117 поучения върху стария завет
БЕДАТА ОТ ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО НА ЕДНО ТОЛКОВА ВЕЛИКО СПАСЕНИЕ
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
БЕДАТА ОТ ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО НА ЕДНО ТОЛКОВА ВЕЛИКО СПАСЕНИЕ (Евреи 2:2-3; 10:28,29; 1 Коринтяни 10:3-12; Юда 5; Евреи 4:1,11; 2:3; 1 Тимотей 4:14) “Как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули” (Евреи 2:3) В пренебрегневането на това толкова велико спасение се крие голяма опасност за всеки грешник. Също и вярващият е в голяма опасност, ако пренебрегне затвърждаването на своето призвание и избиране. Загубата ни ще е несметна и непоносима, ако пренебрегнем посланието на пълното спасение, проповядвано от Христос и от онези, които са го получили лично от Него. Ти можеш да знаеш всичко възможно за Христос и пак да отидеш в ада, ако не Го приемеш като свой Спасител и ако не преживееш моралното обновление, до което води вярата в Него. Трябва да се пазим Божието Слово да не изкапе от нас, било във времена на страдания, лишения, бедност, болест, депресия и гонение, или пък в радост, благоденствие и крепко здраве. Ако допуснем душите ни да бъдат теглени от обстоятелствата, няма да можем да поддържаме неотклонно курса. Да отхвърлиш Христос означава да отхвърлиш спасението, а да отхвърлиш спасението означава да отхвърлиш вечното общение с Бог във вечността. Трябва да внимаваме да не допуснем нещо да ни попречи да вярваме в цялото Слово на Бог. Да пренебрегнем бдението и молитвата, означава да се поставим в опасност да изгубим нещата, които сме получили от Господ. Има някои, които твърдят, че са спасени, но пренебрегват предупрежденията на Писанието да бдят, да се молят, да се съпротивляват на изкушенията и да се пазят неопетнени от света. Други пренебрегват необходимостта “да се събираме заедно”, докато някои пък пренебрегват Божият промисъл за нашия растеж и достигане до пълнолетно мъжество. Поради пренебрежение може да настъпи сериозен пробив в нашите духовни стени и нашите души може да бъдат погубени. Може да отслабнем и даже да отпаднем от вярата. Ние трябва да бдим. Жестоко наказание и осъждане очакват не-спасените и отпадналите от вярата. Грешниците и отпадналите от вярата, които умрат, пренебрегвайки ярката светлина на благовестието, много ще страдат в ада. Адът е за онези, които отхвърлят дара на вечния живот.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Йоан 3:1-7 Що се отнася до християнските опитности, библейското учение за новорождението е важно и основополагащо. Исус подчерта важността на това преживяване, като каза “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Раждането отново е вратата към Царството на Бог и към другите християнски преживявания. То е важно за всички, които търсят Божието Царство. Съгласно божествения план на живота по благодат, всеки който влиза в чудните благословения, присъщи за живота в Царството, първо трябва да преживее новото раждане. Важността на това преживяване не може да бъде преувеличена. Без него не можем да живеем и да се радваме на духовния живот. Раждането отново е начало на едно доживотно преживяване на ходене с Бог. Раждането отново е най-славното от всички преживявания, през които естественият човек може да премине. Никодим, човек с висше социално и религиозно положение, се чудеше какво ще да е това новото раждане. Това показва, че спасението и обновлението не се постигат чрез ходене в добра църква, чрез познаване на библейските доктрини или чрез опити за проявяване на добър морал. Единственото средство, правещо раждането отново възможно, е вътрешната промяна, изработена чрез изкупителната жертва и кръв на Господ Исус Христос. Някои вярват, че са спасени защото имат благочестиви родители. Други се уповават на това, че са отраснали в църква, която вярва и живее Библията. А пък за други “добрите дела” са тяхната надежда за спасение. Всички, които искат небето да стане техният вечен дом, трябва да осъзнаят, че освен Христос, всяка друга основа за това е “потъващи пясъци”.
