И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем” (Битие 35:4)

“И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем” (Битие 35:4)

Когато се ангажираш с Божиите неща, Бог се ангажира с твоята защита. Колко просветляващо е това за християните, угнетявани от какви ли не проблеми – изходът е в завръщане и съживление (Исая 30:15). Святостта е здраво укрепление в духовната война. Съживлението допълнително подхранва изявата на Божието присъствие в християнското общество (Битие 35:9).

Един писател е казал: “съживлението е божествена намеса в нормалния ход на духовните неща. То е – Бог да се открие на човека в страшна святост и неудържима сила … то е - Господ да простре Своята свята ръка и да въздейства с необикновена сила върху светиите и грешниците”. Петър ясно долови същността му, като го нарече: “освежителни времена от лицето на Господа” (Деяния 3:19).

Това определение рязко разграничава съживлението от всичко онова, което т.нар. “модерни християни” причисляват към него, като шумна музика и песни, ръкопляскания и барабанене, треперене, танцуване, търкаляне и скачане и множество други религиозни действия.

Други последици от съживлението са: предпазване от Божият праведен гняв (Псалм 85:3-6; Осия 14:4), личен мир и мир в обществото (Псалм 85:8), Божията милост, благоволение и слава (Псалм 85:9,10; Осия 14:6-7), отговор на моливите, физическо, материално и духовно изцеление (2 Коринтяни 7:14).

Друг християнски писател документира съживлението в Уелс през 1904 г. така: “Уелс пламна … изведнъж като неочаквано торнадо, Духът на Бог помете земята. Църквите бяха препълнени … в Уелс никога не се бе случвало нещо по-резултатно от това. Безбожниците се обръщаха към Бога; алкохолици, крадци и хазартни играчи биваха спасени и хиляди се връщаха към порядъчния начин на живот. Навсякъде можеха да се чуят изповеди за ужасни грехове. Хората си плащаха старите задължения. Театралните постановки трябваше да се прекратят поради липса на публика … за пет седмици двайсет хиляди души се присъединиха към църквите”. Това е било истинско съживление, “с което ни посети зора отгоре”. Съживлението се характеризирало с това, че Неговите хора преживяват пълнотата на благословението. Няма начин да се сбъркат белезите на истинското съживление.

Но при все това, в разгара на това съживление, умря Девора, бавачката на Ревека (Битие 24:59, 35:8). “Привременната лека скръб” понякога може да се появи и по време на мощно посещение от Бог. Това не бива да пречи на вярващия, той да фокусира своите очи върху Бога. Фактът че Девора не бе роднина по кръвна линия на Яков, не оказа влияние върху почтеното й погребение, в духа на искрената любов. Пролятата кръв на Исус задължава вярващите да “обичат братството” (1 Петрово 2:17).

Въпрос 5: Кои са някои възможни последици от истинското съживление?

БЛАГОСЛОВЕНИЕТО - СЛЕДСТВИЕ ОТ ПОСЛУШАНИЕТО
“И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови” (Битие 35:9)
Във Ветил Бог потвърди новото име на Яков – Израел. Бог, също така, наново установи завета си с него и го благослови. Първо, Бог му обеща да го направи баща на много народи – земният Израел, както и баща на редица народи и царе – духовният Израел (Битие 35:11; 1 Петрово 2:9,10; Тит 2:11-14). Второ, Бог му обеща да го направи притежател на богата земя и материално благосъстояние (Битие 35:12). Тези две благословения винаги символизират дара на Христос за вярващия и очакваното наследство на небесното изобилие. Една част от това обещание е вече изпълнена, но определено има и друга част, която предстои. Всички Божии обещания са “Да и Амин” (2 Коринтяни 1:20).

Въпрос 6: Защо трябваше Яков да се върне във Ветил и какъв бе резултатът от неговото послушание?

Оцеляването на отделния човек, на християнството и на целия свят зависят от незабавното проумяване на нуждата от съживление (Откровение 2:5). “Днес” е най-подходящото време да се потърси Господа, може би никога повече няма да има друго благоприятно време за това. Бог е готов, Исус увещава, Духът кани, а душите стенат! Множество добри намерения са били осуетени чрез отлагане и бавене. Сега е моментът да се върнем във Ветил.

