117 поучения върху стария завет

Но Исаак го чакаха не само радостни новини. Той научи за смъртта на снаха си, Рахил, за греха на внука си Рувим, а и преживя загубата на Йосиф, когато беше продаден от братята си. “И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха” (Битие 35:29).

Животът на Исаак е определено предизвикателство към вярващите днес. Когато Авраам умря, той продължи пътя му. Исаак бе човек на мир. Той старателно следваше мир със своите съседи. Когато идването на деца в семейството му закъсняваше, той не се оплакваше, а се молеше на Бог. Бог му отговори и му даде близнаци.

Не можем да си затворим очите за възможността да настъпи смърт. В това учение имаме три случая на смърт – на Девора, на Рахил и на Исаак. Както е сигурно, че хората са били родени в света, така е сигурно, че ще умрат (Еклесиаст 2:3). Макар смъртта да е болезнена за тези, които остават след това, истината е, че всеки трябва да е подготвен за нея. Точно колкото е сигурна смъртта, е сигурен и съдът, който я следва (Евреи 9:27). Всеки трябва да се приготви за онова, което ще последва след смъртта. Мнозина умират неподготвени за вечността. Важно е не самото умиране, а приготовлението, което правим за отвъдното.

Исав и Яков се съюзиха, за да погребат своя баща, който почина в мир. Те го погребаха в семейната гробница в Махпелах, където вече бяха погребани Авраам и Сара. Исаак живя и умря в благоволение спрямо Бога. Години по-късно Бог се представи на Мойсей, като Бог Исааков “Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов” (Изход 3:6).

Когато хората умират, ги погребват. Една от целите на погребението е да се предотврати замърсяването от разлагането на трупа, което може да причини болести на живите (Битие 23:4). То е и с цел да се изпълни провъзгласеното от Бог при грехопадението на човека: понеже си от пръст и в пръстта ще се върнеш (Битие 3:19).

Библията описва различни погребения (Битие 3:19; 25:8,10). Но в нашето учение не намираме описание на пищни церемонии. Странно е да видим вярващи, които изпитват трудности при организирането на роднински срещи и пищни церемонии за своите починали роднини. Дори някои за целта вземат заеми. Някои изоставят църквата заради погребения, докато други се връщат в родовите съюзи, от които някога са се били разграничили. Християнските погребения трябва да са скромни и опростени, а не скъпо струващи. Това ни предизвиква да преразгледаме отношението си към смъртта и погребенията, а и към всички други церемонии. Словото на Бог ни насърчава: “ … останалото време е кратко … и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава” (1 Коринтяни 7:29-31).

Нека всеки вярващ отново да се предаде на бдителност, целомъдрие, святост и печелене на души, докато очаква идването на Господа. Ако имаме надеждата да отидем на небето и да бъдем с Бог и нашия Господ Исус Христос, ние трябва да живеем достойно на нашето призвание като Християни.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

			сутрин		вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя
		Урок № 110		ХРИСТОС ПРЕДИЗВИКВА КНИЖНИЦИТЕ И ФАРИСЕИТЕ

Фарисеите и иродианите се обединиха в опита си да подведат Господ Исус Христос. Първоначално те се противопоставяха едни на други, но в този случай, за да могат да изпълнят нечестивия си план, те забравиха за различията си и се събраха заедно. Фарисеите, като секта, възникнаха през т. нар. “тъмна епоха” в историята на Израел. Това е времето между Малахия и Йоан Кръстител, когато в Израел не е имало пророци. Първоначалната им цел е била да запазят чистотата в Израел чрез ревностно защитаване и поддържане на еврейските закони и традиции. Те гледали на себе си като на “пуритани”, които защитават юдейските ценности от покварата на езичниците.

Името “Фарисей” означава “отделен”. Фарисеите също са били наричани “Божии възлюбени” и “Божии верни”. Те се намирали не само в Ерусалим, но и навсякъде в Палестина и за да се разпознават, те се обличаха в специални дрехи. Били добре организирани, верни на обществото и един на друг. Много се гордеели, че са послушни на традициите до най дребните детайли и демонстрирали нескромно своята церемониална чистота. Те не се допирали до някой осквернен от болест или от допир с мъртво тяло на животно. Гледали на себе си като на праведници, а на другите - като на грешници (Лука 18:10-12). Естествено, те се превръщали в духовни тирани, които правели живота труден за тях и тежък за околните. Те вярвали в предопределението, безсмъртието на душата и основните вярвания за духовния живот. Вярвали в Стария Завет, но тълкували и прилагали Мойсеевия закон по начин, който потискал и задушавал слушателите. В поучението си Христос осъди тяхната склонност към добри дела без покаяние, техния показен начин на живот, лицемерието им, липсата на разкаяние у тях и липсата на любов.

От друга страна, иродианите бяха евреи, верни на римската власт и настоятелни поддръжници на Иродовата династия. Те не бяха популярна секта и целите им бяха противоположни на тези на Фарисеите, които искаха прекратяване на римското господство. За иродианите се споменава само три пъти в Новия Завет (Матей 22:16; Марк 3:6; 12:13). Те не се радваха на популярност в страната, понеже поддържаха римските колонизатори, на които Фарисеиите бяха противници. Но въпреки всичко, в противопоставянето си на Христос, тези, взаимно враждебни групи, намериха общ език. Колко прилича това на сприятеляването на Пилат с Ирод в желанието си да опозорят, да убият и да отстранят Христос (Лука 23:7-12).

“И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците” (Матей 22:16)

При Исус дойде “сборен отбор” от тези две групи с цел да Го подмами. Те първо започнаха да хвалят Христос, наричайки Го, Учител. Това бе заблуждение, защото те никога не бяха приели учението или Господството на Христос. Това, което казваха бе правилно, но не бе искренно. Възможно е наистина да се казват добри и правилни неща, но с мотив на ласкателство (Псалм 78:36). Вярващите трябва да избягват да ласкаят – това е грях (Псалм 12:3; Притчи 20:14). Тези клеветници на Христос оцениха по достойнство четири качества в Христос: първо, те признаха че той е истинен, второ, че Христос учи хората на Божия път според истината, трето, че Исус не се страхува от никого и четвърто, че Христос не гледа на лицето на човека. След като поласкаха Христос, те бяха вече готови да си зададат и въпроса. Поучително е за вярващите да забележат, че ако тези две различни във вярванията си групи хора можаха да се съберат заедно, за да дойдат да подмамват Христос, то колко повече вярващите би трябвало да могат да подтиснат различията си и да изпълнят заповедта на Господа да евангелизират света. Социалното положение, класовите различия или географското местоположение не би трябвало да разделя църквата.

Въпрос 2: Какъв урок научаваме от съвместното идване на фарисеи и иродиани?

Желанието на Христос за вярващите е те да бъдат в едно (Йоан 17:21). Много ползи има от единството, но ние не трябва да се обединяваме с цел да вършим зло като фарисеите и иродианите. Важно е да си изясним, че първо, нашето единство трябва да е с Отец, със Сина и със Святия Дух. Ние трябва да сме в съвършено единство със здравите учения и основополагащите доктрини на Библията. Не бива да подкрепяме никое обединение, което отхвърля истините на Божието слово за святост в живота и чистота в сърцето. Когато следваме този образец и градим нашето единство на тази основа, тогава ще притежаваме сила в молитвата, авторитет в благовестието и Божието присъствие ще господства между нас.

Техният въпрос беше дали е правилно да се плаща данък и други подобни повинности, наложени от римското правителство. Това беше добре пресметнат ход да изкарат Христос противник на настоящето управление. Те започнаха разговора с толкова верни и правилни констатации за Господ. Лековерният слушател би си помислил, че те искрено се интересуваха какво духовно има в плащането на данъци. Но Исус не можеше да бъде измамен. Той знаеше, че този простичък въпрос бе грижливо подготвен със злобна цел. Не чудно, че Той ги изобличи за лицемерието им.

Исус познава сърцата на всички хора. Той не може да бъде заблуден. Исус не си позволи техните ласкателства да Го разсеят. Той ги изслуша търпеливо, но им отговори прямо. Трябва да се научим да слушаме, докато другите говорят. Исус отговори на въпроса им с божествена мъдрост. Той поиска да види монета и попита чий образ и подпис има върху нея. Те отговориха – на Кесаря. За да решат изобщо да отговорят на въпроса Му, те са били убедени че Христос е в безизходна ситуация. Ако Той поддържаше плащането на данъците на Кесаря, те щяха да го обвинят, че не е патриотично настроен към еврейски народ, но ако се противопоставеше на плащането на данъците, те щяха да го обвинят че е противник на Кесаря и на римската власт.