НАЧАЛНИКЪТ И НЕГОВАТА ИЗПОВЕД НА ВЯРА (Йоан 3:1-2; 7:50-53; 19:39; Деяния 26:24-29) Нашият текст ни разкрива един юдейски началник на име Никодим (Йоан 3:1). Никодим не беше просто фарисей, той беше от Синериона. Той принадлежеше към най-висшата управляваща прослойка на обществото. Като фарисей, той е бил обучен в Мойсеевия закон. Той беше защитник на закона и той не би желал законът да бъде нарушаван (Йоан 7:50-51). Този виден религиозен водач дойде при Исус през нощта. Имаше нещо, което безпокоеше ума му. Бидейки фарисей и началник на народа, той нямаше достатъчно смелост да дойде при Исус “под светлината на прожекторите”. Но пък не можеше да се въздържи да Го посети, защото чувстваше, че в Исус има нещо необикновено. В своята изповед Никодим заяви, че Исус е Учител (Равин); че е учител, пратен от Бога; че обикновен човек не може да върши чудесата, които Исус върши и че Бог е с Исус. Срещата му с Него не бе като тези на другите фарисеи, които търсеха как да го уловят в говоренето Му. Никодим бе истински обезпокоен. Той си даваше сметка за това, колко велико и необикновено е служението на Христовите поучения и чудеса. А днес мнозина се колебаят да приемат Исус поради своите позиции в обществото или в своите религиозни общности.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО ( Йоан 3:3, 5-8) Докато Никодим говореше за Христовото величие, Исус му отговори “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Обръщайки се така сериозно към Никодим, Исус даде да се разбере, че има преживяване, което прави човека достоен за Божието Царство. Това преживяване се нарича с разнообразни наименования – раждане отново, спасение, обновление, ново-рождение, оправдание, обръщане и изкупление. Да се родиш отново означава да станеш ново създание, нов човек; това е промяна, преобразувание, което идва чрез обновяването на ума чрез вяра в изкупителната жертва на Христос. Джон Уесли описва новото раждане като “онази велика промяна, която Бог изработва в душата, когато я връща към живот; когато я възкресява от смъртта на греха към живота на правдата. Това е промяна, изработена в цялата душа от всемогъщия Дух на Бог, когато е сътворена наново в Христос Исус; когато е възобновена по образа на Бога, правдата и истинската святост. Тогава любовта към света е променена в любов към Бога; гордостта – в смирение, страстта – в кротост, омразата и злобата – в искрена, грижовна любов към хората. Тази е промяната, при която земният, плътски, дяволски ум е преобърнат в ума, който беше в Христос Исус.”
Човекът бе създаден от Бог по Неговия Собствен образ и подобие. Бог е свят и праведен, ката че и човекът първоначално бе свят и праведен. Тогава влезе грехът и човекът се поквари. В него няма нищо добро. Той е лош и е без Бог, и без Божието естество. От падението на Адам, всеки, който се ражда, наследява греховното естество. Хората са изгубили способността си да вършат добро от само себе си. Всъщност след падението “няма праведен, няма ни един”. Ние сме определени за ада, понеже цялото човечество е отделено от Бога. Всеки роден в света трябва да се роди втори път, ако ще иска да влезе в царството на Бог. Преживяването на новорождението не е по избор, а е задължително за всеки, желаещ да влезе в небето. Нищо не може да замени преживяването на новото раждане – нито редовното посещение на църква, нито работата ни в църквата, нито много доброто познаване на Библията, нито пазенето на закона и моралните правила, нито изпълняването на наредбите относно водното кръщение, Господната вечеря и т.н. Никоя религиозна дейност не може да замени новото раждане. Никодим бе религиозен, но “Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Религиозни пътешествия и други подобни ритуали и церемонии също не могат да заменят новорождението.
“Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3:4-5) Важно е да се отбележат думите на Исус, Който каза, че раждането отново е чрез вода и Дух (Ефесяни 5:26;1 Петрово 1:23; Йоан 15:3; Тит 3:5). Словото на Бог се сравнява с вода, която измива греха. Словото разкрива истинското естество на грешника. Когато понякога казваме “той ми отвори очите”, това не означава, че той ми хвана буквално очите и ги отвори, а че чрез думите си той ме накара да се видя какъв всъщност съм. Когато се прокламира Словото на Бог, грешниците и себе-праведните виждат нуждата си от покаяние. Исус каза на учениците Си, че те са чисти чрез Словото, което им е говорил (Йоан 16:8). Духът на Бог е незаменим в работата по възраждането. Не може да има трансформация, освен ако има обновяване на ума чрез Духа на Бога. Святият Дух е Онзи, Който изобличава за греха, за правдата и за съда (Йоан 16:8). Естественият човек не може сам да се промени. Докато човек слуша Словото, Духът предизвиква изобличение за греха и води този човек в обръщането от греха.
