ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДВУЛИЧИЕТО НА ГРЕШНИЦИТЕ

Скоро между Хамор и сина му от една страна и Яков и синовете му от другата страна започнаха преговорите за женитбата на Дина. Но при тези преговори и двете страни подхождаха с измама и неискреност, като всеки се стремеше да надхитри другия. Докато говореха красиви думи, истинският мотив на синовете на Яков бе да извършат кърваво отмъщение за унижението на Дина. Синовете не Яков се върнаха от полето и научиха какво се бе случило. Не им стана приятно. Те искаха да вземат сестра си от къщата на Сихем. Те също искаха и да дадат добър урок на Сихем. “А като чуха за станалото … тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха” (Битие 34:7). Те се почувстваха унизени от това. Случаят беше скандален. Станалото беше безумие и не трябваше да се случва. Блудодеянието сред децата на Бог е оскърбителен грях. То изобщо не бива да се случва. Не е чудно, че синовете на Яков търсеха отмъщение. Те оставиха преговорите да се проведат, но те си имаха друг план.

Хамор и Сихем “си намериха майстора” в лицето на Симеон и Левий. Синовете на Яков бяха така усъвършенствани в злите тънкости на измамата, че не издадоха и намек за истинските си намерения спрямо бедните сихемци. Това е подходящ пример за това как грешниците, мъже и жени, за да успокоят съвестите си, често извиняват греховете си с такива празни извинения като нетърпими провокации, надделяващи неудържими изкушения, лична заинтересованост или даже лична защита. Лицемерието е ужасен грях за който човек трябва да се покае. Каквито и да са извиненията на хората, Бог “никак няма да оправдае виновния”. Изповядването и изоставянето на греха е част от милостта и прошката.

Но защо Яков и синовете му не дадоха Дина да се ожени за сина на Хамор? За да не се впрегнат несходно със Сихемците. Това, което се случи, бе безумие за Израел. Преди Яков да напусне Падан-аран, Исак му бе заповядал да не се жени с дъщерите на Ханнан (Битие 28:1). Затова, ако оставеха Дина да се омъжи за Хамор, тоза означаваше да не се покорят на Исак, на Яков и на Бога. Ако подобно безумие се случеше измежду израилтяните, тогава можеше да се позволи историята да завърши със женитба (Изход 22:16-17; Второзаконие 22:28-29), но не и ако това се случи между израилтяни и езичници.

Някои вярващи, след като са изпаднали в грях с невярващ, отиват по-далеч и се женят с грешника. Причината, която обикновено се изтъква е, че така или иначе деянието е вече извършено. Но това не е правилно. Отпадналият от вярата трябва да се покае и да прекъсне всяка връзка с греховния партньор, дори и ако в резултат от злодеянието е настъпила нежелана бременност. Божията заповед е да излезем от греха и от всякакъв вид несходно впрягане, било в приятелство, съюз, бизнес, тайно съглашение или женитба.

Симеон и Леви, понеже не искаха да оставят сестра им да се ожени за Сихем, мислеха как да я измъкнат от дома на Хамор. Техният план бе зъл и жесток. Те измамиха хората на Сихем да приемат чужд обичай – обрязването, а след това нападнаха и избиха всички. Защо те просто не поискаха само сестра си? Може би се страхуваха, че Хамор и Сихем няма да пуснат Дина и че ако сихемците бяха в добро здраве щяха да ги надвият и да им навредят. Вероятно чувстваха, че също така трябва да защитят честта на Яков. Какъвто и да бе мотивът им, деянието им бе нечестиво. За нищо на света не би трябвало да убием друг, освен според закона. Животът е скъпоценен. “Не убивай” е Божия заповед.

Наистина, можем ли да оправдаем Яков във всичко това? Яков не каза нищо докато синовете му не се върнаха от полето. И във всички преговори със Сихем той си мълчеше. Той даде неодобрението си едва след като отмъщението бе извършено. Той реагира, най-вече, заради евентуалните ответни реакции от страна на съседите им. Ясно е, че Яков не управляваше добре домочадието си. Бог не би могъл да каже за дома на Яков това, което каза за Авраам и за дома му (Битие 18:19).

Синовете на Яков приключиха нещата задавайки въпрос: “Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?” (Битие 34:31). Какъв е твоят отговор? Трябваше ли тя да се разхожда като блудница, без да има проблем? Библията казва че: “Човек, който се отбие от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите” (Притчи 21:16). Не е чудно, че преживяното от Яков в Сихем бе покъртително.

Имаме няколко основни урока. Първо: Дина излезе да види света и загуби честта си. Също както и Ева. Опитът й да види, й позволи да пожелае и да вземе. Тя също падна в изкушението и загуби невинността си. Какво казва Писанието? “Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане” (Еклесиаст 1:8). Внимавай какво гледаш и какво виждат очите ти, понеже това може да те доведе до падение. Внимавай относно светските весели настроения.

Второ: Накрая Сихем намери смъртта си, защото не можа да овладее похотта си. Също като Амнон, който оскверни сестра си Тамар, и като Самсон, силният мъж на Израел, който се отдаваше на похотта си към една блудница. Християнските братя, които използват позицията си, за да канят свободно дами в домовете и офисите си за частни срещи насаме, рискуват да изпаднат в греха на неморалност и да умрат духовно.

Трето: Яков пренебрегна надзора над своите деца и това го вкара в неприятности. Той не наблюдаваше Дина и не е записано той да бе предприел нещо срещу нея, след опозоряването й. Той не каза нищо против кървавата мисия на Симеон и Леви, макар и по-късно да прокле гнева им. Отношението му към тях беше от типа “остави ги сами на себе си”, което е често срещано сред много вярващи родители днес. Много родители оставят децата си да живеят, като си искат; не упражняват почти никакъв контрол над тях. Децата на някои християнски родители се обличат подобно на Езавел и щуреят по улиците, а родителите им не правят нищо по въпроса. Взаимоотношенията им с противоположния пол не биват наблюдавани нито отвътре, нито отвън. Почти липсва надзор и възпитание. Писанието предупреждава такива родители: “Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете (оставено само на себе си), засрамва майка си” (Притчи 29:15,KJV).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 108

ЯКОВ СЕ ВРЪЩА ВЪВ ВЕТИЛ

Стих за запомняне: “Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и навали правда над вас” (Осия 10:12)

Текст: Битие 35:1-15

Ветил, което значи “Божий дом”, бе град на двадесет мили северно от Израел. Преди това той се наричаше Луз – бадемово дърво. Там Яков преди повече от 20 години преживя среща с Бог, която промени живота му (Битие 28:10-22; 31:13). Това място с право можеше да се нарече мястото на неговото духовно раждане, понеже именно във Ветил той направи първото си лично посвещение на Бог. Там, старите обещания дадени на баща му, бяха преповторени и потвърдени спрямо него. Това беше повратната точка в неговия духовен живот, от която той почерпи освежителен дъх за молитва, като направи оброк за доживотно посвещение спрямо Всемогъщия Бог. Същото това място стана знаменито средище за други важни събития в историята на Израел (Съдии 1:22; 4:5; 1 Царе 7:16; 3 Царе 13:1-10; 4 Царе 2:2,23; 17:28; 4 Царе 10:29).

Това първо преживяване на Яков при Ветил много прилича на славната първоначална среща на вярващия с Господа при спасението, което най-общо се характеризира с безрезервно сърце-отдаване, свята невинност, гореща любов, ревност, незабавно подобаващо покорство, копнеж за небето и желание Христос да бъде прокламиран. Но точно както много християни днес, Яков не поощряваше у себе си това вдъхновяващо преживяване и, с течение на времето, го изгуби. Ето защо Бог го извика обратно във Ветил. Отчаяната нужда на всеки християнин, а даже и на цялото християнство сега, не е нищо друго освен връщане към Ветил. На езика на теологията такова преживяване се нарича съживление, но то често се разбира погрешно. Днес малцина от онези, които говорят много за него, действително разбират значението му.

Въпрос 1: Обяснете значението на Ветил за вярващите днес.

БЕЛЕЗИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ВЕТИЛ

(Битие 30:28-31; 31:19-21,30-35; 34:1-3,25-29; 35:2; Откровение 3:1; Осия 6:4; 7:8-11; 8:3; Галатяни 6:3)
Яков бе отново в трудна ситуация. Той неотдавна едва се бе помирил с брат си Исав, а сега пък се появиха неприятности от страна на съседите му. Той се страхуваше, че Ханаанците и Перизитците може да го нападнат (Битие 34:30). Той не знаеше какво да прави. Той се двоумеше. Именно в този момент Бог го извика да се върне във Ветил. Яков напусна Ветил преди двадесет години, когато бягаше от брат си Исав. Той бе почти забравил за Ветил докато придобиваше жени, деца и богатства. През всички тези години много вода изтече под моста на Якововия живот. Той имаше полигамно семейство с всичките му, произтичащи от това, вътрешни конфликти. Той нямаше време да научи семейството си на нищо относно Бога на бащите си. Яков се нуждаеше от Бог само доколкото да бъдат снабдявани нуждите му и да има защита. Даже и след преживяното при потока Явок, Яков се влошаваше все повече и повече. Именно тогава Бог го повика “стани и иди във Ветил”.

След първоначалното преживяване на Яков във Ветил, неговият духовен живот бе станал колеблив, пълен с множество грешки. Адамовата природа у него отново бе взела надмощие и той бе неин пленник. Например, заради егоистичното си желание за богатство, той надхитри Лаван в бизнеса (Битие 30:28 - 31:2). Второ, той не внимаваше за идолопоклонството в дома си (Битие 31:19-21, 30-35, 35:2). Трето, не внимаваше за възпитанието на децата си - той бе започнал да им позволява всичко и да ги разглезва. Това негово отношение, даде възможност на Дина да се шляе невнимателно сред Ханаанците, поради което и бе осквернена (Битие 34:1-3). Четвърто, същото разглезващо отношение доведе до това, че Симеон и Левий, вършейки собствената си воля, измамиха и отмъстително избиха всички мъжки в Сихем (Битие 34:25-29). По онова време Яков само имаше вид на благочестие, но бе отречен от силата му. На езика на Новия Завет, той “на има бе жив, но бе мъртъв” (Откровение 3:1). Бог искаше Яков да се върне към първата си любов.

Опасно е, когато след достигане на духовно извисяване и стабилност, последва пренебрегване на благодатта и омаловажаване на духовните упражнения – молитва, четене на Божието слово, покорство, общение и свидетелстване. Никое ниво на духовни постижения не може да гарантира имунитет срещу отпадането.

Когато един вярващ или местна група християни забележат в живота си, в общението си с Бог и един с друг духовна сухота, упадък и неморалност, липса на честност и почтеност, лъжеучения и погрешни доктрини, егоизъм и плътски желания в молитвата, несериозност по отношение на греха в индивидуалния живот и в живота на местната църква, размиване на границата между вярващите и невярващите, липса на посвещение, себеотдаване и ангажимент за печелене на души и духовно служене, тогава Бог очаква от тази личност или група незабавен вик за съживление.

Тук ясно виждаме Божия суверенитет в това, че Бог лично подбуди у Яков желание за съживление, призовавайки го да оправи пътя си. Призивът към него бе да “живее” там. Вярващият трябва непрекъснато да живее в Божието присъствие както в свой дом, а не като в хотел. Той също и трябва да построи там постоянен олтар за непрестанна жертва. Във времена на духовна суша, Бог лично е направлявал сърцата на хората в пътя на съживлението. Например, Йоан Кръстител, предшественикът на Христос, е предвестник на нечувано съживление, което постави мост между евреите и Божието царство (Лука 3:3-10). Този план бе изявен 800 години по-рано (Исая 40:3-5). Съживлението, засвидетелствано от Апостолите, бе пророкувано по-рано от Йоил (Йоил 2:28-32; Деяния 2:1-47).

Почти във всяко време Бог би отговорил на ходатайстващите молитви на загрижен светия, който не е удовлетворен от духовното състояние, наблюдавано в неговия собствен живот или в живота на обществото, в което той се намира. Имаше хора като Давид, които ходатайстваха за съживление в Израел (Псалм 85:1-8). Авакум ходатайства за съживление в Израел (Авакум 3:1-2). Илия се моли за духовно съживление в Израел (3 Царе 18:36-39). Осия подтикваше Израел да вика към Бога за духовно съживление (Осия 10:12). Бог бързо би отговорил на всеки вярващ или група християни, които закопнеят в молитва да се върнат към Извора.

Това истинско съживление, обаче, обикновено се предшества от плащане на определена цена.