117 поучения върху стария завет

Трябва да се радваме, когато братя, разделени поради някаква причина, се помиряват. Помирението на Йосиф с неговите братя, които го продадоха в робство, е много поучително (Битие 45:1-15). Разбира се, Йосиф се беше поучил от помирението между баща си, Яков, и Исав. Бащата на блудния син посрещна завръщането на сина си с радост. Вярващите трябва да се научат от тези хора.

Яков предостави на разпореждането на брат си Исав богатствата си и семейството си. Той не се усъмни, че Исав ще му завиди и ще му навреди. Можем ли да се доверим отново на онези, с които сме имали неразбирателства в миналото? Където има истинско помирение, там не трябва да има бариери. Трябва да се положат всички усилия, за да се възстановят отношенията напълно в предишния им вид. Не можем да живеем във взаимни подозрения и да заявяваме, че сме се помирили.

Исус учеше, че не трябва да има никакви лоши чувства между вярващите. Братята трябва да живеят в любов. “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23-24).

Христос подчерта необходимостта вярващите да живеят в мир, любов и единство с братята си. От Христовото поучение разбираме, че е двойно непокорство за вярващия да дава дарение в църквата, да си дава десятъка, да поучава, да води хваление, да проповядва, да води молитва в църквата или в което и да е събрание на християни, докато има неизгладени взаимоотношения с друг вярващ. Не може да евангелизираш, или да посещаваш, или да даваш милостиня, ако даваш място на непростителен дух в сърцето си. Съпругът и съпругата, които просто се търпят у дома си, не могат да тръгнат да вършат каквато и да е служба в Божия дом, преди да се помирят. Водачите, които носят отговорността за стадото, трябва внимателно да се уверят, че живеят в мир със стадото. Неразбирателствата трябва съвършено да се изглаждат, иначе работата ни в царството ще бъде напразна.

Въпрос 4: Посочи примери от писанието, които споменават белезите на истинското помирение.

Вярващите трябва да си прощават един на друг от сърце, без скрит гняв. Когато дойдат обиди, трябва да следваме начина за помирение, даден ни в Библията (Матей 18:7,15-17). Ако не простим, нашите молитви ще останат без отговор (Марк 11:25-26). Не бива да унижаваме този, който ни е оскърбил. Трябва да си припомним, че Бог, заради Христос, ни прости без да ни унижава.

Но, от друга страна, онези, които търсят помирение, трябва да са готови, като Яков, да направят повече отколкото е нужно в името на мира. Яков дори беше готов да отстъпи богатствата си, за да умилостиви Исав. Много вярващи днес, които са мамели в миналото, когато правят възвръщане на откраднатото действат така, сякаш имат право да задържат за себе си печалбите, които са добили от откраднатото. Вярващият, който заявява, че търси помирение и мир, трябва да е готов да направи жертва, за да види мечатата си реализирана.

Въпрос 5: Кои са положените в Библията принципи за изглаждане на обидите и препирните между братята и за преодоляване на отчуждението?

Гневът на Исав беше стопен поради Божията намеса. “Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди, Той на където иска го обръща” (Притчи 21:1). Това е източник на окуражение за всички, които трябва да направят възвръщане и се страхуват от неприятни последствия. Исав отвори сърцето си за брат си. Той прости и забрави всяка несправедливост и погреба всяко негодувание. Първоначалното отхвърляне на даровете на Яков вероятно беше, за да покаже на брат си, че неговото желание за прошка и помирение не се основават на материални дарове, но на сърдечно желание да има мир помежду им. То също можеше и да е тест дали Яков е искрен или му готви някоя клопка. Когато има помирение, ние ще ядем и ще пием заедно, ще се молим и ще се посещаваме един друг.

Семейството на Яков се състоеше от жени и деца. Някои от жените, самите те - “по-слаби съдове”, бяха и с деца, а Рахил беше и бременна по това време. В стадата и чердите имаше също малки. Яков каза, че ако се пресилят, ще умрат. Трябваше да вървят с темпото на най-слабите. Подобно на Яков, всеки служител трябва да знае, че събранието му се състои от хора на различни духовни нива. В духа има деца, младежи и бащи (1 Йоан 2:12-14). Ако ние накараме малките деца (духовно незрелите и новоповярвалите), да вървят с темпото на бащите, те могат да се обезкуражат и да се върнат в света, т.е. да умрат духовно. Без да извиняват греха, водачите трябва да бъдат внимателни и търпеливи, а не твърде настойчиви и нападателни, че да прогонят членовете на църквата.

Исав водеше 400 военни мъже, а Яков се грижеше за разнородна група от мъже, жени, деца и добитък с малките им. Исав остави зад гърба си Яков и стадото му. Яков се придвижи бавно до Сокхот, където построи къщи за семейството си и обори за добитъка си. За да се избегне движението с прекомерно темпо, всеки лидер трябва да познава добре състоянието на стадата си. Пасторът се различава от водача на молитвените войни.