СРАВНЕНИЕ И СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ РАЖДАНИЯ ( Йоан 3:6-10; Ефесяни 4:17-18; Римляни 9:6,8; Марк 12:32-34; Деяния 17:23-25; Исая 48:8; Деяния 28:27; Йоан 3:6; Галатяни 5:19-23; Йоан 1:12-13; Йов 5:7; 14:1; 15:14; Колосяни 1:13-14; Йоан 6:37; Псалм 51:5; 2 Петрово 1:3-4) “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре” (Йоан 3:6-7). Господ обърна силно внимание на приликите и разликите между естественото и духовното раждания. Да започнем с приликите. Първо, преди бебето да се роди в този свят, макар че то се намира в майчината утроба, то не се брои за член на семейството. Това е така, защото то още не се е родило. Така е и с духовното раждане. Може да се интересуваш от Словото на Бог. Може дори да живееш близо до евангелска църква; може да се събираш на богослужения с тях. Но, докато не си роден отново, Бог не те смята за част от семейството Си. Второ, нероденото дете е в пълна тъмнина. Ние виждаме слънцето и всичко наоколо. Но не е така с нероденото дете. Макар, че диша в утробата на майка си, то не вижда светлината. То има очи, но не може да вижда с тях. Така са и грешниците или не-обърнатите. Те може да имат физически очи, но те са духовно слепи. Те имат очи, но не виждат с тях. Те са в тъмнина. В утробата детето живее в тъмнина, макар че се храни с хранителните вещества от майка си, защото пъпната връв го свързва с нея. Същото е в сила и за не-спасените и за всеки, който не е роден отново. Той може да се радва на някои ползи, като снабдяване и защита от Бог, но си остава факта, че той все още е в тъмнината на греха. Трето, макар, нероденото дете по някакъв начин вече да е свързано със семейството, то още не е член на семейството, докато не се роди. Родителите може да се радват, че детето е на път. Но никой не знае дали това дете наистина ще се роди живо, или не. Има много хора, които са свързани със семейството и въпреки това, не са членове на семейството! Това е съдбата на изгубените! Може да си свързан с деноминацията, с църквата или дори с Господа (например израилтяните). Може да имаш копие на Библията и друга християнска литература. Може да ходиш на църква и да принадлежиш към религиозно сдружение. Даже може родителите ти да са родени отново. Но докато ти не се родиш отново, ти не се броиш за член на Божието семейство. “Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство” (Римляни 9:6,8) Четвърто, нероденото дете изглежда като че ли е много близо, и все пак – много далеч. Мисълта за него носи радост в сърцата на останалите членове от семейството. По-големите може би се радват и очакват по-малкото братче или сестриче да се прибави към семейството. Но макар, бебето да изглежда да е близо, е трудно да се предскаже времето на неговото раждане. Като нероденото бебе, ти може да си много близо до царството на Бог, и все пак – много далеч. Може да знаеш нещо за покаянието, за възвръщането, за вярата в изкупителната кръв на Господ Исус, за оправданието, за водното кръщение; може да знаеш за десетте заповеди и други Библейски истории, и все пак – да си много далеч от царството на Бог и Неговия скъп Син (Марк 12:32-34). Пето, нероденото бебе се храни с хранителни вещества от своята майка, но въпреки това, то не познава своята майка; то не знае, че тя се нарича “майка”. За едно неродено бебе, майка му е непознатата личност, която му снабдява нуждите. Същото е в сила и за някой, който не е роден отново. Господ му дава светлина, храна, дъжд и други неща. Но въпреки това, той не Го познава като Баща; той няма практически никакви лични взаимоотношения с Него. Шесто, макар едно неродено бебе да има уши, то не може да чува; има очи, но не може да вижда; има мозък, но не може да мисли. Ако не си роден отново, може да имаш човешки дух, но той не може да приеме присъствието на Бога. Може да имаш уши, но са пълни с духовна ушна кал. Може да имаш очи, но си духовно сляп. Може да имаш мозък, но не можеш са разбираш духовните неща (Деяния 28:27). Както има прилики, така има и разлики. Първо, когато имаш само преживяването на естествено раждане, ти си движен и управляван от желанията на плътта. Когато си роден от Духа (или роден отново), ти преживяваш една промяна на характера. Второ, когато си роден по плът, ти си роден по човешка воля – в резултат от решение на твоите баща и майка. Родителите ти са го решили, пожелали и планирали. Но когато станеш роден отново, ти си роден по волята на Бог, Който иска всички да дойдат до покаяние и до спасителната вяра в Неговия скъп Син. Трето, естественото раждане те въвежда в свят на болки, безпокойство, зло, грях и болести. Духовното раждане те отдалечава от света на греха и болестите и те въвежда в царството на Бог, където няма тъмнина, грях или зло. Четвърто, естественото раждане става без твоето лично решение. Ако си имал избор, можеше да не си искал да принадлежиш на настоящото си семейство. Обаче раждането ти е станало без да са те питали. Но за духовното раждане се изисква лично решение от теб. Твоят личен избор и решение изиграват решаваща роля непосредствено преди твоето новорождение. Пето, когато си роден от плътта, притежаваш поквареното човешко естество, а когато си роден от Бога, притежаваш божественото естество. Старото естество е премахнато и Бог ти придава своето естество на праведност и святост.