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

		Урок № 109	СМЪРТТА НА РАХИЛ И ИСААК
Стих за запомняне: “Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години, но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме” (Псалм 90:10)

Дългото и отегчително пътуване на Яков от Пада-арам до Ханаан беше изпълнено с трудности и препятствия. Докато напускаше Ветил, където Бог препотвърди Авраамовия завет за него, той трябва да е бил уверен в Божието присъствие над него и дома му. Освен силният копнеж да стигне до Мамре и да види баща си Исаак жив, той също преживяваше и радостта от очакването на ново бебе от любимата си жена, Рахил. Но тук, в нашия текст, виждаме Яков, потопен в скръб, покрусен от поредица събития.

Първото нещо беше смъртта на Рахил при болезненото раждане. Скоро последва делото на кръвосмешение между Рувим и бащината му наложница, Вала. Третото събитие, макар и не толкова трагично, беше смъртта на баща му Исаак в зряла възраст – на 180 години. Това учение ни разкрива три събития, през които хората често преминават. Това са болката, скръбта и смъртта. И трите са свързани с греха, корен на всяко човешко проклятие “защото заплатата на греха е смърт …” (Римляни 6:23).

Но, ако ние сме се обърнали от греха и сме верни на Бога, Той има начин да облекчи болките и скърбите ни, както и да ни насити с дълъг живот, тук на земята (Псалм 91:15-16).

“И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откровение 21:3-4)

Въпрос 1: Кои са трите тъжни събития, случили се в живота на Яков? Как вярващият може да избегне вечната скръб и смърт?

РОДИЛНИТЕ БОЛКИ НА РАХИЛ И МЪЧИТЕЛНАТА Й СМЪРТ

(Битие 35:16-20; 48:7; 3:16; 1 Тимотей 2:15; Изход 1:19)
Тук, за първи път, виждаме запис в Библията за смърт при раждане. “След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си” (Битие 35:16).

Рахил, която така пламенно желаеше да има деца, и дори натякваше на мъжа си “дай ми чада, иначе аз ще умра”, тук умря при раждането на второто си дете. Нормално е за жените да изпитват родилни болки. При едни те са по-слаби, при други – по-силни, поради различни причини. Така или иначе, първоначалната причина за родилните мъки и болки бе грехът в Едемската Градина, където Бог постави проклятието над Ева, след като тя яде от забранения плод. “На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада” (Битие 3:16).

Макар че Божията заповед е плодовитост, което е желанието и радостта на всяко семейство, прекомерното желание за деца, до степен да заплашваш съпруга си, е неправилно и греховно. Божият промисъл е болките при раждането да се обърнат в радост за жената, след като тя роди своето бебе. Исус заяви на учениците си: “Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света” (Йоан 16:21).

Родилните болки на Рахил бяха необикновено силни. По онова време не бе известно Цезаровото сечение, което намалява риска от смъртност при раждането. Тя много се мъчи докато не отслабна прекомерно. Въпреки, че бабата вдъхваше увереност на Рахил, Рахилиното пророчество, че Бог ще й прибави още един син, се сбъдна, но за сметка на нейния живот (Битие 30:24). “А като предаваше душа, защото умря, Рахил го наименува Венони – син на скръбта ми, а баща му го нарече Вениамин – син на десница. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, който е Витлеем” (Битие 35:18-19).

В агонията си, Рахил със сетен дъх наименува своето дете, родено за мъжа, който така много я обичаше, че слугува четиринадесет години за нея, Вен-они, което означава – син на скръбта ми. Все пак, смъртта на Рахил при раждането не отменя словото на Бог, че еврейките не са като египтянките (Изход 1:19). Бог обещава, че жената ще бъде спасена и запазена при чадородието, ако тя, заедно със съпруга си, продължават във вярата, любовта и светостта с целомъдрие “Но пак тя ще се спаси в чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” (1 Тимотей 2:15,KJV). Обещанието за дълголетие е за вярващите жени. Вярващите не трябва да се страхуват от смърт при раждане.

