117 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.39 Mb.
|
СЪДЪРЖАНИЕ
Текст: Битие 32:1-32 В нашето учение днес се връщаме към историята за Яков, внук на Авраам и наследник на завета по благодат. Философията на Яков беше заявена още с раждането му: “хвани съдбата си в собствените си ръце”. Този мироглед въвеждаше в огнена битка всеки, който влезеше в съприкосновение с Яков. Въпреки че, окончателно, усилията на Яков му спечелиха богатство, слава и уважение, покрай тях той си спечели и много врагове. Неговият брат-близнак, чичо му (братът на майка му), езическите му съседи и дори смутената му съвест имаха да си разчистват сметки с него. Малко след раздялата му с Лаван, която имаше щастлива развръзка, на пътя го срещнаха ангели. “Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха” (Битие 32:1). Тази неочаквана среща трябваше да окуражи Яков и да му даде нови сили за предстоящите предизвикателства. Макар че се връщаше в Ханаан, за да се наслади на плодовете на собствения си труд, той трябваше първо да се срещне с най-лютия си враг, Исав, а, преди това, трябваше да премине през най-огнената битка в живота си - битката с ангела Господен. Споменът за миналото изпълваше сърцето на Яков със страх. На границата на Ханаан, малко преди да се срещне с Исав, Яков имаше видение на ангел Господен, който “се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Псалми 34:7). Завърналият се беглец имаше нужда от всичкото окуражение, което можеше да получи. Тъй като Яков беше започнал да поправя греховното си минало, Богът на благодатта беше там, за да го утеши с божественото Си присъствие. Когато каещата се душа стъпи на пътя на покаянието, Божията утеха никога не закъснява. “Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Псалми 51:17).
Божиите обещания към Яков по време на ангелското посещение не бива да се бърка с Божие одобрение на съмнителните действия и методи на Яков. Те са само доказателства, говорещи за Божиите милости. Всички ние можем да изброим много актове на незаслужена милост в нашия живот, когато сме получавали благословения, въпреки че очевидно сме правели грешки.
ЖЕЛАНИЕТО НА ЯКОВ ЗА ПОМИРЕНИЕ (Битие 32:1-5,13-21; Притчи 18:19; Еклесиаст 10:4; Псалми 34:12-14; Матей 5:23-24; Евреи 12:14) Яков напусна дома си, за да избегне гнева на огорчения си брат Исав, който се беше заклел да убие Яков, задето го измами (Битие 27:36,41). Яков, заедно с майка си, Ребека, се надяваха, че брат му Исав “ще забрави очите, които не вижда” и че той би могъл да се завърне не след дълго, за да се наслади на благословенията. Но не стана точно така. Яков беше далеч от дома за цели 20 години и не би му и дошло на ум да се върне, ако не бяха се случили някои неща в дома на Лаван. Яков беше забравил за ситуацията в бащиния си дом, поради която беше побегнал преди 20 години. Няма никакъв запис за някакъв контакт между Яков в Паданарам и близките му в Ханаан през този период. Все пак, Яков знаеше, че беше се отнесъл към по-големия си брат много лошо. Той искаше да се помири с него. Яков не прие обещанията на Бога за “зелена светлина” по пътя му към Исав, нито пък разчиташе, че за тези години Исав би трябвало да е забравил. Той беше предпазлив. “И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: ... придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти” (Битие 32:3-5) След повече от 20 години Яков реши да поправи грешката си и да направи възвръщане на Исав. Посланието, което прати пред себе си, беше смирено, примирително и миролюбиво (Битие 32:3-5). Той наричаше себе си слуга на Исав, а него - свой господар. Той наистина искаше да се помири с брат си. Нямаше никаква гордост или себе-оправдание. Какво предизвикателство за вярващите от епохата на благодатта! Християнските съпруги и съпрузи, децата, работниците и членовете в църквата се нуждаят постоянно да си припомнят, че възвръщането и извинението са необходимият подкуп в човешките взаимоотношения. Нашият Господ Исус Христос поучаваше Своите последователи за необходимостта от навременното възвръщане: “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23-24) Яков наближаваше дома си. Той си спомни за гнева на брат си и отиваше, за да се помирят. Яков беше получил по убедителен начин обещания от Бог. В своето богатство той можеше ясно да види белег на благословение, при все това той се смири и търсеше мир с брат си. Колко от нас могат да се извинят на по-нискостоящите, когато са в привилегирована позиция? Още ли търсим да има мир между братята (и сестрите) в църквата? Възвръщането (възстановяването) само за новоповярвали ли е? Колко от вярващите днес правят възвръщане - водачите към членовете, съпрузите към съпругите, родителите към децата, господарите и господарките към слугите и слугините, вярващите към невярващите? Нека изпитаме себе си и да се научим от Яков.
Може би за Исав извиненията на Яков не бяха задоволителни. В края на краищата Бог заповядва пълно възвръщане на онова, което сме взели насила или с измама (Левити 6:1-5; Битие 20:2-3,7,14). Могат ли предложените стада да заменят вечното благословение? Исав вече знаеше разликата, но беше твърде късно. Беше ли възможно за Яков да му върне правата на първороден? Определено не. Както и да е, Бог очаква от вярващите днес да се откажат от позициите си, които са достигнали с измама, от работата, която са получили с подправени документи, от повишенията, които са постигнали с лъжливи изявления. В каквото и да сме надхитрили или изместили някого - ние трябва да поправим пътищата си. Ние не можем да задържим тези преимущества, които сме получили чрез изнудване, манипулации, хитрост и лъжа, и да изповядваме, че сме праведни пред Бога.
Страховете на Яков бяха реални. Последният път, когато бяха заедно, Исав се беше заклел да го убие (Битие 27:41). В резултат на това Яков беше избягал, а сега се връщаше, за да се срещне с 400 мъже, предвождани от разгневения му брат. Това предизвика серия от объркани действия, продиктувани от инстинкта му за самосъхранение. Първо планира, а после се моли. Това беше Яков в естествената му светлина; той трябваше да смени приоритетите: първо да се моли, а после да планира. Мнозина днес реагират на бедствията по същия начин, дори някои не се сещат и да се молят. Често Бог позволява на бедствията да пресекат пътя ни, точно за да стане ясно, какво всъщност представляваме. Докато бедствието на Яков го заведе в молитва, то бедите на цар Ахаз, например, го водиха във все по-големи грехове срещу Господ (2 Летописи 28:19-25). Бедствието на цар Саул го отведе при магьосниците, а нещастието на цар Амасия го отведе при Ваал-Зевул, богът на Екрон (4 Царе 1:2). От друга страна, Йов, въпреки че беше сполетян от толкова тежки бедствия, отказа да съгреши против Бога или да предизвиква безразсъдно своя Създател. Само вечността ще ни каже кое е най-голямото бедствие: загубата на деца в някои “християнски” семейства или отиването на родителите при врачовете и фалшивите пророци за помощ, в отговор на такова злощастие. Ако само можехме да разберем истинността на Божиито Слово, което казва: “Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, от шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля” (Еремия 3:23).
ДВЕТЕ МОЛИТВИ НА ЯКОВ От известието, че Исав идва срещу него с 400 мъже, Яков знаеше, че към него иде голяма беда. Яков не се молеше често в живота си. Докато Авраам и Исаак често издигаха олтари на Господа, за Яков това не беше обичайно. Както и да е, в този случай, Яков се моли два пъти за един ден. Подобно на Яков, мнозина се молят само когато бедата е до вратата. Те гледат на Бог като Помощник от последна инстанция. Не трябва да бъде така. Ние трябва да се молим винаги и без повод, с всякаква молитви и молби от Духа. Двете молитви на Яков разкриват много за самия него и осигуряват ценни уроци за вярващите днес. Да разгледаме първата му молитва: “Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро... Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него...” (Битие 32:9-12) Най-съществените съставни части на Якововата молитва бяха: (1) възхвала на Господното име; (2) представяне на собственото му недостойнство; (3) молба за спасение; (4) позоваване на непровалящите се Божии обещания. Тук Яков се помоли с обичайна, нормална молитва. За разлика от втората!
РЕШИТЕЛНАТА МОЛИТВА НА ЯКОВ (Битие 32:24-32; Осия 12:3-5) “А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване” (Битие 32:24) Ясно е, че Яков не беше доволен от първата си молитва. Той реши да се моли отново. Този път това нямаше да бъде внимателна, хладна и тържествена молитва като първия път. Това беше въпрос на живот и смърт. Беше време за битка. И Яков се бори и победи. В тази молитва Яков беше настойчив, решителен, искрен, вярно изразяващ себе си. Той не се преструваше. Християните от следващите поколения се радваха на тази молитва на Яков. Преди той се помоли, но сега той воюваше в молитва. Преди той просеше в молитва, а сега агонизираше в молитва. Проблемът с днешното християнство е, че на дневен ред са рутинните, слаби и неефективни молитви. Неочакваната среща в молитва, при бреговете на Явок, беше едновременно очистваща и обогатяваща. Той позна себе си. Когато ангелът го запита за името му, той каза истината. Точно преди да напусне Ханаан преди 20 години, на същият въпрос беше отговорил с: “Аз съм Исав”. Истинската молитва съблича лицемерието и хитростта от човека и той застава гол пред трона на милостта. Той, също така, позна Бога - Неговата прошка, сила и търпение. Оттам насетне той щеше да владее над хората, но не с човешка мъдрост и лукавство, а с духовна сила, която кара всички човеци, били те Исав или Фараон, да се покоряват на Божията воля. Това е, от което се нуждаят вярващите днес. Тази мощна сила все още работи за ония, които вярват и получават обещаното от Бог, чрез непоклатима вяра и настойчива молитва.
Двете молитви на Яков са записани в Писанието за наша поука. Първата е спомената, заради нейната простота. Втората - заради нейната сила. Първата молитва може да се опише като разговор, втората - като битка. Първата молитва на Яков беше публична, пред жените, децата и слугите му; а втората - поради нейната важност и сериозност, беше принесена "когато Яков остана сам". В първата молитва Бог трябваше да работи в Исав за спасението на Яков, а във втората - Бог трябваше да работи в Яков за собственото му спасение. Първата молитва на Яков звучи като: "О, Боже! Спаси ме!", а втората - като: "О, Боже! Разчупи ме!". Много пастори и църковни водачи днес фокусират вниманието на последователите си върху побеждаването на Сатана, демоните, вещиците и магьосниците. В същото време тези членове на църквата не знаят, че трябва да позволят на Бог да победи собствената им воля, страсти, его и гордост. Господи, научи ни как да се молим.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 33:1-20 Моментът на помиряването между Яков и Исав беше ден, за който Яков чака повече от 20 години. След борбата му с ангела на завета, сърцето на Яков беше променено. Той беше още по-зависим от Бог в дух на смирение и благодарност. Предишната глава ни показва как той се бори с Бога и как надви. Тук го виждаме как надделява и над човека. “Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). Поуката е: Когато надделееш в битката с Бог, става по-лесно да надделееш и в битката с човеците. Когато Яков се помири с Бога, Бог го помири с брат му Исав. Сърцата на всички хора са в ръката на Бога. Нашият урок ни фокусира върху първия случай на помирение между братя, разделени поради съперничество.
СРЕЩАТА НА ЯКОВ С ИСАВ (Битие 33:1-11; 45:1-15; Лука 15:12-20) “След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини” (Битие 33:1) Яков отминаваше Фануил, когато слънцето изгря над него, отбелязвайки навлизането му в нов етап от неговия живот. Сега той можеше да се срещне с Исав. И ето, Исав идваше срещу него с 400 мъже. За момент страховете на Яков се завърнаха и той отново обмисляше стратегии за оцеляване. Старото естество и инстинктът за самосъхранение бързо надделяха. Той раздели семейството си на групи, като сложи слугините с децата им напред, следвани от Лия и седемте й деца. Най-накрая остави Рахил, възлюбената си жена, и синът й Йосиф, който му беше най-скъп на сърцето. Вероятно той планираше, че ако Исав започне да убива, поне Рахил и Йосиф да успеят да избягат, преди да е свършил с другите пред тях. Все пак, Яков надви страха от смъртта и хората. Той мина пред всички, за да посрещне пръв Исав. Яков беше имал среща с Бога и Той му беше дал сила и власт. “А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил (Борец с Бога), защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил” (Битие 32:28). С тази власт идва и смелостта. Праведният ще бъде смел като млад лъв. Яков си беше уредил сметките с Бога и сега можеше да посрещне всяко предизвикателство. Поуката за вярващите тук е да си оправят отношенията с Бога преди да се изправят срещу онези, с които имат някакви недоразумения. Човек, който тръгва да прави възвръщане, без преди това да си е уредил отношенията с Бога, не желае нищо повече, освен да бъде морален. Той не прави това, за да се прослави Бог. Ти може би понякога си имал чудесно време с Бога в молитва, а може би и в пост. Докато се опитваш да се насладиш на радостта от срещата си с Бога, може да се появят негативни обстоятелства, които да те карат да мислиш, че Бог не ти е отговорил на молитвата. Това е трик на дявола, за да открадне благословенията ти. Спомни си в такова време, че “Крадецът (неприятелят, дяволът) влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). “А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си” (Битие 33:3) Божиите хора са смели, силни и кротки. Принцът, който беше надвил в битка с Бога и човеците, смирено коленичи седем пъти пред брат си. Исав, вече укротен чрез побеждаващата молитва, трябва да е бил толкова съкрушен от смирението на Яков, че не можа да каже и дума за оскърбленията в миналото. Той се завтече към Яков, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна, и двамата заплакаха. Какъв урок за вярващите (Притчи 21:1). Нека се вгледаме по-отблизо в срещата между двамата братя. Това е първата им среща след двадесет години раздяла. Яков избяга от дома си заради злото, което беше сторил на Исав (Битие 29:41). Исав съвсем основателно беше оскърбен от действията на Яков и искаше да го убие. Но сега, двадесет години по-късно, изглеждаше че Исав беше забравил напълно, че Яков го беше оскърбил. Той не припомни по никакъв начин за обидите, нито дори с намек. Той беше щастлив да види Яков отново. Той бързаше да си оправят отношенията. “Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха” (Битие 33:4). Закоравеното му сърце се разтопи и Исав искаше да се помири с брат си. Той не позволи на Яков да изпада в подробности и трудни извинения: радостта от помирението го накара да заплаче. Какво предизвикателство от един грешник! Днес мнозина, които се наричат вярващи, са неумолими. За да се оправят нищожни недоразумения се провеждат множество ненужни разговори. Този, който е наранил брата си, не е достатъчно смирен, за да приеме, че е сгрешил; той е готов да прахоса безценното време на Божието царство, за да спечели точка. Обиденият пък държи да се спазят всички правила и да се отсъди в негова полза. Той не може лесно да прости. Той желае оскърбителят да премине през болезнения и унизителен процес на извинението.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|