СТЪПКИ КЪМ НОВОТО РАЖДАНЕ ( Римляни 3:23; Лука 18:10-14; Марк 1:15; 1 Йоан 1:9; Римляни 10:4-10) Тогава, какви са практическите стъпки към новото раждане? Първо, осъзнай греховното си естество. Всички съгрешиха (Римляни 3:23). Самооправданието няма да ти помогне. Да се извиняваме за греховете си с обстоятелствата, няма да ни помогне. Трябва да се съгласим с Бог, че сме грешници. Второ, да се покаем за всички грехове. Истинското покаяние ни води до изповядване и изоставяне не всички познати ни грехове. Не можем да говорим за покаяние, докато сме прегърнали греха (Марк 1:15; Притчи 28:13). Трето, обърни внимание на нуждата си от Спасител. Никой не може да се спаси сам. Нашите дела са като омърсена дреха в очите на Бог. Четвърто, вярвай че Исус умря за греховете ти. Вярвай в кръвта на Исус Христос, която бе проляна на Голгота. Нищо друго, освен кръвта на Христос, не може да те изкупи от греха (Йоан 3:16). Вярвай, че Той е Синът на Бога, Който умря за теб. Вярвай, че Той взе твоето наказание, така че ти да бъдеш свободен. Пето, покани Исус в живота си като твой личен Спасител и Господ. Исус няма да те спаси против волята ти. Няма да те спаси насила. Той стои на вратата на сърцето ти и чука, очаквайки да Го оставиш да влезе в сърцето ти. Ако откажеш да Го пуснеш да влезе, Той ще си отиде (Откровение 3:20). Шесто, вярвай, че греховете ти се простиха и че ти си роден отново (Йоан 1:12). Всички, които истински са се покаяли и са приели Христос, стават нови създания, всичко става ново. Много хора не са били способни да преживеят това велико благословение, именно защото то е толкова просто. Мнозина мислят, че техните пари, водното им кръщение, или сълзите им ще купят това преживяване за тях. Други смятат, че греховете им са толкова големи, че не е възможно те да бъдат простени така лесно. Белезите или доказателствата за новото раждане са ясно очертани в писанията (2 Коринтяни 5:17; Филипяни 1:11; Галатяни 5:22,23; 1 Йоан 3:9; Ефесяни 4:23-32). Когато това чудо се случи в живота ни, ние ще сме първите, които ще го узнаем. Небесата също ще го знаят, защото Отец, Синът и Святият Дух са главни участници в това. Нашите близки и членовете на семейството ни ще го узнаят по плодовете, които принасяме. Исус каза “по плодовете им ще ги познаете”. Когато човек се роди отново, той започва да мрази нещата, които преди е харесвал; няма повече да ги прави, защото вече е станал ново създание. Неговият език, стил на обличане и социални контакти ще се променят. Старото ще премине. Всякакви лъжи, кражби, пиянства, тютюнопушене, боричкане, мамене, подкупничество, пирувания ще стана “минал начин на живот”. Прошката, с която Христос ни снабдява, е пълна и безплатна. Опитността на новорождението е реална. То е славно преживяване. То е входната врата към останалите християнски опитности и към небето. Без него, всичко е напразно.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|