Трябва да продължим да вярваме в Бог по всяко време, при бременност и при раждане. Също и не може да забравим думите на Исус Христос в Йоан 16:21, така че семейството, което чака дете, трябва да устоява докрай във вярата. Важно е бременните жени да избягват да говорят лекомислено, но да бъдат въздържани по време на родилните си болки. Макар и Рахил да умря, изповедта на вярващия е “аз няма да умра, но ще живея и ще разказвам делата Господни” (Псалми 118:17)!.

Ако децата можеха да си представят болката, през която майките им са преминали, за да ги доведат в живота, да ги износят и откърмят, те наистина щяха да ги уважават, да им се покоряват в Господа, да се грижат за тях, когато остареят и отслабнат. Те щяха да избягват лошите влияния и греховни навици, причиняващи душевни болки на своите майки и бащи. На децата е заповядано да се покоряват на родителите си (Изход 20:2; Ефесяни 6:1-2). Съпрузите трябва да бъдат до жените си, споделяйки техните скърби и радости, както направи и Яков. Той преживя дълбока мъка, докато безпомощно наблюдаваше, как неговата възлюбена жена си отива в агония, оставяйки за него нейният Вен-они, когото по-късно той преименува на Вениамин – сън на десницата ми. Това най-често е превеждано като “много скъп за мен”, “поставен под дясната ми ръка за благословение”, “поддръжка в старостта ми”, “като тояга в десницата ми”.

Пътуването към Мамре в Ханаан беше към своя край. Те бяха съвсем близо до Ефрат или Витлеем, дома на хляба. Рахил умря по пътя. Има няколко поуки от това.

Първо, физическата смърт може да настъпи по всяко време, докато вярващите очакват идването на Господа. Трябва да сме духовно подготвени, като сме сигурни в чистотата на нашето сърце и живот. “Следвайте мир с всички хора и светостта, без която никой няма да види Господа” (Евреи 12:14).

Второ, духовната смърт за не-бдителните и не-молещите се християни е не само вероятност, но е и реалност. Мнозина не само са отпаднали, но са станали и вероотстъпници. Трябва да бдим и да се молим, да държим здраво това, което имаме, за да завършим успешно надбягването докрая и да спечелим венците си. Когато Яков каза на Рахил и на цялото си домочадие да напуснат Падан-арам, тя открадна домашните идоли на баща си и така остроумно ги скри под себе си, че дори баща й не успя да ги намери. Вероятно, по-късно, тя ги е предала на Яков, когато се подготвяха да се върнат във Ветил (Битие 35:1-4). Ако това е станало, тя се е пречистила, преди своята ненадейна и мъчителна смърт.

Въпрос 3: Какъв урок можем да научим от смъртта на Рахил?

Яков погреба любимата си жена по пътя за Ефрат, а не в пещерата, която е в нивата Мехпелах, семейното място за погребване (Битие 35:1-4). Той с тъга си припомни този факт по-късно на предсмъртното си легло “А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, който е Витлеем” (Битие 48:7). Там той издигна стълб в нейна памет.

Витлеем при Ефрат, където Яков погреба Рахил, е забележително място, защото то стана родното място на Исус Христос. Там бе и домът на Елимелех, мъжа на Ноемин, свекървата на Рут –жената на Вооз (Матей 2:6; Лука 2:4-7,11,15; Йоан 7:42; Рут 1:2; 4:11; Михей 5:2). Интересно е да се отбележи, че на мястото, където Яков загуби възлюбената си жена, се появи и нов живот в света. Вениамин, синът на десницата му, се роди там. Векове по-късно, Исус Христос, Единородния син на Всемогъщия, Който стои отдясно на Отец, също се роди във Витлеем, при Ефрат.
УЖАСНОТО ДЕЯНИЕ НА РУВИМ, ЗАСЛУЖАВАЩО НАКАЗАНИЕТО СИ

(Битие 35:21-26; 49:3-4; Левити 18:8; Изход 20:14; 1 Летописи 5:1-2)
След погребението на Рахил, Яков продължи пътуването със семейството си и скоро стигна до място, оттатък Мигдал-едер (кулата Едер), където разпъна шатрите си. И докато живееше в онази земя “…Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това …” (Битие 35:22). Този първороден син на Яков извърши оскърбителен грях на кръвосмешение, който накрая стана и причина той да загуби правото си на първороден. Израел, все още скърбящ за възлюбената си жена Рахил, чу с изумление и огорчение, че неговият първо-наследник, Рувим, е лежал с наложницата му, слугинята на Рахил.

Учудващо е, че Рувим даде воля на страстите си към една жена, която вече беше родила на баща му двама сина, Дан и Нефталим, една жена, която беше слугиня на току-що бе починалата възлюбена жена на Яков. Той би трябвало да знае, че това е зло. Той би трябвало да е чул за проклятието, дошло върху Хам, когато откри голотата на своя баща Ной, комуто дължеше уважение (Битие 9:22,24-25). Той също знаеше как братята му Симеон и Леви се отнесоха към Сихем, Хамор и народа им, когато Сихем оскверни Дина (Битие 34:1-2, 25-31).

Рувим извърши морален грях, осъден от Бог, ужасен вид прелюбодеяние, което е без извинение както между вярващите, така и между езичниците. Левити 18:8 го забранява “Голотата на бащината си жена да не откриеш; тя е голотата на баща ти …”, “… дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена” (1 Коринтяни 5:1-2).

Въпрос 4: Изброй някои други хора, споменати в Библията, които са извършвали кръвосмешение и уроците, които научаваме от обстоятелствата около техния акт.

Години по-късно, когато умиращият Яков произнесе своите благословения към децата си, Рувим получи проклятие, което го лиши от неговото първородство. “Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството Защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил” (Битие 49:4) – това е пророчество към еврейския народ. Неговото първородство беше отнето и дадено на синовете на Йосиф, но все пак Юда стана водача.

Макар че вероятно и Вала си имаше дял в това злодеяние, последствията за Рувим подчертават факта че “Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави” (Притчи 11:21). Веднага след греха на Рувим, се дава списъкът със синовете на Яков. На първо място в списъка са синовете на Лия, първата жена, следват децата на Рахил, възлюбената жена на Яков. Децата от наложниците се споменават накрая, започвайки с тези на Рахилината наложница, Вала.

Въпрос 5: Избройте дванадесетте сина на Яков по реда на раждането им.

Първите трима сина, Рувим, Симеон и Леви, извършиха престъпления, които им донесоха проклятия. Ето защо едва Юда, който бе четвърти по ред, се намери годен, за да управлява в Израел. Най-възрастните деца в християнските семейства трябва да живеят безукорно, не само за да запазят първородството си и да не стават лош пример за по-младите, но и за да донесат на своите родители мир и радост вместо срам и мъка.

Яков, който 42 години по-рано беше измамил своя баща и бе побягнал в Харан от брат си Исав, в крайна сметка се върна в Мамре, преди смъртта на своя баща. Това би трябвало да е щастлива семейна среща, понеже той копнееше да види баща си (Битие 31:30). Също и Исаак би трябвало да се е радвал да види Яков при себе си преди смъртта си. Той трябва да е бил самотен старец, загубил отдавна жена си Ревека, без да се ожени повторно. Дори Девора, Ревекината бавачка, го беше напуснала и беше отишла да живее с Яков и дома му (Битие 35:8).

Когато Исаак беше на 138 години, очите му се бяха помрачили и той си мислеше че ще умре, вероятно поради физическите си усещания, затова даде на децата си своята предсмъртна благословия (Битие 27:1-40). Но Бог го пощади и му даде още 42 години живот. Каква радост беше да види покрай себе си не само Яков но и Якововите синове. “Чада на чада са венец на старците и бащите са слава на чадата им” (Притчи 17:6).

Въпрос 6: Споменете някои важни моменти от живота на Исаак и някои впечатляващи черти на характера му.