливанов обеща да спести 1 млрд. за детски градини и осветление
Лили Клисурова

За 4 г. като кмет на София ще икономисам от бюджета 1 млрд. лв., които ще отидат само за детски градини, осветление, градски транспорт и култура. Това се зарече кандидатът за кмет на столицата Николай Пехливанов, който след изборите ще става баща за втори път. Парите ще бъдат спестени при оптимизация на разходите и преразглеждане на всички сключени договори, защото софиянци в момента плащат най-високи суми за градски транспорт и чистота, обясни той. Щял да засили и контрола върху ремонтите на улиците, защото в момента дупките се пълнели с некачествен материал и при неспазване на технологиите.

Пехливанов обеща през всеки от 1641-те дни от мандата си да санира по една сграда. Той напомни, че за тази година са предвидени 63 млн. лева евросредства за саниране, но хората не знаели как да кандидатстват за тях. Затова от 3 месеца той провежда обучения за домоуправители.

Пехливанов се зарече, че няма да е кмет на жълтите павета, а ще бъде близо до хората, като всеки месец управлява града от различен квартал. Запитан как точно ще осъществи това, той обясни, че сигурно има механизми, щом Бойко Борисов може да управлява държавата, като всеки ден открива по един обект в различно населено място. Когато един ръководител е добър, няма нужда да стои при екипа си, допълни той.

Кандидатът бе представен от актьора Марин Янев, който се оказа и негов чичо. Щастлив съм, че има хора, на които идеите не дават сън, похвали го той.
Снимка на три колони - Кандидатът на “Атака” за кмет на столицата Николай Пехливанов представи приоритетите си за управлението на София.


11.07.2011 г., с.9
Изкопи по 6 метра на пътя за морето
ДИМА МАКСИМОВА

- Изкопи по 6 метра дълбоки ще зейнат по пътя за морето във Велико Търново от 1 август. Неизбежната тапа по трасето София-Варна е заради старта на строителството на нови водопроводи и канализация в старопрестолния град. Първият етап е на улица "Магистрална", която поема целия транзитен трафик.

"Там ще сменяме главен канализационен колектор. Движението ще бъде спряно, защото е много опасно за регулирано преминаване. Изкопите ще бъдат с дълбочина 6 метра, а на места и до 12 метра. Обмисляме варианти как минимално да се затрудни транзитът през Велико Търново и бизнесът в промишлената зона", каза Иван Мирински от консорциума изпълнител. Предвижда се "Магистрална" да бъде преасфалтирана и пусната между 15-27 октомври. Дотогава движението ще е по обходни маршрути. Водният проект на Търново за близо 44 млн. лв. е финансиран от Кохезионния фонд на ЕС и националния бюджет. До декември 2013 г. ще бъдат сменени близо 37 километра тръби и ще се подобри ВиК услугата за 62 хиляди жители на Търново, каза кметът Румен Рашев при подписване на договора с изпълнителя.


11.07.2011 г., с.12
НДК - Най-голямото Доходоносно Кранче
Националният дворец на културата, известен сред народа като НДК, май ще се окаже най-доходоносното кранче, пълнило години наред партийни, фирмени и частни джобове. Дори виделите какви ли не хватки и номера финансови инспектори били сащисани от "палитрата на нарушенията".

Родила се дори идея на базата на оригиналното творческо съавторство мужду възложителите и изпълнителите в НДК да бъде написан Наръчник за нарушаване на Закона за обществени поръчки.

Наръчник може да бъде написан. Но осъдени заради финансови далавери в творческо-стопанското обединение, констатирани от одита досега, дали ще има? По случая "Батко и Братко" например, където също имаше оригинални прочити на Закона за обществени поръчки, още няма. Начело на НДК доскоро бе човек, който оставаше непокътнат от всички преходи и реформи в България. Никоя власт не го намираше за неудобен и вероятно това има отношение към партийните каси. Междувременно дворецът се обърна на битак, де каквито обособени части имаше, бяха разпродадени със съучастието на различните правителства. Така че на фона на дългогодишната разсипия заключенията на сегашния одит са разочароващо меки.


11.07.2011 г., с.2
pari.bg Топ 3
1. "Трейс Груп" ще строи и част от "Хемус". От есента дъмпинговите цени за магистралите ще бъдат пресечени с нова тръжна процедура.


11.07.2011 г., с.3
Число на деня
► 1.7 млн.лв. ще струва ремонтът на моста "Чавдар" в София, съобщи зам.-кметът по транспорта Любомир Христов


11.07.2011 г., с.4
Депутатите за проектозакона за конфискацията:
No pasaran!*
Опозицията е твърдо против спорния нов закон за отнемане на престъпно придобито имущество, а колебания и лоша организация в ГЕРБ доведоха до отхвърлянето на проекта на първо четене
Парламентът неочаквано отхвърли на първо четене законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, след емоционални дебати. Всички представители на опозицията се изказаха остро против правителствения проект, който предвижда конфискация на имущество без решение на съда и без влязла в сила присъда.