Добрият водач трябва да внимава да не би слабите и немощните да пострадат при пътуването. Христос умря за всички и всяка душа е ценна пред очите Му. Също е важно да отбележим, че днешните деца са утрешните бащи и майки. Ние не можем да им помогнем по друг начин, освен да им дадем правилно възпитание. Това слага на плещите на родителите задължението да отбягват всеки акт на прибързаност, нетърпение, нетолерантност, побой и самоналагане, защото това може да се копира в поведението на техните деца.

Можа да се каже, че за първи път, откакто Яков беше напуснал дома си преди двадесет години, той имаше мир. Помирил се напълно с Исав, Яков мъдро осъзна, че трябва да построи олтар за ежедневно поклонение на Бога, Който благодатно пазеше живота му през всичките тези години.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 107

СИХЕМ ОСКВЕРНЯВА ДИНА

Текстът ни в този урок описва необмислените пътища на безразсъдството и безбожието, разкрити в необузданите страсти на четирима младежи, започвайки от Дина – любопитната невнимателна девойка, после Сихем – похотливия плътски извратен младеж. По-късно, трагедията на човешката поквара се разкрива в жестокото лукаво поведение на Симеон и Левий – братята на Дина. Всичко започна с това, че Дина се шляеше безцелно. Шляейки се в страни от пътя на разума, тя се озова на пътя на лош човек и нейната невинност бе погълната от огъня на страстта му (Притчи 21:16). Сихем беше насилник, а Дина беше жертва. Дина загуби скъпоценната си девственост, а Сихем и хората му загубиха живота си. Симеон и Левий загубиха невинността си и даже Яков загуби благоразположението на съседите си и добите си взаимоотношения с тях. “Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!” (Яков 3:5).

Понеже “всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам”, в разказът за Дина има няколко важни поуки за днешните младежи и родители. От Дина научаваме за опасността от плътските развлечения, а от Сихем – за последиците от необузданата страст. Симеон и Левий ни представят точно противоположното на това, което вярващите трябва да бъдат, когато са жертви на обиди и престъпления. В Яков виждаме липсата на праведен надзор над семейството му.

 

Въпрос 1: Какви стойностни поуки могат да си звемат днешните младежи и родители от историята на Дина?

ОСКВЕРНЯВАНЕТО НА ДИНА ОТ СТРАНА НА СИХЕМ

(Битие 34:1-5; 30:21; 6:2; 20:2; Тит 2:5; Съдии 14:1-2;Притчи 2:10-15; 4:23-27; Еремия 10:2; 2 Царе 13:1-14; 1 Коринтяни 6:18; 2 Тимотей 2:22; 1 Солунци 5:22)

 
Цялата трагедия започна с една, като че ли безобидна разходка на жизнерадостна тинейджерка. “А Дина… излезе да види дъщерите на онази земя” (Битие 34:1). Наистина, “започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода” (Притчи 17:14). Виж какво излезе от разходката на Дина: “А Сихем… като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили” (Битие 34:2).

Яков имаше много дъщери (Битие 37:35), но само Дина имаше привилегията да бъде спомената и то при много тъжни обстоятелства. “А Дина… излезе…”. Тя излезе извън границите на моралното благоприличие, извън наставлението, извън родителските забрани, извън контрола на Духа. Дина излезе от пътя на разума, излезе от пътя на святостта. Преди да излезе, вероятно тя дълго е хранила силно, но тайно възмущение от родителите си, затова че са прекалено строги, старомодни и превзети. Тя е жадувала за неограничената свобода, тя е чакала добрия шанс да може да се наслади на дните на младостта си до краен предел. И така “Дина… излезе…”. Излизането й струваше скъпо. Тя изгуби своята невинност и чест. Жената трябва да е благоразумна и целомъдрена (Тит 2:5). Дина излезе да види дъщерите на оная земя и стана като тях. Жените на света се мотаят и биват улавяни от мъжете на света. Така те създават семействата си. Вярващите не могат да правя това.

Подобно мислене и поведение се вижда в болшинството съвременни младежи. Те искат да ги оставят на мира, да бъда капитани на собствения си кораб. Много младежи, даже в Библейската църква, всеки ден упорито правят усилия да прекрачат моралните ограничения, поставени им от Писанието и от благочестивите им родители за тяхна безопасност. О, каква безумие! Ако само биха знаели, че както реката, без граници се превръща в блатна локва, така и неограничената свобода всъщност е горчиво робство.

Както Дина, така и всички своенравни младежи днес, са добре запознати с пътя на моралната поквара. Дина “излезе”...

