117 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Това означава да се предадем напълно на Господната воля във всичко. Не е възможно истински да се покоряваме на Бог, ако не Го обичаме истински. Ние го обичаме така силно, че Той заема първо място в живота ни. Всеки аспект на живота – семейство, служение, работа, кариера, женитба – се предават доброволно на Него, защото ние Го обичаме. Господ продължи отговора Си като спомена и втората най-важна заповед: “Да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39). Той каза, че тя е подобна на първата в това, че се отнася до любовта. Той обобщи, че всички заповеди и учения на пророците започват и завършват с тези два закона. Един поглед към десетте заповеди ясно разкрива тези два фокуса. Първите четири заповеди (Изход 20:3-11) са фокусирани върху взаимоотношението с Бог, а последните шест (Изход 20:12-17) се занимава с взаимоотношенията между братята. С отговора си Господ поучаваше, че законите не са някакви догматични хомоти, нито са конструирани от Бог, за да обременят човека, но че те са продиктувани от любовта на Бог. И няма да е възможно да ги изпълним, ако не сме подбудени да го направим от любов.
Златното правило, дадено от Христос, ни ангажира да не правим на ближните това, което не искаме те да правят на нас (Матей 7:12; Лука 6:31; Левити 19:18). Ако се отнасяме един с друг според това златно правило, ще има по-малко проблеми в църквата и в семейството. Проблемът ни е, че искаме с нас да се отнасят добре, но не се стараем да се отнасяме с другите по същия начин. Христос казваше на слушателите си тогава, както и на вярващите днес, че проблемите на човека са егоизъм и себеугаждане, което води до липсата на любов. Ако обичаме Бог, ние ще Му се покоряваме. Ако обичаме ближните си, ние ще се грижим за тях, ще защитаваме репутацията им и ще откажем да ги злословим или да лъжесвидетелстваме против тях. Ние не ще мамим ближните си, ако имаме този модел на любов. Ако обичаме ближните си, ще търсим това, което е най-добро за тях. Първоначалното преживяване на спасението, би трябвало да прекрати кражбите, лъжите, лъжесвидетелстването, убийствата, абортите, мошеничества, неморалността, разврата и другите подобни неща в живота ни. Един грешник не е дете на Бог. Но за да може вярващият да обича Бог в най-висша степен, както Христос поучава, е необходимо второто действие на благодатта в сърцето му. То се нарича обрязване на сърцето или освещение (Второзаконие 30:6). Господ ще извърши това, само ако вярващият гладува и жадува за това благословение, ако се посвети изцяло и се моли във вяра. След отговора, той попита фарисеите “Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов”. Един баща би ли нарекъл своя син “Господ”? - това бе въпросът на Христос към тях. Това смути клеветниците. Те се бояха от Исус и не смееха повече да му задават въпроси. Всяка следваща среща с Господ завършваше все по-зле за тях, разкривайки тяхното невежество и издигайки Христос, защото хората се чудеха на мъдростта и поучението му. Днес може да се справим с критиците и противниците на вярата ни, както направи Христос - като се предадем на изучаване и покорство на Божието Слово. ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 23:1-39 Целият този текст представлява една проповед на Господ в края на Неговото публично служение. Най-пълно тя е записана в евангелието на Матей, където Исус говори главно “на народа и на учениците Си” (Матей 23:1). Изглежда Христос тук се фокусира върху това, да покаже на учениците си до колко те трябва да следват официално признатите учители (книжниците и фарисеите), които “седят Моисеевото седалище”, но са доказали, че разбират погрешно, тълкуват погрешно и живеят противно на писанията, които претендират, че съблюдават. Тази проповед може да се раздели на четири обширни раздела: Начинът на живот на фарисеите (Матей 23:1-7); Предупреждение срещу лицемерието (Матей 23:8-12); Проклятия над фарисеите (Матей 23:13-36); и Плачът за опустошения град (Матей 23:37-39). НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ НА ФАРИСЕИТЕ И ЛИЦЕМЕРИТЕ (Матей 23:1-7; Римляни 2:21,23; Лука 11:46; Деяния 15:10; Галатяни 6:13; Матей 6:2) С мисията Си в света Христос имаше една цел: Той “дойде да спаси погиналото” (Матей 18:11). Всичко, което направи, бе в съответствие с тази цел. Но Той не бе подминат и от силна опозиция, главно от страна на книжниците и фарисеите. Той дойде при тях, но те не Го приеха. Нещо повече, те пречеха и на останалите да Го приемат. Исус срещна тези хора малко преди да отиде на кръста. И Той разбули пред учениците Си и пред народа начина на живот на фарисеите, така че да бъдат бдителни с тях. Позицията на книжниците и фарисеите беше забележителна – те седяха на “Мойсеевото седалище”. Какво означава това? “На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер” (Изход 18:13). И като седящи на Моисеевото седалище те се смятаха за учители на закона. Това им даваше предимството да имат голямо влияние и известност в обществото. Господ насърчи учениците Си да вършат това, което те поучават, казвайки “всичко що ви заръчат, правете и пазете”. Но веднага следваше предупреждение: “но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат” (Матей 18:3)
Моисеевото седалище бе символ на авторитет и власт, заемано от помазани служители, които Бог бе избрал и подкрепил. Тази платформа, установена от Бог, не трябва да се обсебва в служба на лични или тясно-църковни интереси, за да не загуби божествения си произход и върховенството си като място, определено от Бог (Ездра 7:6,25; Неемия 8:1-4). Поучението на Господ тук не е насочено срещу управлението по принцип, а срещу това управляващите да служат на себе си вместо на другите. Много събрания днес са пълни с хора, които просто използват Бог, за да изпълняват своите внимателно обмислени планове. Тези, които се стремят да водят другите, трябва да имат ума на Христос, без което тяхното ръководство няма никога да издържи (Филимон 5-9). Християнското ръководство не бива никога да се разглежда откъм гледната точка на облагите, а винаги откъм героичните и необикновени жертви, които то изисква. Фарисеите установиха строги и непосилни правила относно Съботата, измиването на съдовете, десятъците и клетвите, но те, като учители, никога не се опитаха да живеят според тези правила. Затова и им липсваше нужното благотворно влияние, което трябваше да упражняват в обществото. Това ни дава да разберем, че само водач, който живее свят живот на себеотрицание, лично посвещение, прозрачност и любов ще предизвика много уважение и респект у последователите си.
Господ ни показа практично и решително лидерство, достойно за подражание. Първо, Той бе водач с примера си. Той, за разлика от фарисеите, никога не подведе Своите ученици да вършат нещо, което Той самият не върши. Второ, Той си избра любовта като най-могъщо средство за разпространяване на Своите възгледи, вместо да ги натяква авторитарно на учениците Си (Йоан 13:17). Трето, Той отправи предизвикателство към общоприетите достойнства и норми на поведение, които характеризираха водачите по онова време. За Него велик водач беше този, който се е предал на Божието дело и подпомага другите в тяхното посвещаване. Затова моделът на поведение за всички водачи, който ще бъде възнаграден и ще устои, е Господ Исус Христос (Евреи 12:2). В смирението Си Христос Се идентифицира с народа и каза: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене …” (Матей 11:28-29). Проповядването, без практическо приложение, както в случая с книжниците и фарисеите, не оказва почти никакво положително влияние върху хората. Затова един живот на освещение, на себеотрицание и любов е най-убедителната проповед. На фарисеите това им липсваше.
Смирението е първият принцип на християнството. Исус поучава, че “който възвишава себе си ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси” (Лука 4:11).
Бог ненавижда гордостта във всичките й форми. Затова беше необходимо Бог, в цялото му Всемогъщество и слава, да се сниши до нивото на човека, за да го примири със Себе Си чрез изкупителната Христова жертва на кръста. Такава необичайна стъпка би трябвало да подтикне изкупените да се смирят пред Бог. Освен това, всичко с което е надарен човек, духовно или физически, е от Бог. Подобаващо е тези, които са получили дарове винаги да издигат Дарителя над и преди всички тези дарове. Освен това Бог употребява тежки думи срещу гордостта. Псалми 138:6, Притчи 3:34, 29:23; 1 Петрово 5:5, както и много други пасажи, показват суровото Божие порицание срещу гордостта във всичките й разновидности, която със сигурност води до Божия гняв и осъждане. Мнозина християнски водачи днес държат на себе си повече отколкото на Божието Слово. Те искат хората да са боят от тях и даже да им се покланят. Те господаруват над Божия народ. Господ осъди това и заповяда всички Божии хора да гледат един на друг като братя и да избягват всяка фарисейщина. Уроците за смирението на Христос се преповтарят в Святото Писание, за да ни подтикнат да потърсим и да придобием скъпоценната благодат за смирение, без което пътешествието ни към небето ще бъде силно затруднено. ПРОКЛЯТИЯТА НАД ФАРИСЕЙИТЕ И ЛИЦЕМЕРИТЕ (Матей 23:13-36; Исая 9:16-18; Малахия 2:8,9; Еремия 18:15-17; Езекил 44:10; Лука 11:39-52 ) “Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат” (Матей 23:13) Фарисеите и книжниците бяха осъдени заради липсата им на покаяние и заради пречките, които поставят пред хората, желаещи да влязат в Божието Царство. Исус остро разкритикува лицемерието им и облече тази критика в осем вечни последици. Първото горко бе затова, че те не само не са получили вечен живот от Господаря на Живота, а пречат и на другите да го получат. Небесното царство беше християнската църква, която Исус дойде да основе. Имаше множества, които бяха готови да дойдат, но “фарисеите” не ги допуснаха. Те поставиха себе си като преграда пред онези, които искаха да дойдат при Христос. Те бяха твърдо уверени в правотата на злия си план и продължиха по същия начин, дълго след като Христос отиде в Небето. И днес има много ученици на фарисеите. Те не искат да влязат в небето и не оставят и другите да влязат. Второто горко беше защото изпояждаха “домовете на вдовиците” и правеха за показ “дълги молитви”. Това поведение граничи с користолюбието и неискреността. Да играеш роля на състрадаващ с цел лична печалба е ужасно в очите на Бог. Тези хора са били сериозно погълнати от своите непристойни желания и незадоволени апетити. С течение на времето те са престъпили всяко благоприличие, честност и общочовешки принципи. “Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви … имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни” (2 Тимотей 3:2-9). Третото горко беше заради фанатизма и тесногръдието на фарисеите и книжниците. Тяхното “евангелизиране” не доведе никакви души в Царството на Бог. Вместо това направи техните прозелити (последователите на учението им) дваж повече чада на пъкала – по-тесногръди, по-недостъпни, по-затворени и пълни с гордост от традициите на Юдеите. Четвъртото горко бе заради тяхната слепота и непоследователност в поучението. Петото горко бе заради лицемерното им поведение. Те излежаха най-книжовните, със строго канонични принципи, със стриктно спазвани религиозни ритуали, но в поведението си те допускаха надменно и отвратително държание. Фарисеите обръщаха подробно внимание на буквите на закона, но пропускаха Духът зад него. За тях книжовното съвършенство се свеждаше до това да дават десятък от всички градински треви, докато “по-важните неща на закона, правосъдието, милостта и вярата” оставаха пропуснати. “Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?” (Михей 6:8) Шестото и седмото горко насочват вниманието върху духовното състояние на книжниците и фарисеите. Отвътре фарисеите бяха “пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота” и бяха достойни за съжаление. Те правеха външно впечатление на религиозни хора, но вътрешно бяха покварени. Фарисеите старателно избягваха оскверняването съгласно левитството, но никога не внимаваха относно нечистотата на своите сърца. Няма полза да се чисти външността на чашата, ако отвътре тя е мръсна и безполезна. Библията казва “блажени чистите по сърце”. Псалмистът вика към Бог “измий ме и ще стана по-бял от сняг”(Псалми 51:7). Осмото горко беше поради това, че те мълчаливо подкрепяха престъпленията на бащите си.
В книжниците и фарисеите беше превъплътено противоречието между думи и дела; между формата и съдържанието; между външното и вътрешното; между поддържането на имиджа и духовната реалност. Те не се вълнуваха от вътрешната чистота на сърцето, последователността и честността на характера. Техният начин на живот бе изпълнен с желание да привлекат внимание и да издигнат външните неща над вътрешното благочестие. Исус изобличи тези хора. Думите Му бяха остри, но те бяха родени от свята любов. Те изразяваха справедливото негодувание от тяхното поведение. До този момент Той им беше проповядвал. Беше ги умолявал. Беше разсъждавал с тях. Два дни по-рано, когато приближаваше града, Той плака за тях. Сега, вече нямаше друга алтернатива, освен да им говори с божествен гняв. Той познаваше закоравялостта на сърцата им и нежеланието им да се покаят и Той трябваше да произнесе осъждение над тях. Той ги нарече слепи водачи, безумни, варосани гробници, змии и ехидни. Вярващите трябва да се пазят от онези, които твърдят че са служители, но живеят противно на светите принципни на Бог. Онези, които са били поставени в ръководна позиция в Божия дом, имат голяма отговорност да не се отклонят и да не подведат останалите в погрешна и лоша посока. Всички лицемери скоро ще пият от чашата на Божия гняв, освен ако не се покаят. Когато отхвърлим Господ, всичко друго, което правим в поклонението, е напразно. Скоро след като порица книжниците и фарисеите, Исус си отиде от храма, за да не се върне там никога повече чак до Своето възнесение. Храмът, с който юдеите се гордееха и за който Господ бе така ревностен, беше опустошен след като Господ го напусна. Нашите църковни постройки не ще означават нищо и нашите събрания ще бъдат празни, ако ние не направим съзнателно стъпки с цел да поканим и да запазим присъствието на Господ. Много катедрали за поклонение са без Господа. Едно лицемерно събрание не може да се наслаждава на присъствието на Господа. Всеки фарисейски характер във вашето събрание предвещава опасност. Лицемерът трябва спешно да се покае. В църквата също има и такива, чието време бързо изтича. Те са отказали да се покаят след години умоляване. Господ е на път вече да се откаже от тях. Това е денят на милостта. Покай се сега и вярвай в благовестието.
Юдеите не вярваха в Христос. Всъщност те го отхвърлиха и така доведоха върху себе си бъдещото си осъждение. Все пак, последните думи на Христос съдържат милост и надежда. Той погледна от дългия период на неверие и изгнание в Израил, към идещото велико възстановяване, когато “ще погледнат на онзи, когото прободоха и ще заридаят за него”; “и така, всичкия Израел ще бъде спасен” (Римляни 11:26). ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|