Изненадващото е, че и депутати от ГЕРБ са разтревожени от закона. Макар че групата все пак показа партийна лоялност и гласува "за", за първи път управляващата партия не успя да прокара ключов за нея закон, тъй като заради лоша организация не бяха мобилизирани достатъчно депутати за гласуването.

В същото време представители на мнозинството като Емил Димитров, Менда Стоянова, Кирил Калфин и др. изказаха притесненията си и поискаха промени,прецизиране на текстове и повече гаранции срещу злоупотреби.

всички срещу закона "Попова"

След като дойдоха критиките на Венецианската комисия, неправителствения сектор и правната комисия на Министерския съвет, Народното събрание се оказва поредният препъни-камък пред законопроекта, който се "рекламира" от правосъдното министерство като мощно оръжие срещу тежката организирана и икономическа престъпност.

Притесненията на депутатите са същите, каквито месеци наред изказваха и правозащитните, работодателските и професионалните организации. От една страна, твърде малко са гаранциите срещу злоупотреби спрямо "неудобни" граждани, фирми и политически опоненти, а от друга - броят на престъпленията в неговия обхват е твърде голям, което може да концентрира усилията на комисията за отнемане на имуществото върху по-дребните случаи вместо върху големи и знакови.

Масло в огъня на колебанията наля и парламентарната комисия за контрол на ДАНС, която препоръча на депутатите да не подкрепят закона, тъй като в този си вид той ще доведе до сериозни нарушения на конституцията и разпоредбите на международни актове.

Страхове

"Дори институции, които по закон са длъжни да съхраняват документи, ги пазят за много по-кратки срокове", каза Екатерина Михайлова от Синята коалиция. Емил Димитров от ГЕРБ дори сметна, че всяко семейство с двустаен апартамент и кола може да се окаже на мушката. "Това е тоталитарен закон", обобщи Христо Бисеров от ДПС.

Труден път напред

Правосъдният министър Маргарита Попова напразно се опита да увери парламента, че законът цели борба срещу голямата икономическа престъпност, а не срещу битовата. Затова е и предвиден минимален праг на облагата, за да започне проверка на дадено лице -150 000 лв. Тя изтъкна и подкрепата за закона от страна на Венецианската комисия и международните партньори.

Само за изхвърления боклук

3644 фирми са избрали да плащат на брой използвани контейнери през 2011 г., съобщиха от кметството. За един контейнер годишната такса е 1300 лв. за сметосъбиране веднъж седмично. Така например, ако една фирма използва 20 контейнера, ще плати 26 000 лв. за тях плюс 3.5 промила върху отчетната стойност на имота. Цената за плащане на брой контейнери през последните години е увеличавана от Столичния общински съвет. Така през 2008 г. е била 850 лв., а от 2009 г. вече е 1300 лв. Въпреки това обаче броят на фирмите, които избират да плащат на база на декларирани количества, т.е. брой контейнери, расте. Така например през 2009 г. те са били 2235, през 2010 г. стават 3237, а през тази с около 400 повече.

Избират кой да извозва сметта

Другият алтернативен начин за плащане е чрез т.нар. пряко договаряне с фирма за сметосъбиране и сметоизвозване. Така не се използват услугите на фирмите по чистота, избрани от столичното кметство. В този случай предприятията, които са избрали тази схема, плащат 6.3 промила върху отчетната стойност на имота. За първото полугодие на 2011 г. в кметството са събрани 97 млн. лв. от такса смет от граждани и фирми.

Дискриминация или защита на обществения интерес

Темата за начина на плащане на таксата от фирмите стана отново актуална, след като Комисията за защита от дискриминация препоръча на Столичния общински съвет да приеме нова наредба за определяне на такса смет. Според комисията сегашният начин на плащане е дискриминационен и ощетява бизнеса. "Предлагаме алтернативни начини за плащане, а и намалихме таксата за бизнеса от 12 на 10 промила", коментира заместник-кметът по екологията Мария Бояджийска. Тя допълни, че френска компания, която консултира промените в проекта за завода за преработка на битови отпадъци, трябва да предложи и методика за плащане на таксата за битови отпадъци. Иначе през миналата година Мария Бояджийска призна, че бизнесът плаща по-висока такса, отколкото трябва. Тогава тя обяви, че ще започне плавно понижение на тарифата за фирмите и повишение за гражданите, докато към 2020 г. трябва да се постигне справедливият принцип - замърсителят плаща. Така бизнесът и гражданите трябва да плащат на база реалния изхвърлен боклук. Основният проблем пред поскъпването на таксата за гражданите е, че тя трябва да бъде социално поносима за тях.

Член 7, ал. 1 на наредбата за местните такси и услуги на Столичната община гласи: "Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставяне на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес." Сега общественият интерес налага да няма увеличение на таксата. То беше направено по втория начин чрез презонирането, което беше отменено.

► Никола Янков е председател на съвета на директорите на финансовата компания "Експат Капитал" АД. Преди това е бил зам.-министър на транспорта и съобщенията и зам.-министър на икономиката. Има над10 години опит в индустриалния сектор, дяловите инвестиции и корпоративните финанси, като е заемал мениджърски позиции в "Нафтекс България холдинг", "Солвей Соди", "Крафт Якобс Сушард България". Завършил е икономика в Университета "Корнел" в САЩ.

-Средствата, които инвестираме, са основно на нашите клиенти - успешни хора с големи финансови възможности. Имаме достатъчно свободни ресурси на разположение за инвестиране. Говорим за поне толкова, колкото до момента имаме в различни инструменти и сделки - около 50 млн. лв.

►Имате 50 млн. лв. потенциал за инвестиции?

- Да, допълнителен, който можем да вложим в България, ако намерим компании, отговарящи на нашите критерии за инвестиция. А те са прости - компанията да не е свръхзадлъжняла, собственият капитал да е по-голям от заемните средства и все пак да има някакъв минимален размер. Не участваме в рефинансирания, а влизаме в компаниите с дял срещу пари за развитие. Разглеждаме инвестициите си като средносрочно и дългосрочно вложение и търсим реализиране на печалба за период между 3 и 5 години.

►Всичко, което казвате, ви вкарва в профила на компаниите за рисково дялово финансиране.

- До известна степен работим подобно на фондовете за дялово инвестиране. Това обаче не изключва инвестиции в компании на борсата.

►Но нищо не започва от днес, вие също имате история. Хората, които стоите зад компанията, сте все с престой в изпълнителната власт. Няма как да не се направи връзката с това.

- Да, аз съм бил в правителството на Симеон Сакскобургготски като заместник-министър, моят бизнес партньор Николай Василев е бил министър 8 години. Това ни дава възможност да познаваме лично едни от най-богатите и най-сериозните хора в България и по-големите бизнесмени, на чиито финансови ресурси разчитаме.

►Каква част от клиентите ви са българи?

-Българските ни клиенти са над 80%.

►Много богати хора има в България..

- Така е. Средният размер на доверителния портфейл при нас е около 100 хил. EUR. Това е малка сума, но умножена по стотина клиенти, става по-сериозна.

►Колко е най-големият портфейл?

- Не мога да обявявам такава информация, но говорим за няколко милиона лева. Обикновено правим синдикирани сделки, така нашите клиенти си поделят риска, вместо да заемат дадена позиция сами. Може да се каже, че "Експат Капитал" работи като инвестиционна банка, макар в България да няма такъв термин.

► На няколко пъти казвате "България." Това ли е единственият приоритет? наблюдавате ли и региона?

- Една от причините да инвестираме в "Еврохолд" е, че имат бизнес и извън България. "Експат Капитал" няма конкурентно предимство да инвестира в страни като Чехия, Германия или Франция например, защото не познаваме толкова добре пазара там и трудно можем преценим дали компанията си заслужава. Ние сме портфейлен миноритарен инвеститор, като се стремим да имаме и представител в управлението, както стана при "Еврохолд". Там смятаме да участваме и в бъдещи потенциални увеличения на капитала, за да задържим дела си на сегашното ниво.

►А бихте ли участвали под формата на осигуряване на заемен ресурс?

-Не даваме кредити. Предпочитаме инструменти с гарантирана доходност или пък директно участие в капиталовата структура на дружеството. Разбира се, при добра

доходност можем да дадем пари на фирма, която да издаде облигации. Но нивата на доходност, които търсим за клиентите си, са 18-20% годишно. Това почти автоматично изключва заемното финансиране.

►Загубихте ли интерес към дял от банка в България?

- Не сме търсили целенасочено да купим конкретно банка. В случая с БАКБ по-скоро ние инициирахме продажбата на ирландския дял, като изпратихме писмо за намерение още миналия септември. По-късно проведохме разговори в офиса на AIB в Дъблин и структурирахме някакъв процес. През ноември с KPMG направихме дю дилиджънс и още преди Коледа имахме готовност да подадем оферта. Междувременно се разбра за това, появи се интерес и от други купувачи и бяхме помолени да изчакаме един месец.

Окончателно обвързваща оферта представихме на 14 януари. Имахме доста добре структуриран продукт. Щяхме да вдигнем капитала с 50 млн. EUR, за да се стабилизират финансите на компанията и да се осигури ликвидност. Щяха да останат и пари в банката, така че тя да рестартира кредитните си операции и постепенно да се ориентира в други сектори извън недвижимостите. Изненадващо за всички участници детайлите по преговорите излязоха в пресата, което създаде напрежение между всички страни. Резултатът е такъв, какъвто е.

►Известен процент от БАКБ сякаш все още се продава?

-Това е така, но ние повече нямаме интерес да купуваме дял в БАКБ.

►Колко дялове от банки се продават в момента в България?

- Не сме търсили активно да купуваме дял в друга банка. Наблюдаваме процеса отстрани. Гледаме какво се случва с клоновете на гръцките банки. Може да се окаже, че някои от тях в зависимост от ситуацията и конюнктурата в Гърция може да бъдат придобити. Ние имаме достатъчно собствен капитал и ресурси от клиентите да стартираме подобна сделка, ако има такава, която е интересна за нас като икономически параметри.

►Използвате формата на привличане на привилегировани акционери за финансиране на част от големите си сделки. Да очакваме ли нови акционери в "Експат капитал"?

-Зависи от конкретните сделки. Иначе като обикновени акционери - не, контролът на компанията ще остане в сегашните си рамки. Има трима съдружници в "Експат Капитал", ако някой от тях реши да продава дела си, акциите може да се купуват само помежду ни.

►Освен физически лица привличате ли и институционални инвеститори?

- Имаме няколко, основно застрахователни компании. Регулацията при пенсионните фондове не им позволява подобен тип сделки. Притежаваме лиценз за управление на портфейл на институционални инвеститори, така че при желание от такъв клиент можем да поемем управлението на част или целия му портфейл.

►Предполагам, не го казвате случайно. Имате ли такива преговори?

-Имаме, но това е труден процес в България. При такова решение трябва да се съкратят хора, да се преосмисли стратегията за инвестиране. Освен това много от пенсионните фондове у нас са част от по-големи икономически групи и инвестират главно в акции на свързани компании - нещо, което не бихме правили, ако средствата им са на управление при нас. Такива фондове не са потенциални клиенти за "Експат Капитал".

►Като компания, която следи много дружества в страната - и финансови и производствени, как виждате икономическата среда в България?

- Трудно намираме добри предложения за инвестиране и не виждаме много оптимистични сигнали за възстановяване. Страната се е специализира в сектори, които дават ниска добавена стойност. Малко са фирмите със среден размер във високотехнологични сектори. Според нас фондовият пазар трябва да се развие по-активно като начин за привличане на капитал. Ще се радваме, ако правителството направи стъпки в тази посока, така че фондовата борса да стане отново платформа, през която се осигурява значителен капитал за инвестиране в България.

► Формално има някакви намерения.

- Намерения, но не и конкретни стъпки. Трябва да се акумулират средства в инвестиционните дружества, за да може през тях и борсата тези средства да стигнат до компаниите. Това например може да се подкрепи с данъчни облекчения за физическите лица, които влагат във взаимни фондове, подобно на животозастрахователните компании и пенсионните фондове за доброволно осигуряване.

Според статистиката на БНБ над 90% от средствата на домакинствата са инвестирани в банкови депозити. Банките в момента не кредитират активно бизнеса и тези пари реално не работят за подпомагане на икономиката. Ако се сложи данък 5% при източника - колкото е дивидентният данък - за лихвите от банковите депозити, това ще осигури около 100 млн. лв. в бюджета на държавата. Без да се отрази много на лихвената доходност, това би накарало хората да потърсят алтернатива на банковия депозит като начин на инвестиране.

►Да ви върна към началото. Какво ще направите с тези 50 млн. лв., които имате на разположение за инвестиране?

- Има два варианта. Казано на шега - може да използваме установения български модел да се купуват медии и банки за политическо влияние. Но ние, разбира се, нямаме такива амбиции.

А сега сериозно. Смятаме да ги инвестираме по начина, по който сме го правили и до момента - в компании, които работят добре, при добра доходност и приемливо ниво на риска с добри партньори. Не изключваме компании на борсата, които са интересни за нас, където да придобием стратегически пакети. Финансовият сектор е интересен, защото цените в момента са доста ниски.

►Изключвате медиите, защото не носят доходност ли?

- Не, не сме изключили медиите, просто много хора се фокусираха в придобиване на медии в България в последно време. Може би за да си осигурят оцеляване, политическият риск в модела на правене на бизнес у нас не бива да се подценява. Ние за радост не се опасяваме от такива неща, гледаме клиентите ни да са доволни и да си вършим работата.