117 поучения върху стария завет



страница9/11
Дата11.01.2018
Размер1.39 Mb.
#43267
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ЗАКЪСНЯЛАТА МОЛБА

(Матей 25:10-12, 41-46, 7:21-23)
Докато младоженецът се бавеше, на десетте девици им се додряма и те заспаха и забравиха мисията си. Лампите на всички горяха, когато те заспиваха, но лампите на неразумните изгаснаха, докато те спяха. Много вярващи са охладнели в тяхното приготовление за Второто пришествие на Христос, след като са преминали много години във вярата. Те са изгубили първата си любов, намалили са ревността си, изгубили са благодатта си, временно са прекратили предпазливостта си и техните дела и поведение повече не са съвършени пред Бог.

Докато разумните девици се бяха подготвили адекватно за посрещането на Младоженеца в който и да е час на нощта, неразумните бяха хвърлени в паника и объркване при вика, предвещаващ Неговото идване. Повърхностните изповеди на вяра могат да заблудят хората, но те няма да доведат нещата до край. Най-смъртният враг на ефективния духовен живот е плътския и лишен от видение себичен живот. Да сме обсебени от себе си е причина за духовен упадък и поражение. Църквата е пълна с много такива плътски християни, които са мъртви за духовните неща, но са живи към себе си и към света.

Разумните девици не можаха да помогнат на неразумните от страх да не би да няма достатъчно масло за тях, което да им стигне до края. Това ни учи, че онези които биха били спасени, могат да имат благодат сами за себе си. Общението, молитвите и вярата на другите вярващи, макар да са нужни и желателни, не могат да заменят благодатта, която Бог ти дава директно поради общението ти с Него. Онези, които ще отидат на небето при Грабването или при смъртта, са онези, които са готови сега. Ще има много, които ще търсят приемане в небето, когато ще бъде твърде късно.

Неразумните девици дойдоха да търсят още масло, когато вече беше твърде късно. “А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам(стихове 10-12). Те бяха отхвърлени. Напразната увереност на лицемерите ще доведе до трагично разочарование, когато осъзнаят твърде късно, че са живели неразумно и в самоизмама.

Колко жалък беше случаят с петте неразумни девици! Те следваха другите. Те чакаха, но им липсваше благодатта, която да ги доведе до края. Много хора в църквата днес са като неразумните девици. Те идват и отива с другите вярващи. Външно те не живеят в грехове, но им липсва благодат, която да ги заведе в небето. Да си просто активен в местната църква не е достатъчно за да влезеш в небето. Нужна е благодат от Бога. Не бива да вземаме благодатта на Бог за даденост. По благодат чрез вяра ние сме спасени. Душата, на която й липсва благодат, ще бъде отхвърлена от Господ в последния ден.

Чакащите девици (вярващите) трябва да се стараят да не би някой да отпадне от Божията благодат и да се оскверни (Евреи 12:15). Чакащият вярващ трябва да има благодат да служи на Господа богоугодно и сърцето му трябва да е установено в благодатта. Какво може да принесе вярващият на Господа без благодат? Неразумните бяха без любов; те бяха загубили първата си любов. Лишените от благодат и неразумните на име са живи, но са мъртви. Колко е болезнено да тичаш с другите, а накрая да бъдеш върнат обратно!

Трябва искрено да потърсим Господа “докато може да се намери”, ще дойде време, когато вратата на милостта ще се затвори и Господ няма да може повече да бъде намерен. Исав загуби първородството си заради тленно ястие и когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си”. Ще тръгнеш ли по пътя на Исав заради икономически затруднения? Вратата на милостта все още е отворена за всички грешници днес. Побързай, покай се преди да се затвори завинаги.


Въпрос 7: Кое причини Исав да загуби благословенията си и как това се отнася до вярващите днес?


НАЛЕЖАЩАТА НУЖДА ОТ БДИТЕЛНОСТ

(Матей 25:13; Лука 12:40; Марк 13:32-37; Римляни 13:11-14; 1 Солунци 5:4-8; Откровение 16:15)
И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде” (Матей 25:13)
Главното задължение на всички вярващи днес е да бдят за идването на Господ с неуморна бодрост, така че “когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му” (1 Йоан 2:28). Бдителността е задължителна, защото времето на идването на Господ е неизвестно; затова трябва да сме готови всеки момент от живота ни да посрещнем Господа “чисти и непорочни, с мир в сърцата си” (2 Петрово 3:14).

