Текст: Матей 3:1-17; Деяния 8:26-40

Освен водното кръщение, Господ постанови и Господната вечеря (Матей 26:26-30; Марк 14:22-26; Лука 22:14-20; 1 Коринтяни 11:23-26). Преди смъртта Си, Той даде заповедта за Господната вечеря, след възкресението Си, Той даде заповедта за водното кръщение.

Водното кръщение е едно от основните учения на Господ Исус Христос, и въпреки това, едно от най-погрешно разбираните учения от съвременните проповедници. В едната крайност са онези, които вярват, че то не е толкова необходимо; за тях покаянието от греха и вярата в Исус Христос е всичко, което има значение; те дават за пример разбойника на кръста, за да подкрепят аргументите си. В другата крайност са тези, които вярват, че човек не може да бъде спасен без да има водно кръщение. По средата между тези две групи са хората, които вярват, че макар да е задължително, то трябва да се изпълни само в името на Исус.

Всички тези хора грешат. Писанието показва, че наредбата е заповядана от Христос и е задължителна за всички вярващи. Може да има обстоятелства, които може да направят водното кръщение невъзможно за някой ново-повярвал, както в случая с крадеца на кръста. Неговият случай показва, че спасението или раждането отново не са при условие, че човек има водно кръщение. Но то е задължително за всички новородени християни. Исус заповяда това да се прави в името на Отец, и на Сина, и на Святия Дух; не само в името на Исус.

Въпрос 2: Споменете някои погрешни виждания относно водното кръщение и кажете защо те са неправилни.

Думата за кръщение “баптизъм” е с корен в гръцкия език и означава да въвлечеш в нещо или да потопиш дълбоко в течност. Това показва, че правилният начин за кръщение е чрез потапяне във вода. Потапянето означава отъждествяване с Христовата смърт, погребение и възкръсване (Римляни 6:3-5; Колосяни 2:12). В кръщението вярващият показва вярата си в това, че Христос умря за неговите грехове и възкръсна отново за неговото оправдание; че ако умре, ще бъде възкресен отново във възкресението; и че той умира към стария си живот и възкръсва, за да живее нов живот в Христос.

Не Йоан потърси Исус, за да Го кръсти, нито се опита да досажда на Исус, за да бъде кръстен във вода. Напротив, Самият Исус беше Този, Който отиде при Йоан Кръстител, за да бъде кръстен. Ако си бил роден отново, ти си този, който трябва да кажеш на ръководството на местната ти църква да те кръсти във вода. Водното кръщение е най-важната от всички церемонии в църквата. Затова църквата не бива да позволява на никакви програми или проекти да попречат тя да изпълни своя дълг по кръщаване на всеки, който се покае за греховете си и повярва в Господ Исус Христос “защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право”. Кръстителят и кръщаваният изпълняват всичко що е право, когато се покоряват на заповедите на Господ за водното кръщение. Да се отлага кръщаването на ново-повярвалите означава да се отказва да се изпълнява всичко що е право.

Водното кръщение става с потапяне до пълно покриване от вода на този, който се кръщава, което символизира съучастие в смъртта на Господ Исус, а изваждането му отново символизира участие в Неговото възкресение. Водното кръщение трябвада се прави в съгласие със заповедта на Исус “в името на Отца и Сина, и Святия Дух”. Потапянето става само веднъж, а не три пъти. Исус бе потопен в река Йордан само веднъж (Матей 3:16); Евнухът от Етиопия бе потопен само веднъж (Деяния 8:38). Подчинението на водното кръщение представлява публично доказателство за нашата вяра в Христос. Това е публична церемония, която свидетелства за факта, че ние сме съблекли стария човек с делата му и сме се облекли с Христос (Галатяни 3:27). Отлагането на водното кръщение за дълго време не е в съгласие със Словото на Бог.

Погрешните практики включват потапяне на дървета, поливане с вода, клякане във водата, кръщаване на бебета, кръщаване на мъртви, правене на жест на кръст с вода върху този който се кръщава или поливане с вода върху този, който се кръщава, както и кръщаване само в името на Исус.

Заповедта “Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух” е част от последните думи, които Господ Исус остави на църквата. Ето защо църквата няма избор, освен да кръщава ново-повярвалите и вярващите. Ако църквата, в подчинение на Господната заповед, проповядва благовестието, то тя трябва и да кръщава онези, които повярват в благовестието, също в подчинение на заповедта на Господа. Самият Господ, в началото на земното Си служение, ни даде пример, като прие водно кръщение. Той беше праведен и свят. Той не беше съгрешавал. Той никога не беше направил или казал нещо погрешно, и все пак, Той прие водно кръщение. Ако Той го направи, и ние трябва да го направим, независимо колко святи и праведни си мислим, че сме.

Очевидно Исус бе по-духовен от Йоан Кръстител, но въпреки това Исус помоли Йоан да Го кръсти. Може да си мислиш, че си по-духовен от хората, които имат отговорността да те кръстят, но подобно на Исус, ти трябва да приемеш да бъдеш кръстен във вода от тях. Макар че Исус бе праведен и свят, беше необходимо Той да приеме водното кръщение, за да изпълни всичко що е право. Може да си бил оправдан чрез вяра и измит чрез кръвта на Христос, но ти не си изпълнил всичко що е право, докато не се кръстиш във вода.

Въпрос 4: Какъв урок научаваме от подчинението на Господ на водното кръщение?

След като си чул посланието на благовестието, покаял си се от греховете си и си повярвал в благата вест, Господ очаква ти да бъдеш кръстен във вода. Ако не си бил кръстен във вода, ти трябва да бъдеш. Покаянието е акт на подчинение на Словото на Бог, такова е и водното кръщение. Не можем да отделим едното от другото. Водното кръщение е видимо, красноречиво свидетелство и символ на смъртта на вярващия, погребването му и възкръсването му с Христос. Това е неговото публично отъждествяване с Христос в Неговото смиряване, погребване и възкресение. Вярващият, който се кръщава във вода, публично заявява пред света около него, че той се отказва от нещата в света и приема Исус Христос за свой личен Господ и Спасител. Апостолите изпълняваха тази заповед и кръщаваха вярващите; учениците също изпълняваха тази заповед като се подчиняваха на наредбата за водното кръщене. Ако си вярващ, нямаш друг избор, освен да го приемеш, така че и ти да можеш да получиш благословенията от покорството.

Условието за водното кръщение е покаянието от греха. С други думи, водното кръщение е следствие на ясно определено покаяние и вяра в Христос. “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен”. Един грешник първо трябва да чуе благовестието и да се покае, преди да бъде кръстен. Не е нужда той да разбира всички учения на Библията, не е нужно да може да обяснява всички сложни стихове в Библията, преди да бъде кръстен във вода. Щом веднъж някой е показал твърда увереност в спасението си от греха и вяра в изкупителната кръв на Исус, той е готов да се кръсти във вода. Посланието на Царството може да се сумира в едно изречение “покайте се и вярвайте в благовестието”. Естественият, не-възстановен човек не може да влезе в царството на Бог. Грешникът не може да заслужи с копнежите и усилията си благодатта да живее живота на Царството. Подходящият отклик на грешника, който иска да влезе в царството на Бог, е да се покае и да повярва в благовестието. Истинското покаяние води грешника до прекъсване на всяка връзка, която може би е имал с идолопоклонството, окултизма, тайните общества, зли братства. Единственото условие, на което някой трябва да отговаря, преди да бъде кръстен във вода, е истинско и пълно покаяние от греха и вяра в Господ Исус Христос като в свой личен Господ и Спадител.

Бебетата са невинни и нямат грях, за който да се покайват. Затова и те не могат да бъда кръщавани във вода. Това потвърждава, че водното кръщение е за тези, които са се покаяли напълно за греховете си (Деяния 2:38). Това потвърждава също факта, че само възрастните могат да упражнят вяра и, в последствие, да бъдат кръщавани (Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47; 20:21; Марк 1:14-15). Напълно погрешно е да се кръщават бебета, както правят в някои църкви, понеже те не са достигнали до възрастта, когато може да им се търси отговорност за действията.

Въпрос 6: Защо е погрешно да се кръщават бебета и какви са условията за водното кръщение?

Страниците на Новия Завет са пълни с препратки за водното кръщение. В Матей 3:13-17 Исус Христос се подчини на Йоан Кръстител във водното кръщение. когато При излизането Му от водата Бог Отец засвидетелства служението на Сина Си чрез слизането на Святия Дух върху Него. Христовата заповед от Матей 28:19 бе преповторена в Марк 16:16. Апостолите също продължиха да кръщават вярващите в подчинение на заповедта на Христос. Сред тези, които се кръщаваха, бяха и обърналите се в деня на Петдесятница (Деяния 2:37-42,47); Евнухът от Етиопия (Деяния 8:36-37); новоповярвалите самаряни (Деяния 8:12-13); Корнилий и домът му (Деяния 10:47-48); тъмничният началник на затвора във Филипи (Деяния 16:30-33); и учениците в Ефес (Деяния 19:5).

Библията, най-вече в Новият Завет, има да ни каже много относно кръщението. Има различни видови кръщения. Има Йоаново кръщение (Матей 21:23-27; Марк 1:1-5; Лука 7:24-30; Деяния 10:34-37; 13:24-25; 18:24-26; 19:1-6) както има и Христово кръщение (Йоан 3:22-34). Имаше кръщение на учениците (кръщението, което правеха учениците за хората, които вярваха в Христос, докато Той бе тук на земята – Йоан 4:1-4), има и водно кръщение (наредено от Исус, преди Той да си отиде, с което и ти когато повярваш, трябва са се кръстиш – Матей 28:19-20; Марк 16:15- 16). Има кръщение със страдания (през което вярващият преминава, когато претърпява гонения и онеправдания заради вярата си в Христос – Матей 20:20-23), а има и кръщение в Святия Дух (Деяния 1:5,8; 2:1-12). Затова и авторът на посланието към евреите използва израза “учението за кръщенията” (Евреи 6:2). Това че думата “кръщения” е в множествено число, показва, че има различни видове кръщения. Но бедата е, че сред християните има незнание относно това основно учение на Божието Слово.

Поучително е това, че авторът на посланието към евреите първо споменава “покаяние от мъртви дела, и вяра спрямо Бога” преди да спомене “учението за кръщенията и ръкополагането”. В много петдесятни и харизматични събрания поставят каруцата пред коня; те оставят настрана всички важни теми относно покаянието от греха и вярата в Господ, а се концентрират върху кръщението в Святия Дух. Подозрително липсващото звено е ясното и недвусмислено поучение относно покаянието от греха и вярата в изкупителната кръв на Господ Исус. Но старателното изучаване на Божието Слово не дава никаква причина за подобно пренареждане на приоритетите.

При правилия ред на нещата, “ръкополагането” се предхожда от покаянието от греха, а не обратното. На свой ред покаянието и спасението са последвани от водното кръщение, преди ръкополагането. Покаянието прави Бог да прости на грешника всички грехове, които той някога е извършил – като че ли никога не е съгрешавал. Не само че Той му прощава, но Той също го променя и дава на покаялата се и обърналата се към Него душа способност да живее праведен и победоносен живот. Чрез Божията благодат и сила, действащи в новородения християнин, той бива укрепен за един морално чист живот. Използването на думата “братя” в посланието (Евреи 3:1), показва че авторът е пишел на хора, които са приели благовестието и са родени отново.

Исус установи начина за извършване на водното кръщение – в името на Отца и Сина, и Святия Дух (Матей 28:19). Затова и всеки вярващ, покорявайки се на Христовата заповед, трябва да се покори на наредбата за водното кръщение. Важността на водното кръщение е изразена от Исус в последните Му думи.

Все пак, спасението не идва чрез водното кръщение, а по благодат чрез вяра в изкупителната кръв на Исус Христос (Ефесяни 1:7; 2:8-9; 1 Йоан 1:7,9; Евреи 9:22; Матей 26:28; Йоан 1:12; 3:16-17; 1 Петрово 3:21). Писанието съдържа списък от хора, които са били простени без предварително наличие на водно кръщение: болният паралитик, изцерен от Исус (Матей 9:1-7); жената, която изми нозете на Исус със сълзите си и ги избърса с косата си (Лука 19:1-10); крадеца на кръста (Лука 23:39-43); евнуха от Етиопия (Деяния 8:30-37); вярващите в Антиохия (Деяния 11:20-21). Савел от Тарсис беше наречен “Брате Савле” от Анания, още преди той да приеме водното кръщение (Деяния 9:17).

Мнението на хората не е в състояние да се противопостави на Писанието (Матей 28:19). Щом веднъж човек се е покаял за греха си, задължително е той да приеме и водно кръщение, както е казано в писанията (Римляни 6:3-4). Тази практика се е поддържала в ранната църква. Новоповярвалите са били кръщавани във вода скоро след преживяването на спасението си (Деяния 2:41, 8:37-38; 16:30-31,33). Затова е важно и всеки новоповярвал също да извърши това важно задължение. Петър насърчи своите слушатели: “покайте се и нека всеки от вас да се кръсти”. Пасторите, до колкото зависи от тях, трябва да направят всичко възможно, за да насърчат своето събрание да разбере важността на тази християнска практика.

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя