“измамливо повече от всичко и е страшно болно”

Човешкото сърце и днес е все още “измамливо повече от всичко и е страшно болно” (Еремия 17:9). Покварата и насилието са на рекордно ниво и Библията казва, че “нечестивите... ще се влошават повече и повече” (2 Тимотей 3:13). В последните дни ще настанат усилни времена и хората ще бъдат себелюбиви, алчни, горделиви, надменни, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, невъздържани, свирепи, убийци, повече сластолюбиви, а не Боголюбиви (2 Тимотей 3:1-7).

Книгата на Откровение ни казва, че по времето на Голямата Скръб, грехът ще се умножи. “И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си” (Откровение 9:20-21).

Христос даде на учениците Си да разберат, че светът няма да става по-добър. В дните на Ной имаше безчестие, подтисничество, измами, кражби, лъжи, поквара, неморалност, нечистота, насилие и убийства. Днес тези злини се увеличават. Господ Исус също каза, че по времето на Ной хората бяха ангажирани със сватбени тържества, празненства, пиянства, банкети и с всякакви други събирания за развлечение. Докато се занимаваха с тези неща, Ной влезе в ковчега и потопът дойде и погуби безбожните.

Днес вярващите са по-заети с тържества, отколкото с подготовка за посрещането на Господа. Членовете на църквата лъжат и правят на практика всичко, за да се сдобият с жена, деца и пари. Те забравят, че Исус идва скоро. Някои се отклоняват от святите събрания, понеже чувстват, че там не се тачат достатъчно церемониите.

Докато текат партитата, докато хората са ангажирани с покупки и продажби, с печелене на пари по всякакви начини и с всякакви средства, Господ ще дойде и ще има болезнено отделяне на овцете от козите, на верните от неверните, на подготвените от неподготвените, на праведните от неправедните. “Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя” (Матей 24:40-41).

Не всеки ще отиде на Небето, а само тези, които са готови, когато дойде Господ. Исус каза, че не всеки който Му казва “Господи, Господи ще влезе в царството” (Матей 7:21-23). Денят на Господното пришествие за мнозина ще бъде ден на плач. Мнозина в църквата няма да успеят при грабването, а няма да успеят и през Голямата Скръб. Сега е време да се подготвим за това.
НЕИЗБЕЖНИЯТ ФАКТ НА НЕГОВОТО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ

(Матей 24:32-35)

Христос използва различни похвати, за да илюстрира неизбежността на Неговото завръщане. Той използва за пример смокинята и каза “Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:32-33).

Христос даде да се разбере, че Неговото завръщане е неизбежно. Учениците не бива да са объркани. Той също каза, че поколението, което ще е свидетел на тези събития, ще е свидетел и на Неговото идване. Спомнете си, че периодът на Скръбта е само седем години, така че всички хора от онова поколение, които ще оцелеят през онова ужасно време, ще бъдат свидетели на Христовото завръщане. Той ни увери, че ни една дума от това, което Той е казал, няма да премине, “даже небето и земята да преминат”.

Въпрос 7: Дай библейски доказателства за това, че Христос идва отново.

В много пасажи Библията изяснява, че Христос ще дойде отново (Деяния 1:9-11; Тит 2:13; 1 Йоан 3:2; Йоан 14:1-3; Откровение 1:7; 22:7,12,20). Нека помним, че Христос идва отново. И Неговото идване е неизбежно.

Преди повече от 2000 години Христос предупреди учениците Си да бдят. Ако тогава това беше важно, днес вярващите трябва да са още повече нащрек. Нужно е да сме бдителни и да сме готови по всяко време, защото момента на Христовото пришествие е неизвестен на всички, освен на Отец. То ще стане ненадейно. Исус сравни Своето идване с неочаквано нападение на крадец над неподготвен дом. Крадците планират нападенията си, когато хората най-малко ги очакват. “Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде” (Матей 24:42,44). Християни, които живеят невнимателно, рискуват да загубят, щом Господ дойде. Постоянството е нещо, което се изисква от копнеещите за небето светии.

Нужно е да бдим над всяка област от нашия живот – да бдим над думите си, над действията си, над пътищата си. Никаква гнила дума не бива да излиза от устата ни, а като чиста невяста трябва да очакваме Младоженеца. Думите ни трябва да са подправени със сол, с благодат в сърцата ни (Колосяни 4:6).

Въпрос 8: Как вярващите трябва да се подготвят, за да са готови за грабването?

Нашите действия трябва да се подложат под претърсващата светлина на Неговото слово. Трябва да попитаме себе си “Христос ще се прослави ли, когато правя това?”. “Ако Христос дойде сега, ще ме похвали ли Той или ще ме отлъчи, заради това което правя?” “Дали това мое действие препоръчва Христос на другите?” “Ако това бъде последната ми постъпка на тази земя, тя в небето ли ще ме заведе или в ада?” Нашите действия би трябвало да са водени и направлявани от Божието Слово.

Освен това, трябва грижливо да пазим и сърцата си. Трябва да предадем сърцето си на Исус, за да го обреже и изчисти. Никакви неприлични, скверни и нечисти мисли не бива да влизат в сърцата ни. Не бива сърцето на вярващият да е обсебено от страсти, от греховни пожелания или от тревоги за този свят. “За да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии” (1 Солунци 13:3). Трябва също да внимаваме и за компанията, с която дружим. Лошите другари покваряват добрите нрави и малко квас заквасва цялото тесто. Вярващите трябва да се отделят от невярващите, докато чакат Господа.

Докато очакваме завръщането на нашия Господ, от нас се очаква да сме верни в ангажимента си към Неговото служение. Това се отнася за всички християни и християнски работници. Христос очаква водачите да пасат стадото и “да им дават на време определената храна”. Апостол Петър нарежда: “Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие, нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото” (1 Петрово 5:2-3).

Всичко, което сме и което имаме, би трябвало да инвестираме в славната служба пред Него. В сегашния свят това ще ни донесе задоволство, а в идещия – славна награда. Верният слуга мъдро и старателно води стадото. Той винаги може да бъде намерен на своя пост. Той знае състоянието на стадото си по всяко време. Той посещава и проверява състоянието на хората, за които се грижи. Той не е скитник. Верният слуга ще царува заедно с Христос.

Докато верният слуга е препоръчан от Христос, ленивият слуга е отлъчен. “Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави и той почне да бие служителите си … господарят на оня слуга ще дойде … и ще го бие тежко … ” (Матей 24:48-51).

Има няколко лоши черти, намиращи се у ленивия слуга, които светиите трябва да избягват. Първо, за него се говори, като за зъл слуга, защото той вече не са молеше и не бдеше, мислейки в сърцето си, че Господарят Му ще Се забави. Това, че Исус не идва, не дава право на християнина да живее невнимателно. Нашата работа е да останем на своя пост и търпеливо да чакаме Неговото явление.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 114

ПРИТЧАТА ЗА ДЕСЕТТЕ ДЕВИЦИ

Исус, продължавайки своята беседа с учениците Си, започна да им разказва на какво прилича небесното царство. Той им каза за белезите на Второто Си пришествие и ги насърчи да бъдат бдителни, да не би Той да дойде и да ги намери неподготвени. За да илюстрира нуждата от бдителност по всяко време, Той им каза притчата за десетте девици. Притчата в нашия урок тази седмица е предупреждение за църквата относно Господното Второ пришествие. Тя илюстрира отношението на бдителност и очакване на “ония, които го очакват” и “които са обикнали Неговото пришествие” (Евреи 9:28; 2 Тимотей 4:8). Понеже “Господният ден иде като крадец”, вярващите трябва да поддържат състоянието си на бдителност, за да не бъдат изненадани.

“Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца” (Матей 25:1)

Десетте девици в притчата имаха мисия – да посрещнат младоженеца. Пет от тях бяха неразумни, защото не си взеха допълнително масло в отделни съдове, за са долеят в своите лампи. Другите пет бяха разумни, защото си взеха масло в отделни съдове, освен онова в лампите си. Известно е, че еврейките женитби обикновено са ставали през нощта и по пътя се е надавал радостен вик, че младоженецът идва, за да се събудят спящите. В този случай младоженецът е отложил пристигането си до полунощ; следователно и десетте девици са заспали.

Женитбата обикновено се смята за много важно тържество. Докато на тържеството присъстват много хора, то на съвсем малко им е позволено да отидат с тях (само най-близките на булката и младоженеца).

Десетте девици очакваха младоженецът. Те първоначално бяха одобрени. Те имаха лампи с масло със себе си. Те не си стояха у дома безделни. Те се бяха посветели, но имаше разлика в нивото на тяхната подготовка. Обяснението е, че девиците представляват вярващите, които очакват Господа. Макар и мнозина от начало да тръгват добре, накрая, при идването на Господа, някои ще се окажат неподготвени.

Девиците (на гръцки “партенос”, означаващо “мома”) представляват онези хора, които изповядват християнската вяра. За тези, които истински следват Агнето, се казва, че са чисти девици на Христос (Откровение 14:4; 2 Коринтяни 11:2). Те са неопетнени, не покварени или осквернени. Те не са се присъединили към идолите на света. Те са верни на Учителя. Това се вижда в тяхната красота и чистота. Истинските християни открито заявяват не само че вярват и очакват, но и че милеят и копнеят за явлението на Христос. Цялата ни обхода и крайната цел на живота ни са съсредоточени в Грабването.

Девиците са оценявали високо своя статут и буквално са го бранели. В Мойсеевия закон е било оскърбително престъпление, ако някоя девица се намери недостойна (Второзаконие 22:13-21). Християните, като девици сгодени за Христос, трябва да останат чисти, докато Той дойде.

Младоженецът е нашият Господ Исус Христос. Искрените вярващи понастоящем са сгодени за Исус, но официалната сватбена церемония ще бъде в онзи велик ден, когато, след Грабването, ще се отпразнува сватбената вечеря на Агнето (Откровение 19:7-9). Главната грижа на църквата сега е да поддържа името на Исус високо издигнато, да благоговее в почит и уважение пред Него и да възвестява хвалата Му. Той отиде в небето и Той идва отново, за да вземе Своите хора при Себе си (Йоан 14:1-3).

Разумните девици представляват вярващите, чийто съд (сърцето им) е обърнат нагоре (към Бога) и напълнен с благодат, подхранвана от здраво знание, добронамереност, твърдо решение, пълно посвещение и неколебливо самоопределение, което надделява над всяко изпитание и изкушение. Те имат допълнително масло или благодат, за да поддържат своята преданост и да запазват своята изповед на вяра в Христос. Библията ни увещава здраво да държим нашата изповед на вяра в Христос, “Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:15-16).

Разумните девици бяха старателни и взеха допълнително масло със себе си. Те знаеха, че само онези, които издържат до края, ще бъдат спасени. Нужно ни е да разберем, че днешната благодат няма да ни е достатъчна за утрешната ни работа и или служение. Манната трябва да се събера ежедневно и огънят трябва да се поддържа, за да гори непрекъснато. За да поддържаме лампите си винаги да горят, трябва да имаме допълнително масло. Неразумните девици изобразяват мимолетните, както и фалшивите и подправените християни, “чиито Бог е коремът … които дава ума си на земните неща” (Филипяни 3:18-19). “Тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене … напразно Ми се кланят …” (Матей 15:8-9). Такива “вярващи” са управлявани от преобладаващите обстоятелства и са напълно подвластни на своенравните изисквания на социалните, икономическите, политическите и материалните нужди. Неразумните също очакваха Младоженеца, не очакваха, че Той ще се забави. Те не взеха допълнително масло. Когато започваха християнското си пътешествие, те си мислеха, че то скоро ще свърши.

Някой е казал: “Разумни и неразумни в действителност са онези, които са такива по отношение на своите души. Истинското благочестие е истинския разум; грехът е безразсъдство, но най-вече грехът на лицемерието, защото най-неразумните са ония, които са разумни в собствените си очи … които се преструват на праведни”. Физическата църква днес е пълна с множества плътски християни, които имат единствено лампата на номиналното вероизповедание, с което са се отъждествили, но им липсва благодатта да притежават неподправен духовен живот. Те имат вид на благочестие, но са лишени от силата му. Твърдят че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни (2 Тимотей 3:5; Тит 1:16).

“И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха” (Матей 25:5)

Това, че на девиците им се додряма и заспаха, показва двете нива на духовния упадък. Първо, частичната съзнателна летаргия или охладняване, които правят човек да изпадне в духовно бездействие и второ, съзнателното, самоволно отдаване на изкушението, след крехка и напразна съпротива. Едното ниво на невнимание отваря място за другото. Тези, които си позволят да им се додряма, едва ли ще могат да се предпазят от заспиването.

Господ бави връщането си, защото иска грешниците и невнимателните вярващи да се покаят и да се спасят. Онези, които очакват с нетърпение идването на Младоженеца, трябва да се стараят “да се намерят чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (2 Петрово 3:14).

Нашата светлина на спасение от греха трябва да свети по-ярко, нашият глас на осъждане на греха трябва да се издигне по-високо и нашият плам на протест срещу извратения свят трябва да се надигне повече, докато нашата вярност и посвещение към нашия възлюбен Спасител трябва да станат по-дълбоки, щом очакваме Неговото завръщане.