Библията ни предупреждава че часът е вече настанал да се събудите от сън … денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината … нека ходим благопристойно …” (Римляни 13:11-13). Очакваш ли Господа? Искрен, честен и всеотдаен ли си в ходенето си с Него? Неразумните девици имаха възможност да се подготвят адекватно, за да посрещнат младоженеца и да отидат с него, но те пропуснаха възможността и бяха отхвърлени; надеждата им беше разбита. О, невнимателна душо, ти имаш един единствен шанс да преминеш през този земен живот. Ще го пропилееш ли като прекараш времето в лекомислие? “Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. Да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали” (Марк 13:33,36).




Въпрос 8: Кои са тези, които ще отидат на небето при грабването или при смъртта?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя




frame19


frame20









Урок

115



УВЕРЕНОСТ

В СПАСЕНИЕТО




Стих за запомняне: Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш(Римляни 10:9)


Текст: Матей 1:21; Римляни 10:8-13; Ефесяни 2:8-9
Спасението е толкова жизненоважно, че цялата Библия е пълна с ясни поучения по тази тема. Събитията, записани в Библията, сочат все същия факт на спасение посредством благодатта на Бог. Еврейската история показва Божия план за спасение. Пророците от Стария Завет подчертаваха и припомняха същата истина на децата на Израел. Исус Христос, Синът на Бог, също прекара служението си в обяснения и поучения, както на ясен език, така и в притчи, относно спасението по благодат. Посланията се занимават със същата тема. Ако спасението е толкова важно, че заема почти всяка страница от свещените писания, то за нас става нужно да изучим този предмет в дълбочина, за да знаем какво да прави, така че планът на Бог да се изпълни в живота ни.

Въпрос 1: Защо спасението е толкова важен предмет?

Спасението е така основно и дълбоко за разбиране, че без него, всяка религиозна дейност ще е безполезна за вечността. Но докато едни имат непоклатима увереност в спасението, има други, които не са така сигурни, че са спасени от греха. Те са обезпокоени от съмнения относно това преживяване, откъдето и произтича нуждата да погледнем към библейските основания за увереността в спасението. Важно е да изучаваме писанието с помощта на Духа на Бога, за да установим без нито капка съмнение, че имаме действително убеждение относно нашето спасение.

Писанието разкрива ясно значението, важността и сигурността на спасението, така че не е нужно никой да остане в тъмнина или объркване. Фалшивата увереност е измамна и в крайна сметка ще направи душата да бъде осъдена, докато истинското свидетелство от Духа на Бога и от Писанието ще произвеждат трайна увереност в душата. Как човек може да знае дали е спасен от греха или не? Можем ли да потвърдим увереността от писанията? Ако човек се съмнява дали е спасен или не, как можем ние да му помогнем? Как човек може да надделее над опитите на дявола да го обърка? От друга страна, ако човек има фалшива увереност, как ние можем да му помогнем от Божието слово?
СПАСЕНИЕТО КАТО ОСНОВА НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

(1 Коринтяни 3:11; Псалм 62:7; Деяния 4:12; Евреи 6:1-2;

2 Тимотей 2:19)

Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос” (1 Коринтяни 3:11)

Спасението е основата за всички християнски преживявания. То е първото преживяване, което някой трябва да има, за да се нарече християнин. Независимо какво правим за Бог, какво имаме или получаваме от Него, ако нямаме спасение, ние сме от всички хора най-много за съжаление. Онези религиозни хора, които посещават църквите, не би трябвало да са удовлетворени, докато не разберат за спаението по благодат, докато не го приемат и докато не се уверят, че са спасени по благодат. Да бъдеш изцерен, без да бъдеш спасен, означава в крайна сметка да отидеш в ада. Да имаш сънища, които постоянно да се изпълняват, да имаш специални откровения, които да се сбъдват, без да имаш спасение, е да живееш на земята без ясно определено предназначение. Да четеш Билията и да запомняш стиховете в нея без да си преживял спасението по благодат, е да живее на земята, като един, който никога истински не е чел Библията.

Ако Бог смята спасението за толкова важно, тогава проповедниците трябва да изразходват повече време в изучаване Слово на Бог, за да са в състояние да проповядват ясно посланието за спасението. Господ е запазил събитията, записани в Библията от Битие до Откровение, за да ни даде възможност да разберем, че можем да бъдем спасени единствено по благодат. Не е достатъчно да разберем, как да изгонваме демоните, да избавяме угнетените, да изцеряваме болните или да сваляме огън от небето, ако не проумеем спасението. Спасението е основата и стълбът на християнското поучение.

Спасението от греха е станало възможно чрез благодатта и любовта на Бог. Не можем да се спасим от греха чрез нашите дела, а упражнявайки вяра в това, което Христос направи, за да ни изкупи. Крадецът на кръста не би могъл да направи нищо, освен да повярва в Господ Исус Христос.

Въпрос 2: Колко важно е спасението в сравнение в освобождението, божественото изцелението, просперитета и чудесата?