Вярващите трябва да са наясно, че винаги има хора, пратеници на дявола, които винаги търсят начин да ги впримчат и да опозорят името на Христос. Затова е важно да сме бдителни и да разчитаме на Святия Дух да ни даде какво да отговорим в такива ситуации (Лука 12:11-12; 21:12-15). Отговорът на Христос на този въпрос се е превърнал в класика: “Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога” (Матей 22:21).

Христовият отговор беше с цел да смълчи тези две групи. Той каза – нещата, които принадлежат на Бога трябва да се дават на Бога. Това означава (1) трябва да се покланяме единствено на Бога. Не трябва да даваме нашето поклонение на Цезар или на който и да е друг (Изход 20:3-5). (2) Десятъците и даренията, които принадлежат на Бог не могат да се ползват, за да се плащат с тях данъци или повинности към правителството (Малахия 3:8-10). (3) Единствено Бог трябва да е обект на нашата най-висша любов (Второзаконие 6:4-5; 10:12; 30:6). (4) Трябва да почитаме Господния ден и да го освещаваме. Не трябва да допускаме второстепенни неща да ни отнемат времето за Бог в Неговия ден (Изход 20:8-11; 31:13-17; Второзаконие 5:12-15). (5) Трябва да почитаме и благоговеем пред Божието име и да не си играем с него (Изход 20:7; Левити 19:12).

Що се отнася до Кесаря, трябва да му отдаваме това, което му принадлежи. Кой е Кесаря? Той изобразява правителството, управляващата власт или система. Тук Господ ни открива че, (1) ние трябва да се покоряваме на правителството във всички богоугодни закони, (2) да си плащаме всички данъци, повинности и задължения, (3) да бъдем лоялни граждани и патриоти, но в рамките на богоугодното (Матей 17: 25-29; Римляни 13:1-7; Тит 3:1; 1 Петрово 2:13-17).

Много хора използват това, което Господ каза, за да оправдаят даването или вземането на подкупи, в името на общоприетите взаимоотношения. Както и да го наречеш, подкупничеството е грях. Този, който взема подкуп изкривява съда (1 Царе 8:3), подкупът заслепява очите на вземащия (1 Царе 12:3; Изход 23:8; Второзаконие 16:19) и води до вечно осъждане на замесените с него (Йов 15:34). Подкупничеството разрушава сърцето на човека (Еклесиаст 7:7) и носи проблеми в домовете на участващите в това деяние (Притчи 15:26). Всяко цитиране на думите на Господ с намерение да се оправдае подкупничеството е погрешно и никой вярващ не трябва да дава и приема подкупи.

Садукеите пък бяха друга религиозна секта по времето на Христос. Те приемаха закона и отхвърляха устно предадените традиции. Те не вярваха във възкресението на мъртвите и в безсмъртието на душата, нито вярваха в съществуването на ангели и духове (Деяния 23:8).

Те бяха против учението на Исус Христос. Тази група дойдоха при Исус по същия начин, както фарисеите и иродианите и търсеха начин да поставят под въпрос истинността на това, което твърдеше Христос. Те недоволстваха от поучението на Господ, когато Той им разкриваше тайните на Царството по въпроса за възкресението. Те основаха въпроса си на авторитета на Стария Завет и Мойсей, законодател и водач на Израел. Те спореха, че Мойсеевия закон и темата за възкресението са несъвместими. Те дадоха за пример една очевидно невъзможна случка, за да илюстрират твърдението си. Те подбраха пример на жена омъжена, според традицията, последователно за седем братя един след друг, докато не умряха всички, включително и жената.
“И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?” (Матей 22:28)

Тези хора, подобно на първите, имаха само една цел – да поставят Христос в неудобно положение. Те не бяха мотивирани от желание да узнаят истината. Те дойдоха, с маската на искрени ученици, наричайки Исус – Учителю, но намерението им беше зло. Използвайки пасаж от Мойсевия закон (Второзаконие 25:9), садукеите се опитаха да се подиграят с учението за възкресението, посредством своята измислена история. Исус започна отговора си, като им обърна внимание на това, че те не познаваха писанията, нито силата на Бога.

Исус им каза, че самият им въпрос показва, (1) че те грешат, (2) че не познават и не разбират писанията и (3) че не познават силата на Бог. Тяхното незнание бе преднамерено и причинено от самите тях. Те отказваха да изучават писанията. Писанията разкриват волята и силата на Бог, затова ни се заповядва – “изследвайте писанията”.

Много вярващи са като садукеите. Те не изследват писанията и поради тяхното незнание задават глупави въпроси, които водят до раздори. Те се скитат от място на място в търсене на знамения и чудеса. Лекът срещу невежеството и заблудите се намира в изследването и изучаването на писанията (Йоан 5:39; 2 Тимотей 2:15). Трябва да си отделим време за лично изучаване на Словото на Бог и да внимаваме в систематичното и обстойно изучаване в църквата, което води до познаване на писанията.

Въпрос 5: Как вярващите днес могат да избегнат духовното невежество?

“Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето” (Матей 22:30)

Садукеите, като мнозина днес, смятаха възкресението за нещо немислимо. Те вярваха, че Авраам, Исак и Яков са техни отци и че те заемат особено място при Бог (Изход 3:6). Исус им каза, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Всички хора ще умрат, но техните души ще живеят завинаги. Библията е пълна с доказателства за възкресения и на светии, и на грешници (Даниил 12:2; Йов 19:25-27; Псалми 71:20; Йоан 5:28-29; Матей 22:29-32; 1 Коринтяни 15:12-57; 1 Солунци 4:13-16; Откровение 20:4,6,11-15).

Възкресението на мъртвите е исторически факт, защото Исус умря, бе погребан и бе възкресен на третия ден, за да не умре до века (Матей 27:50,57-61; 28:1-6; Марк 15:37,42-47;16:1-6; Лука 23:46,50-53;24:1-7; Йоан 19:30;40-42; 20:1,14-17). Какъв велик урок дава Господ на онези, които нямат надежда за живот след смъртта. Библията казва “Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление” (1 Коринтяни 15:19).

Душата, която живее само, за да задоволява плътта и плътските желания, ще има много да съжалява във вечността. Тя е в мрак и греши поради невежеството си относно съда на Бога и погиването на безбожните.
ДВЕТЕ ГОЛЕМИ ЗАПОВЕДИ

(Матей 22:34-36; Марк 12:28-34)

Исус Христос току що беше затулил устата на фарисеите, иродианите и садукеите, които с въпросите си упорито се опитваха да го подмамят да каже нещо погрешно, когато фарисеите, въпреки първия си провал, направиха още един опит. Те не се предаваха лесно. Те се прегрупираха и си намериха законник, който да се противопостави на Учителя. Може би виждаха, че обикновените членове на сектата не можеха да се справят с Исус и си мислеха че им е нужен експерт. Законникът дойде уверено, смятайки че ще успее да подмами Господ. Той дойде със скрито изкушение и добре замаскирано противопоставяне.

Дяволът и неговите ангели не се предават лесно. Те продължават да се борят срещу вярващия с всевъзможни интриги и заплахи. Но ако вярващият остане бдителен и трезвен, врагът никога няма да надделее (1 Петрово 5:8; Еремия 1:19).

Законникът попита: “Учителю, коя е голямата заповед в закона?” (Матей 22:36). Исус даде пряк и премерен отговор, знаейки че изкусителят държи на закона на Мойсей повече от всичко друго. Проява на божествена мъдрост от страна на Христос беше да отговори на този въпрос с думите на Мойсей от Второзаконие 6:5. Той премина от познатото към непознатото. Той се основа на източника, на който законникът и неговата група държаха най-много.

В отговора Си Христос подчерта висшата позиция на Бог във всичко. Няма друг Бог освен Него. Затова сърцата ни трябва да са едно с Него и ние не бива да допуснем нещо да му съперничи на трона на нашите сърца. От думите на Исус се вижда, че това е заповед – да се обича Бог “с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. От времето на Мойсей до вечността най-висшия закон изисква непресторена любов към най-висшето Божество.