Първо: тя излезе за да види, да разгледа, да понаучи нещо ново от дъщерите на онази земя. Повече й харесваше компанията на безбожните отколкото общението с Божиите избрани. Тя е подобна на много младежи днес, които биха предпочели да отидат на диско-парти, кинопрожекция и кибер-кафе вместо да присъстват на църковна служба. Покварените младежи днес нямат скрупули да прекарват часове със светските си приятели, играейки игри и гледайки филми. Същите младежи стават нетърпеливи и неспокойни в дома на Бог, по простата причина, че “те не познават Господа”. Много вярващи днес се оплакват, че другите вярващи са неискрени и поради това най-добрите им приятели са невярващи. Това разкрива единствено състоянието на техните сърца, които се противят на Божията заповед за неподходящото обвързване (2 Коринтяни 6:14-18).

Второ: Дина излезе за да види и за да бъде видяна. Еврейският Таргум (коментари на Еврейските писания) ни казва, че тя излезе за да види начина на живот, обичаите и маниерите на жените в онази страна. Тя излезе за да види техните навици и стил на обличане и по какъв начин се украсяваха. Жозеф, известен еврейски историк, отбелязва, че в Сихем е имало фестивал и затова вероятно много жени са идвали, облечени в най-хубавите си дрехи. Това би дало възможност на Дина да разгледа последната мода.
“Така казва Господ: Не учете пътя на езичниците… ” (Еремия 10:2)

Въпрос 2: Какво предупреждение отправя грехопадението на Дина към вярващия относно местата, които посещава, и хората, с които се движи?

Проблемът на Дина може да се обобщи като: пожеланието на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота. Святият Дух предупреждава вярващите: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отец не е в него” (1 Йоан 2:15).

Тези очарователни съблазни ежедневно приличат ума на вярващите, ходейки на училище, по улиците и у дома. Стилът и модните линии на света изведнъж стават привлекателни за копнеещите за небето пришълци, които трябва да внимават да не се закоравят чрез измамата на греха. Вярващият не е от света. Чудото на новорождението се проявява в преобразените от Духа вкусове и стойности. Постоянното фокусиране на нашия взор чрез вяра към Разпнатия Христос прави нещата от този свят да чезнат от умовете ни и донася небето по-близо до нас. Желанието за наслади и удоволствия е донесло болки на мнозина. Вярващите трябва да решат да доведат телата си под управлението на Духа.

Въпрос 3: Каква опасност крият удоволствията на плътта и насладите на света за копнеещите за небето пришълци и как те могат да избегнат тази опасност?

Както Дина, много вярващи днес мечтаят за свободата да се движат от място на място. Те недоволстват от ограниченията в църквата. Те посещават мероприятията на всяка петдесятна или евангелска църква и служение. Те се чувстват обидени при мисълта, че е необходимо да информират своите водачи за движението си, понеже чувстват това равносилно на контрол над тях. Те посещават фестивали, танци, различни видове парти и церемонии в света. Но при подобни разходки мнозина са загубили своята невинност и чистота.

Дина излезе да види, а също и нея я видяха. Сихем, необузданият и похотлив млад принц на онази страна, я видя “взе я, лежа с нея и я изнасили. И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина и обикна момата и говори на момата по сърцето й” (Битие 34:2-3).

Мъжете, векове наред, са губили почтеността си покрай непознати жени. Сихем, подобно на старовременните мъже (Битие 6:2), видя млада красива жена и си я взе. Той намери жената на улицата, но първо задоволи плътските си страсти. Човешката поквара често обръща наопаки законите на Бог. Сихем реши първо да изнасили Дина, преди да мисли за даване на каквато и да било зестра. Така е в света. Заслепени от собствената си страст, те не мога да изчакат нужното време и приготовленията до сключването на брачния съюз с девойката. С изненада можем да забележим, че през цялото време, докато Сихем и баща му Хамор молеха Яков да даде съгласието си за женитбата на Дина, злочестото момиче бе държано в действителен плен у дома на Сихем. Тя все още бе там, когато Симеон и Левий нападнаха града и я взеха от там. Амон, синът на Давид, страстно желаеше сестра си, Тамар, и с помощта на приятеля си, я примами в своята стая и я насили. (С Дина не се случи точно така). Също и Самсон слезе в Тамнат и видя там една жена, която му привлече вниманието (Съдии 14:1-2).

Истинският християнин не взема решения за женитба, подбуждан от страсти те на сърцето си. Първо, трябва да има усърдна молитва, за да се разбере волята на Бог. Второ, трябва да се консултира с определените за това хора в църквата, за да се осигурят ред и благоприличие. Трето, щом няма установени проблеми, братът споделя със сестрата убежденията си относно женитбата си с нея. Четвърто, нейният благоразположен отговор води до ново събиране с отговорниците за женитбата, за да се установи съгласието на двамата. След това, започва предбрачният период под наблюдение на по-опитните духовни водачи от църквата. Накрая, в знак на уважение към родителите на сестрата и в изпълнение на ясните заповеди на Писането, възнамеряващия да се ожени трябва да плати зестрата и да изпълни другите законни изисквания спрямо семейството на бъдещата си съпруга. Успешният предбрачен период води до прославяща Христос женитба и до законно свързване в семеен съюз. Всеки опит да се заобиколи това Библейско предписание превръща женитбата в нехристиянска.