ЗНАЧЕНИЕТО НА СПАСЕНИЕТО

(Лука 1:71,77; 19:9; Филипяни 2:12; 1 Солунци 5:8,9; 2 Солунци 2:13-15; Римляни 1:16; Деяния 15:6-11; Матей 24:12-13; Римляни 10:1,9; Матей 1:21; Тит 2:11-14; Деяния 4:12)

Спасението може да бъде определено, като опрощение на греха, избавление от греха и примирение с Бога, което идва в резултат от покаяние от греха и вяра в Христовата изкупителна жертва на кръста.

Спасението е различно от изцелението, посещението на църква, отказване от идолопоклонството, смяна на името. Спасението от греха е толкова жизненоважно, че ти непременно трябва да се убедиш дали го имаш, за да избегнеш разочарованието в последния ден. Ние не се спасяваме с чувство, а с вяра в изкупителната саможертва на Исус. Външната промяна на морала ни, сама по себе си, не може да заеме мястото на спасението. Спасението включва свобода от вината за греха, свобода от силата на греха и от последиците от греха.

Спасението не е с цел да обърнем нова страница от живота си, а с цел да заживеем нов живот. Благодатта на Бог ни учи да се отречем от всички безбожни дела или поведение и да живеем трезво, праведно, благочестиво в този сегашен свят (Тит 2:11). Спасението прави да е възможно да живеем благочестив живот в лицето на изкушенията, покварата и злото.

Някои религиозни хора се опитват да достигнат до Бог чрез човешки заслуги като продължителното постене, жертване на животни, религиозни празненства и походи, даване на милостини на бедните. Те се опитват да оправят начина си на живот, за да достигнат до спасение. Но, няма спасение в нищо друго, освен в Христос (Деяния 4:12).

Въпрос 3: Каква е разликата между истинското неподправено спасение и другите религиозни преживявания?


МЯСТОТО НА БАГОДАТТА И ВЯРАТА В ИЗРАБОТВАНЕТО НА СПАСЕНИЕТО

(Ефесяни 2:8-9; Римляни 10:13; Откровение 22:17; Яков 4:6;

2 Коринтяни 9:8; Деяния 4:33; 1 Петрово 4:10; 2 Коринтяни 4:15; 9:14)

Спасението не е зависимо от постоянното посещение на църква или от правене най-доброто, на което сме способни.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой” (Ефесяни 2:8-9)

Спасението, което Бог предлага, е по благодат. Вярата е духовният механизъм, чрез който човек получава спасението. Благодатта означава благоволение от страна на Бог, което получаваме без никакви заслуги или дела. Благодатта е осигурена от Бог за човечеството. Тя е помощта за безпомощните. Тя е Божието богатство в замяна на Христовия живот. Правилното отношение към благодатта на Бог ни дава възможност да получим спасението, което Той ни е подсигурил. Спасението е въпрос на благодат.

Не трябва да се чувстваме добре или по-добре, за да получим спасение. Никой не си спечелва прошката и опрощението на греховете с правене на нещо, или пазене на някакви правила, или с принадлежност към някоя религиозна общност. Това е една от главните разлики между християнството и останалите вероизповедания. Спасението не се постига чрез пазене на законите на Мойсей. Някой с право е казал: “благодатта е снабдяването на Бог за хората, които са толкова изпаднали, че не могат сами да си помогнат, толкова са покварени, че не могат сами да се променят, толкова са отвратени от Бог, че не са в състояние сами да се обърнат към Него, толкова са глухи, че не могат да Го чуят, толкова са мъртви, че Самият Бог трябва да отвори гробовете им и да ги върне към живот”.

Има физически характеристики, които наследяваме от родителите си, такива като ръст, физиономия, цвят на кожата, цвят на очите, но спасението не се предава по наследство. Ние не биваме спасени, защото сме син или дъщеря на пастор, или защото баща ни е новороден, или защото майка ни е водач на женското служение в църквата. То не може да се прехвърли от съпруга на съпругата, от съпругата на съпруга, от родителите на децата или от децата на родителите.

За да се възползваш в действителност от това, което Христос направи на Голготския кръст, е нужно, първо – да осъзнаеш и да се покаеш за греха си; второ – да се откажеш от сатана и от всякакви занимания с него; трето – да приемеш Христос като свой Спасител и да положиш цялата си вяра в Неговото изкупително дело, а не в твоя добър характер и добри дела; четвърто – да разчиташ на Бог да живееш победоносен живот. Само Христос може да превърне някого в ново създание. Това води до вътрешна увереност, че повече не си същия, както преди. Тогава има промяна в характера и поведението.

Въпрос 4: До колко е важна вярата за преживяването на спасението и как можем да се възползваме от изкупителната жертва на Христос на Голгота?


УВЕРЕНОСТТА В СПАСЕНИЕТО

(Йоан 5:24,39; 3:36, 15-19; 6:47; Деяния 10:43; 13:39; Римляни 10:9-10; 1 Йоан 1:9; 2:1-5; 3:10,14; 4:15; 5:1,10-13)
За беда, много хора не са могли да се наслаждават на християнския живот поради липсата на увереност в спасението. Мнозина се борят с плътта и с греха, ставайки и падайки, и са неспособни да живеят победоносен живот поради неспособността си да усвоят благодатта за побеждаване чрез вяра. “Защото всеки, който е роден от Бога, побеждава света; и това е победата, която е победила света, именно нашата вяра” (1 Йоан 5:4, KJV).

Увереността в спасението обикновено означава човек да има твърдо и сигурно разбиране, че греховете му са простени. Това означава той да е сигурен, че е новороден и че е дете на Бога. Христос дойде в света и умря, за да спаси грешниците, но мнозина не могат да имат радостта от спасението, защото им липсва увереността, че греховете им са простени и че имената им са записани в книгата на живота. Никой, който няма тази увереност, не може да победи греха, стана, света и изкушенията. Увереността в спасението е като нотариален акт. Човек, който няма нотариален акт за даден имот, не може със сигурност да претендира за този имот.

Причината, поради която много хора ежедневно изповядват греховете си, е че те нямат увереност в спасението си. Други си създават навик, всеки път да откликват на призива за покаяние, понеже те не са много сигурни дали греховете им са били простени. За тях християнския живот става мъчителен и труден.

Проблемът на хората, които нямат увереност в спасението си, е, че те се доверяват повече на чувствата си, отколкото на вярата си. Мнозина си мислят, че за да са сигурни, те трябва да го усетят по някакъв начин. Други си мислят, че винаги трябва да се чувстват щастливи. Други вярват, че сами трябва да си изработят пътя до спасението с полагане на усилия от тяхна страна, като например, проливане на много сълзи или принасяне на дълга молитва. Макар и при автентичното спасение да са възможни подобни преживявания, те са само външни последствия, а не основа или условие за това.

Спасението не е чрез чувстване, а чрез вяра в изкупителното дело на Христос. То се основава на искрено покаяние. Йоан Кръстител, Исус, апостолите и дори старозаветните пророци, всички те проповядваха това. Спасението става наше, когато се покаем от греховете и получим прошката, силата и благодатта, които Христос дава на тези, които вярват в Него (Йоан 1:12). Трябва да повярваме, че Той е Синът на Бога, изпратен да умре за нашите грехове. Трябва да изповядаме с устата си това, в което вярваме със сърцата си. Ако го направим, Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни изчисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9).

За отбелязване е, че Библията никъде не свързва прошката и изчистването с плачене, с търкаляне по пода или с чувство на щастие. Но ние трябва да покажем вяра в Словото на Бог (Йоан 5:24; Римляни 8:1; 1 Йоан 5:11-12). По аналогия, доказателството за собственост на имот не са нечии чувства, а нотариалният акт, подписан и подпечатан от съответните власти. Така е и вярата относно увереността в спасението. Но не скритата, бездействаща вяра, а динамичната вяра, която допринася не само за увереността в спасението в сърцата ни, но и за плодовете на правдата в живота ни.



Въпрос 5: Какво представлява увереността в спасението и как човек може да я има ?


ПЛОДОВЕТЕ НА СПАСЕНИЕТО

(Матей 3:8; Филипяни 1:11; Числа 13:23; 2 Тимотей 2:6; Галатяни 5:22-23;

2 Коринтяни 5:17; 1 Йоан 3:9; Ефесяни 4:17)
Първият плод, който се очаква от един истински новороден християнин, е плодът на покаянието. “Затова принасяте плодове съответствени на покаянието си”. Ние показваме, че сме спасени от греха, като се откъсваме от безбожните си навици. Повече не ходим на местата, които са свърталища на греха и които сме посещавали преди; изхвърляме ония от дрехите си, които са излагали на показ голотата ни; от устата ни повече не излизат гнилите и обидни думи, които доскоро сме използвали. Ние започваме да раждаме плода на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, благост, вярност, кротост, себеобуздание (самоконтрол) (Галатяни 5:22-23). Има също и плод на святост и праведност. Истинското дете на Бог няма да продължи да живее в греха.

Точно както коренът на дървото не се вижда, защото е заровен дълбоко в земята, също така и твоето новорождение може да е скрито дълбоко в душата ти, но само до деня и часа, когато хората в крайна сметка ще го узнаят посредством плодовете на твоето спасение.




Въпрос 6: Какво разбираш по понятието „плодове на покаяние” и как християнинът продължава да принася плода на правдата?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница